петък, септември 29, 2006

За "сръбските" неща в Македония

Пътуване до.....: Убавините на Охрид или Една весела фирма на купон

Тази статия е предизикана от мнението на VBB, за статията ми за Охрид (линкът е в заглавието на настоящата). Изключително съм му благодарен за отделеното време, внимание и старания да напише отзива си!

За да няма недоразумения започвам с неговото мнение, а отдолу съм добавил моите коментари. Лесно ще се ориентирате къде съм писал аз - ползвам сравнително литературната писмена форма на българския език:-)


Многу добра репортажа, ми се аресва, ама имам многу забелешки:

1. Малку ми е смешно што користиш изрази како „комсомолски секретарки“, „болшевики“ итн. со оглед Социјалистичка Југославија не беше во Источниот блок како НР Бугарија, туку Неврзана (Non-alligned) така што изрази како „болшевизам“, „соц-реализам“, „колхози“ :))) итн. воопшто не се соодветни за овој контекст тука. Та Бугарија всушност беше со „Големиот Брат“ од Москва нели? Посоодветно кажи „титоизам“ :)) Но добро, навистина не е битно. Ова онака заради муабет.

2. Цитат: Тя си е живото доказателство, че за болшевиките няма непревземаеми крепости

RE: Црквата на Плаошник се обнови во времето на владеењето на ВМРО-ДПМНЕ (тогаш на чело со Љубчо Георгиевски). Конкретно министерката за култура Ганка Самуиловска- Цветановска колку што знам има најголеми заслуги за тој проект. Така што ова дефинитивно нема врска со некои стари „социјалистички“ структури :)

3. Цитат: са вградили и месингова Звезда на Вергина

RE: Ај- јај- јај, навистина несоодветно, да не речам, а ќе речам - кич. Се согласувам со тебе! Арно ама треба да знаете следново: иако јас лично сум скептичен спрема тој „антички национал- романтизам“ факт е дека тој симбол (сонцето со шеснаесет краци) е навистина пронајден И во Охрид а не само во Вергина (Охрид односно антички Лихнидос бил дел од таа античка Македонија). Конкретно лично поседувам сертифицирани музејски копии на предмети најдени во Охрид со сонцето на нив. Значи употребата на тој симбол како историски, археолошки итн. во Охрид може да се смета за нормална, секако не в црква (таман работа).

4. Цитат: Ето какво може да се прави в свобдното време из Охрид:Можете да идете на кръчма

На сликата која си ја ставил е Таверна „Момир“. Сега незнам какво искуство ти имаш со тој ресторан, ама јас лично ќе ви кажам: БЕГАЈТЕ ПОДАЛЕКУ ОД ТАМУ! :)) Сериозно! цените се АСТРОНОМСКИ, порциите мали (ни врапче неможе да се најаде), храната е обична (ни добра, ни лоша, просто обична), локацијата е покрај езеро што е убаво, но веднаш до ресторанот е кафе-бар Аквариус, така што не е баш секогаш мирна атмосфера (тупс-тупс) :)) Местото според цените, понудата, порциите итн. никако не би го нарекол македонски ресторан

Македонски ресторан е ДА СЕ НАЈАДЕ ЧОВЕК и тоа за ефтини пари (фин оброк со салати, пијачки и чуда цирка 5 евра па нагоре, а за поскромно дури и за 2 евра може човек да хапне некоја шарска плескавица или 10 ќебапчиња, мерак)

Има пофини и поефтини места за јадење низ Охрид, бегајте од Момир! Типичен tourist rip-off:) (извини ако ти конкретно имаш добро мислење за местово ама јас летово систематски ги прошетав сите ресторани)

5. Цитат: Лирично отклонение за яденето и пиенето в Македония: менюто е предимно сръбска скара.супите са като сръбските - т.е. никакви ги няма

RE: Е сега „српска скара“?! Претеруваш! Скарата си е таа, од турско, од време на Гоцета и Дамета, како и многу други специјалитети: ќебап, шишќебап, бурек, симит, баклава, тулумба, таратур итн.. тоа можеш да најдеш и во Софија, и во Сараево и во Стамбол и каде не. Е сега дали ќебапите во Софија биле поголеми, во Стамбол помали, што е важно? тоа си е „варијација на тема“ :) Така да смешно ми е кога тукутака велиш „ех, се тоа е српско“, небаре српски агенти дошле да ја „србизираат“ скарата.

