вторник, октомври 31, 2006

Нова политика: Дванайсет въпроса към новата десница

Желая т.нар. "десница", ако желае да се възпроизведе отново, да се произнесе ясно и недвусмислено по следните въпроси, защото те са определящи за моето решение кого да подкрепя на избори:

1. Въпросът за икономическия либерализъм и намаляване на държавната намеса в икономиката, особено осигуровките и данъците.
2. Въпросът за енергийната независимост на България - как ще бъде решен в дългосрочен план?
3. (Подвъпрос на 2) Какво е принципното отношение на новите към ядрената енергетика в България?
4. Каква е стратегията към Република Македония? (Още един подвъпрос на 2) Спирането на Козлодуй предизвика енергийна криза в Македония и лиши България от мощно политическо средство на Балканите. Ако сте против ядрената енергетика, как ще компенсирате загубените позиции в международен план?
5. Въпросът за църковния разкол? Ще чуеме ли най-накрая категорична позиция по въпроса плюс осмисляне на грешките (ако смятате, че грешки е имало)
6. Въпросът за политическите съюзници - ще се формулира ли политика ориентирана към привличане на политически съюзници?
7. Въпросът за вътрешнопартийната демокрация - ще има ли безкомпромисност в спазването на демократичните принципи във вътрешнопартийния живот и как ще бъде гарантирано това?
8. Въпросите на информационното общество - отворената култура, софтуера с отворен код, въпросите около авторските права, гарантиране на мястото на България в глобализирания свят..
9. Въпрос за суверенитета - какво ще представлява българския суверенитет в ЕС
10. Въпрос за политическата система и ролята на ДПС и ОМО Илинден в нея..
11. Въпросът за равноправието на българските граждани пред закона - подкрепя или отхвърля политиката на даване на бонуси или дискриминация на български граждани по етнически признак (отказ от правосъдие по етнически причини, освобождаване на етнически малцинства от данъци, осигуровки и сметки за ток)
12. Въпросите на човешките ресурси, емиграцията и имиграцията в България - ясно становище по принципите, които ще се следват в бъдеще.

На тези въпроси може да се отговори по два начина - чрез нищоказване и честно.

понеделник, октомври 30, 2006

Нова политика: Реално управление в реално време

Сегашната форма на демократично управление не се е променила кой знае колко от момента, когато е била употребена за пръв път преди няколко хиляди години. Основните принципи са - равноправие (всеки участник има право на един глас, както и има право да бъде избиран), представителност (поради невъзможност всеки да участва директно в управлението, правата по управление се делегират на малка група представители), контрол (всеки може да контролира и наблюдава управлението, както и да разпространява сведения за него)

Всъщност този модел на управление решава няколко проблема, по съществото си информационни:

Равноправието дава възможност всеки избирател да бъде впрегнат в изборния процес (т.е. да бъде използвана мощта му за обработка на информация) Представителността пък решава проблема с тесния информационен канал - при нарастване на бройката на хората в обществото става невъзможна обмяната на информация от всеки към всеки на цената на някакви разумни усилия и за приемливо време. Това налага появяването на посредници - хора, които изразяват интересите на цели групи други хора и които участват както в управлението (трите власти) , така и в контрола и осведомяването (четвъртата власт)

За недостатъците на системата говори още Платон.

Но иде информационната ера и дефектите на тая система все повече се проявяват, защото технологиите позволяват много успешно да бъде злоупотребено с тия дефекти.

Накратко за дефектите: Първи дефект - системата е основана върху мандатите, т.е. притежава голяма инерция (в общия случай нашият избраник може да натвори сума ти поразии, преди да бъде сменен), втори дефект - ефективността на използване на мозъчните възможности на всеки един участник в демократичния процес е твърде ниска, трети дефект - възможноста за информиран избор е доста проблемна, четвърти дефект - отделният участник в процеса не се ползва според възможностите му. На практика масовият участник произвежда по един байт управленска информация на няколко години при това (често) въз основа на манипулирана информация, което е много под възможностите на човешкият мозък. Трети дефект - контролът и осведомяването са много крехки механизми, които лесно могат да бъдат блокирани или манипулирани. В крайна сметка като резултат имаме система с чудовищна неефективност.

Само че в днешно време изчезват предпоставките, породили тази демократична система - първо Интернет дава възможност на всеки да може да общува със всеки друг, второ, това да става в реално време, трето - да получава обратна връзка от всяко взето решение на секундата. Т.е. ще трябва да се промени представителността (информационният канал вече не е тесен и позволява друга организация на процеса на взимане на решения), променя се контролът (който вече технически може да става в реално време) и гласуването - взимането на решения (което по електронен път може да бъде много по-сложно и по-бързо от класическия вид с листчета, съдържащи по няколко знака информация, които се броят на ръка и след това доста произволно се интерпретират).

Възможно ли е обаче, технологиите да не навлязат в пълна сила в демократичния процес и да си останеме да си броим листчета на всеки четири години? Честно казано не мисля, ще навлязат и то до дупка.. Технологиите винаги запълват цялата възможна ниша на която са способни, независимо от неприязънта на управляващите (Тя все пак се върти, нали?)

Така че аз очаквам грамадни размествания в устройството на държавата и в политическата система - докато управлението на обществото (не казвам държавата, защото не ми е ясно бъдещето и) заприлича на модериране на форум.

И както знаят всички, които са участвали във форум като модератори или участници - няма технология която да компенсира недобронамереността и липсата на култура.

А първата стъпка към новата епоха може да бъде една гъвкава система за провеждане на референдуми..

Няколко странни неща около втория тур на изборите

1. Защо Волен Сидеров беше доволен? Той спечели само 1000 гласа отгоре...
2.Защо кампанията на Атака между двата тура буквално умря?
3.Защо спряха телевизия Скат и НИКОЙ, вкл. Атака не реагира?
4.Защо социолозите още на първия тур казаха, че Първанов ще спечели със 75:25 и познаха с точност, по-малка от статистическат грешка? Егати професионалистите с чисти ръце – но обикновено не познават, пък сега – като че ли те са поръчвали гласуването....
5.Как могат да гласуват 2500 човека в една секция в Турция? За този факт спомена Ивайло Калфин при влизането си в НДК. Ако за един човек е необходима 1 минута - за колко време могат да гласуват 2500 човека? Същите 2500 човека не биха могли да бъдат предварително записани в списъците, защото една секция се прави за не повече от 1000 човека - това значи, че са необходими повече от една минута на човек, заради врмето, необходимо за дописване на списъка....
6.Защо Бареков се държи като подлизурко мисля, че е реторичен въпрос;-)

и

7.Свързан е с въпроси 2 и 3: защо на втория тур в нашия район МАСОВО липсваха членовете на избирателни секции от Атака, както липсваха застъпниците за Волен Сидеров???

Избори 2006: Историята се повтори като фарс

Победените - нововъзникнала политическа формация с карикатурно криминален външен вид и обноски, обвинява победителите във фалшификация и манипулация на изборите.

Победителите участват в "народни тържества".
Случаен гражданин около час преди събитието минава през мястото на събитието и вижда отбитото движение около конгресния център и празните автобуси, с които е дошло "спонтанно възникналото възторжено гражданство". Наивният гражданин се учудва защо е необходимо да возят журналистите с рейсове (за спонтанни тържества дори не му минава през ума), но решава, че провинциалните медии сигурно така спестяват от разходи.. жалко.. иначе щеше да поостане, апаратът му беше в джоба.. Ликуващите спонтанно бяха забравили да вземат партийни знамена (Кой е отговорен за това, кой?), а се бяха сетили само за националното знаме и за шалчета с името на любимия президент (могат да се ползват и като същата личност стане след години президент на футболния съюз) Диджей с цялата си правилно монтирана апаратура с приготвена тържествено -танцувална патриотична музика по случайност се оказва на мястото на събитието под дъжда.

Медиите услужливо припяват на победителите удобни въпроси. Националната телевизия (втора програма включително) много се стараят да хващат празненството под ъгъл, под който да не се вижда действителния брой на ликуващите (прочети повече за традициите в организирането на всенародни тържества и отразяването им)

Къде сме - България 1990та? Белорусия или Русия през 2005та? Сърбия през 90те?
Историята се повтори като фарс...

Кошлуков се усети, а ти Бареков, ти си конформист!

PS. Може ли някой от умните глави, които четат блога ми да ми обяснят защо на тия избори по телевизията нито показват графики нито казват в текст какво е разпределението на гласовете по градове и области.. Каква страшна тайна се крие в тия данни, че така старателно се отбягват от социолозите. Мен конкретно ме интересува гласуването в София за да го сравня с големите и малките градове и селата..

петък, октомври 27, 2006

Патриотични игри: Спряна е телевизия СКАТ

Спряна е телевизия СКАТ (информацията е проверена при голям кабелен оператор) по неизвестни причини.

Единственото логично обяснение, което ми идва наум е - ченгеджийски игри. Игри от ония "добрите" ченгета, които били работили "За България"

Има две взаимноизключващи се версии за спирането на телевизията - че Волен сам си я е спрял, за да си надуе рейтинга или че хората "с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце", не дават никакъв шанс Седефчо да бъде застрашен като президент и постъпват на нивото на общата си култура и обучението си в Москва. (и в двете версии е еднакво вероятно участието на бивши кадри на ДС, и двете версии показват пълно неуважение към ценностите на демокрацията - свободното слово и прозрачността)

Отсега класирам тази загадка при пожара на партийния дом и убийството на Луканов като една от вечните тайни на бг прехода.

Който знае повече, да пише в коментарите...

PS. Малко повече текст, но без повече информация в Медиапул

Избори 2006: Версия за провалената синя кандидатура

Тия дни ми попадна интересна теория на конспирацията за определянето на синята кандидатура за президентските избори. Теорията ми я подхвърли Цанко (Цанко, човече направи си блог да сложа линк към тебе). А и така, като си я препрочитам и осмислям, по-точно название за нея би било "теория на глупостта", "теория на изцепката", или пък расисткото "българска работа"..

Давам думата на Цанко:

" Имам моя версия, че съществуваше план, съвместно договорен между Борисов, Петър Стоянов и НДСВ, за елиминиране на Беронов и издигане на кандидатурата на Петър Стоянов. Не съм поклонник на конспиративни теории. Което не означава, че не мога да свържа няколко събития в единна, логична връзка. А тези събития бяха:
- Изненадващото посещение на Бойко Борисов в дома на Неделчо Беронов. Основното в техния разговор беше съдебния иск на ДСБ София срещу Борисов и отношението на Беронов към този иск;
- Същата сутрин НДСВ се регистрира в ЦИК, като партия, която ще излъчи свой кандидат за президент. Първи от всички. Браво. Отличници. Ама защо в последствие не излъчиха никакъв;
- На следващия ден се провежда сбирка на СДС, на която основният въпрос е оттеглянето на иска на ДСБ срещу Борисов. В почти ултимативен тон;
- Минути преди да започне съвещанието на СДС, Атанасов се явява по радиото, за да съобщи, че ДСБ София ще преразгледа позицията си по иска.
Съвпаденията в тези случки, според мен, не са случайни.
Моята хипотеза е, че е съществувал план за измъкване на СДС от кандидатурата на Беронов и издигане на обща кандидатура на НДСВ, ГЕРБ, СДС. Планът, обаче, е замислен след подписа на Петър Стоянов за кандидатурата на Беронов. Затова и се поставя условието за съдебния иск на ДСБ София. Всички са разчитали на опърничавия характер на Костов, който няма да се съгласи на ултиматуми. И по този начин Петър Стоянов да може да обяснява отказа си от собствения си подпис."

