събота, април 29, 2006

ТРЕНДО (Трендафилче) - Строител на капитализма в Македония

Човекът, който има еднакви чувства към свободата на словото , към България и българите
Може да му простиме и непознаването на историята , защото вероятно е неписмен. Трендо, защо така бе.. В Европа трябва да живееме заедно, ееей!

Исках да го поздравя със

Минаха години, без да те забравя аз.
Чакам те да дойдеш, чакам те със буйна страст.
Не намерих целия текст, но ще се намери кой да му я изпее в Македония ..

Но ето, "Колега" е писана точно като за него

Ъпсурт - Колега

Жълти зъбки и нерви ‘лабави
Не гепи кабели, гепи кавъри
Като стрида във маршрутките
Аз съм сам в държавата на проститутките
Колега, помниш ли
На стената любим портрет
Немаше го още „24 часа”
Немаше ни джиесеми, ни Интернет
Азис беше само Васко Педерас’а
Немаше ги още и бандеролите
Немаше я и кръвта във сополите
Цените още беха идеални
Ъпсурт не беха толко’ комерсиални
Сега амортисьорът ти тропа
Говориш ми за залеза на хип-хопа
Виде ми се, колега, че си паднал по гръб
От коза съм станaл малко тъп
За тия години отидо’а чет’ри декара
Мениджърът ми тръгна да вика лекаря
Викам: „Господин Продуцент, май френд, дай ми пара
Искам турне като на Куку-Бенд
Дай ми един от ония партийни куфари
Да купя на пет путки Мини Купъри
Портмонето ми да е претъпкано, вместо кухо
(Дошъл съм за нещо сухо)

Припев:
‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

Тоя ми опява като поп
(Бе т’ва ваш’то не е точно хип-хоп)
Извинявай шефче, помня времето
Когато джойнтът беше левче
А ти не беше толкова отворен
Ще ти еба майката, глупак!
Аз съм кандидат-премиер
Другия път ще ме изберат
И милиони микроби ще умрат
А дотогава как да си гледам кефа, бе?
И ти и аз знаеме кои са шефове
Некои клюки са от рошави путки
Некои куки май са много лоши мутри
Марихуаната ли ти е крастата
Дай ми некой лев за бензин на Астрата
Във момента и ти си като всички – бит пес
(В Парламента да лапаш пишки е бизнес)
Нали ги видех - общественици
Некои курви направиха много пари
Оставам, ама ми се заминава
За слава не ми се занимава
Батенце, ядеме чинки, сойки
Нема кинти, д’еба тия ем-пе-тройки
Нещастник, седи дома, чети Шок
Кажи ми, шубе ли те е бе, мишок?
(България не ме обича, а аз съм ебати пича)
(Да ти еба майката)

Припев:
‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

Правя мръсни песни, ама не ги въртите
Почвам да пея за луната и звездите
Една луна наеба звездата
Грешка на езика, нов съм в занаята
Господин Министър, напиши ми факс
Миришеш ми на стария ми Еър Макс
(Мога ли да ти ‘зема едно интервю)
Я ми дъхни
(Ле-ле-ле-ле)
Веднага ходи си ‘земи некви дъвки
Твоята жена е мойта порно гордост
(Някой трябва да поеме политическата отговорност)
Батко, дали да ти не серем у устенцата
На жена ти пра’им синки по коленцата
Тя обаче погледна във твоята чиния
Затова остана само в моята чикия
(Искам да ида в Парламента)
Иди, никога нема да имаш хемороиди
Господин Депутатът гледа девствено
Естествено не шмърка нищо евтино
Селото се оказа тъкмо във града
Белото им показа Тъмната Страна
Дали ви правя нещо като песнички пея
И ви ям трохите, за да оцелея
Боже
Давай нагоре и нека е грях
Искам некой ден да сера на тях

Припев:
‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

Припев:
‘Наеш к’во
Аре само да не ме занима’аш
Дедо Господ май нема да ми прости
Дай ми ‘сичката пара на света
Колега
(Не ме занимавай с глупости, бе)

(Ня’ам време)

четвъртък, април 27, 2006

Букаро цензуриран!

Непослушното момче на македонската блогосфера беше цензуриран днес. От кой? От Трендо - даже не му знам имената, човекът който управлява blog.com.mk.

Оригиналният пост на Букарски:

27 Април, 2006 - 00:34

Малце Акшн

Некое бате измотивирано од последната “антиблогерска“ колумна реши да води преписка со мене. Ракавицата е џитната, Буки нормално прифаќа. Следете :)

LikvidnoPodzemje@alexandria.cc:

До некаде се согласувам со вашето мислење во врска со блогерството. Но Вие, немате право, да ги критикувате блоговите во целост. Можеби некој, не доволно умен човек, кој сака поезијата или било што друго да го објави на интернет, но не знае како, а наједноставен начин му е blog.com.mk. И сега тоа е за потсмев, а Вие самиот имате блог. Jас не се разбирам од HTML кодови, ниту пак којзнае колку од web design или програмирање. ..."Во живо сите тие се ко тутурутки, матуфи, затуцани луѓе, кои имаат потешкотии да воспостават нормална комуникација, да направат здрав домаќински муабет."... Вие не знаете ниту 5% од блогерите а тврдите нешто без никакви докази. Јас вас не ве знам, а ни Вие мене, па тогаш со кое право можете да тврдите такви работи. Инаку ко за крај, речникот Ви е катастрофа. Земајте курсеви по македонски. Вие не сте од Скопје, не Вие да не сте првиот провинцијалски блогер или? ..." па да речиш "... или пак ..." Пишењето си е"... Блогерите велите дека имаат потешкотии во комуникаци?ата и дека биле "затуцани", епа тогаш што е ова: ..."јас отворив блог меѓу првите кај нас"...

Букаро:

Точно е тоа дека немам право да ги критикувам блоговите во целост. Сега се думам дали да го критикувам интернетот воопшто? Им се потсмевам на блоговите но истовремено и јас имам блог. Секако, мојот блог не е како тој на другите, мојот блог е нај, нај, мојот блог е пепси, мојот блог е кока-кола а останатите блогери се сокчиња шо се прават со сахарин во рѓосана када.

Речникот ми е катастрофа и планирам да си купам нов “Вујаклија“ додека летаргичните бирократи од Институтот за мак. јаз. збор-по-збор го преведуваат нашиот толковен речник (стигајќи го буквата чкљ)

Јас сум првиот провинцијалски блогер кој дојде во Скопје да ги преврти сите (добро, ај ако не пола) метрополски пичиња.

Блогерите велите дека имаат потешкотии во комуникацијата и дека биле "затуцани", епа тогаш што е ова: ..."Jас отворив блог меѓу првите кај нас"...

Tреба да си многу глуп за да не сконташ дека тоа значи дека јас сум најзатуцан од сите...и добро ебате на кој тоа Вие поправо Ние алудираш? Сам си ја пишам во Ворд колумната.


додај нов коментар | за печатење | прати по e-mail | 325 пати прочитано #

  • Ало не треба да му се замерува на Букислав,кога пишуваш секоја недела колумна некогаш за да бидеш интересен пишеш се и сешто,па и вакво нешто што Битолчанецов го напишал како и секогаш до сега да предизвика токму вакви реакции.Таков му е стилот...Букислав Затуцењакович
    (faki 27 Април, 2006 - 01:10 | одговори)

  • факи факосан :)))) ме провали.
    (bukaro 27 Април, 2006 - 01:14 | одговори)

  • А бре Букарски. Гледам ,,славата,, ти удрила во глава.Ја почитувам твојата определба на нихилистички критичар на ,,све и свашта,,. Добро никој не го бидува за пишување ( освен тебе нели). Е па дај да видиме некое твое дело некоја твоја поезија или проза па ние да ти пресудиме на тебе ( како ти на нив).Овој нема врска другиот е излитен (фразелошки),за нашиве постари дејци( за ова сосем оправдано) но ти се дрзна да го нападнеж и Венко единствената светла искра во наѓата македонска книжевност.Па дај не претерувај .Сега и ова за блогот.Па ти си ја тераш спартанската филозофија.Ако некој не го ,,бива,, да го носиме на планината и да го фрлиме.Ајде толку талентиран писателу дај несто твое да прочитаме само немој оние твои глупости на конкурсот оти за првпат во мојата ,,читателска кариера,,не можев да дочитам расказ
    (dinastija 27 Април, 2006 - 02:25 | одговори)