Инаку од автентични локални специјалитети мора да се спомнат Охридската пастрмка, тавче- гравче, Шарската плескавица и др.(штета што не си спомнал, или пак можеби не видов во текстот)

Супи, односно чорби ИМА. Ама треба да прашаш и зависи и од самото место, ако е ќебапчилница, нормално е дека ќе нема. Има доста добри чорби и тоа телешки, јагнешки, пилешки и конкретно во Охрид логично - од риба.

6. Цитат: Другата половина е с обслужване стил "сръбска кафана" с едни конобари (сервитьор на сръбски) с кирливи папионки, бели ризи и един маниер на премятане на кърпата - не ти е работа... Всичкото това съчетано с високомерие и мудност.

RE: Вистина е дека има МНОГУ идиоти, се согласувам 100%! Ама пак ти „српското ова, српското она“. Не е до никакво „српско“ аман пријателе престани!!! туку е до многу други фактори!

Например: Коа беше време на т.н. Титово „самоуправување“ (компаниите беа демек „во рацете на работниците“ а не во рацете на Државата како на Исток или во раце на бизнисмени како на Запад) И? Моја е компанијава? Не. Твоја е? Не. Чива е? Ничија. И нормално никој несакаше да работи, сите беа мрзливи. Работел- не работел платата си доаѓа на први месецот, па на шопинг во Трст Италија, на одмор на Јадранско Море, мераци. Тоа е едно можно објаснување.

Е ама има и други објаснувања. Верувал или не, сум искусил ИСТО ако не и ПОЛОШО однесување во „капиталистичките“ Грција и Турција, во хотели, ресторани итн. и тоа во врвни туристички места, по острови и сл. Нељубезност, ароганција, секој гледа да ти земе повеќе (дали во кафе, ресторан, во такси итн..), плаќаш многу - добиваш малку итн. во Грција напр. еднаш БУРЕК (нивна варијанта: mboureki) ми имаат мерено во грамажа еееј идиоти!!! сече парченца пита ни глувче неможе да се најаде од тоа И ГО МЕРИ!)Во продавница влегуваш, те гледа како мајка му да си му ја убил, ти се развикува малака!!! ова-она.
Да не зборам па за Русија и Украина кога бев! Абе влегуваш во продавница намуртено те гледа како на суд да си, сите нељубезни, никој не се смее, цените ОТРОВ, а народот нема леб да јаде.
И да ти кажам, нема да ми веруваш! еден од градовите со најлош третман на странски туристи што сум го искусил: Будимпешта! Да,да, не се чуди, верувај ми. Се однесуваа толку примитивно кон нас каде и да одевме, а ние па за себе мислиме дека сме „прости Балканци“ еееј! Каде и да одевме, по продавници, ресторани итн. ни викаа, ни се потсмеваа, нељубезно не’ услужуваа! Башка 99% од народот незнае англиски, ќе се изгубиш по тоа градот. Одиш во минимаркет, купуваш, велиш ве молам може да добијам најлон кеса онака ТИ ЈА ФРЛА ко последен отпад да си!Еднаш пак, незнаејќи каде да јадеме, отидовме во burger king (не ги сакам таквите места како Мекдоналдс, ги мразам, но немавме избор во моментот). Си мислиш светски fast food chain, демек треба да биде професионално. Ама НЕ! Девојките кои работеа таму абе еден однос кон нас ко на нива на средсело да сме! Ни се смееа в лице уште со прст да не’ покажуваа, ни викаа, едно-друго, абе мизерија. Тоа ли е „западњачки капитализам“??? така во америка или австралија на клоци ќе лета од работа.

И каква врска сето горенаведено околу нељубесзноста и непрофесионалноста има со некакво „српско“ кое постојано го наведуваш аман пријателе??
До менталитетот е сето тоа ти велам.

Да не зборам па за разлика во цени, башка теми. Во Македонија ти можеш да јадеш ко крал за 2-3 евра во нашиве хамбургерџилници (хамбургер дебел мрсен, со помфрити и чуда и пијалок), кај го има тоа?! а не некој смрдена кифла да ти мери на кантар и да ти земе 5 евра или да ти даде „хамбургер“ стерилен ко од гума со дијаметар на чаен бисквит!!!