А аз бих добавил - след като Петър Стоянов очевидно се е върнал на варианта с ДСБ, и след трагичните резултати на първия кръг, съвсем обясними са светкавиците, които Петър Стоянов мяткаше с поглед на пресконференцията, както и леко плахото поведение на Костов. В главата на Петър Стоянов (вероятно) се е въртяла мисълта че резултатът му с другата формация едва ли би бил толкова трагичен, а Иван Костов (вероятно и може би за пръв път през политическата си кариера) си е мислел че може би не е бил прав.

Отново давам думата на Цанко за пояснения:
"Май ще трябва да се обяснявам. За мен планът си е конспиративен. Защото:
- става зад гърба на партньор (с когото имаш подписано споразумение);
- става зад гърба на избирателите. Сиреч, не им обясняваш и обещаваш нищо градивно, освен че Костов е твърдоглав и с някакъв си съдебен иск гори мостове. С което тутакси губиш голяма част от избирателите на ДСБ.
Нямам против твърдения за по-голяма изборна успеваемост на обща кандидатура на НДСВ, СДС и ГЕРБ. Но моите подозрения са, че това щеше да бъде Петър Стоянов. Което щеше да намали рязко ефекта от това коалиране.
Комита. Даже и в мръсната политика трябва да има морал. Заради избирателите."

Окей Цанко, прав си. Аз подходих с презумпцията че ДСБ са били уведомени от (заплашвани от) СДС за такъв сценарий (иначе защо ДСБ ще излизат с изявления за исковете ПРЕДИ срещата), и че в крайна сметка ДСБ са отстъпили на исканията на СДС, с което СДС не са имали реален аргумент да се оттеглят от споразумението.

ДСБ (Костов), приемайки исканията на СДС прави компромис и на практика поема отговорността за успеха на коалицията. Другия вариант е ДСБ да откажеше цената за влизане в тая коалиция (оттеглянето на иска), да запази принципите си и да остави СДС да си прави каквото си иска.. Така че от тук идва моята идея за тезата ми, че Иван Костов се е чувствал гузен на пресконференцията (защото е направил компромис, който не се е оправдал, и трябва да понесе отговорността за него). Но в крайна сметка, той не е имал и полезен ход (липсата на полезен ход според мен идва от теорията и практиката на ДСБ да не търси съюзници, за което и гласуват избирателите на ДСБ)

А за преговори зад гърба на избирателите - не знам какво да кажа. Това е масова практика (в никакъв случай не я одобрявам) която е основен инструмент в българската политика. Не виждам особена разлика в моралните устои на кой да е от участниците в тая тактическа игра.

четвъртък, октомври 26, 2006

Избори 2006, втори тур: Без+полезен ход

Интригите в изборната нощ нямаха нищо общо с избрания кандидат, а с класирания на трето място -
- Интрига 1. Защо се провали
- Интрига 2. Кого ще призове с авторитета си за подкрепа
- Интрига 3. Ще има ли семеен скандал в синята коалиция ...

От Брюксел, с обичайния им такт (т.е. въобще без никакъв такт), ни съветват да подкрепим кандидата, който играе по правилата, защото общите ценности били по-важни от всичко.. От една страна имат право - ако през 14 век управляващите в България се бяха обединили срещу антисистемния играч, може би днес щяхме да живеем в по-добра държава, от друга страна, никой не е прокопсал, избърсвайки задника си с принципите си. Поука - от Брюксел изглежда не схващат локалните особености и не ги е грижа особено за нас. (Следствие от поуката - защо го ручахме жабето с АЕЦ-а, нима един ПР проблем ни коства цяла енергийна криза??)

Кой как постъпи в отговор на натиска от ЕНП. Типична демонстрация на предвидими рефлекси - с оправданието че уж нямат полезен ход. Иван Костов - твърдоглаво - отказа да се съобрази с Брюксел. Ценя го, че пази принципите си, но това показва, че не се е променил, а и че всяка дипломация му е чужда.. Седесето - въртиопашково - изведнъж едва ли не се оказа че Първанов бил кандидат на десницата.. Ееее айде де, защо не го подкрепихте на първия тур, и без друго не ви бива да лансирате кандидати. Стефчо Мафиянски се опита да ни трогне с оставка, която никого вече не интересува (Стефчо, тебе ти требе жокер: Имаше много по-подходящ момент в близкото минало, когато можеше да си дадеш оставката)

Все пак имаше и по-честни реакции от синята страна и то от страна на обикновени избиратели - Ще подкрепим Първанов, не защото ни е кеф, дори с голяма мъка, а защото ценим демокрацията си. Така че десницата криво ляво (на ниво избиратели, не на ниво лидери) все пак взе някакъв избор, макар той и мъчителен.. Показа че е на висота.

Съвет към сините лидери - срещнете се със Седефчо и поставете условия за подкрепата си - той ако вижда заплахата за демокрацията и е склонен към жертви трябва поне за лице пред Европа и пред народа (нали уж бил президент на всички), да направи някои отстъпки за да гарантира за запазването на демокрацията и да получи подкрепа от синьо или да заяви, че ще поеме сам риска от провал. Няма нужда да обяснявам че какъвто и да е изхода от такива разговори - и двете страни печелят авторитет..

А сега да ви кажа каква е и правилната реакция на "червеното пространство" за такава подкрепа - благодарете за нея и обещайте нещо на сините избиратели, които ще надминат себе си (аз още не знам дали съм от тях) за да направят най-голямата възможна жертва за демокрацията. Просто малко уважение им покажете на хората, а не игнориране и подигравка.

Интрига все пак има. И полезен ход изглежда има за всички, които уж вярват в демокрацията.

сряда, октомври 25, 2006

Избори 2006 : Дясно кроше...

И това доживях. България в групата на Ирак, Иран, Узбекистан, Алжир и Русия. Какво е общото между тези развити демокрации и нашата родна страна ли? Общото са алтернативите за избор на лидер. В тези пет страни в близките години се наложи да бъде избиран лидер и алтернативите (случайно или не) много си приличат.

Най-общо казано изборът навсякъде е между екстремист (който е и/или фундаменталист) и авторитарен апаратчик. Демократичната опция съществува като някакви маргинали, побиращи се в рамките на центъра на столицата и десетте процента от гласоподавателите. Влязохме физически в ЕС, а кой ни върна духовно в АЗИЯ??!

Проклятието на Дясното Пространство

Моля Богу с тези думи - Боже, накажи всички тези, които не спряха да дърдорят за "дясно пространство" и "десни избиратели" (на първо място Бареков). Те дадоха своя голям дял в трагедията на българската демокрация.

Обяснявам като за първолаци - "десните избиратели" по дефиниция са хора, които обичат свободата си, държат на собственото си мнение, мислят със собствените си глави и държат съдбата си в ръцете си. Скъпи дърдорещи - на първо място ти, Бареков - защо през цялото време, през последните няколко месеца ни тровихте душите с тия ужасни изрази. Защо ни коментирахте като стадо, като кошара където разни сини овчари се очакваше само да вземат гегата и да ни подкарат блеещи към изборите. 2-5 % от загубата на демократичния кандидат (кандидатът на демократично настроените избиратели - ето много по-добър израз) се дължи на третирането ни като някакво "дясно" стадо. ЗАПОМНЕТЕ, ние, демократично мислещите избиратели НЕ СМЕ СТАДО.

Проклятието Иван Костов

Познавам отблизо методите на ръководство на Иван Костов още отпреди 1997 година (унищожаването на местната организация на СДС в Лозенец през 1995-1996 година, помните ли я, другарю Костов, помните как наложихте един престъпник за СДС кмет на Лозенец тогава?) и въобще не се учудих когато Димитър Аврамов призна каква е била технологията на избор на кандидат - "Дойде Иван Костов и ни наложи еднолично кандидатура, която преди това наложи по същия начин на партията си". Има ли нужда от повече коментар. Ако има слабости кандидатурата на бай Неделчо, чия е вината? ЧИЯ Е ВИНАТА?? Иван Костов не е мръднал един сантиметър в методите си, логично е да се отдаде най-сетне на теменужките и на мемоарите си. Довиждане, другарю Костов. Вие сте вече част от историята ни, а не от бъдещето ни. Другарю Костов, вие сте също причината да напусна редовете на сините избиратели през 2001 година - упорито не желаехте да слезете от сцената (и без номера че сте слизали от сцената с някакви водевилни оставки - вие просто не можете да пуснете юздите). Водевилът с вашата оставка стана не защото подадохте оставката си, а защото не я подадохте реално, а бяхте решен да дърпате конците зад кулисите... Това е и причината ДСБ да остане талибанска партия на ръба на 4те процента и на политическия спектър.

Характерът на българската "десница"

Говорих вече в един предишен пост, че понятията левица и десница в България са неадекватни и не отговарят на нещата, които се назовават с тях. Преди десетина години демократичните сили (неправилно наричани десница) спечелиха унищожителна победа над бившата БКП. Тогава се надявах че е завинаги и че най-сетне ще се разделим с комунистическото гъзолизство и русофилия и комсомолската арогантност. Истината е, че така наречените десни или сини избиратели през 1997 година гласувахме против безумната политика на продажната клика в БСП. Аз и множество други хора, които пострадахме от авторитаризма на Костов, дори дадохме втори шанс на ръковоството на СДС да ни управлява и да вади страната от калта. Пренебрегнах личните си мотиви и подкрепих "десницата". Само две-три години бяха необходими да се види че промяна няма, а "десницата" приютява най-обикновени търгаши и дребни душици с диктаторски амбици, които по магически път изплуваха най-горе на пирамидата на властта. Българската "десница" (приспивана от политолози, финансирани с пари от запад) заспа сладък сън, че олицетворява демокрацията в България, пренебрегна всички сигнали за тревога и чак сега се буди в тежък махмурлук. Да, време е да се осъзнае че демократичният кредит който избирателите дадоха на десницата свърши и вече е яко затънала в овърдрафта. Освен Костов щедро харчиха от кредита и следните личности - Стефан Софиянски, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Евгени Бакърджиев, Йордан Цонев, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Марио Тагарински и така нататък и така нататък.... Дами и господа, вашето време изтече и е време да се плаща кредита с лихвите. Сега нека видим какво поколение политици сте подготвили като ваша смяна, защото вие фалирахте.

Един Беронов пролет не прави.

За "десницата" дори в най-лошите и дни гласуват стотици хиляди души. Нима между тях няма нито един авторитетен, млад, енергичен, позитивен, талантлив, представителен и речовит лидер който да събуди надеждата в демократичните избиратели? Не ми отговаряйте моля ви с "няма". Ако толкова сте закъсали, дайте малко пари за агенция за подбор на персонал и такъв лидер ще се намери. Гарантирам, ще се намери. А може би не беше издигнат такъв кандидат, защото ако беше силен и с шансове за победа, щеше завинаги да остави разни провалени лидерчета в историята?