  • ме боли куро за твојата “читателска кариера“. јас не пишам за луѓе кои се палат на дебелиот тинкач Венко Андоновски.
    (bukaro 27 Април, 2006 - 02:52 | одговори)

  • тоа што ти пречи венко не можам да ти замерам( човекот е признаен писател и за малото прсте не можеш да му се фатиш) ама кога тропаш насекаде дека си незнам каков талент и писателски wunderkind си барем покажи ( докажи ) и постирај некое литературно дело ( без твоите дијалектички срања) па да те пофалиме и тебе.
    (dinastija 27 Април, 2006 - 03:14 | одговори)

  • a за кого ПИШИШ бе буки?
    (Lavot 27 Април, 2006 - 03:16 | одговори)

  • @dinastija - венко андоновски буљаш, глуп, туп, фрустрирана будала, морон, сељак, професор со глупи финти, со кои му се удвара на мрсни студентки, догматик полн со морализаторска фразеологија, нараторски тупаџија со турбофолкерска литература, галениче на власта, режимски писател, партиски апаратчик..не се добројува :)
    (bukaro 27 Април, 2006 - 03:33 | одговори)

  • Ни годи да мислиме дека пишува и за нас, простодушните лилипутанци,кои вистинољубиви и неоптеретени со скапоцените бљувотини на авторитетниот естаблишмент, пркосиме на ветрот "...до колена во калта со поглед во ѕвездите...":)
    (LOLITA 27 Април, 2006 - 10:51 | одговори)

  • Како што Тито ни’ се смееше на сите, така Букаро ни’ пишува на сите. Мене лично ме навлече на Битола. Јавно признавам дека сум Букаро groupie и дека ако го сретнам сериски ќе го силувам. Најсериозно. Но, се претвори ли случајно во (пу-пу) Трендо или во (пу-пу-пу) Јанко, има да го светнам подот со него. :)
    (kaiya 27 Април, 2006 - 13:41 | одговори)

  • кој го еби па и трендо. (естраден кловн кој со гитарче в рака го забавува естаблишментот)
    (bukaro 27 Април, 2006 - 16:02 | одговори)

  • букаро , убаво дете си, нема што а и си начил дека жените не сакаат некои милички и финички и бравос за тоа.. Ја поштуем такви мужи. Ама да ти кажам ова твоево нихилистилчко а богами и его трипување мене ме фака исто по долга неебица .. да не си и ти во таков филм:-)))
    (PLACKA 27 Април, 2006 - 16:25 | одговори)

  • kaiya, плачка, лолита, луксориа... bookie blog e харем.
    (bukaro 27 Април, 2006 - 16:31 | одговори)

  • милиот тој, а баш би сакал еден харем нели.. пусто турско:-)
    (PLACKA 27 Април, 2006 - 16:38 | одговори)

  • аа тебе алекс ти фали секс
    (mizerija 27 Април, 2006 - 17:06 | одговори)

  • бре..саде писатели и поети..наредени..мој до мојот..
    (imroko 27 Април, 2006 - 17:11 | одговори)

  • Постът изведнъж изчезна, и Букарски сложи нов, където обясни че е цензуриран. Новият също изчезна в рамките на няколко минути...

    И после..

    27 Април, 2006 - 17:36

    Букаро пенетриран

    ух, се избришал пост на букаро. а он мисли дека е цензуриран. цензуриран бе!? замислете го он како се замишља себе? букаро, дете приглупо, извини. не те цензуриравме (кај тебе одамна нема што да се цензурира), само си се избришал некако. ентер, јеби га :) ајде, пошто го имаш текстот, копирај го пак, да не мислат луѓето дека стварно некому си му битен да те цензуриса.

    срце мое,
    трендо


    додај нов коментар | за печатење | прати по e-mail | 102 пати прочитано #

  • епа кој те тераше да пишуеш прво за “прикаската“на долу влада,па сега си се дрзнал и уредници да блатиш:))))ај да се надамо дека ќе има извинување! п.с. убоо шо ти го зачувале постот еве и ја го зачувувам и го ставам у мој избор!
    (bodan 27 Април, 2006 - 17:46 | одговори)

  • LEEEEEEEEeeeeeeeee Na sto lici ova??? Букаро за сите јаде трици, ама ЦЕНЗУРА....на ништо не личи!! Значи...и за претходното „раководство“ на ДОЛУВЛАДА...сереше нешто, ама ова се НИКСИ УДАРИ на Трендо, ако е така ко што тврди Букаро! ДОЛУ ВЛАДА!
    (doluvlada 27 Април, 2006 - 17:48 | одговори)

  • еве опет го нема!
    (bodan 27 Април, 2006 - 17:48 | одговори)

  • море на Голи Оток.."Промискуитетни дами пишете ми"..бре..бре..
    (imroko 27 Април, 2006 - 17:50 | одговори)

  • ама извинување!!!!!
    (bodan 27 Април, 2006 - 17:51 | одговори)

  • Абе луѓе, остајте го Букаро...он е таков ко што е... ама Трендо бе... на Трендо не му личи да брише постови! ц ц ц ц СРАМОТА!!
    (ZABRANETO SE… 27 Април, 2006 - 17:51 | одговори)

  • ајде бре комуњари...до кога ке ве трпиме ....FORZZA BUKARO
    (stingeye 27 Април, 2006 - 17:56 | одговори)

  • Абе луѓе затоа идете и напрајте си блог на Blogspot - ова блогерајов е тапа и така и така :-))
    (gjole 27 Април, 2006 - 18:11 | одговори)

  • редно беше некој да го избрише малоумниот. штета што го избришале по грешка.
    (венко 27 Април, 2006 - 18:15 | одговори)

  • Силна е демокрацията в Македония, няма що!

    сряда, април 26, 2006

    Слабите майки раждат момичета

    Слабите майки раждат момичета
    Мъжките рожби се зачеват през есента

    "Теглото на майката преди зачатието има решаващо влияние върху пола на детето. Италианският изследовател Анжело Ганячи е наблюдавал 10 хиляди бременни жени. Според него жените с тегло под 54 кг по-рядко раждат момчета, отколкото останалите, докато в другия случай обикновено момчетата преобладават. Затова много слабите жени трябва да са готови за вероятността да родят момиче. "
    Ясна работата.. Поради невъзможността да дам политически коректен коментар, само ще въздъхна.. Мдаааааааааааааа.

    събота, април 22, 2006

    Б-комплекс срещу М-комплекс

    Историята е обречена да се повтаря. Това естествено, защото не се познава.

    Ивица Антески (съжалявам, не бях забелязал, че В го няма) заслужава поздрави, защото опитва рационално да навлезе в областта на ирационалното (а именно - психологическите комплекси). Никога не съм си представял, че ще похваля човек, с марксистки възгледи за интелектуална смелост, но ето че го правя с чисто сърце - Ивица, моите поздравления за честните коментари.. Като дойда в Скопие, бих желал да се запознаем.

    Изкушен съм да кажа, че непознаването е от МКД страна, (може би заради моя латентен М-комплекс), но ще бъда достатъчно толерантен да погледна и от тази страна на огледалото. Отново се разгоря дискусия (дискусия номер 100 000 000 - имаме юбилей!) за македонското и българското.

    Като М-комплекс смятайте моя опит да събера в едно всички схващания по-долу. Аз наистина искам да ги видя като единна теза и това е моят М-комплекс. Лично аз нямам проблем със македонското самосъзнание и държава. Ако трябва някъде помощ за да дам подпис за самостоятелността на църквата или държавата, моля, само кажете къде да се подпиша, но за целта наистина ми е необходимо да вникна емоционално и рационално в тезите, които изказвате, както и да ги примирите с тезите на МКД класиците ...

    Дебатът Б-комплекс - М-комплекс

    Б-Комплекс (всички цитати се смятат за верни едновременно в МКД!):

    SLaCk said...
    "Сите документи сите поважни работи се наоѓаа во Србија и Бугарија и можел да ги преправа кој како сака." (и документите, които ползва МАНУ ли?)

    "Неоспорно е дека Македонците во минатото биле блиски со Бугарите но никогаш не биле толку блиски за да се чувствуваат како етнички Бугари."