Сакам да кажам, да, има идиоти во македонија и тоа МНОГУ, се согласувам и радо би се иселил од тука, ама за некои работи па стварно и не сме толку лоши. Ако ништо друго барем сме свесни дека има проблеми.

7. Цитат: едно до друго – Месокастро и ....Вароша

Колку што знам на грчки „меса“ значи „внатре“, а „кастро“ е „замок“, тврдина, castle или можеби fortress?? „Внатрешен замок“?? Да не имало некоја кула подигната внатре во градските ѕидини?? незнам.

8. Цитат: и толкова симпатични хора.
RE: Без навреда на никого од Охрид, ама она што го знаеме за Охридскиот менталитет и однесувањето на многу Охриѓани не ми е баш најсимпатично. Има многу простотилак, агресивност, ароганција итн. Во тој поглед луѓето од источниот дел на земјата (Кочани, Делчево, Струмица, Неготино, Гевгелија итн.) се генерално далеку пољубезни, повесели итн.Охриѓани не се баш пример за тоа, знаат повеќето да бидат катиљ луѓе за жал... (е сега лутете ми се ама тоа е од мои искуства и искуства на многу други луѓе)

Тоа е од мене, не ми замерувај за критиките онака сакав да објаснам некои работи.

Е сега, како што младиве тука vo Скопје кај што живеам треба да научат некои работи (напр. во врска со Миладиновци, Прличев и да не редам.. некои незгодни теми кои не ги знаат доволно) така и луѓето во Бугарија треба да сфатат некои работи (напр. постојано гледам апсолутно погрешно поистоветување на Титовото време со „српско“ што не држи, та Тито беше Хрват бе луѓе, ја раздели Србија на три (Србија, Косово и Војводина), призна Македонија, Црна Гора, Босна и што ли не, и на крал Петар не му даде да се врати и Дража Михајловиќ го уби. Дајте таа реторика „србокомунизам“ ова-она надминете ја, оксиморонска е тотално. И таа параноја во се’ да се бара замешаност на „српска рака“ (те скарата била српска, „конобарите“ биле српски)

Бај д веј тука воопшто не велиме КОНОБАР (тоа е во Србија), туку велиме КЕЛНЕР. Вокативна форма е „Дете!“ (напр. „Дете! Дај две ракии“ :))Поздрав и се’ најубаво, па дојдете пак.

12 Септември, 2006
Стойчо said...

VBB, много благодаря за подробния отзив. Сега ще се опитам да ти отговоря, поне частично, после ще допълня коментарите си

1.Понятията "болшевик", "комсомолски секретар", "соц.реализъм" са придобили по-широко значение за хора с подобно поведение, без връзка дали са били в Източния блок. Пък и на българския читател понятието "болшевик" му е по-познато, отколкото да речем „титовизъм”. То "титоизъм" май е същото, но просто на българите им говори по-малко.
Има и един друг аспект – думата титоизъм има в България, значението на „ревизионизъм” – а аз имам пред вид именно „правоверните” понятия.
Аналогичен пример: думата "фашист" само за привържениците на Мусолини ли се употребява?
Така, че си прав: "не е битно. Ова онака заради муабет." :-)

2. Харесвам стария ви министър-председател, но все пак виж т.1 :-) - може да е сглупил, това също се случва

3. Цитат: "Значи употребата на тој симбол како историски, археолошки итн. во Охрид може да се смета за нормална, секако не в црква (таман работа)."

В Охрид (и в Несебър и в София) има и свастики (при това в църкви) - но никой не ги слага в новите църкви, нали? А да ги сложиш в църква си е кич - абсолютно прав си.

4. Цитат:"На сликата која си ја ставил е Таверна „Момир“. Сега незнам какво искуство ти имаш со тој ресторан, ама јас лично ќе ви кажам: БЕГАЈТЕ ПОДАЛЕКУ ОД ТАМУ! :)) Сериозно!"