За бай Неделчо писах вече постинг защо го одобрявам и защо го подкрепих. (Жокер - подкрепих го въпреки лидерите, които го издигнаха). Как не ви беше срам да употребите този достоен човек, който просто изгоря заради вашите дребни скандалчета?

Образът на врага

По стар болшевишки обичай, първото което щабът на "десните" направи, влизайки в кампанията беше да отреже всички пътища към потенциални свои съюзници и да ги впише в ролята на врага (болшевишки прийом - нали помните кои бяха най-големите врагове на Ленин - бившите му другарчета - социалдемократите). Хората, които са чели внимателно Виктор Суворов като мен знаят - не може да се спечели война, ако не разчиташ на силни съюзници. А и българската история го доказва с горчивите епизоди от Междусъюзническата и двете световни войни. Въпрос с понижена трудност и ченгеджийски привкус - ЗАЩО... ПЪРВОТО... ПОЛИТИЧЕСКО... ДЕЙСТВИЕ.. НА... ДЕСНИЦАТА.. БЕШЕ... ДА... ИЗГОРИ... МОСТОВЕТЕ.. КЪМ ВЕРОЯТНИТЕ.. ПОЛИТИЧЕСКИ.. СЪЮЗНИЦИ.. В.. ЦЕНТЪРА??? Кой е виновен? Защо кампанията не беше настроена към всички демократично мислещи избиратели а само към някакво имагинерно "дясно пространство". Как мислите вие - независимо мислещ човек може ли лесно да се примири със слагането му като безгласна бурмичка в някакво "дясно пространство", което само чака да бъде обяздено?

Посланията

Какви бяха посланията на Беронов? Единственото ясно послание което аз чух беше ликвидирането на енергийната зависимост от Русия. Защо чух това послание за пръв път в пресконференцията СЛЕД ИЗБОРИТЕ? Защо не чух и не прочетох нормални послания по време на кампанията? А нима президентът е президент на някакво си "пространство"? Толкова ли е трудно да се откъсне от устата на кандидата израза че той е президент на всички български граждани? Къде бяха посланията за демокрацията, за свободата на словото, за европейските ценности, за диалога между религиите, за равенството пред закона, за правовата държава... Кой позволи с мълчанието си на един политически маргинал да говори за истинските проблеми на България и да спечели доверието на една пета от избирателите?? Алооооо щаба! Земята вика щаба на Беронов!!!

Нечовешки некадърната кампания и Бойко Борисов

Един детайл изключително много ме подразни в тази кампания. Потенциалният съюзник Бойко Борисов, който беше първо изхвърлен от преговорите за президент (не бил "десен". алооо, кой ви даде право да раздавате индулгенции кой е десен, а кой не?? не е ли все пак въпрос на самоопределение?), който после беше изнуден да даде подкрепата си за кандидат, за който не е участвал в никакво гласуване и обсъждане, който беше заклеймяван като враг в болшевишкото сайтче gotze.net, събрало на едно място всичката комунистическа мраз която се опитвам да забравя (обещавам отделен коментар за тая болшевишка анонимка) - анонимните клюки, откровени клевети и хумор в стил съветска брошура от студената война, който беше заклеймен, че след всичко което изтърпя от "десния" "мозъчен" "щаб" по време на кампанията не ходил да гласува!? Ами това е човек с достойнство бе.. защо да се кланя на хора, които с нищо не са по-добри от него, освен че са гушнали "дясното" все едно че им е бащиния. Приемете негласуването на Бойко като джентълменски жест (в смисъл че не ви извади кирливите ризи по време на кампанията). Не може кампанията да се води в стил Гаро от Биг Брадър и да очакваме успех. Успех няма и това е логичната последица и от неадекватната (слаба дума) кампания.

Равносметката

Десният избирател, подавайки се от дясното пространство заби едно дясно кроше на десните политици...

Вие, "демократични" лидери, давате ли си сметка какво означава тази победа за България - в следващите години, когато ние влизаме в Европа, към България ще потекат средства които чакаме от 15 години - а тези средства ще облагодетелстват "обръчи" близки до властта. Местни феодали свързани с тези обръчи ще заемат почти вечни позиции на върха на обществото. Целият български елит ще се храни от тези пари и тези проекти а като комисионери ще се явяват именно хората, които с цената на големи лични и бизнес компромиси приеха (за парлама) идеята за България в НАТО и Европейския съюз. Кой подари властта на бившите структури на БКП?? Кой ще плаща за това се питам?

А за мен равносметката е, че повече от всякога искам да се върна в политиката. Искам да подтикна всички, които искат да помогнат - моля ви интересувайте се от политика и участвайте в нея. Моля ви, на конгреси на политически сили не гласувайте като стадото - бъдете смели и защитайвате мнението си. Нека тези, които влизат в политиката, за да се облагодетелстват непрекъснато усещат върху себе си погледите ви и критичното ви отношение... След големи поражения идва време за голяма равносметка и за нови идеи. Задействайте се - нашето бъдеще си зависи от нас!

понеделник, октомври 23, 2006

Цакане с висок коз

Разказ в картинки за президентски избори 2006
Партията започва с цакане на медиите с нисък коз
Цакаме с нисък коз(компромат) поп Алберт
Цакаме с втори нисък коз (цензура) валето
Цакаме с висок коз (боклука) поп Бойко
Вадим скритата дама от ръкава и цакаме бай Неделчо. (Другите високи козове Костов и Стоянов се надцакват помежду си)

И един президент метър. Метър е защото няма кандидат, който би загубил срещу Волен (Дори и двойка спатия - Григор Велев)

Е, стана тя, каквато стана

Е, стана тя, каквато стана

Социолозите този път познаха – Първанов и Сидеров са на балотаж. По лош сценарий щеше да е Марков- Сидеров на балотаж (уф, тръпки ме побиха – и по-лошо можело).
Друг въпрос е защо социолозите познават само, когато моя човек загуби и никога не познават, когато моя човек спечели(понякога гласувам и за управляващото мнозинство)?
Започвам да се дразня, че в последно време не ми се е случвало да се радвам след избори – ноооо, това е положението.... Не че някога съм заемал популярна позиция – отнася се не само за политиката, между другото, така че съм свикнал. Но все пак щеше да е добре, смея да твърдя – и за страната, балотажът да бъде Първанов-Беронов.
Защо се случи това?
Можеше ли и евентуално как да бъде избегнато?
Защо моите хора не могат да пробият извън сравнително тесен (до 10%) кръг избиратели?

Май сега ще трябва и да кажа мнението си по тях...

(
Отговорът на първия въпрос е елементарен – защото за Първанов ОТИДОХА да гласуват повече хора, отколкото ОТИДОХА да гласуват за Беронов. Мога да бъда груб и да кажа, че тези дето не отидоха (около две трети от избирателите) решиха вота в полза на Първанов-Сидеров. За втория с чиста съвест можем да твърдим, че е изчерпал маскималното си количество гласове (т.е. и при 100% активност едва ли би събрал повече от 100х гласа в повече). Предполагам, че за Първанов ще са повече.
Т.е.изборите бяха решени от негласувалите „десни” избиратели. Сега ще се върна към тезата си за гласуването и спокойно мога да кажа, че тези които НЕ ГЛАСУВАХА на тези избори ни натресоха в тези ....йна, от което следва извода, че ще трябва на втори тур да ни измъкват от тях. Каквото трябваше да направя аз, го направих на първия тур.

Защо обаче стана така?
Възможен отговор даде Петър Стоянов, че Беронов бил неизбираем кандидат. В какъв смисъл неизибираем???? Единствнеото нещо, което се чу срешу него беше, че е възрастен. Ако това е доводът трябва да призная, че не разбирам собствения си народ. За мен това не е проблем – никога не съм се стремил да пасвам на мнозинството, но говори зле за едно обществао след като между комунист с променливо мнение, луд циганомразец и възрастен човек избра първите двама (изброих най-лошите качества на кандидатите). Това е отговорността на обществото и на избирателите.

Другата отговорност обаче носят тези, които трябваше да го издигнат. Вероятно начинът, по който беше издигнат кандидата не беше разбран, а пряко служебно задължение на политиците е да бъдат разбирани. Правя уговорката, че не на всяка цена трябва да се стараят за това... В този кръг включвам всички издънки на голямото СДС – т.е. Софиянски също го включвам, особено пък с неговото – ще подкрепя, няма да подкрепя.... Отговорността за поведението на Б.Борисов е на тези, които го лансират.
П.Стоянов и И.Костов им е време да разберат, че трябва (поне публично) да не си въртя номера. В човешки план мога да ги разбера, но все пак са решили да бъдат политици – и някои работи трябва да ги преглъщат. В края на краищата хората, които харесвам, вкарвам в леглото си – с останалите се налага да се погаждам по някакъв начин.

Можеше ли този резултат да бъде избегнат? Не знам дали Беронов щеше да бъде краен победител, но поне щеше да е с по-добър резултат. Има обаче една предпоставка – рогата, които си демонстрират публични П.Стояно и И.Костов, трябва да бъдат малко „поприбрани и поизпилени”. Нямам против да си се мразят, но ако едни семейни скандали започнат да се виждат навън – работата не е на добре... Т.е. в публичното пространство (ебати изразите употребявам) не трябва да излиза НИТО ЕДНА информация за търкания между тях.
В никой случай не биваше П.Стоянов да се кандидатира – най-малкото е неприлично да си бил президент, веднъж да си загубил, и после пак да искаш да си президент. Я си представете, какво ще стане и признак за какво е, ако напр.Путин реши да се кандидатира в по-следващите избори? Тъпичко, нали?
Добър вариант щеше да е, ако през пролетта бяха прганиьирали и предварителни избори – и най-неизвестният кандидат ще получи такава популярност, че даже и Първанов, с неговия космичен рейтинг ще се замисли. Бат’Петьо също беше световнонеизвестен, когато навремето беше издигнат за кандидат.

Защо моите хора не могат да пробият извън сравнително тесен (до 10%) кръг избиратели?
На мен общо взето не ми пука за това – вече описах какъв съм и не вярвам мнозинството хора в България да отговарят на всичките признаци. Но ако знаех – щях да съм лидер на десмицата в България;-)

неделя, октомври 22, 2006

Това е положението - коментар ще има утре

Това са резултатите от първия тур (линкът в заглавието). Понеже не съм Майкъл Мур, който три дена след победата на Буш срещу Гор, не написа нищо в блога си - обещавам утре да напиша поне един пост по темата.
Сега ще гледам Първанов на пресконференцията му - подозирам, че няма да ме призове да гласувам за него на втори тур;-)

Във всеки случай: гордея се с гласа си на този тур - ако знаех предварително какъв ще е резултата, пак щях да гласувам по същия начин.


До утре, чао

петък, октомври 20, 2006

Защо ще гласувам и защо ще подкрепя Неделчо Беронов?