    "И не е точно, дека немало Македонци што се кажувале Македонци како што вели овој Бугаров погоре. Еве ти веднаш два примери Ѓоргија Пулески и Крсте Петков Мисирков." (а другите колко са?)

    "Ми рече дека Бугарите цело време давале помош на Македонците (веројатно за да ја злоупотребат после националната свест) ширеле и пропаганди но уште од тогаш се сеќава баба ми дека никој не викал дека со Бугарите се ист народ а немале ни ист јазик." (виж Кръсте по-долу)

    горјан said...
    " Меѓутоа постојат некои факти: Дека некои од македонските раволуционери се нарекувале бугари,а од друга страна се борела да ја разбудат македонската свест"

    "Следи и србите и бугарите окупирале некого на овие простори што не се срби или бугари,логично постои трет а тоа се нели македонците кои пробувале да ги асимилираат.Од тие раскажувања произлегува дека српското ропство било далеку потешко и посурово од бугарското"

    "Едноставно можат да не остават да си ја живееме државичката наша,еве како браќа ги замолувам и целосна подршка да дадат во спорот со името и црквата ради нивните предци и да се стремиме кон обединета европа без граници" (Само кажи къде да подпиша)

    Shepard said...
    "само споредбата меѓу германија и австрија НЕ ТИ ДРЖИ И Е ОПАСНА првенствено, затоа што австријците зборуваат германски."

    .ANTI said..
    "Историските личности кои себеси се нарекувале Бугари (а ние учиме дека биле во заблуда) биле интелигентни, добро информирани, политички или уметнички активни, возрасни луѓе кои тоа произнесување го направиле при здрав разум и чиста свест. Многумина од нив работеле на националното будење кај народот во Македонија - кој е во заблуда? Ние или тие?"

    И за финал - Кръсте Петков Мисирков said..

    "Составувала ли, составува ли и може ли Македонија да составува од себе одделна етнографска, и политичка единица?" (откъси)

    "Мнозина ќе се запрашаат: За каков национален сепаратизам овде се зборува? Не се мисли ли да се создава сега нова македонска народност? Но тоа нешто е вештачко и како такво ќе трае ден до пладне. Ами каква нова, т.е. македонска народност, кога ние, нашите татковци, дедовци и прадедовци се викале Бугари?"

    "На првата забелешка од нашите противници, оти никогаш немало македонска словенска народност, може многу просто да им се одговори: што немало понапред - може да се стори подоцна, доста е да се имаат различни историски услови со свои одделни барања."

    "Ако сега нашите противници го допуштаат образувањето на помали етнографски целини од поголема, како последица на историска неопходност, и ако тие досега гледале на Македонците како на Бугари, тогаш зошто сега тие не можат и не сакаат да го допуштат образувањето од таа голема етнографска целина што ја викале сите, па и тие, бугарски народ, две помалечки целини - бугарска и македонска?"

    "Но оваа година ни покажа оти историските околности никојпат не ќе дозволат да се соедини цела Македонија со Бугарија; сега за Македонците и Бугарите останува едно од двете: или делење на Македонија меѓу балканските државички и со тоа загубување на 2/3 од Македонија за Бугарите и Македонците, или полно пресечување на врските со Бугарите и поставување на македонското прашање врз наполно неутрална, чисто македонска основа. Кога така го поставува неопходноста прашањето, тогаш јасно е оти секојпат и од секого ќе биде претпочетено второто. И вистина, зар ќе се реши еден искрен патриот Македонец да ги жртвува: Костур, Лерин, Битола, Охрид, Ресен, Прилеп, Велес, Тетово, Скопје и др. за соединувањето на Македонија до левиот брег на Вардар со Бугарија? Зар има поголема близост помеѓу еден Македонец од Источна Македонија и еден – рушчуклија 133а или еден Македонец од Источна и Западна или Северна и Јужна Македонија? Кога историската неопходност категорички ни изјавува: Македонци, или соединувајте се меѓу себе и отцепете се од другите балкански народи или гответе се за дележ на нашата татковина! - сите искрени патриоти Македонци ќе го примат првото"

    "И како што загубувањето на Србија во политички однос го повлече по себе загубувањето нејзино и во национален однос, исто така раздробувањето на С. - Стефанска Бугарија во политички однос ќе го повлече и раздробувањето нејзино во етнографски однос. Околностите создаваат културна и национална близост меѓу луѓето и околностите ги раздвојуваат роднинските елементи."

    "А создавањето, редум со српскиот и бугарскиот, одделен македонски литературен јазик не е ли рамносилно со одделувањето на Македонците во одделна, ни српска ни бугарска, ами македонска словенска народност? Бугарите можеби ќе речат оти новата словенска народност со свој литературен јазик ќе биде пак бугарска, само со друго име. Ние Македонците, се разбира, нема да имаме ништо не само против Бугарите ако не признаат нас за Бугари, но и против Србо-Хрватите, ако последниве не признаваат нас за чисти Срби или Хрвати."

    "Сега пак случајот го издигнал за литературен јазик на Бугарите источното бугарско наречје што се наоѓа на крајната спротивна страна од Македонија. Тоа не може да служи за заеднички литературен јазик на Бугарите и Македонците, зашто не може духовно да ги обедини врз еднакви права сите три спомнати области. Таа задача би можело да ја исполни западнобугарското или шопско наречје, да не беше малку распространето и со многубројни оригинални особености што се немаат во другите наречја во Бугарија, Тракија и Македонија."

    "но пак - како ние сега можеме да се викаме Македонци и да создаваме одделна македонска народност, кога ние, нашите татковци, нашите дедовци и предедовци сме се викале Бугари? Ние не можеме да се откажеме од тоа, зашто тоа име ни е свето како и верата."

    "Името Бугарин во Македонија сега нема место, зашто веќе цели 25 години како живееме ние Македонците одделен живот од Бугарите. Меѓу Бугарите и нас има многу малку заеднички интереси сега. Македонија е нужна за Бугарија, затоа последнава праќа во првата ката година милион франкови и издржува на служба многу Македонци. Бугарија пак е нужна за Македонците, зашто во неа Македонците ќе добијат место и ќе експлоатираат со нивните „бугарски” чувства. Значи, во текот на последниве 25 години односите помеѓу Бугарија и Македонија почиваат не врз почва на еднакви традиции и задачи, а на чисто трговска основа т.е. едниот го експлоатира другиот"

    "Ние видовме оти во Македонија името Бугарин е последната метаморфоза во развивањето на нашето национално самосознание и дека е резултат на таа политика и општествена положба во којашто бевме поставени од завојувањето на Балканскиот Полуостров од Турците"

    И на финал - аз цитирам само промакедонските работи на Мисирков. А съществуват и други (пробългарски, може би има и просръбски), които бих могъл да цитирам, но не цитирам, защото те не се взимат под внимание от МАНУ, а би трябвало, защото коректният научен подход при разглеждането на даден интелектуалец, е да се изследват всичките му работи, а не само отделни части от тях. Моля още веднъж да ме разберете, не става дума за признаване или не на държавата, нацията, църквата. Аз за себе си съм ги признал. Става дума за изглаждане на противоречията в теорията..

    петък, април 21, 2006

    Епохално откритие: Рокерите не ставали за гаджета

    Джери Хол, бившата съпруга на сър Мик Джагър, отправи предупреждение към жените да не се поддават на чара на рокаджиите и да не се обвързват с тях, за да не съжаляват по-късно, съобщи "Контактмюзик". В интервю за немското списание "Гала" родената в Тексас манекенка споделя, че единственият свестен рокмузикант е Боно. Фронтменът на ирландската банда "Ю Ту" е женен за любовта от детските си години Алисън Стюарт вече 23 години.

    Какво да кажа: Бате Боно - ти си балък, човече!




    Само бабите (като Джери Хол) харесват отличници. Опичайте си акъла, момчета
    (Неизвестен автор)

    (преди) Джери Хол във времето, когато харесваше рокери...

    (сега) ...тя вече харесва отличници



    четвъртък, април 20, 2006

    .аНТИблог: Југославија ќе се обедини сама од себе!?Абсурд!!!!

    .аНТИблог: Југославија ќе се обедини сама од себе!?

