четвъртък, юни 29, 2006

Какво се разбира под "македонец" в България?

Феноменално интервю на Нова Телевизия (предадено от агенция Фокус)

Какво се разбира под "македонец" в България?

29 юни 2006 | 13:37 | Нова телевизия, "Коритаров Лайв"
Стойко Стойков, съпредседател на ОМО “Илинден” - Пирин, Мирослав Мурджов, главен секретар на ВМРО – БНД и Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация към НС, в предаването “Коритаров Live” на Нова телевизия

Водещ: Започва “Коритаров Live”. Добро утро и на слушателите на радио Нова Европа, които се включват към ефира на Нова телевизия в този момент. Какво се разбира под "македонец" в България? – по тази тема сега ще разговарят главният секретар на ВМРО Мирослав Мурджов и Стойко Стойков, който е съпредседател на ОМО “Илинден” – Пирин. Поводът е, че през последните дни темата за Македония и македонското самосъзнание на български граждани стана отново актуална по различни поводи, един от тях беше искане за това да има новини на македонски език. Добро утро и добре дошли, господа.
Мирослав Мурджов: Добро утро.
Стойко Стойков: Добро утро.
Водещ: Да започнем с г-н Стойков. Защо искате да има новини на македонски език?
Стойко Стойков: Първо, да ви благодаря лично на Вас и на Нова телевизия, тъй като това е първи път от 16 години – представител на македонското малцинство да излезе по българска телевизия и това е шанс за зрителите да чуят ...
Мирослав Мурджов: Какво македонско малцинство сега? Къде е това македонско малцинство в България? Как да не Ви прекъсвам, Вие говорите от самото начало неверни твърдения.
Стойко Стойков: Аз съм македонец, с македонско съзнание, баща ми и майка ми също са македонци и съм учил това от тях.
Водещ: Иначе да Ви кажа може да става спор. Това е добре за зрителите.
Мирослав Мурджов: Вие между другото сте македонски гражданин, доколкото имам информация, така че ...
Стойко Стойков: Аз съм и български гражданин.
Мирослав Мурджов: Определете си коя Ви е родината и тогава говорете какъв сте.
Стойко Стойков: Вижте, двойното гражданство няма нищо общо с това.
Водещ: Нали има и много македонци, които имат българско гражданство.
Стойко Стойков: Има много македонци, които имат българско гражданство ...
Мирослав Мурджов: Кажете коя ви е родината в крайна сметка?
Стойко Стойков: Аз съм български гражданин. Роден съм в Република България, лоялен гражданин съм на Република България, уважаван много Република България. Така че моля Ви не ми задавайте ...
Мирослав Мурджов: Действията Ви показват точно обратното.
Стойко Стойков: Не показват нищо подобно, тъй като не сме имали възможност въобще легално да действаме; не ни се позволява.
Водещ: Кой Ви е пречил?
Стойко Стойков: Просто не ни регистрират. Не ни регистрират.
Мирослав Мурджов: Как да Ви регистрират като вие откровено проповядвате сепаратизъм. Откровено проповядвате сепаратизъм. Кажете каква е същността на ОМО “Илинден” в крайна сметка да научи българското общество?
Стойко Стойков: Това е клевета. Никога не сме проповядвали сепаратизъм.
Водещ: Сепаратизъм, в смисъл на отделяне на територия.
Стойко Стойков: Да, това е отделяне на територии. Ние никога това не сме го проповядвали. Да не говорим, че е много нелепо да се проповядва сепаратизъм преди влизането в Европа. Всички, целият Балкански полуостров става част от ЕС. За какъв сепаратизъм тук може да се говори? Това въобще не ни е влизало в програмата. Това е клевета, една от клеветите ...
Водещ: Не ли си партнирате с ВМРО?
Стойко Стойков: Те на практика живеят от нас. Ако не сме ние, аз не знам какво ще правят, как ще оправдаят своето съществуване. Ние не се занимаваме, никога не сме били на техни митинги и мероприятия. Те винаги пристигат ...
Мирослав Мурджов: Ние пристигаме на ваши митинги и мероприятия, защото вие, въпреки че твърдите, че сте против сепаратизма ...
Стойко Стойков: Абсолютно сме против.
Мирослав Мурджов: ... и изповядвате обратната теза - за евроинтеграция, правите точно обратно. Кажете ми, с какъв мотив на ваши митинги и мероприятия развявате македонски знамена, явявате се с плакати, написани на македонски език в държавата България? Първоначално ‘90-та година защитавахте Югославия и излизахте на митингите с югославските знамена и с портрети на Тито ...
Стойко Стойков: Това не е вярно.
Мирослав Мурджов: ... в момента излизате с македонски знамена с портрети на македонски дейци, пишете, че българите са окупатори, българите са татари и същевременно ми говорите как не говорите за сепаратизъм. Как да не е вярно?
Стойко Стойков: Значи това въобще не е вярно.
Мирослав Мурджов: Как да не е вярно? Има хиляди доказателства в тази посока.
Стойко Стойков: Издигаме, много Ви моля, издигаме партийни знамена, не бъркайте.
Мирослав Мурджов: Да, звездата на Вергина е партийно знаме, така ли?
Стойко Стойков: Да.
Мирослав Мурджов: Не знаех.
Стойко Стойков: Разбира се, не е държавно знаме на Република Македония.
Мирослав Мурджов: А кое е държавното знаме на Република Македония.
Стойко Стойков: Би трябвало да знаете, след като сте ...
Мирослав Мурджов: Не, аз знам много добре и знам какво пишете на вашите плакати.
Стойко Стойков: Не е звездата от Вергина.
Мирослав Мурджов:...“Вън, българските окупатори”.
Водещ: Това е на червен фон...
Стойко Стойков: Моля Ви, без клевети.
Мирослав Мурджов: Моля Ви се.
Стойко Стойков: Без клевети, моля Ви се.
Мирослав Мурджов: Какви клевети. Това са доказани неща.
Стойко Стойков: Това не са доказани неща. Това са клевети от ВМРО.
Мирослав Мурджов: Последните, последният митинг, който правихме на Рожен беше точно такъв.
Стойко Стойков: На последния митинг на Рожен нямаше нито един плакат от наша страна. Това беше една клевета, лансирана в пресата, че е имало плакати: “Българи - татари” или “..., български окупаторски войски!”. Ние никога не бихме позволили такива отвратителни плакати. Много Ви моля.
Водещ: А защо казахте наистина македонско малцинство. Кое Ви кара да мислите, че има македонско малцинство?
Стойко Стойков: Тъй като всички преброявания в България, от ‘46-та година до ден-днешен, има хиляди български граждани, които се самоопределят като македонци.
Водещ: Това още дава ли основание да се каже, че ...
Стойко Стойков: Това е единственото основание, по което се определят малцинствата, тъй като иначе как ще ги определим, кой ще ги определи.
Водещ: Колко хиляди се самоопределят?
Зрител: ... на ВМРО. Ясни са тези преброявания от 46-та година, от ‘56-та година, че тогава с насилие са карани 70% от населението в този край да се пишат за македонци и ‘60-те години, когато се разрешава свободно да се пишат, няколко хиляди човека само се пишат. Защо обаче НС не е обявило, че тези преброявания са недействително, по насилствен начин са проведени, след като ВМРО има представител в НС?
Мирослав Мурджов: Ние сме предприели абсолютно всички мерки. Много сте прав за това, което казвате, че 46-та година и ‘56-та година това е насилствено оповестяване по заръка на Коминтерна и за съжаление тези хора, които стоят до мен защитават тезата за евроинтеграцията, обслужват едни точно коминтерновски тези ...
Водещ: Това не е тези хора, това е г-н Стойков.
Мирослав Мурджов: ... от времето на Тито, от времето на бивша Югославия, само че бивша Югославия вече се разпада, ако не знаете.
Стойко Стойков: Какво ме интересува мен това.
Мирослав Мурджов: Няма бивша Югославия. В момента и държавата, наречена Република Македония, върви пред разпад. Вие бяхте югославяни, сега сте македонци...
Стойко Стойков: Много Ви моля, аз съм български гражданин.
Мирослав Мурджов: ... утре, Македония като се разпадне, какви ще бъдете - албанци ли ще бъдете, ще защитавате тази теза ли? Аз просто се учудвам на това, което Вие занимавате българското общество в порядъка на 10 години.
Водещ: Добре, нека да включим Кемал Еюп ...
Мирослав Мурджов: Лъжи, сепаратизъм и откровена провокация спрямо българската държава.
Стойко Стойков: Много примитивен подход и ...
Мирослав Мурджов: Вие твърдите, че спазвате законите, а нарушавате основния закон на България - Конституцията.
Стойко Стойков: Не я нарушаваме.
Водещ: Да включим г-н Кемал Еюп, който е председател на Комисията срещу дискриминацията и продължаваме. Добър утро, г-н Еюп.
Кемал Еюп: Добро утро.
Водещ: Има ли македонско малцинство в България по смисъла на това, че както казва г-н Стойков хиляди български граждани се самоопределят като македонци?
Кемал Еюп: Тези хиляди български граждани са регистрирани в българската статистика от преброяването и техният брой се знае. Както знаем, по нашата Конституция всеки е свободен да се самоопредели такъв, какъвто се чувства, но дали има или няма, това не е работа на комисията.
Водещ:Има ли турско малцинство в България?
Кемал Еюп: Има, да.
Водещ: А защо македонско няма, а турско има?
Кемал Еюп: Не съм казал, че няма. Аз се сетих за един такъв момент ...
Водещ: А по какви критерии се определя това, че има турско малцинство?
Кемал Еюп: Достатъчно голям брой граждани на Република България се самоопределят, че са от турско малцинство или турско етническо самосъзнание.
Водещ: Но това от броя на самоопределилите се ли зависи, от количеството ли зависи?
Кемал Еюп: Щом има самоопределили се граждани, значи по логика има такова малцинство, защото малцинството по това се отличава.
Мирослав Мурджов: Просто вижте как говори един висш държавен чиновник, висш държавен чиновник, който трябва да спазва Конституцията на България.
Водещ: Ето, г-н Еюп казва ...
Мирослав Мурджов: В Конституцията на България пише, г-н Еюп е народен представител, беше, много добре знае какво пише в Конституцията на България, защото се е клел в нея. България е унитарна държава. На нейната територия не присъстват национални малцинства, а има определени етнически групи и аз се учудвам от това, което говори той.
Водещ: Ама той все пак е в позиция да изразява мнение.