В други ден има избори. Няколко дена преди тях всеки гражданин има да отговори пред себе си на няколко въпроса. Според мен те са:
- важни ли са изборите и има ли смисъл да гласувам?
- какво да правя, ако няма подходящ за мен кандидат?
- за кого (какво) да гласувам?
- срещу кого (какво) да гласувам?

За щастие (все още) живеем в свободна страна и всеки от нас има отговор ако не на всички, поне на първия въпрос. Ще се опитам да ви обясня моите отговори.
- Първият въпрос е фундаментален. Ако отговорът му е НЕ, тогава няма никакъв смисъл да се отгаваря на следващите въпорси.
o Достатъчно съм възрастен, че да съм участвал и в „изборите”, които любимата ни БКП организираше преди ‘89г. Беше май през 1987г или 88’а – година преди да вляза в казармата и не помня какво се избираше.
„Изборът” се свеждаше до следното – влизаш в тъмната стаичка, там има 1 (една) бюлетина с 1 (едно) име, което трябва да сложиш в един плик, след което плика го пускаш в урната и председателят на комисията ти дава бонбонче. Помня бонбончето, но не помня за кого съм гласувал.
Баща ми винаги си подготявяше изрезка от вестник с размера на бюлетината и слагаше нея в плика, а бюлетината носеше в къщи (има цяла колекция). На мен обяе не ми позволяваше да рискувам. Поне на моето семейство никога не му е стигал куража да не участва в такива „избори”. Тогава много слушахме „Гласът на Америка” на сръбски (щото на български се заглушаваше). Много рядко говореха за България, но си спомням един редакционен коментар за изборите в България: „Данас у Бугарско са били избори. Сви су гласачаи – гласали, сви су кандидати – избрани”.
Не искам да участвам в такива избори – никога! Те бяха унизителни!
Това е първата причина да ходя да гласувам на сегашните избори.
В нашата страна това е единственото реално право, което има един работещ, хетеросексуален мъж с български етнически произход и от правослвано вероизповедание, с висше образование и не чак толкова лоши доходи. Всичко останало са данъци и задължения.
Е как да си оставя магарето в калта и да не се възползвам от единственото ми реално право?
Това е втората причина, поради която ще ида да гласувам.
Третата причина е много добре обяснена от Комитата – големите момчета не могат да бягат от отговорността да се ангажират, иначе не са големи момчета, а малки поплювковци.
Четвъртата причина – абе хора, сега ви питат какво искате!!!! Ако си мълчите – кой ще ви чуе???? Ами политиците не са длъжни да се съобразяват с хора, дето си мълчат? Поставете се на тяхно място – ако жена ви не ви каже (с думи, жестове и поведение) какво иска от вас – вие как ще го направите? Само ще си четете вестника в събота и неделя, нали? Ами същото е и с политиците – сега ви питат какво искате от тях, не им се сърдете, че не ви разбират.
- Какво да правя, ако няма подходящ за мен кандидат?
o Тежък въпрос. Трудността му идва от предпоставката, че в България (и по-голямата част от Европа) имаме представителна демокрация. Май само в Швейцария има пряка демокрация, при която буквално всеки въпрос се решава в референдум. Кое е по-добро е дискусионен въпрос, по който може някой ден с Комитата да развием тезите си (по този и по въпроса с мажоритарните избори с него имаме различия, така че ето ти, драги, идея за нов постинг). Та – няма да го обсъждаме кое е по-добро – сега просто констатираме факта, че в България имаме предствителна демокрация, при която ние се явяваме работодатели на нашите представители, които от наше име трябва да вършат определена работа (в случая – да управляват държавата и общините). По този начин ние гражданите сме като работодатели, при който са дошли няколко кандидата за едно работно място – на първото интервю са дошли 7 кандидата, като най-вероятно ще се наложи да има още едно заключително интервю с двамата най-добри.
От тези седмината, нито един не може да бъде толкова подходящ за вас, колкото е примерно съпругата ви. Един реалистичен хуманист казваше – не мога да обичам цялото човечесвто: тези, които обичам - спя с тях! Т.е. всички останали във всички случаи не са подходящи за вас – така че не е редно да очаквате от хора, търсещи да работа да отговарят 100% на изискванията ви – ако отговаряха, нямаше да търсят от вас разбота, а – любов.
Тогава остава да изберем този, който най-много се приближава до изискванията ни. Казано математически – всяка функция има оптимум – задачата ни е да го намерим за себе си. Ако не изберем – гарантирано ще бъдете извън оптимума, тогава няма да имате правото да се оплаквате. Това разбира се се отнася за първия тур. За втория тур, ако се сбъднат прогнозите на социолозите за избор между ченге и лудо ченге – за сега нямам отговор и ще мисля допълнително.
Във всеки случай, когато имам избор от 7 стойности – една от тях винаги е оптимална. Това се отнася и за функция с 2 стойнсти – тогава изборът е по-труден. Затова – отивам със сигурност да избирам на първия тур (изборът е по-голям).

За кого да гласувам? Против кого да гласувам?
Кандидатите са 7, но тях, без да се напрягам, мога да изброя 5 имена: Първанов, Беронов, Сидеров, Марков и Берон – останалите двама ми се губят. А, сетих се – Любен Петров, ама седмия като име нищо не ми говори. Първият е действащ президент, втория – до скоро председател на Конституционния съд, третият едно време беше главен редактор на Демокрация, а после се подвизаваше в Монитор. Георги Марков – бивш седесар, а Берон беше председател на комисията, пред която брат ми защитаваше дисертацията си. Любен Петров беше началник на Генералния щаб.
Изобщо всичките са правили нещо полезно в България (даже и Сидеров;-)

Какви са доводите против седмината:
- Първанов – наложи влизането на ДПС в правителството, комунист, ченге, ако остане на власт ще стабилизира положението на управляващата коалиция (за мен това е отрицателно). Най-смешното и най-неизвестно за него е, че рядко ходи в чужбина (което му е пряко задължение като президент), а когато ходи – то или е в Русия или не може да лобира за българските интереси (когато беше ходил в Англия, не успял да се срещне с главните редактори на вестниците – а това беше важно, т.к.именно британските вестници бяха подели антибългарска кампания преди влизането в ЕС), седи си в посолсвтото и не се среща с никого. Даже ЖелюЖелев беше по-добър от него в тази дейност. Освен това Първанов има навика да си сменя позицията по фундаментални въпроси (за и против НАТО, за и против американски бази, за и против български контингент в Ирак). Не отричам правото човек да си променя мнението, но очаквам от един мой работник, да изпълнява това, което е заявил по време на интервюто – иначе се подиграва с гласа ми и ме кара да се чувствам, както преди 10 ноемрви. Всъщност честата и радикална промяна на възгледите е типично за комунистическите партии (четете Суворов)
- Беронов – доводът срещу него е, че е възрастен. Досега друго не съм чул. А той е имал възможност да се омаскари – врял се е в политиката (не на първи ред, но се е врял) бил е член на общинска избирателна комисия. Та като конституционен съдия не се чу нищо лошо за него! За мен възрастта му не е порок. Създава впечталение на морален човек. На неговата възраст човек може само да бъде добър. Едва ли може да бъде уплашен (за разлика и от Първанов и от Сидеров, да не говорим за Марков). Ако е имал досие – отдавна щеше да е излязло в някой вестник. Т.е. не може да бъде шантажиран. Има една точка в програмата му – за преодоляване на енергийната зависимост от Русия – да сте чули нещо подобно у останалите
- Сидеров – Първанов може да е ченге, но Сидеров е лудо такова, за който има подозрения, че се финансира в пари от Русия
- Марков – самокато видя Яне Янев до него и ви става ясно какво чудо е Марков
- Берон – честно казано това е един от най-странните според мен хора в българската политика – доколкото знам е голям учен (да са кръщавали на ваше име някой животински вид? – щото на името на Берон има няколко), чий го крепи в политиката? не знам. А и той май е с досие.
- Любен Петров – не обичам генерали в политиката (отнася се и за Бойко Борисов – Комита, не протестирай!;-)
- Последният – не му знам името, което е достатъчен довод срещу него

Така че милички, изводът е един: отивам в неделя на избори гласувам за Неделчо Беронов – предпочитам възрастен и морален човек, който е успял да не се забърка в мръсни дела, отколкото плеяда ченгета, единият от които е с всички признаци за психични отклонения.

Послепис: За пръв път в живота си обявявам за кого ще гласувам или за кого съм гласувал. За мен този въпрос е аналогичен на въпроса: Брюнетки или блондинки? Това е ЛИЧНО МОЙ ИЗБОР – така че ценете, че съм го споделил.

Чао засега и умната в неделя!

четвъртък, октомври 19, 2006

Архивите говорят

Писмото на Панко Брашнаров и Павел Шатев до ЦК на ВКП(б) - всъщност е писмо до Сталин, с което двамата стари комунисти описват положението в Македония според собствените си наблюдения и възгледи. Писмото е уникален документ на епохата. За съжаление в българските архиви не се пази самото писмо, а само негово копие. Писмото е било предадено на българското посолство в Белград, с надеждата да бъде предадено на Сталин. Българското правителство прави копие за себе си и препраща писмото. Къде и дали се съхранява оригиналът на писмото в Русия, на мен ми е неизвестно. Изключителни благодарности на Иван Донев, който ми изпрати сканирани страници от книгата "Македонския въпрос в
българо-югославските взаимоотношения (1944-1952)", издание на Централния Държавен Архив. Писмото се намира на страници 437 - 443. Приятно четене.

№ 284

Изложение нa Панко Брашнаров и Павел Шатев до ЦК на ВКП(б)
за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г.
Скопие, 1 октомври 1948 г.
До ЦК па ВКП(б)
Другари,
Тук приложено Ви изпращаме едно кратко изложение за някои факти за сегашното фактическо положение в нашата страна, подписано от нас самите. Молим Ви, приемете нашите другарски привети:
Панко Брашнаров, Павел Шатев
Строго поверително

до ЦК на ВКП(б)
Въпросът за обединението на македонския народ още от самото начало се подко­па поради неговото неправилио поставяне от страна на ЦК на ЮКП в смисъл целокупна Македония да се присъедини към ФНРЮ, без да се държи сметка за особените, специфични условия, нито за братските съседни страни, при това без да се гледа в перспектива участието на прогресивните сили на Балканите и за тяхното обединение в една мощна федерация - южнославянска или балканска.

ЦК на ЮКП се стреми да завземе целокупна Македония, в което становище има всички елементи за едно националистическо буржоазно гледище, което иска пряко отцепването нa известни области да разреши македонския въпрос, игнорирайки жизнените интереси на българския народ и ръководителите на ЦК надменно се отнасят спрямо своя равноправен ЦК на БРП(к). Ако се върви по пътя, сиреч становището на ЦК на ЮКП, тогава Македония не може да служи за съединително звено между балканските народи, поради това защото ще даде превес на ФНРЮ за излаза на Белото моро, да отдалечи България от морето, да я лиши от природните богатства на Пиринския Kpaй и по този начин да направи България икономически зависима от нея.