    Интересно, защо комунистите толкова държат на понятието Югославия? Защото това е в интерес на Русия ли???
    Защо не държат на интересите на собствените си страни? А си мечтаят за нещо толкова изкуствено и антинародно като Югославия? Например защо не плакаха за разпадането на Чехословакия, която също беше изкуствено създание?
    Има нещо в цялото плакане за разпадането точно на Югославия. Доколкото познавам сърбите (младите хора там) - те това са го загърбили. Е, остават си сръбски националисти, но това е нормално за един сърбин, но не мисля, че искат Югославия. Но предствете си един хърватин, който да мечтае за това.... или пък словенец??????? дето вече е в Европейския съюз - да, ама не.

    Ето едно пък руско недоразумение по въпроса: http://www.jugoslavia.ru/ заедно с форума си http://www.jugoslavia.ru/forum/. Изобщо целият руски интернет е залят от такава носталгия и отрицателно отншение към Елцин, затова, че е предал славянските братя по време на войните в бивша Югославия.

    Наистина нямам отговор на този въпрос

    сряда, април 19, 2006

    Вечна дружба!

    Малко плакати от поредната вечна дружба, в която членувахме през Първата световна война..




    За влизането на България в Световната война

    Те разделяха и те дърпаха
    Те обещаваха, и преговори водеха
    Но ах! Българите, те бяха светли,
    От Четиристранния пакт отплува (избяга) най-доброто парче


    Четиристранният пакт е Антантата, парчето е вълна (т.е. от разпердушинената България най-добрата част е избягала от Антантата)




    Сърбия трябва да умре! (има се предвид борбата с тероризма)

    Ние ще удържим! (Трима витязи и един с крив ятаган)


    Обединените сили към целта!
    (Сигурно са имали предвид националните катастрофи и републиките, в които се превърнаха държавите им)

    Горе: "България в световната война"
    Долу: "Един нов приятел, ще ни пази в боя. Заедно в борба, заедно към победа!"

    Стойчо, виж преводите, те молам..

    вторник, април 18, 2006

    Лозари - винари: Букаро: Кратки литературни анализи

    Лозари - винари: Букаро: Кратки литературни анализи

    Като прочетеш това - как искаш да го канят по телевизията???

    понеделник, април 17, 2006

    Букаро или Овчаро

    Гледам, че на македонската телевизия поканили четирима блогери, а Букаро не поканили? Защо така?

    Абе не са глупави тия от телевизията бе. На тях за чий им е дисидент, който критикува наляво-надясно. По-добре некой друг - хем млад, хем бунтовен, хем не критикува властта, а изглежда секси за фенките.
    Rebel without a cause - любимият маркетингов продукт на Холивуд..

    А Буки не се вмества в маркетингови схеми.. Свиквай, човече..

    Боцевски: Есента на патриархата

    Патриархатът е на умирачка. Още малко и ще се капичне окочнателно, за да доживеем "окончателното решение на половия въпрос". Като най-полезните потребители и работници, жените със свръхсветлинна скорост завземат нови обществени пространства.

    Значи още малко и жените захващат кормилото, а мъжете започват да изучават тънкостите на къщната работа.. Няма лошо.. откога си мечтая да лежа на диванчето в хола и да сменям каналите със кеч, екшъни и ххх (мъжките сапунки демек), докато върти пералнята..Това са мненията на Боцевски в последната му статия в Утрински Вестник.

    Абе четете го Боцевски, бе, не ме занимавайте с въпроси! Отивам на фризьор..

    петък, април 14, 2006

    Един старец

    Четях блог на един нов американец (българин, живеещ в Щатите) и един негов пост събуди един стар спомен с подобен старец.
    Връщах се от командировка (моите обикновено са целоседмични и се прибирам в София в петък следобед. Карам бързо и много-много не се съобразявам със знаци или населени места. Минавам по този начин през едно село, подминавам центъра и точно на там, на средата, бавно, и най-важното, по продължение (а не напреки) на улицата (така де - шосето) върви един дъртак, едвам!!! забивам спирачките и (поне беше наум) почвам да го псувам (избягвам да го правя на глас по принцип) с най-гнусните възможни определения.
    Спрял съм да го чакам да мине, след мен става задръстване, и в този момент ми просветна: КОЙ СЪМ АЗ, ЧЕ ДА МУ СЕ СЪРДЯ?!?!?!? Това е НЕГОВОТО село, а аз съм навлекът, който на всичкото отгоре и не спазва правилника! (карах с около 80 в селото, срам ме, ама так си беше). Това е неговото село, в което вероятно се родил, работил, влюбвал, женил, правил деца, възпитавал, отглеждал, може и внуците да му идват тук на гости, тук ходи на кръчма, тук си пресича улицата, защото тя си е неговата! А аз съм нахален, неспазващ правилника навлек, който няма никаквко отношение към това село...............
    Признавам си, срам ме хвана от желанието да го напсувам (добре, че не го направих гласно).

    Оттогава в селата карам бавно

    Защо не четат хората?

    Защо хората не четат?

    Не минава ден и в общото оплакване на състоянието на нечия култура (демек не само родната, но и на по-развити народи, като американската), плачат колективно писатели, културни дейци, учители и родители: ДЕЦАТА НЕ ЧЕТАТ! А като си тръгнат родителите: ХОРАТА НЕ ЧЕТАТ!

    Защо бе? Защо не четат хората?

    Аз си спомням защо аз четях много - като изключим отстъпващата природа, всичко беше сиво-кафяво - дрехите на хората, сградите, улиците, езикът на вестниците, радиото и телевизията. Спомням си как със съучениците ми в седми клас събирахме реклами от западни списания? А защо? Тогава беше въпрос на инстинкт, а сега мога да кажа със сигурност - защото бяха шарени - защото показваха един свят, в който имаше цвят и радост, нещо което определено липсваше тогава.

    Тогава аз и много други хора четяхме много - защото с помощта на въображението създавахме богати и цветни светове, в които ставаха интересни неща, неща, които ни караха да се смеем или да плачем и това срещу смешните тогава два-три лева. Единственото нещо, което можеше да достави тогава радост срещу два-три лева беше евтиният алкохол, който обаче никога не е имал в България твърде много привърженици. Друга причина за четенето беше непрекъснатия стремеж да си обясним нашето сиво съществуване, да разберем защо светът е толкова несправедлив и грозен, а отговорът все не идваше.

    Добре де, а защо не четат американците?

    Не знам. Не познавам много американци. Но мога да предположа защото книгата не е достатъчно атрактивна за тях - бидейки емоциите, които им предоставят книгите са твърде бледи за усилието, което полагат, за да ги консумират.

    Значи американците гледат на книгите по съвсем различен начин от нас?

    Именно. Трябва да се съсредоточим върху най-фундаменталната същност на съвременното общество - че това е общество на капитализма, на търсенето и предлагането. Откъдето следва най-важният извод: КНИГАТА Е ПРОДУКТ.

    Не, не, книгата е нещо възвишено, благородно, не е продукт!

    Нищо подобно. За да посегне човек към книга в книжарницата, той трябва да направи наум следната сметка - колко пари, време и усилия ще вложи в продукта книга, който държи в ръката си, и какво ще получи насреща. Като отказваме да разглеждаме книгата като продукт, който има нужда от маркетинг, реклама, промоция, организация на продажбите, ние все едно слагаме пред едно дете учебници за една година и след като тя измине очакваме детето да е прочело и осмислило всичко това? Единици са хората, и то сред възрастните, които са способни на това.

    Но книгите не са само за консумация! Книгите ни отговарят на въпроси, правят ни по-мъдри..

    Да, но за такива книги са ни необходими читатели, които имат въпроси, които търсят смисъла на нещата. Проблемът е, че този вид читатели се ВЪЗПИТАВАТ. А съвременната либерална идеология е напълно скарана с възпитанието, което се възприема като насилие над личността, създавайки личности без нагласа към самоусъвършенстване и четене. Нашата пък, патриархална идеология поощрява злоупотребата с възпитанието, създавайки омраза към самоусъвършенстването и четенето, включително и към задължителните автори в училище.

    И какво е нужно в крайна сметка?

    Може би, ако успеем да съберем на едно място талантливи учители, добра литература, ученици, които търсят отговори и перфектната комбинация от либерализъм и възпитание, книги пак ще се четат.