Мирослав Мурджов: Каква позиция?
Кемал Еюп: Сега, в преамбюла на Конституцията пише наистина и ние сме унитарна държава, а никъде не пише, че няма национални малцинства.
Мирослав Мурджов: Има ...
Стойко Стойков: Конституционният съд го потвърди това, когато беше ратифицирана Рамковата конвенция. Някои депутати повдигнаха дело пред Конституционния съд, но той отхвърли техните искания.
Водещ: С други думи, г-н Еюп, щом се самоопределят български граждани като друга етническа принадлежност, Вие твърдите, че има съответни малцинства, както турско.
Кемал Еюп: Малцинства в обществото има всякакви. Тук за национално малцинство нещата стоят малко по-различно ... трябва да се установи, да се докаже.
Водещ: Не, то няма такова понятие. Сега Вие, като говорим за турско малцинство и македонско малцинство, те идентични понятия ли са?
Кемал Еюп: Като малцинство и етнос са идентични понятия.
Водещ: Тоест както има турско, така според Вас има и македонско, щом има ... колко хиляди?
Стойко Стойков: Според последното преброяване, където не беше задължителна ..., така че не е меродавно, са пет хиляди и нещо.
Водещ: 5 хиляди. 5 хиляди души, малцинство ли са?
Кемал Еюп: Малцинство са по логиката.
Водещ: Добре, по тази логика те имат ли право на новини на македонски език, както искат от ОМО “Илинден”?
Стойко Стойков: ОМО “Илинден” - Пирин, извинявам се.
Водещ: ОМО “Илинден” - Пирин.
Кемал Еюп: Няма закон в България, който да регламентира дали имат право на новини или не. Имат право да претендират за определени права.
Водещ: Имат право.
Кемал Еюп: Да, разбира се.
Водещ: Добре. Благодаря Ви, г-н Еюп. Продължаваме разговора. Г-н Еюп, който е председател на Комисията срещу дискриминацията казва, че те имат право да претендират за определени права.
Мирослав Мурджов: Г-н Еюп просто, аз това се учудвам как един висш държавен чиновник, председател на тази комисия, говори в момента против Конституцията на Република България?
Водещ: Защо? Какво против Конституцията?
Мирослав Мурджов: България е унитарна държава, на нейната територия малцинства няма. Тук се цитира Рамковата конвенция за малцинствата, Рамковата конвенция за малцинствата, която е ратифицирана от българския парламент, тя е един препоръчителен документ. На територията на България, според Конституцията, питайте, който искате юрист, национални малцинства няма, има отделни етнически групи.
Стойко Стойков: Конституционният съд има друго гледище по въпроса дали има национално малцинство.
Мирослав Мурджов: Конституционният, хайде не говорете за Конституционния съд, който Ви забрани като извънконституционна партия.
Стойко Стойков: По политически натиск.
Мирослав Мурджов: Какъв политически натиск?
Стойко Стойков: Разбира се.
Мирослав Мурджов: Всичките ваши действия са точно ...
Стойко Стойков: Съдът в Страсбург се изказа, се изказа много ясно.
Мирослав Мурджов: Съдът в Страсбург в крайна сметка защитава правата на човека.
Стойко Стойков: Разбира се, точно така.
Мирослав Мурджов: Съдът в Страсбург не може да определи дали вие изповядвате определен сепаратизъм или не го изповядвате, а вие точно това правите.
Стойко Стойков: Моля Ви да спрете с Вашите клевети, тъй като ние никога ...
Мирослав Мурджов: ... не са клевети. Това са истини и всички данни, които до момента сте правили, показват точно това.
Стойко Стойков: ... точно обратното ...
Мирослав Мурджов: Вие, всичките ви митинги, всичките ви твърдения показват точно това и уставите, с които се опитвате да заблуждавате българския съд и съда в Страсбург са просто поредните инсинуации от ваша страна.
Водещ: Съдът в Страсбург на няколко пъти осъди България.
Стойко Стойков: Вече има пет присъди.
Мирослав Мурджов: Осъди България, защото, виждате хората, които трябва да защитават България, какви мнения изказват, и то съвсем официално. Това за българската официална страна.
Стойко Стойков: Съдът в Страсбург е от много елитни прависти, които не се влияят от подобни неща.
Мирослав Мурджов: А от кои неща се влияят?
Стойко Стойков: От правото.
Мирослав Мурджов: От кои неща се влияят?
Стойко Стойков: От правото, казах Ви.
Мирослав Мурджов: Влияят се от нещата, че вие искате отделяне на Пиринска Македония и присъединяване към Република Македония и твърдите, че българите са татари, че българите са окупатори.
Стойко Стойков: Нищо подобно не сме твърдели. Вижте, Вие ме обиждате с такива твърдения.
Водещ: Чакайте сега.
Мирослав Мурджов: Не Ви обиждам, напротив, това са ви от 10 години официалната ваша.
Стойко Стойков: Аз официално казвам, официално казвам, че това не е вярно и е клевета ...
Мирослав Мурджов: А кое е вярно? За какво се борите, кажете?
Стойко Стойков: Борим се за права.
Мирослав Мурджов: Какви права?
Стойко Стойков: Права ... Първо, ние не сме етническа партия, да уточним.
Водещ: Г-н Мурджов, нека да каже за какви права се борят.
Стойко Стойков: И това се разпространява в пресата. Никога не сме били партия на етническа основа. Това искам да кажа. Всеки български гражданин от абсолютно всякакъв политически произход може да бъде член на нашата партия. Така че ние с нищо не противоречим на Конституцията.
Водещ: За какви права се борите?
Стойко Стойков: Борим се за права, конкретно, тъй като говорим за македонския въпрос в случая, македонското малцинство да бъде признато, тъй като е факт и да се приложат спрямо него законите. Нищо повече не се иска.
Мирослав Мурджов: Вие имате ли представа, че в България няма признато нито едно малцинство в момента. Защо говорите наизуст.
Водещ: То като малцинство е така, няма признати.
Стойко Стойков: Няма признато македонско малцинство.
Водещ: Ама не, няма въобще признато с понятие малцинство.
Стойко Стойков: Сега, понятието е второстепенно в случая - дали ще стане като етнически общности или по друг начин, правата остават в сила, тъй като Рамковата конвенция не е само препоръчителен документ, тя е част от вътрешното законодателство на Република България.
Мирослав Мурджов: Вие имате голяма грешка и неразбирателство по темата.
Стойко Стойков: Не съм в грешка. Не, тя е от ваша страна тази ...
Мирослав Мурджов: Рамковата конвенция за малцинствата има изцяло препоръчителен характер на територията на България, както и за всички останали държави, които са я подписали. Така че нека да бъдем коректни и да цитираме точно документите.
Стойко Стойков: Значи ние се борим за прилагане на правата на човека, конкретно към всички. В последните 16 години ние сме постоянно оклеветявани в пресата. Опитите ни да отговорим много често са срещали напълно неразбиране, мълчание.
Водещ: Добре, какви точно права? Какво, новини на македонски език, това, не знам, това излезе в пресата?
Стойко Стойков: Да. В момента ... новините за македонски и изучаването на македонски език беше поставено от пресата. На мен на пресконференцията след учредяването ми беше поставен въпрос от журналист, който каза така – какво смятате за идеята да се изучава македонски език в България, и аз казах - нашата позиция е принципна, тя се отнася за всички малцинства в България и извън България, включително и за българите в западните покрайнини.
Водещ: А някой пречи ли ви да си направите училища и да си го изучавате, ако искате?
Стойко Стойков: Вижте, шансът едно малцинство да си направи училище, това е много трудно.
Мирослав Мурджов: Недейте да говорите за малцинства, говорете за определени етнически групи. Дайте да бъдем коректни.
Стойко Стойков: Цяла Европа говори за малцинства.
Мирослав Мурджов: Коя цяла Европа?
Стойко Стойков: Всички правозащитните организации говорят за малцинствата в България.
Мирослав Мурджов: Вижте какво ще Ви кажа, вие с вашите действия ...
Стойко Стойков: Нашите действия! Ние не сме направили нищо.
Мирослав Мурджов: ... от 15 години насам, защитавайки тезите ...
Стойко Стойков: Кажете ми кой осъден човек за сепаратизъм, кой човек е съден въобще по този въпрос.
Водещ: Да, персонално има ли осъдени?
Стойко Стойков: Никой персонално не е осъден, не е дори разследван.
Мирослав Мурджов: Аз съм ... с вашите действия ...
Стойко Стойков: Какви действия?
Мирослав Мурджов: Вашите действия, с които определено развивате тезата за сепаратизъм ...
Стойко Стойков: Нищо подобно.
Мирослав Мурджов: ... почитате чужди символи на една чужда държава.
Стойко Стойков: Не е вярно. Това просто не е вярно.
Мирослав Мурджов: ... пишете на един измислен език.
Стойко Стойков: И това не е вярно.
Водещ: Ето го езика, тук има преведени книги.
Стойко Стойков: Езикът е международно признат.
Мирослав Мурджов: Не е международно признат.
Стойко Стойков: Вижте, вашите отношения спрямо Македония ...
Мирослав Мурджов: Пречите, пречите на добрите взаимоотношения между България и Македония с вашите действия.
Стойко Стойков: Единствените, които пречат ...
Водещ: Чакайте само момент да видим международно признатия език ...
Мирослав Мурджов: Ние в момента говорим, че Македония се присъединява към ЕС, а там трябва да се покрият стандарти. Вие това, което говорите ... България е покрила тези стандарти.
Стойко Стойков: Не ги е покрила.
Мирослав Мурджов: България е покрила тези стандарти.
Водещ: Добре, г-н Мурджов, нека да чуем ...
Мирослав Мурджов: България е квалифицирана като държава, която спазва правовия ред.
Водещ: ... международно признат ли е македонския език, като македонски език?
Зрител: Поздравявам Ви за тази дискусия, която е публична, тъй като всички наистина особени въпроси, които възникват около нея е хубаво да бъдат публични, а не тайни. Аз не съм политик и ми е любопитно да слушам като един зрители в студиото, но моят отговор на вашия въпрос не може да бъде някакъв компетентен. Няма представа дали е признат международно македонският език, но той съществува като книжовен език.
Водещ: Отделен от българския език.