Същото е и за Егейска Македония, чийто етнографически състав е изменен поради станалите събития след първата империалистическа война, в чийто състав една голяма част има тук (чужд) елемент, който може да е и неприятелски, даже враждебно настроен към ФНРЮ. Освен това с отделянето на Егейска Македония от Гърция последната се лишава от богатите плодородни полета - Солунско, Серско, Драмско - които служат за житница и тютюново производство от една страна, а от друга страна, при тая перспектива, сиреч стремеж за отцепване, отделяне територии от Гърция, се усилва позициите на крайно националистическите елементи - монархо-фашистите, и ще им служат за коз в техните ръце да се оправдават, щото ако победи демократическият блок, Македония ни повече, ни по-малко ще бъде завладяна от Югославия. A при сегашните политически обстоятелства, политическа обща ситуация и епична борба, която гръцкият народ води, а и македонският народ в Егейска Македония, е истинско светотатство по отношение да дадените и давани жертви подържаното становище на ЦК на ЮКП.

Toзи лозунг, това становище за обединението на македонския народ в рамките на ФНРЮ имаше смисъл в 1943/44 години, когато македонският народ беше поставен пред алтернативата или да остане като южно-сърбианец, т. е. да бъде оставен на сръбска асимилация, или да бъде фактически унищожен от една страна, а от друга, същестгзуващият чисто фашистки режим в България, фактически вече окупирана от немците, въпреки усилията, съпротивата и борбите на прогресивните елементи и сили в страиата, начело c БРП(к ), не можеха да излязат на повършнината, да се проявяват по-силно и по-открито, за да можеше да се постави конкретно по-другояче цялостното освобождаване и обединение на македонския народ. Нo сега, когато в България начело на управлението стои БРП (к. ), която в нищо не отстъпва на ЮКП, нема смисъл да се надпреварваме за завземане или заграбване на земи, които принадлежат на самия македонски народ, a не на ЦК на ЮКП.

За да илюстрираме агресивните, националистически стремежи на ЦК на ЮКП пи отношение на съседните страни и асимилаторската политика по отношение на македонския народ, прикривани под булото на комунизма и в името и под знамето на кои се вършат престъпления, изнасяме някои факти на неправди, терор и насилия по отношение нa отделни лица и групи в цяла Македония и навън от нея.

1. ЦК на ЮКП е прикривал до резолюцията на Коминформбюро своя национализъм под булото на комунизма, ето как е вербувал на отделните командни позиции на партията свои слепи и послушни оръдия, какъвто е типичният случай с лицето Видое Смиловски, сегашен подпредседател на Владата на НP Македония.

В 1944 год., м. август, на планината Козяк, преди да се събере нa историческото заседание в манастира „Св. Прохор Пчински", (АСНОМ) антифаш. събрание на Македония на едно събрание, когато се готвеше листата за народни представители па Македонския генерален съвет, Вукманович-Темпо дойде на събраиието с един млад човек от Гостиварско, а той не знаеше да говори македонски, той беше Видое Смилевски. Ген. Темпо го предложи за народен представител в АСНОМ. Присъствуващите се възмутиха и се противопоставиха и особено се изказаха против това предложение другарите Лазар Соколов от Куманово, бивш пом.-министър на търговията, а сега професор на университета в Белград, Кирил Григоров - бивш министър на финансите в Maкедония, а сега пом.-министър иа финансите в Белград и Благой Хаджи Панзов, бивш noмoщник на главния обвинител на Югославия, доскоро съветник при югославската легация в София а сега отстранен, отзован и сега без определена служба, ген. Темпо се разсърди и напусна събранието. После, когато се продължи събранието, Темпо дойде наново и зaяви „Видое Смиловски е изпратен от ЦК на ЮКП и трябва да се внесе в списъка на народните представители..." Заповедта беше изпълнена, но за това горните другари по-късно бяха пръснати по Сърбия като съмнителни и неблагонадеждни лица и така лишени от възможността да станат общественици и македонски народни и държавни деятели.

По такъв начин се поставиха, изтъкнаха други лица, като Никола Минчев, Kиро Мильовски, Любчо Арсов, Вера Ацева, а и самият Лазар Колишевски, който има заслуги спрямо македонския народ и работническата партия само затова, защото е учил зaедно с Ал. Ранкович в средно техническо уцилище (В. Т. завод) в Крагуевац, а после арестуван в Македония (1941 г.) и осъден на вечен затвор от българската фашистка власт. "Такова вербуване се прави по всички републики и само така може да се обясни и избирането на все наивни доверени, т. е. слепо послушни лица като делегати, (които) могат да се подчиняват на дисциплината на ЦК на ЮКП, който има нахалството да иска строга дисцииплина от своите членове, а сам да не се подчинява на по-висшия орган, какъвто е Коминформбюро.

2. ЦК на ЮКП имайки на разположение държавния апарат и слепите екзекутори - органи на УДБ, всички подбрани и правоверни оръдия на Ал. Ранкович и Цв. Узуновски, уволнява от служба и изключва от партията и фронта лица, които са израстнати или симпатизират на резолюцията на Комииформбюро, какъвто е случаят например с председателя на върховния съд на НР Македония Коста Тасев и Димко Страчков, самият инвалид, а през време на народоосвободителната борба изгубил убити в борбата татко и брат и т. н.
Под предлог на квартирна криза и национализацията на имотите ЦК на KПМ извърши отнемане на къщи, какъвто е случаят например с лицето Нанче Велков, който още в 1945 г. е подарил две къщи на държавата, 1946 г. даде още две къщи под наем на държавни учреждения и останалата му единствена къща на ул. 370 №9 - Скопие, където живееше му се взема, за да се чуват само молбите на Д. Влахов, а цялото семейство на Нанче е изселено в село, макар да има три малки деца , които ходят на училище.

3. По заповед на ЦК на КПМ председателството на президиума на НР Македония определя пенсии, какъвто е случаят с лицето Дончо Арсов, татко на министъра на труда Jlюбчо Арсов, бсз да има какви да са заслуги.

4. За да се повдигне „борбеността и авторитетот" на партията по директивите un ЦК на ЮКП се набляга да се отрича всякаква борба, ако не е свързана с борбите на Сърбия. Тая надменност иде дотам да твърди, щото историята и революционните борби на македонския народ едва ли не започват от 2.Х.1941 г.

5. Като крайностите - националистическият нихилизъм на ЦК на МКП се допи­рат до националистическите и даже шовинистични крайности на ЦK на ЮКП. След първото заседание на ACНОM на 2 август 1944 г. народните представители избраха ко­мисия, която трябваше да изработи и македонска азбука и граматика. Комисията изра­боти азбука и я поднесе за одобреиие пред АСНОМ, тая азбука не ce одобри от ЦК на МКП, под предлог, щото тоя който пише по чисто македонски не е тук. Алузия за Венко Марковски, който по това време е бил във втората бригада. Това мнение на ЦК на КПМ се даде бидейки ЦК още нe ce чувствуваше господар на положението, а и сметаше дека Венко Марковски ще се присъедини към гледището на ЦК. После дохождането в щаба на Венко Марковски се видя, че и той е поддръжник на македонската азбука далече от всякакво сръбско или българско влияние. С разширяването на свободната територия в Македония и прехвърлянето на щаба в с. Долни Брановски-Велешка околия, ЦК на KПМ се почувствува по-здраво застанал на своите позиции и затова почна да настоява на всяка цена да се въведе Вук-Караджичовата азбука и колкото се може македонския книжовен език да се отдалечава от народния говор. Проводници на тази политика бяха ген. Темпо и Лазар Колишевски преку Блаже Коневски по теоретичните напътствия дадени от проф. Боткович, изтъкнат великосръбски шовинист и съратник на окупаторската власт в Сърбия.

Въпреки това течение(то) за въвеждане на една чиста македонска азбука не беше удушуно, затова кога президиумът на ACНOM дойде в Скопие наново се повдигна въп­рос, коЙ биде отклонат с една хитрост от страна на ЦК на КПM, като рекоа ке биде повикан проф. Державин и Бернщайн да си дадат мнението за македонската азбука и книжовен език. Горният проф. Державин дойде в Белград без нарочно да му се даде възможност да посети Макецония. Той предлог беше даден от ЦК на КПМ. След като ЦК се почувства по-силен почна на всеуслушание да тръби за културни придобивки, за македонски език, а всъщност подземно почна да се шири мнението щото ние македонцита сме малък народ и затова защо ни е да изработваме език, като имаме готов сръбски език и можем да си служим с него. Нашите национал-нихилисти разпространяваха рав­нодушност спрямо нацията како нещо кое е отживело времето си, а ЦК па ЮКП напротив преку своя „агитпроп" засилваше национализма. И затова цялата територия па Вар­дарска Македония тя запази за сфера на културно влияние, където не ce пущаше от 1945 г.

до сега никакъв друг вестник u книги освен сръбски, под предлог, че не cе списвали по чисто комунистическа линия. Дори и органът на Съветската армия в България беши спрян да се продава само, защото се списваше на български език.

Не стига това, но езикът в книгите и вестниците особено в. „Нова Македония" преднамерено, умишлено, с явна тенденция се изопачава от постоянно поставени лица, както е засега лицето Джамбаз от Прилеп, за да не може да се разбира и народа да бъде принуден да чете в. „Борба" или „Политика, т. е. само сръбски вестници.

6. Все със същата тенденция не ce съставят учебтгици на македонски език, за да се принудят учениците да си служат със сръбски учебници, а това е средство, за да се сродят учениците със сръбския език.

7. Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен, a навсякъде се пеят само сръбски песни! Ако някой пее македонска песен, той е "сепаратист" и "националист", а ако се чуе българска песен всички се смятат за ВМРО-вци.

8. Народните представители в Скупщината в Белград всякога говорят своите речи па сръбски език под предлог да бъдат разбрани от другите депутати.

9. Много дирекции и предприятия в Македония водят своята официална преписка на сръбски и то мегу себе си. Дори има случаи в Министерството на земсделието пом. министър „Планински" . Стоилко Иванов настоява подведомствените дирекции да да­ват докладите им на сръбски език.

10. Но, той, национал-нихилизма на ЦК на КП Македония и шовинизма на ЦК на ЮКП се проявява най-изразително в административно-териториалното разделение на Македония и Сърбия.

Административно-териториалпата граница нa Македония откъм Сърбия сега ми­нава през Четирски рид - 10 км на север от Куманoво, докато истинската и етнографска граница на Македония е реката Южна Морава и р. Пчиня и обхваща околиите Търгови­ще, Бояновци, Прешево „Козяк", т. е. триъгълникът между Крива Паланка, Босилеград u Враня. Целият този край е населен с македонци, приобщени от сръбската пропаганда към сръбската нация. ЦК на ЮКП като истински „Комунистически ръководител" е запазил този край за Сърбия и в същото нреме дава вик да се присъедини и Пиринска Македония към Вардарска Македония.