    Абе необходимо ли е да се четат книги? Не може ли да се чете нещо друго?

    Да, нека се поправя. Книгите са и технология - хартиени листове, корица, печат. Новите технологии предлагат повече от това - интерактивност (възможност да изкажеш мнението си, дори да разговаряш с автора), динамика (всичко става бързо и се променя бързо), атрактивност (анимация, цвят, ефекти..) Но авторите не знаят още как да използват новите медии.. Може би тези, които ще им викат "задръстени дядковци" ще знаят...

    четвъртък, април 13, 2006

    Баба Мара мирца на 80 години

    Копирам този текст, заради общочовешкото му значение...

    Оригиналния текст
    Баба Мара мирца на 80 години
    Навечер Мара Митревска се конектира на Интернет и останува будна до доцна (късно) во ноќта, за да полафи со своите најблиски во Европа и во Австралија
    Осумдесетгодишната Мара Митревска секоја вечер излегува од информативниот мрак во битолското село Гермијан и преку Интернет виртуелно патува кај своите блиски во Европа и во Австралија. Таа на стари години одлучила компјутерски да се описмени, за преку мирцање да полафи со своите најблиски роднини во странство. Старицата останува будна до доцна во ноќта, за преку Интернет да допре до Австралија. Мирца за да разбере како течат подготовките за свадбата на нејзината 27-годишна внука, која во животот ја видела само на слика.

    - Господ да му даде здравје на тој што го измисли ова чудо. Компјутерот ми е единствениот начин да бидам постојано во врска со син ми Владо и снаата Севда, кои пред 28 години заминаа во Сиднеј, Австралија. Од тогаш ниту дошле да ме видат ниту јас сум отишла кај нив. Сега ќе ја мажат внука ми Кристина, а јас наместо да и' заиграм на свадба, и' испраќам честитки преку Интернет - низ солзи раскажува старицата.

    Таа користи Интернет и за да биде во контакт со двете ќерки, Драгица и Јагода, омажени во Шведска. Единствениот син Славко, кој од семејството Митревски остана во Македонија да ја догледа старата мајка, не можејќи да ја гледа како тагува по чедата распрскани низ светот, одлучил (решил) да и' купи компјутер. Старицата првпат почнала да „четува“ пред четири месеци. Почетничките компјутерски потези ги направила со помош на помладите гермијанци, кои докажаа дека компјутерот и Интернетот не се баук дури и за 80-годишна старица.

    - На Интернет сум поврзана преку телефонска жица и секој месец од пензијата издвојувам околу 500 денари за да го платам овој луксуз. Но, воопшто не жалам за парите, оти ова ми е единствен начин да бидам блиску до своите пред да заминам на оној свет - вели баба Мара.

    Најверојатно таа е единствената старица низ македонските села што ги ползува современите технолошки откритија во комуникацијата. Од над 30 илјади жители на битолските села, помалку од илјада имале искуство со компјутер. Тоа претежно се деца и млади, кои компјутерската технологија ја изучуваат на училиште, а кога ќе се вратат дома немаат каде да го повторат наученото. На прсти можат да се избројат куќите што имаат компјутер и се поврзани на Интернет. Од десетина селски училишта, само во две компјутерите им се достапни на учениците за време на часовите, а потоа се под клуч. Во селата нема ни интернет-клубови.

    Статистиката говори дека Македонија е една од државите во кои најслабо се користи Интернет. Најголемиот дел од македонското население е информатички неписмено, односно помалку од 10 отсто се служат со овој медиум. Просечната цена за едночасовна интернет-услуга изнесува околу 60 денари. За македонските селани. кои просечно заработуваат по седум илјади денари, парите за сурфање и за мирцање се луксуз и беспотребен трошок.

    Владата вети дека за една година од воведувањето на безжичниот Интернет, високите цени за користењето на оваа услуга ќе бидат минато. Се очекува новите поволности во Македонија, земја со печалбарска традиција, да им овозможат и на другите жители, како баба Мара, да разговараат на Интернет без да се плашат дека ќе им изгори џебот.

    сряда, април 12, 2006

    Дядо Букаро разказва: Сблъсъкът на поколенията

    Оригинален текст

    Разрив на поколенията

    Да речем някъде след 20/30, ето нека са 40 години, Букаро вече не е Букаро, ами е дедо Букаро. Остарял. Седи на удобна кушетка и разказва на внучетата. Те с любопитство трепкат с очички и чакат дедо Буки да почне да разказва - как било навремето. Како се живеело тогава, в това чудно време, наречено преход.

    “Е па, драги внучета, бъдете търпеливи, всичко ще ви разкажа както си беше: “

    Работа

    Гледаш министъра по ТВ разправя там на някакви работници, миньори, които са работили цял живот, мъка мъчили, едно-друго,... “на улицата!“,“нема леб за вас!“. Остават ти още някакви три-четири години до пенсия, арно ама нищо, приказката е “кой ви е.. вас“.

    “А социалната солидарност бе, дедо.“

    “Ма каква солидарност.“

    И айде после работи? За какво? Как се отнася държавата, обществото в цялост, към заслужилия работник?

    Повечето мои връстници в тогавашното време, захвърлиха школото. Ученето стана привилегия само на богатите. Прехвърлиха се на престъпност, контрабанда... и ще рече некой ,“абе как така?“. Ама от нещо трябва да се живее, нали? Макар че некои от тях станаха и собственици. Яки!

    Любов

    Имаше много хубави невести. Имало и ще има. Е, сега трябваше да имаш кеш, за да кяриш. Продаваха се най-нормално. Почти като в старо време и като в македонските битови драми. Немаш брате пара, никой не те иска. В тогавашното време се казваше “немаш пари - не си интересен“. От дома бе, ще ти теглят шута, а камо ли жена некоя да имаш. И така, който беше при пара, си купуваше и невеста. Не я купуваше наведнъж...ами онака - постепенно. Подарък, луксозен ресторант, лимузина некоя. Пазарни ценности. Повечето хора, нормално, не можеха това да го осигурят. Такивата бързо хващаха пътя от тука. Пренасяха мебели в Скандинавия, работеха като келнери на фериботи, обслужваха стари бабички в дълбока пенсия с лунички по цялото тяло.

    Това беха алтернативите за такива. (да не преувелича, ама едно 90 на сто беха такива, реално ако си говориме...)


    Политика

    Абе нито филм, ни сериал... и нито документален, само новини. Почваха от към пет до към 11, в серия. Все едно днес беше... Разположили сме се всички у дома пред телевизора, всички нащрек. Зяпаме. Какво казал тоя, какво казал оня. Целиш месцето в манджичката, без да искаш удряш с виличката по порцелановата чиния, и стария се обажда – “ааа нищо не чух, нищо заради вас, е.. си майката.“

    Спорт

    От спорта внучета, само Еврофутбол. “единица на две, два пъти хикс“. Имаше на всяка крачка залагания. Давай, народеее! За смях ще станеш, ако отидеш на спортно състезание - да гледаш дърти безработни домакини как псуват помощник-съдията на майка. Вход свободен.

    Музика

    Или музичка. Рядко концерти, рядко такива работи. Мисля за концерти, масови, на стадиони и подобно. Не се слушаше ни рок, ни метал, ни техно, (чат-пат ще дойде по некой диджей, демек не знам од къде, хептен як, и айде всички ще идем да се позабавляваме)

    Имаше турбофолк, повечето го слушаха, и немаше накъде, и аз започнах. Алкохол брате, (ш-ш-ш, това тука да си остане) се лочеше ненормално.

    Като се напиеш, вече дреме ти, каква музика дрънка. Ай си викаш, бъдете там весели, гледайте си кефа.

    Имаше дрога колкото си искаш

    Ние си бехмме наркоманчета, пафкахме си трева и хич не ни дремеше. Понякога от полицията ни събличаха до голо в парка, ама затова пък “елитът“ смъркаше кокаин по сепаретата - рахат.

    И кво сега?

    Еми кво - ще идеш на кино? Киното се разпада, вътре кочина. На театър поне ни водеха от училище два пъти в годината. Замеряй ги актьорите със семки, а те пък не са взимали заплата, половината стачкуват, един и същи тип играе и Хамлет и Дон Жуан...