Зрител: Обаче имам един въпрос към двамата Ви събеседници и особено към г-н Стойков. Мен ми е интересно и от многото ми срещи и приятели, които имам в Македония, така съм се сблъсквал с тази тема, а тя е много актуална наистина и не по-малко актуална от македонския език е, кое в действията на тяхната организация, която аз не съм запознат и нямам представа нали с какво точно се занимава, акцентира на онова, което сближава, и в културата в случая, мен това ме интересува, България и Македония ...
Водещ: Ясно. Разбирам. Нека да могат да отговарят.
Зрител: ... защото има един акцент, който е налице и в македонската преса на тенденциозно акцентиране, точно по коминтерновски начин, на онова, което разделя България и Македония ...
Водещ: Добре, разбрахме въпроса.
Зрител: ..., а има много общи неща и това не е само Крали Марко и не знам кой.
Водещ: Ето въпроса, какво във вашите документи и платформа работи за сближаването, г-н Стойков.
Стойко Стойков: Значи, нашата платформа все още не е готова. Ние току-що учредихме партията. Имаме само една обща учредителна декларация. Но ние сме, и винаги сме го заявявали в нашите декларации – сме за сближение между Македония и България. Това за нас е много важно, тъй като ние сме едновременно български граждани, и то лоялни; същевременно обаче сме и хора с македонско самосъзнание.
Мирослав Мурджов: Цялото ръководство е от хора, които са двойни граждани.
Стойко Стойков: Не е вярно. Това не е точно. За нас е от голямо значение да има добри и близки отношения, тъй като влошаването на отношенията влияе директно зле върху нас.
Водещ: Югославските специални служби навремето ли създадоха ОМО “Илинден” и като пръвоприемник - македонските?
Стойко Стойков: Не. Това движение възникна спонтанно на много места. Аз не знам дали някой е имал контакти, но ...
Водещ: Г-н Мурджов, а според Вас?
Мирослав Мурджов: Аз казах, това е едно движение, което беше създадено от югославските тайни служби. Не напразно първите изяви на тези хора бяха със знамената на Югославия и портретите на Тито.
Стойко Стойков: Това не е вярно. Аз съм бил на първите изявления, на първите /.../ и не е имало такова нещо.
Мирослав Мурджов: Нищо. Ние ще предоставим на Нова телевизия целия снимков материал, за да видите за какво става на въпрос ...
Стойко Стойков: Предоставете го.
Мирослав Мурджов: ... как навсякъде вие твърдите, че Македония, Пиринска Македония трябва да бъде отделена ...
Стойко Стойков: Няма такова нещо.
Мирослав Мурджов: ..., как че вие се чувствате първо югославяни, в момента сте македонци, после не знак какви ще бъдете. Това са измислени тези ...
Стойко Стойков: Фантазиите на хората от ВМРО отиват твърде далеч.
Мирослав Мурджов: ... и видно и ясно, че вие се финансирате от чуждите разузнавателни служби.
Стойко Стойков: Това не е вярно ...
Мирослав Мурджов: И не помагате на интегритета на Македония към България. Напротив.
Стойко Стойков: ... Вие ни клеветите.
Водещ: Добре, те се финансират, а излезе, че господин Каракачанов.
Мирослав Мурджов: ...
Водещ: Г-н Мурджов, излезе, че г-н Каракачанов е бил свързан с българските служби от действията на вътрешния министър Румен Петков, така че излиза, че ВМРО е функция на българските служби, ако се съди по това, което направи Румен Петков.
Мирослав Мурджов: Аз мисля, че няма от какво да се срамуваме от българските служби.
Стойко Стойков: Те я създадоха – ‘90-та година.
Мирослав Мурджов: Няма от какво да се срамуваме, когато работим в името на държавата и пресичаме с всичките си действия откровен сепаратизъм ...
Водещ: Българските служби са създали ВМРО, така ли е?
Стойко Стойков: Абсолютно.
Мирослав Мурджов: ... откровен сепаратизъм от тези хора тук. Аз мисля, че това абсолютно всеки нормален български гражданин да го проумее и да продължава да го прави.
Стойко Стойков: Вижте, просто безумие е, след като Ви обясних, да продължавате да повтаряте едно и също нещо.
Мирослав Мурджов: Аз не разбирам какво ми говорите. Виждам това, което правите.
Стойко Стойков: Може ли само един момент. Искам само едно уточнение, тъй като много се спекулира. Значи македонското малцинство, хората с македонско самосъзнание в България не са хомогенна общност, а както всички общности са хетерогенна общност. Има най-различни организации с най-различни схващания, така че моля, не ни бъркайте в едно. Все едно да приписвате становището на Волен Сидеров да кажем на г-н Сакскобургготски. Просто това е абсурд. ...
Мирослав Мурджов: Не давайте такива неуместни сравнения, много Ви моля.
Стойко Стойков: Моля Ви, не съм завършил. При нас има и такива организации, но ние с тези организации сме в много лоши отношения и точно затова не се разбираме.
Мирослав Мурджов: Кои са ви лошите ... издавате вестник, в този вестник, кажете какво пише.
Стойко Стойков: Какво пише?
Мирослав Мурджов: Кажете какво пише в “Народна воля”.
Стойко Стойков: Че всички народи на Балканите трябва да живеят в братство.
Мирослав Мурджов: Не, не. Кажете друго какво пише.
Стойко Стойков: Какво пише?
Мирослав Мурджов: Кажете как българите са кривогледи, кривокраки и т.н.
Стойко Стойков: Това не е вярно.
Мирослав Мурджов: Ама кажете сега, моля Ви се.
Стойко Стойков: Много Ви моля, това не е вярно.
Мирослав Мурджов: Е, как да не е вярно?
Водещ: Кое не е вярно?
Стойко Стойков: Трябва да отговарям ...
Мирослав Мурджов: Как да не е вярно? Всичкото това е вярно. Защо излизате с македонските знамена, защо излизате с надписи на македонски език?
Стойко Стойков: Не сме излезли с македонски знамена, а с партийни знамена.
Мирослав Мурджов: Защо ходите и разделяте умишлено българската нация на Рожен?
Стойко Стойков: Вие прекалявате просто.
Мирослав Мурджов: Каните македонския посланик официално на ваши срещи.
Стойко Стойков: Не сме го канили.
Мирослав Мурджов: Как да не сте го канили? Финансирате се от Македонския културно-информационен център в България.
Стойко Стойков: Това не е вярно. Вижте, Вие прекалявате с клеветите и може би ще си спечелите едно дело.
Мирослав Мурджов: И това ако не е доказателство ... Ама заведете ми дело, това ще бъде чест за мен.
Водещ: Чакайте. Кратък въпрос.
Зрител: Понеже стана дума за самоопределението. Има хора, които се определят за марсианци. Защо обаче обикновено ги затварят в психиатрия, тъй като ...
Водещ: Сега, марсианци. Моля Ви се.
Мирослав Мурджов: Естествено. Има такива, които са писали в България, че са ескимоси. Това означава ли, че трябва да пуснем и един ...
Стойко Стойков: Един човек ли е, какъв е.
Водещ: Не, не. Не бива да се дискредитира правото на самоопределяне.
Мирослав Мурджов: Никой не го дискредитира, г-н Коритаров.
Стойко Стойков: Вие точно това се опитвате да направите. Ние го защитаваме.
Мирослав Мурджов: Говорим за друго, че тези хора ...
Водещ: Така както в Македония има хора, които се самоопределят като българи, така и в България ...
Мирослав Мурджов: ... да, но тези хора в Македония са преследвани, а да кажат тези хора тук, които в момента се пишат ...
Водещ: Преследват ли ви?
Мирослав Мурджов: ..., че са македонци.
Стойко Стойков: През тези години е имало много преследвания.
Водещ: Кой Ви е преследвал?
Стойко Стойков: Моля Ви. От 91-а година насилието, което се извършваше на Рожен от г-н Татарчев. Пребити хора имаше ...
Мирослав Мурджов: Къде са пребити хора?
Водещ: Българската полиция и специални служби преследвали ли са ви?
Стойко Стойков: Специалните служби ни следят постоянно. Това е вярно.
Водещ: Какво правят те?
Стойко Стойков: Постоянно ни следят.
Водещ: Следят Ви.
Стойко Стойков: Това ни притеснява. Имаше хора, които са изгонени от работа по един любезен начин, разбирате ли. Не е необходимо да Ви кажат - ти си македонец, махай се. Но намират начин да Ви изгонят.
Водещ: Добре, няма време. Ами, това е. Ще си подадете ли ръка символично някой ден?
Мирослав Мурджов: Аз не мога да си подам ръка с откровени сепаратисти, г-н Коритаров.
Водещ: Сепаратисти ли сте?
Стойко Стойков: Не, категорично не сме сепаратисти.
Мирослав Мурджов: Ако тези хора действително мисля за България и мислят за българските граждани и унитарността на държавата, просто трябва да престанат с действията си.
Водещ: Има ли значение дали България ще се присъедини към Македония или обратно – Македония към България?
Мирослав Мурджов: Мисля, че пътят на България е ясен. Пътят на Македония оттук нататък е единствения - европейския.
Водещ: Пътят на Балканите не е ли ЕС?
Мирослав Мурджов: Пътят на Македония е европейският път, но с подобни действия от страна на тези хора, Македония няма бъдеще, защото те ...
Водещ: Ще ви регистрират ли?
Стойко Стойков: Вярвам, че ще ни регистрират.
Мирослав Мурджов: А, хубава работа. Ако това направи българският съд, просто показва какви са европейските стандарти.
Стойко Стойков: Крайно време е да го направи.
Мирослав Мурджов: Той веднъж ви регистрира, видяхме какво е решението.
Стойко Стойков: Е видяхме какво е решението в Страсбург.
Мирослав Мурджов: Какво е решението в Страсбург?
Стойко Стойков: Че е неоснователно решението на Конституционния съд. Да не говорим за особените мнения, които имаха съдиите, така че ...
Водещ: Това няма да има край. Ние ще се върнем към 1948 година и декларацията ...
Мирослав Мурджов: Променете наистина същността си и работете за евроинтеграция, не работете за сепаратизъм и тогава може да си подадем ръка.
Стойко Стойков: Никога не сме работили за сепаратизъм.
Водещ: Говорите ли македонски? Го зборувате македонскиот?
Стойко Стойков: Да. Яас го зборувам македонскиот язик многу добро.
Водещ: А Вие го зборувате македонскиот?
Мирослав Мурджов: Не, аз съм български гражданин.
Стойко Стойков: Аз също съм български гражданин.
Мирослав Мурджов: Хората имат двойно гражданство и цялото ръководство на тази организация е от хора, които имат двойно гражданство.
Стойко Стойков: Това е лъжа. Не е истина.
Водещ: Добре. Благодаря Ви, г-н Мурджов. Ве благодарам господине.