Не стига това, ами надават и вик, че българската пропаганда в Пиринския край българизирала пиринското население. Затова се намери и ЦК на ЮКП, ( който) подбужда преку ЦК на КПM да изпрати учители в Пиринския край , за да събудят македонското съзнание между населението. Се явява въпросът, защо не се пращат македонски учители в „Козияк". Не само, че там не се изпращат учители македонци, за да будят македонско съзнание, а ЦК на КПМ дори отваря сръбските училища в македонска територия, сегашната граница от към Сърбия в селата Табановци, Четирци, Никулени, Старо Нагоричани. А в Куманово има и сръбско училищс, макар да няма чисто сръбско национално малцинство, като преселини или дошли тим да живеят "Тези „сърби" в Куманово вършат (правят) литие на „Св. Сава", докато на македонците не им се Позволява даже да празнуват по същия начин и празника „Св. Св. Кирил и Методий" - 24 май.

11. Докато ЦК на КПМ така отвращава народа от правилното развитие на националното чувство, дотогава ЦК на ЮКП чрез агитпропа в лицето na Mилован Джилас и
Нешкович, разпространяват в печата най-груб национализъм или великосърбизъм. В статията послучай годишнината на Вук Караджич във в. "Борба" бр.. от .. от Мил. Джилас споменува за сръбска книжовност в периода от Кирил и Методий до Паисий Хилендарски, докато летописецът Черпорзец Храбър, съвременик па Кирил и Методий, казва : „Прежде убо словен не имахън книгън, но чертаехъ и резаахъ погани сонште", т.е. говори за общославянска култура още недиферинцирана.

Изхождайки от гледището, че русите величаят и славят генерал Кутузов, Суворов, като народни герои, то Бранислав Нешкович на VI конгрес на Народния Фрон на Сърбия величае войводите ген. Цутник, Стрепанович и Мишич и ги провъзгласява за народни герои. В случая, изглежда, Нешкович смесва произхода на тия войводи, които са от сел­ски ироизход, с техните дела като пълководци и поборници за великосръбство. Знае се, че войводагга Цутник беше дясната ръка на княз Apcени и престолонаследника Александър Карагьоргьович по време на балканската война, когато Македония беше поделена между балканските съюзници, а още по-важно за това време са масовите кланета па много македонски родолюбци. Що се отнася до другите войводи, като „солунци", когато се върнаха през (1918 г.) в държавата на СХС в кръг удариха генералната стачка на железничарите, рудничарите и миньорите в Тръбовле 1919/1920 г.

Горното се потвърждава от думите на Милован Джилас, казани на едно интимно събрание: „Това, което ръководителите на бивша Югославия не можаха да направят близо 30 години, ние новите ръководители го паправихме за 3 години."

Тия и други подобни думи, мнения, заключения на теоретиците на ЮКП се оправдават и се приемат за правилни Комунистически от ЦК на МКП а що се отнася до нашите македонеки дейци и борци за нашето освобождение, то те се наричат националисти, недорасли за времето или изкуфяли сгарци, които не трябва и не заслужават да се слушат и уважават. На тия фарисеи им е потребно да дигат шум и да се крият под комунистическа покривка - прикритие и свободолюбие. Затова им е потребно пред света да дигат паметник на Гоце Делчев в Скопие.

Потребно им е да основат комитет за илинден­ски пенсии, потребно им е да правят „тържсства" за Илинден (ден на голямотоо македон­ско въстание от 1903 г., наречеио Илинденско, поради това, че беше вдигнато па самия ден св. Илия - 2 август 1903 г.) в Крушево, като трибуна да се ругае всичко български, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание. Нашите фарисеи имат илинденци пенсионери инвалиди, старци па държавни ясли, които трябва да се издържат за да не падне блесъкът на свободолюбието и признателността на КПМ. По тоя начин не давайки възможност на илинденците организирано да манифестират и проявят своето борчество и своят приноскт към освободителното дело.

Със забраняването на всякаква оргапизация на илинденци в Народния фронт като отделна група се върши умишлено от ЦК па ЮКП, за да се задуши и да не излезе на наяве оня животоспособен и борчески елеметст, който изнесе на своите плещи илинденската епопея и народоосвободителната борба. Горното се потвърждава от добре известното за всички екзекутиране на 12 души в Скопие, 53 души във Велес, 43 души в Куманово - без всякакъв съд, избити от органите на ОЗНА по директива и заповед на Александър Ранкович. Ние не говорим за престъпниците фашисти, които с оръжие или по друг начин са се борили против партизаните, но ние сме против, затова защото обществото не бе осведомено за тяхната виновност. Тогава, когато по Сърбия селяни дражависти, хванати с оръжие в ръка и борбата с партизаните, бяха помилвани като „подведени", „излъгани".

Плодовете на тая с нищо неоправдана българофобска политика, както срещу македонския народ, срещу емиграцията в България и спрямо самия български народ, се проявиха още в началото на освобождението на Македония от фашизма. Още от началото на освобождението, вместо да вървим към сближение с емиграцията и българския народ и цялото това движение да дойде отдолу, от самия народ, вместо да се улесни съобщенията и общуванията с България или между Вардарска и Пиринска Македония, напротив, те изкуствено се скъсаха и всяка проява от страна нa емиграцията или от самия народ в Македония, по разни градове и села за сближение и взаимна помощ, се тълкуваха своеобразно, както в случая с Охридекото братство в София, което изпрати в 1945 г. на населението в Охридска околия (царевица-б. съст.), беше отхвърлено като „рушвет", за да бъде освободено лицето Кецкаров - бивш кмет на rp. Охрид.

На тия прояви на състрадания, които излизат отдолу в народа, председателsгг на правителството Лазар Колишевски показа, (че) „дипломатическият път за помощ от София за Скопие е чрез Белград". Това значи, че се отхвърля всякакво сближение и общуване с българския народ и македонската емиграция, докато успеят да асимилират македонската младеж, без да смятат, че това е една сериозна работа и най-малко комунистите са за такова асимилиране. Затова се дойде до печалния факт от огромната македонска емиграция в България нашата кауза да се „брани" и„защитава" от един професионален агент, продажник още на крал Александър, известен малоумник и базхарактерник Aнгел Динев, който с резолюцията, изготвена и продиктувана от други, напада и обвинява БРП (к).

Тая резолюция е вече с охота отпечатана в 100 000 екземпляра, за да се разпространява навсякъде в един момент, когато у нас няма хартия даже за учебниците и др. ЦК на ЮКП, за да задоволи реакцията в Югославия, издаде закон за пенсионерите, който закон признава завареното положение на всички чиновници главорези, джандари и насилници на македонския народ. Също не се забравиха да се пенсионират сръбските учители-пропагандатори на сърбизма в Македония, които са били плащани от Министерството на вътрешните работи на бивша Сърбия, тогава когато истинските народни учители, които са служили на македонския народ за 10-15 турски лири, които пари са се събирали от църковните приходи от входни билети, от чистачки - на тях няма пенсия, защото в училищата, в които те са учителствали, са били под ведомството на екзархията, която също бе официално призната от турската държавна власт като представители на македонското и българското убечно дело тогава. Засега не намираме за нуждно да засягаме икономически пролеми, с чието провеждане и използване се дойде до абсурд.

13. Правосъдието на НР Македония по директивите на ЦК на KПM e достигнало до степен нa една илюзия за съдене no законност, защото присъдите като система се дават предварително в затворен плик на съответните съдии. Достатъчно е да ce вземе коя и да е присъда по политичeска или углавна работа, за да се установи тази илюзованост. По тоя начин народът губи вяра в народното правосъдие. Ето това е в правосъдието, то с народните обвинители работата стои още по-лошо защото те са органи на ЦК на КПМ. Делата в съда и Македония от ден нa ден намаляват поради това, че народът е вече изrубил вяра в съда като държавен инсгитут и ако има дела в сьд, те нарочно и изкуствено се създават от народните обвинители под диктовката на УДБ, която върши обиски и под предлог да няма някои скрити неща, които по-скоро са им потребни, като напри­мер: каса за пари, фотографически апарат, билярди и т. н., повдигат дело и собственикът бива арестуван.

14. Затворите са пълни с политически затворници вследствие на измислени афери, като придърженици на ВМРО - Иван Михайлов, който не е имал и няма никакво влия­ние между масата, а с тия процеси му се издига авторитетът и името като народен герой.

1.Х.1948 год.




ЦДА, ф. 214 б, оп. 1, а. е. 517, л. 3-1. Копие. Машинопис. Публикувано в: Ангслов, В. Как се изгражда..., цит съч., с. 79-87.

сряда, октомври 18, 2006

Аз ще гласувам за Беронов и ще обясня защо

Значи аз по принцип съм на мнение че,
Трябва да се гласува, за да поеме човек отговорност за собствената си страна. Ако човек не желае да поеме отговорност за собствената си страна, може би трябва да се замисли въобще за това, как се справя с живота по принцип. Знам, че ще ми кажете, "тая нещастна страна не ме интересува". За да ви помогна с отношението към страната, ще ви обясня какво е държава.
- Държавата не е 110 000 квадратни километра оградена площ -това е само мястото където се намира. Знаете ли например, че Израел е можел да бъде в Уганда?
- Държавата не е президента, той е само представител, който бива избиран
- Държавата не е и парламента
- Държавата сме всичките 6-7 милиона човека с българско гражданство. Колективно трябва да вземем такова решение, което би запазило нашите интереси. Какво ще се случи ако умните, интелигентните и съвестните откажат да гласуват - ще гласуват неумните, неинтелигентните и несъвестните. Резултатът от такива избори ще бъде умен, интелигентен и съвестен или точно обратното? Добра отправна точка за размисли.

Ако няма кандидат който ми допада, ще гласувам за по-малкото зло. Подсказвам на интелигентните хора, които четат този текст - никога и в никоя държава няма да доживеете на избори да се яви човек, който олицетворява всичките ви виждания как трябва да изглежда вашият политически представител. (Ако ги олицетворява напълно, можете да се омъжите/ожените за него/нея, ще ви бъде добра партия) И тъй като е безмислено да сравняваме текущите кандидати с идеала за политически представител (а такъв идеал все пак съществува единствено и само в главите ни), винаги трябва да се избира по-малкото зло, човекът, който ще допринесе повече за общите ни интереси (или поне няма да прави зло).

В момента има само трима реални кандидата за Президентството:

1. Георги Седефчов Първанов
2. Неделчо Беронов
3. Волен Сидеров

Кой е най-малкото зло? Моят кандидат е Неделчо Беронов. Българският президент може да си позволи да не е популист, защото смятам липсата на ораторски умения за по-маловажна от това да си ченге или да си лудо ченге. Кандидатурата на Неделчо, обаче, има и своите слаби страни (като възрастта и неопитността на кандидата)

Не симпатизирам на Иван Костов, дори точно обратното. Смятам че той е главният виновник за слабата кандидатура "вдясно" и ако тази кандидатура има проблеми - аз посочвам главния източник на проблемите - Иван Костов (Стойчо, не протестирай, така е).

Отделен е въпросът че ляво и дясно в българските понятия са много смешни понятия. Кандидатът на червената олигархия десен ли е или ляв? Например един Роман Абрамович колко ляв е, ако е получил парите си от КПСС? Едно лудо ченге и едно ченге - бивши кадри на ДС, машата на Москва, леви или десни кандидати са?