    Интернет

    Интернетът по онова време беше лукс. Не можеше всеки да има интернет връзка. По едно време се докопахме до АДСЛ (връзка, пра-пра стара) и като го ударихме на сваляне на филми, и то порно... по некое време и това ни го изключиха. Почнахме да мастурбираме на водещи на ток-шоута от чист мазохизъм.

    Па това е драги внучета, в кратки черти как се живееше тогава. Вие сега живеете в друго, съвсем друго време... сега вие можете...

    “Дедо, дедо, а добре не ни каза как го преживе това гадно време? Какво ти даваше надежда?“

    “Па, това...внучета, това защото беше много интересно...нищо друго.“

    вторник, април 11, 2006

    Слави Т., коментиран в Македония


    Видео спот на најпопуларниот треш водител во Бугарија Слави Трифонов кој решил да ја отпее македонската народна песна "Јовано, Јованко". Спотот е ултра - патетичен и изгледа како да го правел некој кој бил принуден истовремено на два монитора да ги гледа "Saving Private Ryan" и "Blackadder". Сценариото на спотот не враќа во 1917, годините на Првата светска војна....

    330.000 Англичани, Французи и Срби "атакуваат блгарските позиции на фронта краи Доиран."

    И, како што e нормално за еден виц - "Блгарите побеждават" :)


    Сето време, ќелавата (плешивата) пеачка позната како Слави, со бугарски шлем на бугарска глава, седи во ров, околу него пичат гранати а тој цвили "Иовано, Иованке".

    Додуша (макар че), спотот е троа тежок (9,8 MB), ама ние сме народ кој никогаш не штедел (не е пестил за - имат предвид бг проститутките) на Бугари/ Бугарки :)



    Оригиналният коментар

    Клипът наистина е комичен с патетиката си, и с историческата си неточност - битката за Дойран е през лятото, в ужасяваща жега. Но българите печелят (изненада! - нямаме човек познал верния резултат от Македония ;)).

    Малко информация по темата

    И за самата битка - Българите наистина победили.. (като във виц)

    понеделник, април 10, 2006

    Инстинкти...


    Румъния придоби виртуални права над Добруджа, а Гърция - над Македония. Това стана благодарение на бързата им реакция при регистрирането на домейни от "новото Елдорадо" - обявеното за продан Интернет-пространство на ЕС. Повече...

    Балканизация.. Нашите големи бели братя от Запад, от една страна твърдят, че държавите и нациите на Балканите не могат да се осъществяват по историческите им граници от геостратегически съображения - "равновесието на балканите", "руското влияние" и заради това ни организират Берлински Конгрес, Ньойски Договор, Дейтън.., от друга страна плачат плачат за малцинствата. Набързичко ни спретнаха "спорни територии", които да сънуват националистите (виж пасажа по-горе)

    И после - О, Господи, балканизация. Въртя се нощем и си мисля.. абе кой, кой измисли тая работа с договорите, кой създаде спорните зони, кой ни скара...

    Трайко Китанчев:

    От връх Пирин планина
    отчаян глас се чува.
    Македония плаче,
    ридае и проклина,
    Европа цяла псува:
    - Проклета и триклета
    да бъдеш ти, Европо,
    блуднице вавилонска,
    И родом съм славянска
    земя со злато пълна,
    затуй завиждаш толкоз.

    (следва политически некоректен текст!)

    Към вази, мили братя,
    вий, българи свободни,
    ръцете си простирам
    и на помощ ви викам
    и на помощ ви чакам!


    И да не си помислите, че съм против Европейската интеграция? Глупости - Европейската интеграция плаща греховете на Европа. А ние плащаме интеграцията - кой със АЕЦ, кой с ракети, кой с вино и луканка. Наздраве!

    петък, април 07, 2006

    Ивица Боцевски

    Изгряващият политик Боцевски

    Много се разсеях около Букаро, и му посветих доста време но в Македония не е той сам, който огрява пейзажа (макар че той така често си мисли). Демек в македонската пролет има още птички.

    Вторият (но не по важност, а само по ред) македонски интелектуалец, който представям е Ивица Боцевски .

    Кой е той - млад и перспективен технократ, близък до правителството. Тъй като се движи във властовите коридори е повече от предпазлив в тезите си. И въпреки това, вече го нарекоха екстремист - т.е. "възкръсналият Джон МакКарти"

    The Skopje Times - блогът му, който запознава редовно македонските читатели с авангарда на световната икономическа и социологическа мисъл. Боцевски, ако може един съвет да ти дам - повече превеждай, по-малко пействай, повече тълкувай, абе хората ги мързи да четат бе...

    Той е един от хората, които най-тежко възприемат визовата изолация на Македония от света и който наистина се опитва да разбере накъде върви македонската икономика. Дълбоко принципен и разсъдлив, и той някой ден ще се сблъска челно с тарикатите от македонския establishment и резултатът ще е, че или ще стане министър или дисидент, а може би и двете....

    Като личност е пълна противоположност на Букаро - вероятно е или нещастно влюбен или щастливо оженен. А и не е егоцентрик.

    Ценни негови статии, които трябва да прочетете:
    - Бугарски кош - обективен анализ за България и българите (още един грях пред борците, плюс "макартизма" му)
    -
    Дали ќе ни биде? - размишления по бъдещето на Македония
    -
    Брендот Македонија?
    - Како да се подобри бизнис-климата
    - Соочување со сеништата од минатото

    Ивица Боцевски изглежда е добър човек


    Тоа не може да биде!

    Собранието се извинява на жертвите на комунизма! Май наистина вече нещата се променят в Македония.. По-долу текста от Време:

    Жртвите на комунизмот добија морална сатисфакција

    Државата доби обврска да создаде законски основи за утврдување на поединечните случаи на репресија врз граѓани и услови за сатисфакција за сторените неправди во периодот од 1945 до 1991 година, откако Собранието завчера ја донесе Декларацијата за извинување на жртвите за време на комунизмот.

    Предлогот на пратеничката група на ЛП го поддржаа 53 од присутните околу 65 пратеници, а против бил само Тома Глигориевски од ЛДП. Другите либералдемократи се воздржале од гласање или не биле присутни на седницата. „За“ гласаа повеќето пратеници од СДСМ, кои ги повлекоа сите амандмани, иако претходно најавуваа дека ќе ја поддржат декларацијата само ако се прифатат нивните забелешки со кои суштински ќе се изменеше основниот текст.

    Со оваа декларација Собранието им се извинува на граѓаните, како и на нивните семејства, на кои до првите повеќепартиски избори во 1990 година им е нанесена неправда и кои се осудени без основа и без докази, без правна постапка или со нејзино прекршување. Затоа Собранието се залага евиденцијата за сите преземени мерки на репресија, која се води во МВР, да им се стави на располагање на онеправданите граѓани или на нивните семејства, застапници, Министерството за правда, јавниот обвинител и на судовите. Собранието укажа и дека на овие субјекти треба да им се стават на увид архивите на КПМ и на СКМ, за полесно да се расветлат случаите на репресија.

    Ганка Самоиловска-Цветанова од ВМРО-ДПМНЕ рече дека со декларацијата ќе им се оддаде должна почит на сите жртви, а особено на оние што биле осудувани за самобитноста на Македонија.

    Киро Дојчиновски од СДСМ најави дека неговите сопартијци ќе ја поддржат декларацијата, но според листингот, самиот тој се воздржал од гласање. Дојчиновски посочи дека ЛП ја поднела истата декларација пред 10 години, но дека оттогаш се промениле многу работи. Тој додаде дека сега сите досиеја се достапни.

    - Во првите години македонскиот народ сакаше да ја гради својата држава и веројатно се правеле грешки, но имало и воени профитери и соработници со фашистите што морало да бидат судени - додаде Дојчиновски.

    Не гласал ниту Љубисав Иванов од СПМ, кој оцени дека треба да се осуди режимот во десетината повоени години, кога Македонија немала сопствени институции, па режимот бил југословенски, а не македонски.

    - Декларацијата требаше да се донесе во присуство на целата Влада и на претседателот. Со неа се извинуваме ние, но и тие што осудувале и прогонувале - рече Блаже Стојановски од ВМРО-НП. Тој нагласи дека се залага за донесување резолуција со обврзувачки карактер, која би ги опфатила и оние што не ја прифаќаат декларацијата, како што се членовите на Сојузот на борците.