Диктатурата на авторските права: Хроника и коментари

Потресен съм.. Абе малко е да се каже, че съм потресен. П О Т Р Е С Е Н С Ъ М е далеч по правилно да се каже.

Знаете ли Виктор Любенов - незрящият уебмастър (той и награда получи), който се мъчи ден след ден да прави сайта bezmonitor.com, за да могат другите хора с подобен проблем като неговия да се докоснат поне до ъгълчето на световната култура - то ясно че до мултимедията и електронните игри трудно ще се докоснат, но поне до малко стойностна литература да имат право да прочетат.. Та човекът е направил тоя сайт и всеки незрящ може да прочете там

Един слънчев ден, Виктор получава писъмце от издателска къща ТРУД, в стила "Абе ние държим правата на няколко от нещата които имате там, махнете ги, иначе съд, затвор." Виктор псува наум (или може би не псува, той е много културен и възпитан човек), маха каквото са го помолили, със съответния коментар, но иска ТРУД да докажат с документи правата си - договорите, според които те се разпореждат еднолично с тези произведения.

Какво прави добрият чичко Тошо Тошев, пламенният борец за справедливост, убеденият републиканец, антикорупционният флагман на българската журналистика, човекът който разобличи Жан, Иван, Симеон и другите? Бай Тошо разобличи и Виктор - дава Виктор на НСБОП (нее, няма шега няма измама - Н С Б О П) а те мигновено (!! - ама можели и те да реагират бързо бе!!). Аз лично се радвам за този ход, възхитен съм. Това означава, че НСБОП е решило проблемите на обществото с - наркотиците, поръчковите убийства, отвличанията с цел насилствена проституция, мрежите за детска порнография, мрежите за изкупуване на крадени вещи, корупцията в общините, контрабандата, политическите "комисионни", етническите и съсловните мафии, картелите и накрая, в дъното на шкафа, е останала само тъничката папчица на Виктор, която е чакала своето разрешение.

Викторе, предай се моля те, признай си всичко. Ти си последният престъпен проблем на държавата. Сега като се предадеш, България ще стане първата страна в света без организирана престъпност (а неорганизираната, знаем още от Бате Бойко, е на умирачка)

Не очаквах, че ще прочета този материал. Демократичната ми дребна душица се бунтува.
Накратко за какво се разказва - Григор Гачев, Виктор Любенов и Светлана Комогорова - Комата, посещават НСБОП, за да бъде връчен на Виктор протокол (предупредителен протокол за спазването на ЗАПСП !!) - това чудо предупредителен протокол не знам как да го тълкувам - бюрократично сплашване???

Имам навика да гледам отвисоко някои нации (няма да ги казвам кои са, за да не се обидят), заради това, че човешките права и гражданското общество у тях са - как да се изразя - на по ранен етап от развитието си, отколкото в България. Сега се разкайвам.. няма такова нещо. Посещението на тримата в НСБОП е ни повече ни по-малко посещение на еретици при Инквизицията, на дисиденти в Държавна сигурност или просто на мислещи хора в Министерството на истината (1984). Скоро ще има и друг коментар по темата

сряда, юни 21, 2006

.Що е капитализъм? Част 1

.аНТИблог: Стивна новиот бран во Неделно време

Що е капитализъм? Част 1

Самата употреба на този термин издава марксиста. Марксистът обича опростяването: капитализъм срещу комунизъм; работници срешу чорбаджии; който не е с нас, е против нас.

При такава опростена постановка по-лесно се вдигат класите на бой с врага. Всъщност – не само класите: човешко е, когато ти посочат врага – да се надигнеш срещу него. Проблемът на марксистите е, че светът не е толкова опростен. Другият проблем е вече на НЕмарксистите – ако позволят на марксистите да наложат тази опростеност, тогава всички изпадаме в състоянито не вечна вражда с някого.

Затова, нека усложним нещата:
За мен марксисткият термин "капитализъм" може да се употреби за ЕДНА част от съвременното демократично общество, а именно – икономиката, подложена на пазарни механизми. Нека не говорим за капитализъм (в марксисткия смисъл), ако нямаме пазарна икономика.

Какво се получава при пазарна икономика: учи се по предмета икономикс в долните курсове на Университета: Произвежда се оптимално количество блага на оптимална цена. Има и математическо доказателство на това твърдение, но трябва да се поровя в записките си от Университета, за да ги извадя.

А пазарната икономика вирее само тем където има свобода на индивида (при Маркс свободата е осъзната необходимост, но според мен това отнова е опростяване).
Нека го обясним като за марксисти: базата е пазарната икономика, надстройката е свободата на индивида.

Сега нека се отделим малко от марксистката гледна точка.

Какво си представяме под свобода на индивида: свободата на отделния човек да прави каквото му диктуват вътрешните убеждения. Вярно е, че вътрешните убеждения на животното Homo sapiens могат да бъдат както престъпни(полюсът на Дявола), така и възвишени (полюсът на Бога). Някъде по средата между тях се намират егоизмът (по-близо до полюса на Дявола, без да бъде обезателно престъпен) и алтруизма (по-близо до Божествения полюс, без обезателно да е много възвишен).

Разликата с обичайната база и надстройка е: пазарна икономика има само там където има свобода на индивида! Където няма свобода на индивида –пазарна икономика не може да се появи. Т.е. базата е свободата на индивида, а пазарната икономика - нейно следствие. Или в други думи: капитализъм имаме само там, където имаме свобода на индивида.
Пазарната икономика използва по-близкия до Дяволския полюс егоизъм, за да създаде оптимални количества прдукция на оптимални цени. Оптимизацията спомага за разумното разпределение на ресурсите. (Ей сега ме изядоха: веднага всички скачат: как така? А изтощаването на природните богатства? А намаляването на горите на Амазонка или нефтените замърсявания?)

Понеже съм живял социлизма мога само да отговоря, опирайки се на опит, събиран в комунистическа страна (антипод на капитализма) – при НЕпазарна икономика природните богатства също се експлотират, с малката разлика, че от това НЯМА НИКАКЪВ РАЗУМЕН ЕФЕКТ. Пример: нефтената индустрия на Русия произвежда ДВА пъти по-малко бензин от един барел нефт, в сравнение с американската (ако се разровя, ще намеря линк към руската статия, в която съм го чел това). Ако Бразилия беше социалистическа – горите на Амазонка щяха да бъдат изгорени, за да се получат обработваеми ниви – имаме подобни примери в най-социалистическата страна на света: СССР. И това е направено, въпреки, че ДОБОЛШЕВИШКА Русия е най-големия износител на зърнени храни в света по онова време.

Нека се върнем на свободата на индивида.
Пазарната икономика използва егоизма на човека за оптимално производство и съответно оптимално разпределени на ресурсите (природни, човешки и капиталови).
За разлика от пазарната икономика (капитализма), социализмът НЕ използва човешкия егоизъм за положителни цели. Социализмът използва човешкия егоизъм за съвсем, ама съвсем други неща. Но затова някой друг път....

А така също - ще разгледаме и другите страни на свободата на индивида - човек не е само егоист, нали?.... За съжаление - Божествената страна в човека при социлаизма се проявяваше не балгодарение на..., а въпреки социализма. Но и затова - някой друг път ще продължим....

Убавините на Охрид

.::Buka�o FaKing F1k$n::.: Букаро отпуштен од “Неделно време“

Върнах се оня ден от Охрид - дзвер да види свет и свет да види дзвер или по-точно: фирмено парти.
Както каза Букарски: дојде во Охрид ги виде сите убавини но не и најголемата :-)
Най-голямата хубавина на Македония се надам да я видя скоро (живот и здраве), а сега искам да ви покажа малко от "сите убавини" на Охрид. Разбира се, скоро ще се появи и разказче с блога Стойчо-На път, но дотогава (благодарение на колегите ми) малко снимки от там:
(Разказът вече е готов :-) )
От Самуиловата крепост гледано надолу към пристанището

От пристанището, гледано нагоре


А това е къщата на рода Робеви . Както казваше екскурзовода: "Уникална архитектура"


А сега - поздрав за македонците:

А това е останало от времето на българската окупация на района ;-) или както казваше екскурзовода: шпекулации и претпоставки ;-) - иначе предхристиански символ на кръга на живота (а може и на Слънцето), останал като елемент от украсата в раннохристианските църкви:




За щастие в Охрид има и други убавини:



Кликни тука за да прочетеш надписа Топло лето, ладно пиво. Добре че не е Ладно лето, топло пиво (по оня стар Балкантурситки виц за студената скара и топлата бира)

А това - за изпроводяк:

петък, юни 16, 2006

Райна Поп-Георгиева

Следващият текст е посветен на две големи групи мои читатели - на моите приятелки, които, въпреки, че на думи не са феминистки, ще изядат всеки, който им противоречи със все парцалите, и на македонците, които ме четат..

Попаднах на интересна находка тия дни в един македонски сайт - radiomk.com

Сайтът е бъкан с македонска музика, макар и да е абсолютно ужасен като дизайн.

В раздела Народни и забавни песни -> Народни се намира Песен за войводата, която се води Патриотска (демек патриотична). Пее се за Райна Поп-Георгиева от Панагюрище. Пеят македонците за Райна Поп-Георгиева, а не знаят коя е тя..


Редакция от 28-09-2015г. Песента я няма вече там. Ще ви споделя варианта от youtube:


Текста на песента:

Хайде, провикнал се турският паша
от Панагюрище:
- Хайде, я идете, девет баш низами,
в Панагюрище,
хайде я идете, та ми доведете
Райна Поп Гьоргьова!
Нито я колете, нито я бесете,
най при мен я доведете.
Аз ще да я питам, питам и разпитвам
Райна Поп Гьоргьова -
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
Хайде, отидоха девет баш низами
в Панагюрище,
хайде, уловиха и си поведоха
Райна Поп Гьоргьова.
Нито я колиха, нито я бесиха,
най при паша я отведоха.
А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- Я кажи ми, Райне, кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря
на пашата, -
аз ще да ти кажа кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода".
Аз уших байряка, аз му турих знака -
"Смърт или свобода"!
Ето малко историческо инфо:

Турците я оставили жива, комунистите затрили потомството и. Без срам и без интерес към историческите ни гордости.

Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.

Родена в столицата на Априлското въстание Панагюрище, тя ушива заедно с пет момичета знамето
Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на зандан в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица на южния ни град през лятото на 1876. Била е на 20 години.

Макгахан я сравнява с Жана д'Арк.
Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна. От турския арест след намесата на американския консул Скайлер я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав, странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че тогава мечтата є ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата є тепърва започват

Младият човек не може и днес да си въобрази колко сме неблагодарни. Връща се. Кой ти е чул думата „акушерство“? Има си за тая работа хора – бабите. Те бабуват, те израждат. Залавя се Райна с учителство в Търново. Управлява девическия пансион на гимназията, но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие. Летните месеци прекарва в родния си град Панагюрище.

Докато учи в Русия, получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. Пак се виждат в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 г. се оженват. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг. Преобразява се като че ли и нравът є – кротва, покорява се – взел я е на цели 26 години (тогава престаряла мома), пък и момиче с минало – яздила кон със знаме и сабя в ръце, влачена по турски зандани, скитала по чужбина да учи… Не чува през следващите години съветите на близки да се разведе. Вместо това ражда 5 момчета. Едното умира.