Снимката е абсолютно случайнa - никой от нас не беше ходил в този Момир (даже от теб научавам, че така се казва). От всичките снимки на кръчми, тази беше най-подходяща като илюстрация за кръчма.
Цитат:"Македонски ресторан е ДА СЕ НАЈАДЕ ЧОВЕК и тоа за ефтини пари (фин оброк со салати, пијачки и чуда цирка 5 евра па нагоре, а за поскромно дури и за 2 евра може човек да хапне некоја шарска плескавица или 10 ќебапчиња, мерак)"

Цените ми се сториха нормални (поне аз където ходих). Явно познаваш охридските кръчми и ресторанти. Можеш ли да ни напишеш по-подробно къде може да се яде в Охрид като хората?

5. Цитат: "RE: Е сега „српска скара“?! Претеруваш! Скарата си е таа, од турско, од време на Гоцета и Дамета, како и многу други специјалитети" –

Прав си, кухнята на Балканите ни е обща, и наистина си е от времето и на Даме и на Гоце и от турско време. Вариациите, които ни преглагаха в Охрид обаче, бяха същите, каквито се предлагат в сръбските ресторанти в София, както и в Белград. Наистина не попаднах на Шарска плескавица или пастрмка - предлагаха ни само вешалици, ущипци и лоши (т.е.както в Сърбия) супи. Затова съм нарекъл кухнята "сръбска" - ще се радвам да бъда опроверган в някой истински македонски ресторант (може и в София, може и в Македония), че не е така (А, наздраве! :-)

6. Цитат: Вистина е дека има МНОГУ идиоти, се согласувам 100%! Ама пак ти „српското ова, српското она“. Не е до никакво „српско“ аман пријателе престани!!! туку е до многу други фактори!

Май ще трябва да напиша цяло есе по темата: Защо за мен някои неща в Македония са „сръбски”;-)
С няколко думи е следното – Македония, за мен и за повечето хора в България е една малко по-различна България (сега знам какъв вой ще нададат некои македонци, но ми е все едно те какво мислят – разказвам за МОИТЕ чувства, впечатления и усещания. Мисля, че повечето българи имат подобни чувства). Това усещане особено се подсилва, когато човек отиде лично до Македония – България, но малко по-различна. Разликите могат да се обяснят именно с думата „сръбски” – отнася се и за езика, и за яденето и за обслужването и за някои други неща, но ще стане прекалено дълго...

За езика – думите, които един съвременен българин НЕ разбира в македонския са 80% със сръбски произход (или пък немски, но влезли в македонския поради сръбското влияние – напр. Ташна)

За скарата – виж т.5

За обслужването: Цитат: И каква врска сето горенаведено околу нељубесзноста и непрофесионалноста има со некакво „српско“ кое постојано го наведуваш аман пријателе??До менталитетот е сето тоа ти велам.

Такова обслужване съм срещал само в Сърбия (при това там е в 90% от случаите). В България също се среща (и не толкова рядко) лошо обслужване, но това си е просто лошо обслужване (каквото си срещал и в Бъдапеща и къде ли още не). Маниерът, който имам пред вид, съм срещал само в Сърбия и този маниер там се счита за ДОБЪР – така че келнерите се СТАРАЯТ да работят така, но за мен този маниер е ужасно дразнещ: белите ризи, високомерният начин, по който ти подават менюто, абсолютната липса на усмивка, мудността, навика да не те гледат в очите, начина по който замятат кърпата на ръката си и т.н. и т.н. Това наричам аз „сръбски конобар”. А и ти го каза „До менталитетот е сето тоа” – проблемът е че има хора с такъв манталитет. Аз го наричам „сръбски”, защото за пръв път съм го виждал в Сърбия.
Трябва да ти кажа, че не навсякъде в Охрид беше така – на главната улица влязох в едно кафене, в което момичетата бяха усмихнати, учтиви, бързи и точни.

Иначе знам, че се казва келнер – конобар е „Ова онака заради муабет”, за да мога да обознача РАЗЛИКАТА.

Та с две думи: „сръбски” неща наричам нещата в Македония, които са непонятни и чужди за един българин и които (аз поне) съм срещал в Сърбия.

7. Т.е. Месокастро значи – „вътрешна крепост”. Благодаря за обяснението

8. Да ти кажа и в България едни са ми по-симпатични, а други – не чак толкова. Така че мога да си представя, че един македонец, който познава по-добре от мен обстановката – ще има друг поглед. Например на мен София ми харесва най-много в България, но повярвай пълно е с хора, които биха ме изяли с парцалите за това мнение :-)

Пак ще ида до Охрид (и не само:-)

Много съм благодарен за постинга ти!