    А. М. М.

    Наистина, Буки, интересно време!

    четвъртък, април 06, 2006

    1+1=2

    Войната е продължение на политиката с други средства“

    Карл фон Клаузевиц,
    "Истината е първата жертва на войната"
    Джонсън Хайрам
    Следователно - Истината е първата жертва на политиката?
    Логичен извод

    И още мъдрости за войната

    Героизъм по заповед, безмислена жестокост, тягостен шовинизъм - как страстно ненавиждам всичко това, колко низка и презряна считам войната.
    Айнщайн

    Разцвета на военната наука е възможен само в мирно време.
    Дон- Аминадо

    Войната стана разкош, който могат да си позволят само малките нации.
    Хана Арендт

    Целта на войните се явява мира.
    Аристотел


    Война - метод за развързване със зъби на политически възел, когато не се удаде да бъде развързан с език.
    А. Бирс

    Ако изходът от войната може да се предвиди, щяха да се прекратят всички войни.
    Карол Бунш

    Във войната няма втора награда за загубилия.
    Омар Брадли

    Ако желаеш мир, бъди готов за война.
    Вегеций

    Ако нашите войници разбираха за какво се бият, не би трябвало да водим войни.
    Фридрих Велики

    Войните са подобни на съдебната тежест, където съдебната издръжка превишава спорната сума.
    Люк де Вовенарг

    Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя.
    Волтер

    Не зная да има народ, който да се е обогатил в следствие на победа.
    Волтер

    Вечен мир ще се възцари, ако се застави победителя във войната да покрие всички разходи.
    Еван Есар


    Един народ, отделна личност не са в състояние да се предпазят от война. Само съвместните усилия на народите от всички страни могат да постигнат това.
    Ф. Жолио-Кюри

    Или човечеството ще унищожи войната, или войната ще унищожи
    човечеството.
    Джон Кенеди

    Преди сръжението всеки план е добър, след сражението всеки план е лош.
    Владислав Кжечик

    Войната е продължение на политиката с други средства.
    Карл Клаузевиц

    На война всичко е просто, но и най-простото е в голяма степен трудно.
    Карл Клаузевиц

    Войната е твърде важно дело, за да я поверим на военните.
    Жорж Клемансо

    Война - това е серия от катастрофи, водещи към победа.
    Жорж Клемансо

    Войната не свършва, тя си почива.
    Урсула Козел

    Как се управлява света и се разгоряват войните?
    Дипломатите лъжат журналистите и после вярват на своите лъжи, четейки вестниците.
    Карл Краус

    Мирът е дело на всеки човек. Мирът е това, около което могат да се обединят всички народи, всички честни хора. Мирът е извън всякаква система, защото тук се касае за самото съществуване на човечеството.
    А. Лундквист

    Говорят, че войната е убийство. Не: тя е самоубийство.
    Р. Макдоналд

    За воюващите войната никога не свършва.
    Курцио Малапарте

    Има справедливи войни, но няма справедливи войски.
    Андре Малро

    Войната я започват, когато искат, но я свършват, когато могат.
    Николо Макиавели

    Войната е просто страхливо бягство от проблем в мирно време.
    Томас Ман

    Нито един план не преживява срещата с пронивника.
    Хелмут фон Молтке

    Най-бързия начин да се спре войната е да я загубиш.
    Джордж Оруел

    Войната по същество е животински начин за разрешаване на жизнените трудности, начин недостоен за човешкия ум с неговите неизмерими възможности.
    И. П. Павлов

    Войната е травматическа епидемия.
    Н. Пирогов

    Човекът проявява своето мъжество чрез труда, а не чрез войната.
    Прудон

    Истинския мир изисква преди всичко да бъдат отстранени господарите на войната.
    Ромео Ролан

    Нека се отдадат най-големи почести на тези, които предотвратяват войната, които с мъдър съвет възстановяват съгласието и които с всички сили се стараят да направят ненужни великите армии и огромните запаси от оръжие.
    Еразъм Ротердамски


    Някога ще обявят война и никой няма да отиде.
    Карл Сендберг

    Войната не започват военните, войната зопочват политиците.
    Ген. Уилям Уестморланд

    Или войните ще излезат от мода, или хората.
    Б. Фалер

    Ако не съществуваха понятията "мое" и "твое", на земята щеше да цари винаги мир.
    Х. Филдинг

    Първата жертва на войната е истината.
    Джонсън Хайрам

    Старците обявяват война, а умират младите.
    Херберт Хувер

    Мравката: "Аз не воювам, воюва мравуняка".
    Карел Чапек

    Във войната няма победители, а само победени.
    А. Н. Чембърлен

    Войната в по-голямата си част представлява каталог от груби грешки.
    Уинстън Чърчил

    Във военно време истината е толкова ценна, че е нужно да я пазят караулите на лъжата.
    Уинстън Чърчил

    Всяка война е популярна в течение на първите тридесет дни.
    Артур Шлезингер

    Мирът е добродетел на цивилизацията, войната - престъпление.
    Виктор Юго

    В първия ден на войната и в първия ден на мира ние все още не можем да повярваме, че това е истина.
    Виктор Юго

    Войната не е неизбежна, тя може да не бъде допусната, мирът може да бъде защитен и заздравен.
    "Манифест на Мира"

    Мирът прави изобилието.
    Американска пословица

    Войната е лека за зрителите.
    Арабска пословица

    Войната на един понася, а други отнася.
    Българска пословица

    Който налита на бой, той често бива бит.
    Японска пословица


    сряда, април 05, 2006

    Мъдрост на Букарски

    Разликата помежду думите ЛАЙНА и ГОМНА е в това що ГОМНАТА претставува такъв вид на ЛАЙНА, който служи исклучиво за изхрана.

    Не е случайно, що синонимот ГОМНА, между народот най-често се користи во
    фразата - Ай не яди гомна!

    вторник, април 04, 2006

    МЪДрости 2: по кабела

    Туба бензин - 20 лева, кибрит 20 стотинки, къщата на Биг Брадър в пламъци - безценно!

    Незвестен SMS автор

    понеделник, април 03, 2006

    Кой им е виновен на македонците?

    Моят любим македонски автор - Букаро , наскоро написа материал, в който жалеше за невъзможността македонските студенти и граждани да пътуват по света точно сега, в ерата на глобализацията.

    Защо се получава така?
    Македония загуби правото нейни граждани да пътуват свободно в Европа още в началото на промените.. Но нещата далеч не бяха мрачни и неизбежни тогава. Македония тогава беше спрягана наравно със Словения, като пример за бързо и лесно разделяне с Югославия. След това обаче Словения бързо получи обратно желаната възможност за пътешествия, а Македония - не.

    Кой е виновен?
    Не е тайна, че визовият режим се определя директно от вероятността гражданите на съответната държава да емигрират или да работят нелегално в Европа, както и от възможностите на държавата - партньор да има стриктна паспортно-гранична политика, от която да не могат да се възползват вредни за Европа елементи - например организираната престъпност.

    Икономически нещата не седят хич добре. Македония не успя правилно да отреагира на предизвикателствата на преходния период. Само един малък детайл - на предните избори победителите спечелиха с обещанието във всяко семейство да има поне по един работещ (??). Но въпреки икономическите неудачи този фактор едва ли е значим - все пак двумилионното население на Македония дори изцяло да емигрира на Запад, то това едва ли би се усетило някак там - македедонските граждани са твърде малко.

    Остава вторият проблем - гранично-паспортния. Голямото опасение на Европа е, очевидно, леснотата с която нелегални емигранти могат да влязат В Македония, и след съответните процедури да се снабдят с документи за самоличност, по този начин формирайки канал за нелегални емигранти. А те може да са доста - от Сърбия, Босна, Косово и Албания.

    Това е цял комплекс от проблеми, за който македонската държава и общество са слепи и глухи:
    1. Установяване на точна граница с Косово и Сърбия и охраната и като суверенна държавна граница.
    2. Охраната на албанската граница
    3. Организираната престъпност в страната, и особено "шверцерите" - контрабандистите
    4. Решаване на въпроса с македонското гражданство на хора, родени извън Македония, но в границите на бивша Югославия - както стари така и нови.
    5. Създаване на граждански регистър и създаване на лични документи според европейските стандарти - за два милиона души това е смешна задача.
    Кой е трябвало да свърши всичко това? Правителствата.