Лирично: Според личните ми виждания всяка лява идеология е дискриминационна ("социално справедлива") и в основата си е тотално вредна. Лявата идеология лишава човек от избор и го пренебрегва като личност. Лявата идеология може да прехвърли собствените ти грехове върху другите членове от твоята общност или пък да ти прехвърли чужди грехове като оперира с колективна отговорност (виновен си, защото си мъж, бял, българин, християнин, богат или собственик на фирма. Според друг клан, изповядващ лявата идеология, си виновен ако си мюсюлманин или циганин). Лявата идеология ти отнема права и облаги само защото принадлежиш към някаква заклеймена група (богати, българи, цигани и др.), за да даде на "по-равните" от тебе (дава ти ги не защото си човек и гражданин с достойнство, а защото си жена, циганин, мюсюлманин или беден). Лявата идеология трябва да умре, защото е идеология на безотговорността! Защото според лявата идеология носител на правата и на задълженията е не отделната личност, а някаква абстрактна общност - нещо, което дори в нашата немощна Конституция (немощна, защото няма политическа воля да я пази) е забранено а и според мен е най-малкото нередно.

Ако подходиме така - имаме двама леви кандидата и един десен (случайно съвпадение с дефиницията по вестниците)

И така, за кой клан да се гласува? Гласуването сега не е като гласуването преди 90-та година. Преди 90-та година човек си пускаше бюлетинката с чувство на учатие в театър и изпълнен дълг. Даваше гласа си не за някакви си кандидати (чиито имена не помнеше 15 минути след напускане на избирателната секция), а за продължаване на статуквото. Тия пък, които си мислеха че няма смисъл от гласуване просто гласуваха по задължение.

Промяната в гласуването след 90 година не е само в броя партии и кандидати за които може да се гласува. Има и още една съществена промяна - отговорността, която човек поема, гласувайки. Гласувайки, човек се ангажира по два начина - да определи кой ще го управлява и в следизборния период да следи дали неговия избраник действително го представлява. Голяма част от гласоподавателите избягват да мислят за втората част от задълженията си, защото те по принцип обичат да бягат от задълженията си - семейни, обществени, служебни, лични.

И въпреки железната теоретична подготовка - аз съм силно разколебан.
Защото на първия тур ми е ясно за кого ще гласувам - за Неделчо Беронов. Имам късмета да познавам отблизо член на семейството му, и имам прекрасни впечатления от него. И самият Неделчо Беронов направо умилява с желанието си да бъде справедлив и почтен президент. Както и че ми е най-трудно да си го представя като маша на чужди интереси (знаете чии). Но не съм сигурен, колко и какво ще спечели. И аз знам кой е виновен за това (същият човек). Мога да мисля със собствената си глава и сам да преценявам информацията, която получавам...

Но въпреки, че Неделчо има шансове - да си говорим откровено, в най-добрия случай те са на кантар, и на балотажа не знам какво ще се случи.

Затова гласувайте за Неделчо Беронов - един свестен човек, посветил живота си на правото и справедливостта, а и за да не изпаднем в още по-тежка дилема след една седмица. Да не отлагаме днешната работа за утре, защото утрешната работа може да ни дойде нанагорно.

Сговорна дружина планина повдига!

Нено проповядва: Македонски манталитет

Тия дни по-сериозно се занимавам с анализ на македонския манталитет. Пробвам да схвана лузърския нрав на нашите съграждани и историческия контекст на Македонската психологическа инфериорност.

Мотивът за това произлиза от постоянното поражение (на всяко поле на културния и обществен живот) , което преживява Македонецът и всичко, което е свръзано с името Македония.

За да бъда по-достоверен, ще дам няколко теми за размисъл:
- Защо Македонските национални и клубни отбори не могат в нито един спорт да извоюват победа на чужд терен?
- Защо Македония не може да спечели ни една международна политическа битка?
- В контекст на претходното, защо само македонското лоби в света е неорганизирано и няма никакво фактическо влияние на събитията и политическите решения, въпреки че е финансово относително мощно?
- Защо в Македония всеки стачкува за какво ли не, когато отнапред знае че няма да добие нищо?
- Защо Македонците се срамат, че са Македонци когато отидат в странство?
- Защо например Сърбите и Хърватите могат толкова много да бъдат горди със своите татковини, въпреки че сме исторически и културно по-богата земя от тях?
- Защо не знаеме как да го „продадеме„ историческото и културно наследство в нашата страна. Когато могат Турците да взимат пари за вход в антични места на които често ще найдете най много един преполовен стълб без никакво значение, зарем ние не можеме ли да ги промотираме и „продаваме„: Кокино, безбройните прекрасни манастири, водопадите на Кораб, Струмица, Термалните води, планинските ридове, лековитото езеро в Дойран и т.н.?
- Защо нямаме туристи и стратегия за туризма!!!??? Зарем некой може да рече че това не е атрактивна туристическа дестинация?
- Защо всички отчаяно се опитват да избегат от държавата? Може ли некой да ме обори в мнението че „Македония е най-добро место на живеене ако имаш пари„. Но как да стигнем до пари? - с много работа и учене, а не с блокиранье на улици и плюене по държавата.

Оригинален текст

Автор е 25 годишният Ненад Ристовски от Македония

вторник, октомври 17, 2006

Софияленд в един по-добър свят

Замина си едно от любимите ми места в София - Софияленд.
Мъчно ми е, че си отива и от няколко седмици се питам за причините...

"За толкова години не успяхме да разберем от какво се влияе българинът при посещенията - дали от деня на заплата или от нещо друго“

Методи Костов, маркетинг мениджър на Софияленд

Какъв цитат, а - уж нищо и никакво изречение, а гърми като динамит. Айде да започнем с въпросите:

1. Господин Костов, откъде идват прогнозите за посещаемостта на парка в бизнес плана? От фантазията на собствениците или от някакво проучване (платено може би?)
2. Защо очаквате само български туристи - по цял свят тия паркове се стремят да привличат и чужденци. Къде са македонците, сърбите, гърците, румънците и турците във вашия план?
3. Въобще познавате ли някакви черти на т.нар средностатистически български потребител и навиците му?
4. Знаете ли колко пари човек е склонен да харчи за децата си и в какви случаи?
5. Знаете ли как потенциалния клиент на Софияленд управлява свободното си време?
6. Въобще знаете ли колко пари е склонен да харчи българинът и потенциалния турист за такова забавление?

Не ми стигат отчайващите президентски избори, ами сега и това.. Ама наистина с управление в България се занимават само случайни хора...

За хората, които не четат предупреждения :-)

Ето какъв отзив получи Комитата за разказа си в другия блог
Пътуване до.....: Едно бързо: Солун и Халкидики (22 - 24 септември 2006г.): "3 Comments:
michalis101 said...
Napravo se shasnah s tova koeto si prochetoh.Imah chuvstvoto che pisateliat e neshto vnuk na niakoi bantit ot raznite komiteti koito sa zakoleli horata v Makedoniata prez 1912g.Pishe siakash bqlgarite sa nai vqrhovnata nacia na balkanite i ostava vpechatlenieto che gqrcite sa nai prostovata.Kqde shte go namerili?eiii ima i samochuvstvie che shte napishe i kniga,ne pita obache za kogo,moje bi na hora zaprilichashti na goveda."

Очевидно нашият читател не беше прочел предупреждението в началото не текста:
"Внимание! Следният текст е силно политически некоректен. Затова, ако се чувствате а. съпричастен към гръцкия национализъм и гръцката национална идея, б. силно религиозен и не одобрявате некакноничното отношение към религиозните теми,....моля не четете този текст, защото може да накърни чувствата ви. Благодаря."

Понеже аз не разбирам гръцки, затова не разбирам точно израза "hora zaprilichashti na goveda" и не се сещам за кого се отнася - затова премествам изключиътелно интересната дискусия тук

неделя, октомври 15, 2006

И изтокът и западът принадлежат на Господ

Микрокредитирането на Мухамед Юнуз даде отговор на дилемите на Орхан Памук


Норвежката и Шведската академия тази година ни подготвиха истинска заря с новите лауреати на Нобеловата награда за литература - Орхан Памук и на Нобеловата награда за мир - Мухамед Юнуз. Техният избор е истински триумф на просветителството и на борбата за човешкото достойнство. И въпреки, че на пръв поглед са несвързани, тъкмо симбиозата меджу имагинeрното на Памук и реалното на Юнуз дава отговора на уравнението, което измъчва държавите и обществата в развой. Просперитетът и щастието извират от свободата и от креативните енергии на всеки индивид. Западните общества са успешни не поради вроденото си превъзходство на западната цивилизация и на западните раси и народи, ами тъкмо поради това, че те са построени около индивида и дават възможност на всеки човек да се реализира чрез всички средства, които са на разположение на неговата или нейната еманципация.

Орхан Памук ни показа в своите романи напрежението помежду модерното и традиционното в отоманска Турция, но и противречията на модерна Турция. В „Моето име е червен“, Орхан Памук ни обрисува цялата вселена на отоманското изкуство, живот и философия, дълбочината и неизчерпаемото богатство на исляма, но и спиралния кръг на пропадането и дегенерацията на обществата, които се разпадат защото отказват да приемат предизвикателствата на новото време.

Тъкмо в тая новела той ни показва интелектуалната битка в ориенталския ислям (същото важи и за източното православие), където традиционалистите настояват на твърдоглаво повтаряне и безконечна имитация на традиционното. В името на борбата да се постигне съвършенството на класиците, „традиционалистите“ отхвърлят всички придобивки на „новото“ и на „модерното“. Докато пък, дори и „прогресивните“ са въздържани в предизвикването на „традиционното“ поради магическата привлекателност на поръките на „традиционалистите“ между сокаците на отоманските чаршии.

„Някога бехме най-добри, най-големи, най-мощни и единствени, а днес всеки ден пропадаме“, констатират и традиционалистите и прогресивните. Между другото, за първите причината за пропадането е това, че „сме кръшнали от правия път и навиците на големите предци“, докато пък, за вторите причината за пропадането е затова че „заспахме на лаврите си и се удавихме в арогантността на нашата мощ и големина и пропуснахме да следим течението на времето и на историята“. Първите предлагат реституция на старият ред, докато пък вторите се залагат за приемане на новото. В отоманска Турция и, въобще на Изток, обществата избират по-лесния път, а именно отхвърлят промяната и реформата.

Много е по-лесно да се жали за „изгубения рай“ и за „добрите стари времена“, отколкото да се погледне в огледалото и да се види тъжната картина на собствените недостатъци и слабости. Между другото, същият Орхан Памук в „Сняг“ ни показва че и прогресивните дори и в модерните общества на съвременността правят дълбоки грешки, когато сведат реформата до копиране на символиката на успешните опщества. В тоя случай зад маската на модерността се крият чудовищата на най-тъмните и най-отвратителните човешки практики. Некритичното копиране на Запада завършва като чудовищна карикатура, където свободата е още по-ужасяващо застрашена, отколкото в традиционните общества.