А другите четири? Добре че не е била жива да гледа техните трагедии. Остава вдовица през 1898 с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна – последици от влагата в зандана, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща. Куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Две десетилетия след нейната кончина, през 1935 г., софийските общинари назовават квартала с нейното име в знак на признателност. Орландовци е дошло от някой си каменоделец италианец Орландо, заселил се някога там. Но скоро отменят решението си и до днес кварталът си носи италианското име.

А знамето? Било е заковано върху вратата на щаба, турците го вземат. Три години след Освобождението, през 1881 г., в Министерството на вътрешните работи се получава писмо от бивш турски офицер, който предлага реликвата срещу 200 лири, но никой не му обръща внимание и не отговаря. Има и друга версия – че е изгоряло в хасковския музей.

През 1901 г. се честват 25 години от Априлското въстание. Неуморната Райна ушива три копия на затритото знаме, снима се дори с него, макар да не е вече младо момиче. Едното се е пазело в Търговския дом, но при бомбардировките през 1944 г. той изгаря. С него – и знамето. Второто е в Националния музей, третото – в нейната къща в Панагюрище.

Затриваме, не тачим паметта за миналото. Но поне речниците на нейния брат Захари Футеков – немско-български, на чуждите думи, – създавани през първата половина на XX век, си остават, претърпели безброй издания.

Отлагах, отлагах, но стигам до най-тъжната част от този етюд. Синовете. Нямала с какво да ги изучи и ги праща всичките на държавна издръжка – във военни училища. Как да си въобрази на какво ги обрича? Първият син – Иван Дипчев (1885 – 1954) – рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците, получава 5 ордена за храброст през Първата световна война, вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. Залавя се да пише спомени.

Спомени ли? През 1954 г., възрастен мъж, към 70-те си години, комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години, след като са го влачили по концлагери. Едно поне – присъда няма. Достойнството на гордия офицер обаче не може да понесе унижението от издевателствата и няколко месеца след процеса генерал Дипчев угасва в ловешка болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва морско училище, става машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“, после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Заболява от рак и умира няколко години след края на Втората световна война.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев (1891 – 1944) – както и съдбата на цялото му семейство. Герой от Балканската война, с 3 ордена за храброст, офицер, но напуска рано войската (може би според изискванията на Ньойския мирен договор за круто съкращение на българската армия), става чинов ник. През 30-те години е директор на кинематографията. След идването на комунистическия режим изчезва, убит незнайно къде. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае.

Съпругата му не издържа, заболява от рак и скоро умира. Започват теглата на потомците. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в комунистически концлагер – Богданов дол. Не му разрешават да следва, но той се залавя с техника и доста по-късно издава дори книги и учебници по механизация, а през 1996 г. и биография на своята знаменита баба и на преследваното от червените терористи семейство.

Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев (1894 – 1964) – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е от запаса, след преврата на 9 септември 1944 г. го разкарват по концлагери, съдят го. Но поне не го убиват. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Марко става каруцар на пристанището в Оряхово, където семейството живее. След всичките трагедии на потомците є тленните останки на Райна Княгиня са пренесени от София в родното Панагюрище и препогребани в двора на бащината є къща. Дано там са намерили покой.#


Автор: Йордан ВАСИЛЕВ

сряда, юни 14, 2006

Спомен от град Кавала

Миналата година посетих град Кавала за малко, но красотата му продължи да ме вълнува. Вижте малко носталгични снимки от там:







А сега и няколко съвременни снимки:


Мъдрост

"Бъдещето съществува първо във въображението, после във волята, накрая - в реалността"

Филип ми я каза

петък, юни 09, 2006

Кой управлява България? Не, не е правителството..

Досаден и банален до крайност въпрос - Кой управлява България?

Я да чуем отговори .. - Правителството? - Не! ..Ааа.. - Парламентът ? - Нееее!! Амиии.. - Президентът ?? - Бжжжжжжжжт! Не, грешен отговор..

Питай народа и той ще ти каже кой го управлява.. Глас народен - глас божи! (това е още по-банално изречение)

В сайта на вестник Стандарт, намерих следната интересна таблица:

Кликни за по-голям размер

В защита на БДС клавиатурната подредба

Отдавна исках да напиша нещо по темата, но се оказа, че във Уикипедия хората добре са описали и обяснили всичко, ето защо пействам:


Малко известен факт е, че при използване на клавиатурна подредба БДС се пише повече от три пъти по-бързо и удобно, отколкото на латиница. Българските машинописки редовно печелят международни състезания по машинопис, печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Обяснението за този феномен е просто. Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено със зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в българския език, както и с тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси в България се е занимала комисия от машинописци стенографи при Народното събрание през 1907 – 1908 г. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Това обяснява наличието на разлики при клавиатурите за руски, украински и другите ползващи кирилицата езици.)

По съвсем различен начин стоят нещата при подредбата на общоприетата QWERTY- клавиатура на латиница. При създаването й целта е била да се пише възможно най-бавно, за да не се оплитат чукчетата на механичните пишещи машини, използвани тогава.

Впоследствие са правени опити за рационализирането й (например от вашингтонския професор по статистика Август Дворак през 1932 г. и от англичаните Лилиан Молт и Стивън Хобдийм в края на 70-те години на 20 век). Промяната на вече наложилият се стандарт обаче е била неуспешна.
Значи какво излезе накратко - БДС стандартът е БЪЛГАРСКИ, т.е. приспособен за най-удобно писане на български език, т.е. той е и ЕРГОНОМИЧЕН, а освен това е и ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗГОДЕН (спестява време и увеличава ефективността на пишещите). Айде сега искам няколко човека, които пишат на фонетична подредба да обяснят вижданията си..

сряда, юни 07, 2006

Интервю с Прошко Прошков за съдбата на София, 6-ти юни 2011г.

Интервюто е взето на 6-ти юни 2011г, четири дни преди предварителните избори на Синята коалиция за кмет на София.

– Прошко, здравей. Кажи тука, за да не изглежда като нагласено, колко време те преследвам за това интервю?
– Помня ли вече. От доста време си говорим, то беше още в контекста на „Лозенец“ да правим интервю, ти се интересуваше доста от комуналните проблеми.
– Така е.
– Може би от година.
– Да, и след това по времето на TED...
– Аз не съм ти бягал много, но за жалост пропуснах TED. Пропуснах и целия януари, като частен живот (Прошко беше тежко болен около месец тогава). Ако следващия път ме поканят, надявам се и да имам повече какво да им кажа.
– За какво искаше да говориш на предишната конференция?
– Исках да говоря за визията си и за мечтата си за София. Защо София фактически е град, който изостава, и защо София е града на сведените муцуни надолу и на хората които гледат, вперени в паважа и на хората, вместо да гледат нагоре. За причините за синдрома на неделния светофар и други такива неща.
– Какъв е синдрома на неделния светофар?
– Това си е мой термин. Синдромът на неделния светофар е, когато седиш самотен в неделя на светофара, , в седем без двайсет сутринта, и зад тебе дойде кола, поизнервя се за миг и застава до тебе, с намерение да те изпревари на кръстовището.
– Ахаа.
– А вие сте само двамата там, няма други. Това е абсолютното незачитане на чуждото пространство в София.
– Добре. Ами, искам да започнем с това, защо София не прилича на европейска столица? Аз да ти кажа, навремето, като дойдоха промените през 90-та година, очаквах, че в София ще се живее като в Западна Германия, където бях ходил преди това. Че хората ще се откажат от панелките, че ще живеят в къщи с дворове, в прекрасна среда. А сега, като че ли, старите квартали изглеждат по-добре от новите.
– Да, категорично изглеждат по-добре от новите. София не прилича на европейска столица поради няколко неща. Техническата причина е 21-годишното управление на прехода, при което София се развиваше без свой Общ устройствен план. За сравнение, знаеш че една седмица след Освобождението, на 10-ти март 1878г., се възлага общ устройствен план на София. Тоест, това е едно от първите неща, които са направени, като осъзнаване, колко е важно е това за развитието на цяла България. Ние, 20 години след промените, не осъзнахме че това е, сякаш, първата ни задача. И следваха няколко мандата на абсолютно безхаберно управление на частичните изменения в плановете, управления на кръпките, на абсолютно безхаберното застрояване без цел, посока и яснота. Какво се случи с нашия град? И това, че архитектите, вместо да станат проектанти на новия, на социалния, на красивия град, на града на хората, които няма да са изолирани едни от други, защото работата на архитектите не е просто да проектират сгради, а да дефинират начин на живот. За жалост това не се случи. И, едва от година, София има свой устройствен план – добър, лош, със всичките му недостатъци. По-скоро не толкова добър, но го има. Това е едната причина, а другата причина да не приличаме на европейски град е, освен хаотичното застрояване и липсата на яснота и визия в кой район, какво развитие ще предстои, е състоянието на проходимостта в София. Няма по-непроходим град, няма по-труден град. Той е като поредица от препятствия.

– Особено ако човек има по-специални нужди.
– От автомобилиста, който виси отчайващо по задръствания, в зле проходими булеварди улици и т.н., минаваме през пешеходеца, през колоездача, през човека с увреждания, майката с дете, всеки един от тях.

Аз лично винаги давам за пример – имам вкъщи болен човек, не в къщи, а при моите родители - моята баба, която има нужда от помощ, за да излезе и от години не може никъде да излезе, защото няма как лесно да я заведа на 100, 200, 500 метра пеша, за да мога да я разходя. И десетки хиляди хора са затворени вкъщи, в София, поради тази причина. Хората с увреждания.

Майките с колички, освен че няма къде да си оставят децата като отидат на работа, вечер не могат да се разходят.

Тая проходимост, абсолютно грозния облик, и вида по който изглеждат улици и тротоари е нещо, което основно ни отличава. Отделно, абсолютното дезинтегриране между периферия и център. Липсата на каквато и да е сериозна културна тъкан в тъй наречените...
– Спални райони.
– Спални. И говоря, не да има кино и мол, а да има място за изкуство, където да се случват някакви неща. където да има отворени пространства, в които да се случват събития.

Тъй че, тия хора да се чувстват свързани, да се включат в това, защото хората, които живеят там, не бива да се подценяват. Аз имам десетки приятели на изключително високо ниво, които живеят в периферията на София, хора с огромно образование, и мисля, че не бива да делим хората в София по никакъв начин, а просто трябва да гарантираме тъй, че те да могат да се чувстват част от една тъкан и тези от периферията да са на Раковска, често, при кината, театрите, при клубовете и при библиотеките, както и ние да отиваме в периферията за да видим определен спектакъл, интересна ъндърграунд инсценировка, да усвоим индустриалните зони, като тия зони, това не е нещо, което гениално съм го измислил, така беше в Берлин, където съм живял, всичко което беше остатък от социализма, беше грозно и можеше да се оползотвори по някакъв начин, дали беше от страна на общината или от страна на частници, старите индустриални зони се превърнаха в места за изкуство, за клубове, за изкуство, за посещения от млади хора.