сряда, септември 20, 2006

Елизабеттаун: Изключително тъп филм

След като повече от година ме обработваха по телевизията с реклами, тия дни се предадох и гледах Elizabethtown, не за друго просто да нямам дискомфорт докато гледам рекламите.

Филмът повтаря една интересна тенденция напоследък - един от филмите, чийто трейлър е значително по-добър от самия филм.

И значи - ако сте гледали трейлъра, общо взето филмът няма какво да ви каже.

Ще ви разкажа филма, защото така или иначе, повече ще ви е яд ако го гледате.

И така. Орландо Блум (поредният Захаринчо, произведен от Холивуд) е дизайнер на маратонки. По принцип е готин дизайнер, но се осира с модела, който се очаква да предизвика революция в света. Филмът започва с това как тирове връщат маратонките в завода. Като знам как се работи в големите корпорации, това е пълна научна фантастика. Просто няма начин да бъде обвинен дизайнера в провала. Дизайнерите са периферни чудаци, чиито идеи никога не се одобряват. Обикновено пешкира опират разни амбициозни проджект мениджъри, сейлс мениджъри, рекламната агенция и най- ама най-накрая дизайнерът. Но както и да е. Филмът явно не е за хора които разбират от производство и продажби..

И такаа. Орландо Блум отива на среща с големия бос (Алек Болдуин) Алек Болдуин много му отива да играе такива роли - на безмилостния биг бос. Той е константа. Ако сте гледали Glengarry Glen Ross - там е същото безмилостно копеле. Алек Болдуин с право си е прибрал паричките от филма.

И така - нашто момче го изхвърлят от фирмата. За съжаление никак не зрелищно. И дори не през прозореца като Аксел Фоли в Ченгето от Бевърли Хилс. Дори и приятелката му го оставя някак си съвсем делнично.

И тъкмо когато измисля идиотски начин да се самоубие - начин, който никой с целия си акъл на света няма да измисли. Звъни сестра му и се оказва че баща му е починал.

Той хваща самолета за майната си някъде в Кентъки (пържените пилета идват от там), и в самолета му се натриса най-нахалната стюардеса на света - Кирсен Дънст.

Защо Кирстен Дънст харесва от пръв поглед Захаринчо не ми е ясно. Но толкова го харесва че му досадява до смърт, дори му набутва номера на телефона си на бележка.

Нашия човек пътува с кола под наем, губи се, после се намира и попада в някаква мега дива провинция, откъдето всъщност е баща му. (И аз научих нещо ново - Кентъки било дива провинция, а аз го мислех че е в центъра на цивилизацията - заради пилетата естествено). Както и да е попада на типичната колекция луди роднини (Ако ви се гледа гениален филм с луди роднини гледайте Daddy's Dyin'... Who's Got the Will?)

При такова изобилие от луди любвеобилни роднини наистина е странно защо отива да спи на хотел. В хотела се чувства самотен и звъни поред на А. Гаджето си, Б. Сестра си, В. Кирстен Дънст. Никой не вдига а после и трите заедно му се обаждат. Ей тва е най-якия момент във филма. После може въобще да не гледате става по-зле.

Да. И само да добавя. Някъде по това време взе да ме хваща съклета. Наложих си все пак да гледам филма докрай, защото със сигурност пак щяха да ме мъчат с реклами, които не разбирам, а знам наизуст.

Братовчед му, който е инфантилен рокер има малък син, който е напълно неуправляем. Има и някакъв готин тип, който всички го мразят (и докрая не се разбира защо). Чичовците му са с вид на провинциални шерифи от Рамбо 1. (Добре че не стана кютека, защото Орландо е доста по-крехък от бате Силвестър)

Както и да е - американската провинция е представена с целия си "колорит". Идеята е може би че Орландо трябва да е напълно отчаян от роднините си.