„Моето име е червен” и „Сняг” дават портрета и на традиционната, но и на модерната Македония. И ние отказваме да се променяме, опиянени от митовете за нашата някогашна слава и величина, а в модерното време, пък, тъкмо управляващите елити зад реториката на свободата крият змейовите на най-гнъсното кършене на човешките права и свободи. В тия ситуации страдат единствено борците за свобода, бидейки няма кой да ги защити, а радикалите само растат и се хранят от народното недоволство. Истинския въпросе е единствено дали е възможно да се излезе от тая надреална и, едновременно, хиперреална ситуация.

Доказателство, че е възможно да се пробие омагьосания кръг на сиромашията и да се усвои свободата, ни показа лауреатът на Нобеловата награда за мир - Мухамед Юнуз с неговата Грамеен банка. Той ни показа че изходът от сиромашията, дори и в най-неразвитите региони на Земното кълбо, лежи много повече в използването на потенциалите и способностите на гражданите на тия места, отколкото в сложната система на най-големите глобални играчи и агенции за помощ на равиващите се страни. Микрокредитирането даде одговор на дилемите на Орхан Памук. Възможно е помиряване на традиционното и модерното, но само през прихващане на придобивките на модерното и редефиниране на традиционното в светлината на новите глобални трендове. На хората им е необходимо вкоренуване чрез техния идентитет и нито една модерност не може и не смее да им вземе тази сигурност, но тъкмо идентитетите са продукт на дълъг низ промени и редефиниране. Затова всеки опит да се замрази идентитета завършва криза на идентичността, баш като в романите на Орхан Памук.

За да бъде иронията по-голяма, най-големи потребители на микрокредитите на Грамеен банката са тъкмо най-пренебрегнатите образи в историята в развиващите се страни - жените, които от друга страна пък, са ключови образи в романите на Орхан Памук. Жените и техните приказки предлагат истинско освежаване на сивия и суров мъжки свят и в традиционната отоманска Турция от „Моето име е червен“ и в модерна Турция от „Сняг“. Но, жените-потребители на микрокредитите на Грамеен банката представляват още по-голяма изненада. Процентът на добрите микрокредити (тези, които се връщат) от тази банка надминава 98 процента от общия брой, число което е мечта и за най-големите банки в най-богатите държави с най-дълбоки и най-добре регулирани финансови пазари. Тези жени, за да бъде изненадата още по-голяма, успяват да изпратят своите деца на училище, да осигурят по-добри санитарни и хигиенни условия, както и редовното снабдяванье на семейството с храна и облекло. От друга страна, пък, „мъжкият свет“ на политиката и бизнеса от тия страни ни предлага грозна картина на корупция, непотизъм, кронизам, безскрупулна експлоатация на човека и всички други злини на днешнината.

„На Господ принадлежат и Изтокът и Западът“, казва Орхан Памук в своята книга „Името ми е червен“. Грамеен банката пък, е доказателство че и щастието и богатството, също така, могат да принадлежат и на Изтока и на Запада. Формулата за щастието и богатството минава през почитането на човешкото достойнство и през свободата. Само през реализирането на тия два принципа е възможно да се постигне напредък и щастие. В обратния случай, ще станете заложник на сивата територия помежду деспотизма и свободата. Наедно, успехът на Грамеен банката срива всички аргументи на традиционалистите, но което е по-важно, унищожава и всички твърдения на квазимодернистите чи промяната единствено може да тече отгоре надолу, както че и най-добри модернизатори са „просветените деспоти“. Самопровъзгласените „просветени деспоти“ и „модернисти“ оставят ситуацията няколко пъти по-лоша отколкото са я заварили. Пътят към прогреса върви само през свободата и през съзряването на индивидите и обществата да прихванат новото и модерното. Македония все още живее с противречията от романите на Орхан Памук, а за креативните решения от типа на Грамеен банката ще почакаме до некой бъдещ момент във времето.

Ивица Боцевски

Материалът е публикуван в Утрински вестник

Ивица Боцевски е един от най-интересните млади интелектуалци в Македония (когото представих преди време пак на този блог), който редовно публикува икономически и политически анализи и коментари на личния си блог (където авторът ще се радва да прочете вашите коментари):
http://theskopjetimes.blog.com.mk

петък, октомври 13, 2006

Историята според македонските архиви

Корицата на сборника на братя Миладинови, според националния Архив на Македония

Същата корица, според Уикипедия

След тоя пример как да запазиме доверието ;-)?


четвъртък, октомври 12, 2006

Сцени от рекламния живот (3)

Днес ще се концентрирам на билбордове-загадки


Какво рекламира този билборд? (Няма начин да разберете докато минавате с колата, виж аз като минах пеша отдолу, разбрах)

С правилния инструмент - ярки резултати? Какво се рекламира - графичен софтуер? Нищо подобно.


Реклама на Биг Брадър? Да ама не. Кликни за да разбереш

Евтини разговори до Франция? И на мен не ми е ясно, дори отблизо.. Трябва да се посети уебсайта... Ставам банален с това че трябва да знаеш английски, за да разбираш рекламата в България.


И какво е общото между всички тези шедьоври -- Малко теория: билбордът е рекламна форма, при която човек прелита покрай него с колата си и за части от секундата и посланието на търговеца трябва да достигне до него в три части - Кой е продуктът? Защо да го предпочета? Ако все пак го предпочета, къде да го намеря? За познатите марки, третия въпрос отпада (Всеки знае откъде да си купи Кока Кола да речем). Срам ме е да наслагам оценки по трите критерия..

сряда, октомври 11, 2006

11 Октомври - Революцията

Или какво е усещането да си част от непрогресивното човечество...

Скопие. Република Македония отбелязва днес 65 години от Деня на народното въстание на македонския народ против фашизма и Деня на бореца, предаде македонската агенция Макфакс. На днешния ден през 1941 г. партизански отряд е извършил нападение срещу българския полицейски участък в Прилеп и телеграфната мрежа в града, което ознаменува началото на организираното въстание на македонския народ. С решението си да се включи в антифашистката борба, Република Македония застана на страната на прогресивното човечество, отбелязва агенцията. Източник..

Днес се събудих от нечовешко бучене от горния апартамент - Не знам какво произвеждаше този звук, но приличаше на гигантска шлайфмашина. Всичко се тресеше.. Събудих се, а даже не знаех че днес съм част от непрогресивното човечество ;-)

Вчера в град Прилеп е имало празненства..

Поводът

Първите действия на прилепския партизанския отряд срещу бугарската окупаторска власт

1. Група - Аспарух Йосифовски, Душко Наумовски, Блаже Спирковски, Милан Димовски и Драган Димовски нападат полицейския участък в Прилеп, убиват стражаря (човекът на пост пред участъка, стражарят също родом от Македония) и раняват един полицай.
2. Група - Никола Поповски, Мице Козар, Пецо Кръстевски, Йонче Яневски, Благой Корубин и Душан Ристевски нападат затвора (резултата неизвестен!)
3. Група - Мице Димевски, Кръсте Цървенковски, Коле Чашуле, Киро Косевски и Киро Базерковски "повреждат телефонната мрежа" (срязали жица?)

Българският полицейски участък, където е изгряла революцията,
запазен като историческа сграда

Гражданите се запознават с революционното минало на града

Снимките са взети от тук

Честит празник на всички!





вторник, октомври 10, 2006

Русия - Грузия: Симетричен отговор

Или защо си личи когато ти е ниска общата култура...

Тия дни знаете какво става - Русия гони всичко грузинско от територията си. Щеше да е смешно, ако не беше толкова грозно.

На снимката - грузинец си отива от Русия с товарен самолет
(добре че не е с конски вагони)


Путин явно е решил да даде УРОК на микроскопичната Грузия и провежда етническа чистка. (На кой се дървите бе, вие без нас не можете, а ние без вас - муха ни е ухапала!)

Случайно веднъж загледах един епизод от Западното крило. Там Мартин Шийн в ролята си на щатски президент трябва да отговори на някаква арабска провокация (абе май отвлечен хеликоптер или нещо такова). Съветниците му го съветват да предприеме симетричен отговор - т.е. и той да направи нещо гадно, но с подобни размери. Да, ама Мартин Шийн го удари на чест - кои са тия пикльовци бе, че ще ме разиграват - я да ги удариме със пълната сила на оръжието, да видят кой съм аз и кои сме ние. И им даде заповед да се подготвят.. Спориха спориха и накрая на един генерал му дойде наум, че покрай сухото ще изгори и суровото - т.е. че личното его на президента ще струва към 120000 невинни живота в неназована арабска страна. И филмовия президент утихна и имаше внезапен пристъп на съвест. И отмени заповедта си за големия удар по главата с бухалката и вместо това се върна на първата идея със симетричния отговор....

Хареса ми елегантността на идеята и си казах - да, всъщност истинският държавник няма друг отговор на провокация, не може егото ти да струва дори един човешки живот...

И гледам другаря Путин и си викам - значи, той със сигурност не е гледал Западното Крило, със сигурност не е учил за президент, със сигурност съветниците му не ги бива и със сигурност руската политическа система е безнадеждно болна... А, да - и със сигурност демонстрира ниско самочувствие и комплекси от някаква смешна държавица..

И единствения ефект от мерките му ще бъде сриването на престижа на Русия до нулата.. до ефекта да заприлича страната му на някакъв огромен корумпиран и славяноезичен Иран?

Бахмааму, и тоя човек е на едно копче разстояние от ядрената война..

събота, октомври 07, 2006

Започва ли обществения дебат в Македония?

Един от най-активните общественици в Македония, който понякога прилича на луд старец (Ефтим Гашев), прави опит да започне обществения дебат за тъмните петна в македонската история..

Што се треба да се отвори
* Партиско-воениот договор за испраќање на 15-тиот македонски корпус на кланицата на Сремскиот фронт, каде загинаа 2.000 македонски војници.
* Да се демистифицира бунтот на Артилериската бригада на скопското Кале и касарната во Штип, во јануари 1945 година.
* Зошто командантот на доброволечкиот македонски одред „Гоце Делчев“ од Бугарија формиран 1944 година, Пецо Трајков, по кусо време поминато во НРМ е присилен да се врати во НР Бугарија?
* Да се обелодени полициско-политичкиот притисокот врз поетот Венко Марковски за неговото присилно емигрирање во Бугарија.
* Трагедијата „Голи Оток“. Кои беа критериумите и кој орган ја вршеше селекцијата за испраќање во тој неврат?
* Енигмата и трагедијата за убиствата на Коста Рацин, Ленче Стојчевска, Панде Чесноска, Панко Брашнаров и други.
* Да се откријат деталите околу фракцијата на „либералите-дисиденти“ во КПМ од седумдесеттите години.
* Да се разоткрие мистеријата околу смртта на генералот Васко Караангелески
* Зошто се самоубија Љупчо Арсов, Бошко. Станковски, М. Антовски, Цеко Стефанов (публицист) и други.



И Ивица Боцевски настоява на същото, но в по-широки рамки:

...Време е да се напуштат популарните митови кои ја врзуваат Македонија и посебно македонскиот етнокултурен идентитет со комунистичкиот режим. ...


Трудно е да се повярва, но май Македония наистина започва да се променя..

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)