Превърнаха се в някакъв тип фабрики за идеи, фабрики за събиране на – от интернет хора, до хора на изкуството. Това нещо ми липсва, за да виждам София такава, каквато исках аз да я виждам през 90-та, както и ти.

– Да, ами то май не е предмет на голяма хвалба, но на практика след 90-та година на практика левицата никога не е управлявала София, тя е била винаги в ръцете някаква на друга политическа сила.

– Да така е. Никаква хвалба, но интересното е друго, в случая, че, специално ние от ДСБ, предлагаме в момента, не визирам само себе си, а и Светльо Малинов, хора, които по никакъв начин не са свързани и по никакъв начин не могат да поемат тежестите и бремето за всички неща, които десницата не е свършила. Това, което е свършила, също е неминуемо, и в София. и в страната, особено.

Аз лично не се чувствам свързан с управлението на Софиянски, напротив, яростно се разграничавам от това управление, защото и като районен кмет 4 години, пред моя поглед, буквално, през административните преписки, минава хронологията и историята не само на „Лозенец“, но и на доста неща в София. Преминаха като на лента пред очите ми причините за презастрояването в града, за унищожаваните на зелените площи, причините за липсата на места. Самият аз, с влизането си в мандат, трябваше да гоня фирма от детска градина, която беше настанена под наем там. Още от времето на Софиянски. Аз не се чувствам по никакъв начин обвързан с него.

И като казвам на десните, това трябва да е много условно. Тези хора са отхвърлени от нас, ние считаме, че нямат никакво право да се заявяват отново, затова малко или много беше създадена и ДСБ през 2004г.

– Добре. Аз да ти кажа имам следния проблем, с това, което се прави в София. По принцип съм човек, отворен към новото, но в момента, в който видя, че се прави някакво преустройство, ми се стяга душата и очаквам да видя какво ли ще се появи там, на мястото на това преустройство. Например, визирам това, което се получи на мястото на езерото „Ариана“. Честно казано, не знам какво мислиш, но според мен, то е много показателно за всички градоустройствени „подобрения“, които се случват. В момента, единствено се радвам, когато видя да се ремонтират улици. На всичко останало гледам с много голямо съмнение, даже си спомням наскоро имаше едни опити в Южния парк да се построи нещо като лунапарк, точно там, където живея. Просто, наистина, се чувствам така, че всяка една промяна посрещам на нож, защото подозирам най-лошото.

– Това, за жалост, стана рефлекс у хората в София. Точно ангажираните хора се чувстват лично обидени от тия 20 години. Имат рефлекс на „анти-“, дори за добри идеи. Тоя рефлекс се отразява негативно и върху мен, защото когато аз имах проект и желание да правя на една гола поляна детска площадка за футбол, имаше огромен протест и не го направихме, защото..
– Помня, това беше в нашия квартал.
– Хората, вече дори и за такова нещо - игрище за футбол, басеин, реагират негативно, защото не вярват. Ще отнеме време да се покаже, ако бъда кандидат на сините, да покажа, че това не е така, че нещо трябва да се промени. Рефлексът „анти“, който може да се преодолее лесно, защото вече не е това, което беше едно време, а и законът предвижда възможност, а и е задължително да се прави – при всяко по-мащабно преустройство, всяко нещо, което предстои да бъде прекрояване на цялостна градска визия, например за някакъв парк или обществено пространство, да си мине на общественото обсъждане. Широк кръг хора да се запознаят и една от моите идеи е, да има при всеки един проект на Столична община, да има модератори на такива сбирки, да умеят да представят на достъпен език, във всеки един район, там където предстои да се случва нещо, техните картинки. Няколко месеца по-рано, слагат се картинките, обсъждат се нещата, приемат се всички забележки и се правят не проформа. След което, когато хората знаят какво ще се случва, може би ще бъдат по-спокойни.

Това, което беше за Южния парк планирано, беше точно едно нелепо решение, като остатък от времето на Софиянски, макар и предложено от настоящата управа на Столична община. Южният парк е почти целият частен. Върнати земи. Няма обаче цялостен устройствен план на този парк – как ще изглежда, къде ще е поляната, къде ще е шадравана, къде ще е пейката, къде ще бъде люлката.

– И най-важно, къде ще са атракционите.
– Всеки частник би искал в неговото място да са тенис-кортовете или атракционите, а никой не иска в неговото място да е поляната. И затова, единствения начин да се реализират подобни проекти, е да се направи цялостен устройствен проект на целия парк и постепенно да започне отчуждаване на тези земи. Тъй като не можем да направим интегриран цялостен проект. Същото важи и за планирания в бъдеще парк в Лозенец, който трябва да започне от зоопарка и да завърши на околовръстното. Двеста декара парк, само частни земи, нищо друго.

Тоест ние трябва да имаме предварителна, за да не се стига за това, за което ти говориш. Парковете, за това говоря поне от три години, във всякави интервюта казвам – в София няма направени паркоустройствени планове. Има някои, но това е нещо, което спешно трябва да се свърши от общината – паркоустройствени планове с визия, цялостно как ще изглежда парка. Обществено обсъждане на тия проекти и ясна план-програма, програмно бюджетиране за следващите години, кой парк кога предстои да бъде изграден и създаден отново.

– Има един друг проблем, по който ми се иска да вземеш отношение. Аз живея до Южния парк, с удоволствие се разхождам почти всеки ден в него. И това, което ми прави впечатление, че кметската управа, независимо, коя е тя, отвреме-навреме взима решение да се възстанови част от осветлението или част от пейките. Те са в добро състояние няколко месеца, а след това осветлението спира да работи, а пейките са отново надраскани и изпочупени. Честно казано, не ми се вярва, че българският народ е единствен такъв вандал, който не може да си пази общата собственост. Мисля, че и на други места има такива проблеми и те ги решават по някакъв начин. Какъв е начина?
– Това важи и за детските площадки. В „Лозенец“ няма нито една, която да е оставена непоругана. От всички нови, които са вече над 12 нови, всички са изподрани, изпочупени, с откраднати люлки и т.н. Това е въпрос на слаб контрол, на слабо полицейско присъствие.
– Тоест, проблема е на МВР, така ли?
– И частично е проблем на общината, знаеш, че част от полицията беше прехвърлена към общината, като общинска полиция. Трябва да има ясни приоритети и, особено нощем, на караулите на тая полиция, на обходите, които прави и да има присъствие. И аз самият, като кмет на Лозенец, съм изисквал многократно, на места невралгични, като площад „Журналист“, като в района на „Кошарите“, и други невралгични точки да има засилено присъствие вечер, тъй като самия площад, три пъти в моя мандат го заварваме целия изтръгнат, изкорубен, всички пейки нахвърляни в средата, буквално изтръгнати. И ние го ремонтираме на следващия ден. Въпрос на контрол, на ефективна работа на МВР, защото общината сама не би могла да се справи. По-ефективна полиция и уважение към нея. Ние не можем да заключим Южния парк.
– Ти си живял в чужбина, там как се решават тия проблеми?
– В Германия присъствието на полицаи има една тежест, която ми се ще да виждам и тук.
– Аха.
– Днес имах случай, наблюдавах го в едно кафене на „Витошка“. Откровено пияни младежи, с агресивно поведение към минувачи. Дойдоха някакви полицаи, направиха им някаква полу-устна забележка, след което получиха присмеха на тези младежи и си тръгнаха. Това не може да е полиция, която вдъхва респект и съветвам просто МВР, вместо да хвърля такъв огромен ресурс в подслушване и в управление на предизборната кампания на ГЕРБ, да се постарае за това да може от патрулиращия полицай до следствените полицаи, всичките да са по-ефективни и да си вършат работата. Това е много важно. Кметът може да изисква това и от МВР и от своята полиция. Няма друг ход освен постоянен контрол и като се вкарат няколко такива системни нарушителя в ареста, като се установи, че има контрол, има сила, има държава, с времето тоя проблем ще намалее. И разбира се, работа и превенция с младите хора срещу алкохолизма и наркоманията, неща в които аз дълбоко вярвам, че по-добре по-рано, отколкото по-късно. „Лозенец“ е единственият район с отделна политика по въпроса, с обществен център за подкрепа на млади хора с проблеми, наркотични и други. И го имаме, и работи.

– Добре. Ти си по-млад от мен, което означава че си съвсем млад.
– Да кажем, че сме в най-хубавата възраст с тебе.
– Не мислиш ли, че си твърде млад, и че старите кучета ще те изядат, ако станеш кмет евентуално, и ще си останеш само с добрите намерения. Как мислиш да противодействаш на това нещо?
– Първо считам, че съм достатъчно на години вече, за да се оправям с всичко, що се отнася до управлението. Преди 7-8 години, още по-млад от сега, управлявах проект с германските държавни железници и не ме притесняваше това, в Берлин. Впоследствие, се справям с работата си в Лозенец, а за София рецептата е изключително проста. Няма да има кмет на София, който да не бъде опитано да стане обект на всякакъв натиск и интереси, които обграждат града, както корпоративни, така и политически. Две неща ми дават абсолютна увереност и спокойствие. Едното е политическата сила, от която произхождам. Слава Богу, това е сила, която по никакъв начин, никога не използва хората си на публични позиции, за обслужване на интереса на партията. Заявявам го, аз съм четири години кмет на „Лозенец“. Нямам съпартиец или приятел, който да е поискал да дори да не чака на опашка и да мине по-бързо да си плати данъка. Не съм имал дори такова запитване. И това е, общо взето, общество на почтените хора И второто е, когато усетиш жега, потърси помощ, и я търси по най-простия начин – намери си защита и намери си щит сред хората, намери си щит пред медиите. Когато информираш максимален брой хора за нещо, когато направиш общината да работи ужасяващо прозрачно, тоест всяко нещо, което вършиш, да го има в интернет, тогава ти ще вдигаш рамене и на всеки ще казваш – „Съжалявам, процедурите са прозрачни, нищо не може да се случи извън това.“

– Аз се сещам за предишния кмет на София, който сега е министър-председател, който често се оправдаваше с това, че той и правителството са от различни политически сили, че правителството му реже приходите, че той с тия приходи не може да направи нищо добро за столицата. При тебе няма ли такава опасност? Ти поне половин мандат ще работиш в ситуация, в която правителството е от друга политическа сила. Възможно ли е да останеш без пари и хората да те запомнят само с това, че не е имало пари да се оправят улиците?
– Сега, днес, София се управлява от същата политическа сила, от която се управлява държавата.
– Така е, да.
– Аз не виждам огромна разлика и София да е цъфнала и вързала. Нито се връщат половината от данъците на работещите в София, в софийския бюджет, както искаше тогава кмета Борисов. Сега премиерът Борисов забрави за искането на кмета Борисов напълно. Кметът Борисов се отърва от „Топлофикация“, прехвърляйки я на премиера Станишев тогава. Сега, премиерът Борисов прехвърли „Топлофикация“ обратно на собствения си кмет, защото той не може да се оправя с проблеми, той единствено може само да реже ленти. На кмета Борисов му пречеше държавата, на премиера Борисов вероятно сега му пречи София, като воденичен камък.