А да и междувременно Захарично звъни на Кирстен, тя понеже е глътнала някакво незаконно хапче е влюбена в Захаринчо, но всъщност си има и гадже, който е женен (това е романтичен филм бе, там може всичко). И така, Захаринчо се държи като абсолютен дебил, но Кирстен не го отрязва (още в самолета го е нарочила за баща на децата си, и е глътнала синьото хапче, няма друго обяснение), Захаринчо се държи като още по-голям дебил, и тя пак не го разкарва.

После тя идва при него (синьото хапче е подействало) и правят секс под масата в официалната зала на хотела ... и после секс в стаята. Е те не правят секс, де, то само се подразбира (романтичен филм), закопчайте си панталоните.

После тя си тръгва за малко, той прави най-мизерната сцена в живота си (от тия, които като ги видят жените, веднага предлагат да станат приятели - жените винаги предлагат приятелство на най-големите мухльовци, на готините пичове се предлага друго от менюто ;-), но тя не му предлага да станат приятели, а вместо това му дава цяла папка с музика и разни бележки.

Ей тука ако бях на мястото на Орландо-Захаринчо щях да побягна с писъци. Каква папка бе, какви пет лева. Малееей тая мадама не е у ред. Хапе я кучето. Хлопа и дъската. Something wrong upstairs.

Както и да е в папката се оказва описание на пътя му до дома с кола тоя път. Идеята накратко е следната - тя го праща да посещава разни патриотични американски места, и той полуразреван пръска по една шепа прах от баща си навсякъде. И тука Орландо, запленен от патриотизма на Кирстен явно пада в капана (а и как да не паднеш в капана на млада блондинка, която отдалече хваща окото, не е дебела, която ти прощава всичко и пак иска да правите секс!?!?).

И накрая когато съвсем е омекнал и разлигавен - му се явява тя в червена плетена шапка. И това е хепиендът. А аз предполагам че покрай секса в следващите седмици са завършили обиколката на 100 национални туристически обекта на САЩ, и са се оженили пред един от тях, а после Орландо се е замислил за кариера в армията (предполагам в продължението на филма)

А да, пропуснах - Сюзан Сарандън като майката на Захаринчо прави много яка роля. (абе друго нещо са ветераните - от всяка роля могат да направят нещо добро). Много як монолог на погребението на бащата - независимо че от тоя монолог няма никакъв художествен смисъл, т.е. няма нужда да присъства във филма, ама понеже във филма и без друго нищо няма, един як монолог може да се добави.

Ей тва е. Камерън Кроу, срамувай се човече, срам, срам!
Е да, носталгичният саундтрак иначе става, даже много става, когато човек е в някакво минорно настроение. Ще си го намеря.

четвъртък, септември 07, 2006

Мъдрост (от Роналд Рейгън)

Оня ден попаднах на една мисъл на Рейгън:
-Какво е комунист?
-Това е човек, който чете Маркс и Ленин

-А какво е антикомунист?
-Човек, който разбира Маркс и Ленин...

вторник, септември 05, 2006

Последното развитие на Петър Стоянов

С Комитата имаме сходни, но в никакъв случай не припокриващи се политически възгледи - т.е. имаме общи обществени цели, но от 89'а насам май само два пъти сме гласували еднакво. Иначе за какво щяхме да се разправяме всеки ден по icq-то с него?;-)

Та предполагам, че оценката му за последното развитие около кандидатурата на Неделчо Беронов ще се различава от моята.
Всичко това го казвам като предисловие за оценаката ми за Петъв Стоянов от последните дни(и месеци): иска обща кандидатура (без това да са лидерите), после сам се кадидатира, след това се отказва, вътрешно иска да подкрепи Б.Борисов, но дава подкрепа за Неделчо Беронов, след това дава ултиматум към И.Костов да оттегли иска (за сваляне на Б.Борисов по процедурни съображения), за да има подкрепата и на кмета за Беронов. ДСБ вчера оттеглиха иска (т.е. изпълняват ултиматума) и днес тепърва СДС отново ще решава дали ще подкрепи Беронов или пък ще издигне лидера си като кандидат.....

Според мен, каквото и решение да вземе СДС днес, това няма да промени мнението ми за сегашния лидер на СДС.... всъщност един виц най-добре ще илюстрира всичко:
-Каква е разликата между Надежда Михайлова и Петър Стоянов?
-Надето е патка с п'тка, а Пешо - п'тка с патка ....

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)