    И това не е всичко. Дори тези македонци, които успяват да се откъснат от ограниченията на държавата си, са подложени на допълнителен тормоз - не им се признават дипломите от България, които са признати почти по цял свят! Направо да си помислиш че някой иска завинаги Македония да остане затворена в себе си.

    Единствената вратичка, която позволяваше досега на македонците да шетат в чужбина беше България. Но България трябва да спази изискванията на ЕС и да въведе визи за гражданите на Македония. България трябва да намери начин да осигури 600 000 македонци, които ежегодно посещават България с визи, всяка от които трябва да струва поне 60 евро! Българската държава е склонна да поеме всичките разходи, така че въвеждането на визи да не се усети серозно. Какво прави Македония? Надява се да не ни приемат на 1 януари 2007 в ЕС и не позволява отварянето на консулства в провинцията, за да не се увеличало "българското влияние" Алооо! 21 век! Глобализация! Взаимното влияние на държавите и култури не се спира, а се поощрява! Ако няколко консулства могат да окажат такова огромно влияние върху населението, може би нещо не е наред със самото население? Гръцките консулства защо нямат същия вреден ефект??

    Братя македонци - някой иска да ви затвори в клетка - ако искате да пътувате - направете необходимото. Вие гласувате, вие решавате.

    неделя, април 02, 2006

    Личната ми борба с комунистическата идеология

    Двайсет години след началото на прехода (който започна с перестройката на Горбачов, а не с онова нещастно десетоноемврийско пленумче) още валят обвинения към различни хора отляво и отдясно за техните комунистически възгледи в миналото и като кални топки се подмятат цитати от стари издания, където днешните демократи са изповядвали привързаност към идеите на комунизма.

    Днес искам да направя едно публично признание - аз също вярвах искрено в превъзходството на социалистическия строй и в окончателната победа на комунизма, смятах го за научно доказано и бях готов да споря до сутринта с всеки, който не беше на моето мнение. Ако съответните органи се бяха свързали с мен, сигурно щях да издам добросъвестно всички, които не споделяха моите "научни" възгледи, но те така и не се свързаха с мен, а аз трябваше да преживея мъчителна, но скоротечна раздяла с възгледите си известно време след това.

    Защо станах комунист по убеждения? Бърнард Шоу казва, че който на 20 години и не е социалист, няма сърце и аз мога да се лаская като прилагам думите му към моята крехка възраст тогава. Истината е, че израстнах в семейство на партийни членове, чиито истински възгледи така и не разбрах до началото на 90-те години. В училище винаги бях старателен ученик и с еднакво усърдие поглъщах както точните науки така и идеологическите фалшификации на режима.

    Кога започнах да се променям? Въпреки кашата в главата ми, бях възпитан като честен човек, който не търпи несправедливост и като човек, който трябва да мисли с главата си. Сега като се замисля комунистическите възгледи се пропукаха в момента, в който трябваше чрез тях да осмисля това което се случваше в реалния свят.

    Помня как баба ми ми каза че след войната от магазините изчезнали всякакви стоки. И се появили отчасти чак в началото на 70-те години. Ама как така, питах аз, нали социализмът води до незабавно изобилие и ръст на производството?

    Именно такива дребни камъчета обръщаха идеологическата кола непрекъснато. Има хора, които ако срещнат противоречие в живота около себе си просто живеят с него и не мислят особено, докато за мен всяко такова противоречие се превръщаше в дълъг мъчителен размисъл, докато не намирах за себе си някакво правдоподобно разрешение.

    Помня как дядо ми се разрева веднъж като по телевизията даваха архивни кадри от установяването на комунистическата власт във Варна, и на всичките ми въпроси отговаряше с половин уста. Споменът за него очевидно беше всичко друго, но не и приятен. Но как е възможно това? Нали непрекъснато въртяха архивните кадри с пристигането на съветските войски в България и посрещането им с цветя от народа?

    Помня как в час по военно обучение разисквахме резултатите от Втората световна война и на картата съвсем ясно се виждаше как СССР е пораснал в следствие от войната. На въпроса ми как е възможно това, офицерът, който ни водеше часа обясни че като всяка империя СССР трябва да расте, за да не загине. СССР - империя?? Най-справедливата страна на света?? Умът ми не го побираше.

    Помня първото си пътуване до Западна Германия през 1985 година, за тежките мисли които ме вълнуваха преди да стъпя на немска територия и за тоталната разминаване, което видях още веднага след стъпването ми на австрийска и немска територия. Австрийските и немските градове и селца, през които профучавахме с влака изглеждаха като извадени от картичка или от приказка. Малко след пресичането на германската граница преминахме през няколко села в които АБСОЛЮТНО ВСЯКА къща имаше басеин! Явно това бяха къщите на богаташите си мислех аз, но къде живее пролетариатът?? Загадка, която дълго ме мъчеше. Всекидневният живот в Западна Германия - транспортът, магазините, книжарниците, магазините за музика, за книги, за спортни стоки, за компютърна техника, за аудио техника, колите, тротоарите, градините, велосипедите, турският квартал - всичко на български можеше да се преведе с една кратка фраза СУПЕР ЛУКС. Нашата група български ученици, облечена с евтини дънки (които дотогава ми изглеждаха като луксозно облекло) изглеждаше доста скромно и направо бедно. Къде бяха полицаите с бронирани коли, къде бяха тълпите просяци по улиците, къде бяха немските бордеи? Турският квартал на Мюнхен, покрай който минаваше пътя към центъра приличаше на българско ваканционно селище, единственият гаден елемент в него беше ужасяващата смрад, която се носеше от близкия завод за преработка на отпадни води.

    Кои бяхме ние? С какво всъщност превъзхождахме тези хора? Защо и ние да не можем да живеем в такива красиви къщи?

    Прибирането ми в България беще унищожително за мен. Изведнъж погледът ми се отвори и видях грозотата на панелките, небрежното строителство, оскъдните книжарници и магазини, бледия културен живот в София.

    Нормалните хора, с които се сприятелих тогава - а именно симпатичните и гостоприемни баварци много внимаваха, когато засягаха спорни политически теми. Никога няма да забравя и да благодаря на хората, които ме допуснаха в домовете си, а един от тях ми подари почти цялата си библиотека, след като разбра за ненаситната ми жажда за книги.

    Постепенно в България се появиха първите материали от перестройката - заговори се за чудовищните проблеми на социалистическите икономики, (Ама как е възможно това, нали социализмът е най-напредничавия строй?), за екологията, за политическите репресии по времето на Сталин. Все още възгледите ми бяха комунистически, макар че твърдо вярвах че миналите престъпления трябва да бъдат осъдени, а икономиката оправена.

    Бях голям късметлия че растях в среда, изолирана от проблеми, но късметът ми продължи до влизането в казармата, където казармената действителност ме лиши от последните ми илюзии по отношение на бъдещето на социализма. Казармата беше олицетворение и същност на социализма. Това беше среда враждебна на творчеството, на различните мнения и дори на красотата и на здравия разум. В началото казармените порядки предизвикваха в мен недоумение, после смях, после възмущение и накрая искрено намерение тези порядки завинаги да се променят и да отидат в историята. Казарменото възпитание се състои от готови блокове, които просто се инсталират в съзнанието на войника като софтуер и всяко бърникане в тях се наказваше като най-врезителско хакерство.

    Днес, когато чета за идейната еволюция на този и онзи, напипвам зависимост, която може да ни помогне всъщност да разберем кои точно са се променили, а кои просто пребоядисали. Най-лесно възгледите си смениха тези, за които идеологията не беше начин на живот, а бизнес, които уважават единствено свободата от закона, т.е. престъпниците.

    Въбще не ме интересува чия партийна книжка ще бъде изровена от архивите. Ако бях само няколко години по-голям, сигурно и аз щях да притежавам същата червена книжка.

    Интересува ме личната еволюция на всеки, който се бори за доверието ми. И ме интересува именно еволюцията, която е настъпила вследствие на новите факти, а не "принципността", която понякога е просто инертност, и страх да се погледнат фактите в очите и да се направят съответните изводи.

    Споделените неща на Комитата

    Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)