Аз не виждам никаква причина да разчитам кой знае колко на ефективността на Борисов, при каквато и да е негова позиция, тъй като тя е доказана, че не е възможно да се случи. Но, когато има ясни правила, и разделение между държава и община, за което настоявам отдавна, за истинска децентрализация, за независимост на общините, което е абсолютно заложена и като принцип в ЕС, като категоричен принцип. Когато дойде момента, да не зависят общините и да си слагат наколенки кметовете и техни заместници пред финансово министерство, пред земеделско министерство, пред някой друг управляващ орган. Защото, ако идеш днес в някое министерство, ще видиш опашка от кметове от цялата страна, висящи, и общо взето тоя принцип, който е на комунистите, на субсидии, общините трябва да са независими, а кметът на София, като една от фигурите, чието мнение се чува, и чието лице се познава, трябва да отстоява своята независимост и на София, трябва отново да върне темата за част от данъците, на всички които работят в София, като град, обслужващ, не само столичани, живеещите в него, а и доста приходящи, които идват от съседни общини и градове. Те идват всеки ден, работят тук, разбира се, допринасят за създаването на продукт, който създаваме, но и ползват и всички комунални услуги на София - от транспорт, през канализация, през пътища и е редно, част от тоя данък при работотаделя да се задържа в общината, щом го казва Борисов още като кмет, ето аз се присъединявам. Тъй че, тезата да работиш с враждебно правителство не ме притеснява. София има достатъчно възможност и ресурс да поиска своето и да го получи. Защото ако София иска нещо и го иска разумно, а не политикански, не виждам кое правителство може да го откаже.

– Добре. Така, ние може да говорим до утре с тебе, и на мен ми е много интересно, но искам да те питам за три мечти, които имам аз за София . Офффф...
– Защо въздишаш?
– Хаха. ...Които са свързани с това... Ами защото... Абе, ако може в нещо да сме най-добри и първи поне в Европа. И става дума за следното –

Първо, много ме дразнят химическите тоалетни в парковете на София, тоест, ти си представи – обличаш си най-хубавите дрехи, отиваш да изпиеш нещо и трябва да се завираш в ония тесни, мрачни и смърдящи пластмасови кабинки.


Второто което ме дразни, това е градския транспорт през лятото, В задръстванията е ужасно да се пътува през лятото в градския транспорт. Той, понеже едва се движи, вътре става страшно. Мечтая си за климатизация в градския транспорт, така че да е по-привлекателен за гражданите, а и малко да се отхлаби и хватката на транспортните задръствания.


Третото, за което си мечтая е, това е да имаме зони с безплатен безжичен интернет в парковете, или в общинските сгради.


Мислиш ли, че това са реалистични мечти и въобще докъде може да го докараме?

– Те са реалистични и част от тях са и лесно изпълними. Тази с транспорта, разбира се, е малко по-трудната задача, откровено. Твоите мечти до голяма степен съвпадат с моите мечти - за проходим, спокоен град, за град зелен, в който парковете стават място за разходка, за пикник, за социално общуване, с кеф да си изкараш там уикенда. Част от това, което казваш за тоалетните, беше закодирано в моя отговор за устройствените планове на парковете, където задължително, трябва да се предвидят и нормални човешки тоалетни, тоалетни, достъпни за хора с увреждания, тоалетни, където където майките да могат да повият бебетата си, да им сменят памперса, както е в нормалния свят. Част от тоалетните, да се върнем към това, в София, не знам дали знаеш, но са продадени.

– Не знам. Това, което забелязвам, че са и изоставени.

– В Банската градина срещу НДК има изоставена и продадена тоалетна, с надеждата да построят нещо тези, които са я купили. Тъй като в момента, с новия устройствен план, все пак заковаха това вече като зелени площи и там строителство няма да има, собствениците на тия тоалетни знаят, че притежават един гроб, на средата на едно красиво зелено място, който гроб, ако искаме да заприлича парка на нещо, трябва да им го откупим. Затова да благодарим отново на Софиянски, че тепърва ще трябва да откупуваме тоалетни от собствениците им, за да ги разрушим и да направим там съвременни, приятно изглеждащи тоалетни, или нещо друго, ако устройствения план на парка, предвижда не точно там да е тоалетната, а на другия ъгъл.

Химическата тоалетна, единственото ѝ приложение е за фестивали, концерти и еднодневни събития, където е наложително да я има, не може тя да е част от постоянната паркова мебел. Това е невъзможно. Това е и принцип и на цивилизованост и признак на съвременен европейски град, т.е. възможността хората да ходят на това интимно място, по достоен начин. Това е, общо взето, европейски принцип – нали знаеш какъв е принципа – когато тоалетните започнат да стават платени и нехигиенични, значи наближаваме родината, като се приближаваме от Германия към България с кола. Чакай че забелязвам двама младежи, които ходят по улицата.

(виждаме двама младежи, които разнасят рекламни материали на Прошко)

По отношение на тоалетните, това не трябва да ти е мечта, това трябва да е нормално. По отношение на безжичния интернет, в моята община има безжичен достъп на рецепцията за всички гости, които чакат приемен час, има безплатен бърз, широколентов, хубав достъп. Това е направено. Във всеки парк да има е добра идея, вече го има в парка „Заимов“, това е лесно реализуемо за цяла София. Аз очаквам и да има достатъчно партньори, които ще се съгласят да участват, това са компании, които искат да помогнат, компании с широко покритие в София, ако общината не може сама да си го позволи. Ежедневието на младия човек е такова, че той се чувства като без ръце, ако няма интернет.

А по отношение на третото – първо градския транспорт трябва да стане основен начин за придвижване на всички нас и да стане не с насилие, със синя зона 5 лв на час, просто самият аз, самият ти, всеки един не иска и няма нормален човек, който да иска да се завре с колата по „Солунска“, при положение че има добър отвеждащ транспорт до метрото.

Един ринг в тая връзка, който може да обвърже и довеждащ транспорт от кварталите и спокойно можем да преминем към постепенно и последователно ограничаване на автомобилния трафик по естествен път. Повече бус ленти, повече вело ленти.

Примерът на Виена е показателен. Аз лично съм потресен от ефекта от това решение. Намалиха се широчините на улиците, като по-голямата част остана за транспорт и за велосипедисти. Останалата по-малка част, остана за автомобили. Там се движат по-бързо, отколкото преди. Автомобилният транспорт, това специалистите го казват, е като газ, колкото повече разширяваш пространството, той го запълва цялото. По същия начин ако ние говорим за кръстовища на две нива, които трябва да има някъде едно-две и нонстоп разширяване на булеварди, то накрая ще изпаднем в тотален колапс. Трябва мотивация, трябват стимули за хората, които трябва да са позитивни, а не негативни, не чрез смачкване. Трябват стимули през работодателите част от данъците да се задържа, в Германия има такъв данък. Част от корпоративния данък е към Общината. Общината предлага облекчение на фирми, които стимулират ползването на градски транспорт от служителите, за фирми, които са организирали пред своите офиси места за колела и душове. Това се доказва пред данъчната администрация на общината и тя дава облекченията. Това е стимул за хората, подробни информационни табели навсякъде за транспорта, дори в кафенетата, като това в което сме в момента, можеше тук да има табели, които да показват, кога ще дойде трамвая. Това е нещо, като цялостен план, което съм виждал в Дрезден, като стратегия на главния архитект. Тя от три години вече се реализира и действа. Хората слизат с усмивка от колите си, ползват ги за излети, за важни неща, а иначе ползват рейс, метро, колело и така нататъка. Тъй че, тогава, една част от това е проходимостта и бързината, а друга част е инвестицията в превозни средства, много скъпо нещо, трябва да се търси финансиране, което може да е или оперативна програма, може и общината да търси кредити, в това отношение, защото транспортът трябва да е номер едно.


– Стана дума за Германия. Едно от нещата, които много харесвам в Германия, е надземната градска железница, т.нареченият S-Bahn . В София има изоставени железопътни линии, които винаги съм се чудел, защо не се използват, включително има и такава до летището, а ти знаеш, че транспортът до летището си е проблем от едно време. Има ли нещо, което може да се направи, или сме безнадеждно закъсняли?
– Аз мога да дам примери с ринга на Стара София. Това е стара железопътна линия, която е опасвала София. Централна гара и гара „Подуене“ са на това трасе.
– Минава покрай нас, покрай Южния парк.
– Да и зад „София ленд“. И вместо това да се използва с годините, при безхаберното непланиране на града тая линия беше прекъсната, например между Руски паметник и „Опълченска“, и на други места целия тоя хубав готов пояс, беше прекъснат с цел да се усвоят атрактивни имоти, които да се застроят за пореден път. Абсолютно безумно нещо.

В момента чета за една идея на архитект Диков, който казва, че искат да направят Гара „Пионер“ и жп линията на велоалеи в парка.. На пръв поглед звучи супер прекрасно. Изключително сочна идея. Сигурно искат да подведат модерните хора, които искат зеленина, алеи.... Аз не съм абсолютно съгласен. Тая инфраструктура съществува и е грехота да не се използва в момента. Велоалея винаги може да се направи в парка, има достатъчно оголени пространства, колко хубаво би било Гара „Подуене“ да се свърже с метрото на „Хладилника“с надземна железница. Защо се работи на парче и защо не се използват възможностите? Аз мога да дам едно тълкование, че едно че НКЖИ вероятно иска да реализира и иска да продаде. Нека следим, за да видим релацията между тези две неща - отношенията между НКЖИ и Столична община по отношение на това трасе и поведението на компания НКЖИ. Давам една задачка-закачка, дори и за твоя сайт. Защото аз там подозирам, че нещата не са чак толкова алтруистични.

– А връзката към летището, на картата се вижда, че има такава връзка. На мен ми се струва, че е лесно да се измисли нещо като трамвай дотам.
– Нали там се строи продължението на метрото?
– Но трябва да се копае.
– Да, неефективно е. И аз, без да съм запознат в подробности с целия план за метрото, тъй като имам информация само за това, което се случва с „Лозенец“, за мене голямо учудване предизвиква факта, че невралгични места като „Плиска“ са подминати от маршрутите на метрото, където се събират толкова много рейсове на едно място. Добро, лошо, може би недобре планирано, но метрото е хубаво, че се строи и че го има. Аз съм голям защитник на тоя тип транспорт.

Единственото, което ме притеснява, че самото присъствие на метрото в София, не довежда до автоматично слизане от колите. Не довежда, чел съм едни анализи, чел съм че има един праг, в който едно метро става такова, че променя начина на живот. Това става, когато е по-гъста мрежата. Ти си виждал също мрежите на картата на Лондон, Париж, Берлин... Там е много гъста мрежата. Този момент трябва да се гони, ние минимум трябва да гоним три пресечни точки в на трите лъча на метрото, не само при Булбанк.

– Както е в Прага.
– Да. Хубаво е да мислим и за ринг (пръстен), защото той в бъдеще ще реши проблеми с този периферен трафик. Хората имат нужда от стимул. Другото, за което трябва да се реши, е удобното довеждане до метрото, с малки автобуси, велоалеи. Възможността за паркиране. Защо не се реализират толкова подробни устройствени планове има в София, свързани с подземни паркинги.
– Аз да ти кажа, се плаша, извинявай че те прекъсвам, понеже живея близо до една от бъдещите крайни спирки на метрото, че не виждам никъде около мен да се строи гигантски паркинг.
– И аз се плаша, защото не виждам предвиждането за това да се строи гигантски паркинг. Това, което се строи близо до тебе е гигантски мол, а не гигантски паркинг.
– Да, и за това щях да те питам... (става дума за нещото като египетска пирамида, което се строи на ъгъла на „Сребърна” и „Черни връх”)
– Това се случва в района на „Триадица“ и нямам информация и детайли, доколкото знам, се строи поредният гигантски мол, който, добре, няма лошо, въпросът е, че сякаш на София единствената е цел и визия е, да имаме максимално количество търговска площ и молове и нищо друго. А моята идея и мисъл за София е точно обратното – София на малкия бизнес, София на малките магазинчета, на хубавите фасади в центъра.

Мен пък, ме плаши, ето тук, в района на „Раковска“-„Славейков“-„Патриарха“, наистина в стара София, когато видя събарянето на някаква сграда, както беше сградата на ъгъла на „Рачо Димчев“ и „Раковска“, сега ЕК се настанява в нея. Събарянето на една красива сграда и правенето на нещо, което не се вписва така добре в околния пейзаж. София има нужда да привлича туристи, в крайна сметка И, също така, е много важно да получи и обективно и независимо финансиране на отделните райони, а не да е политическо. Какво имам предвид?

Когато говорим за този район, където сме в момента, на „Славейков“, е хубаво да предвиждаме, че това е мястото, което ще го виждат много очи, много очи извън софийските, дори чужденци. Не можем да сложим една и съща пейка тук, и в Обеля, без да искам да обидя Обеля. Напротив, в Обеля пейките трябва да са здрави, чисти, красиви и удобни, но тук, около театъра трябва да са и атрактивни, и да са ретро. Не бива да има и различен аршин и различно отношение в зависимост от това - в кой район, как се разбира с централната община, и дали кметът е техен или не е техен и такива простотии. Това може да се реши лесно и просто.

– Искаше ми се да свършим, но още един въпрос ми дойде наум.
– Давай.
– Забелязвам, това е един навик на общината, не знам от коя година датира, разни проблеми на общината да се решават с парите на големи спонсори. Тоест, прави се градинка и веднага в градинката лъсва рекламата на съответния спонсор. Аз не казвам, че е лошо. Парите на спонсорите трябва да се използват за такива неща. Забелязвам, че парите се концентрират в няколко централни площи, където висят рекламите на тези спонсори, а хората, които живеят извън някаква централна част, не виждат абсолютно нищо от тези спонсорства.
– Да, много е трудно да закараш спонсор във въпросната Обеля, който да оправи детската площадка и да сложи своята табела там, ето ние помогнахме...
– Точно това имам предвид.
– Това е така. Всеки търси публичен образ, по някакъв начин да се рекламира през благотворителна дейност. Но, по отношение на градинките, примерно, оправяни със спонсори, и такива неща, трябва да сме и предпазливи съответно, защото, освен рекламата, трябва да е ясно, с какъв ангажимент на общината, се прави това деяние от страна на спонсора. Това е много лесно, когато се случи електронната община, и всичко да е публично в интернет, договорите, кой как изпълнява. Човек може лесно да провери, ако фирмата е направила две градинки, той да провери в регистрите какви са отношенията с общината, по какъв начин са направени и може да са окей, но може да има някаква нередност и за това вече се разчита на гражданския контрол. Общината трябва да има ясен ангажимент, към тези които дават парите, и тогава се казва защо, как и по какъв повод. И ние направихме нещо, давам пример за добра практика. Ние направихме нещо подобно със строителите на метрото, които строят по това трасе. И ние намерихме площадка, която е в лошо състояние, близо до трасето. И договорихме с тях, освен това, че правят нещо добро и построяват метро, като компенсация за шума и праха, и трудното живеене на гражданите, да инвестират в такава площадка. И слава Богу, това се случи, това е добър пример и той се случва постфактум, те така и така бяха изпълнители, възложени по договора с програма „Транспорт“, вече избрани. Възложени по програмата на Столична община и се свързах с тях. Благодарен бях, че те откликнаха да направим една добра детска площадка. Аз не знам тебе какво те притеснява точно.
– Мен ме притеснява следното. Това, което ме дразни всеки път, когато мина от там, това е градинката между Парламента и Софийския университет. Там има сигурно 10 табелки на спонсори, които са правили нещо в тая градинка. Все пак, България е парламентарна република, парламентът е най-висшата власт, едва ли на Парламента му липсват пари да се направи тази градинка.
– Това е работа на Общината, не на парламента.
– Ами хубаво, добре, но..
– Общината просто е длъжна, да иска от държавата, когато иска, защото София е специален град, а би трябвало да получава подкрепа и също така да бъде коректна към държавните си институции, тоест уважението към държавата и към институциите, общината трябва да полага особени усилия, пред институционални сгради, в центъра, за всичко това, което е лицето на София пред света и дори наличието на табели на спонсори е малко нелепо, точно там, на парламента.
– Точно това имам предвид.
– Трябва да се търси диалог и аз лично го търся и мисля, че ще имам дори успех. Защото тази година в Лозенец може да се случи детска площадка, която е активност, инициатива на частни лица, хора от фирми, хора просто живущи в района, където сме говорили, че те ще съберат парите и ще направим площадката, а аз ще съдействам всячески за да оправим околната среда като градинка, колчета и всичкото това нещо. И това не е точно реклама, или ако е реклама е в малката общност. Има и добри примери, разбира се. Утре и в четвъртък ние ще открием две нови детски градини в Лозенец, които бяха направени със съдействието на две фирми, това не знам дали да ти го казвам - NOKIA и Мтел, които правиха по Коледа една инициатива за деца, рисуваха, SMS-и се изпращаха, парите се дариха за това нещо, като инициатива. Това са също добри примери, това е нещо, което се прави и няма да бъде видяно от много хора, но в крайна сметка остава и едно чувство, че си направил нещо. Аз самият ставам адвокат и прокламатор на подобни инициативи. С удоволствие. Това не е като да го направиш на пъпа на София, за да те гледат всички. Ще обхване няколкостотин деца и техните семейства.

– Добре, благодаря ти.
– И аз ти благодаря.
– Стана ужасно дълго, 43 минути, но беше страшно интересно.



вторник, юни 06, 2006

Братя македонци, каква стана тя?

Надпис под снимките "Всичко това са Българи!"
Горе под главата: "Шокиращо! Ако ни е обща историята с България, общи са ни и юнаците!"
На снимките: Гоце Делчев, Никола Карев, Яне Сандански, югославски партизани, на втория ред - Кочо Рацин (Коста Апостолов Солев), манастирът св. Прохор Пчински (виж списъка със светците), Лазар Колишевски, Методи Андонов - Ченто

Не мога бе, не издържам.. Тъкмо си викам - "Край, няма да пиша повече за Македония, ще бъда политически коректен към моите македонски приятели, няма да се занимавам с политика, литературата е единственото, което ме интересува.." и се появява нещо в македонската преса, което искрено ме развеселява..

Македонския премиер Владо Бучковски - представител на (не)реформираните комунисти в Македония, наскоро предложи на българския премиер Сергей Станишев заедно честване на Илинденско-преображенското въстание.

Владо Бучковски е умен мъж и добър политик, само дето се е родил в грешно време и е застанал на погрешната страна на политическата барикада, а и моралът му не е много на ниво. Той залага на последната останала карта в тестето на комунистите - антибългарската. Странно е, че и другаря Станишев също посегна към същата антибългарска карта, за да си пооправи рейтинга. Какво да ги правиш - комунисти..

Не закъсня коментара на вестник "Вечер" на това чудно предложение.

Всички ние сме Българи!

Българският премиер Станишев предложи, а Бучковски прие общо да отбележим Илинден (АСНОМ и Крушево). Това значи, че имаме обща национална история. А, с националната история ще си поделим и националните юнаци: Гоце Делчев, Никола Карев... Даме Груев... Лазар Колишевски, Методи Андонов-Ченто, генерал Апостолски... Всички те барем една половина от сега нататък биха били, поне наполовина - Българи, а половинка наш ли би бил и българския цар Борис?! Според това: Сите сме Бугари. (оригиналният текст)

И малко мой коментар: Абе, хора.. недейте така бе.. точно Бучко да го обвинявате в българизъм. И той е човек, и той има чувства и вербуващ офицер. На негово място щях да ви съдя за такива непредпазливи изказвания. И преди да го изядете с парцалите, вижте линковете под снимката. Абе има аргументи човека, изслушайте го, той мен почти успя да ме убеди..

А за Цар Борис.. Ами човекът се е смятал за ваш цар, сега и вие го смятате за ваш, така че остава само да му се закълнете във вярност. Вярно, той не е жив, но синът му е жив и очевидно сега той е вашият цар. Как искате да ви го доставим?

Иначе и аз няма да отида на общите празници, ако там трябва да чествам Лазар Колишевски и Михайло Апостолски (въпреки пламенните декларации, които са подписали те или родителите им, за техния потомствен български патриотизъм).. Сигурен съм, че и никой от България не иска да ги празнува. Те са си оригинални македонски национални герои, които никога няма да бъдат чествани в България. Другарю Станишев, а какво е вашето мнение по въпроса?


Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)