четвъртък, март 30, 2006

Карта на света

Тия дни попандах на Карти на света, в които размерът на страните и континентите е пропорционален на някакъв показател, напр. брой население, или брой (самолетни)полети и много други. Изключително интересно се е получило.

сряда, март 29, 2006

To Whom It May Concern :-)

ЧРД! Жив, здрав, прав и корав!
и да не забравиш да разкажеш за това,
което гледаш в момента:-)

понеделник, март 27, 2006

Путин явно е омръзнал на американците

Путин явно е омръзнал на американците

В рамиките на два дена се появиха следните две новини:
1. Путин е преписвал за дисертацията си
2. Руснаците са предавали на Садам разузнавателна информация за началото на операцията срещу него. Но, още по-гадното за ченгетата в Кремъл, информацията е била ДЕЗА, както казват руските разузанвачи (или шпиони – въпрос на вкус), т.е. - дезинформация

Първото със сигурност е истина, защото дисертациите са публикувани и може да се докаже. Второто и да не е истина или да е частична истина влияе зле на имиджа на Путин (мъжкар, разузнвач и т.н.), защото или руснаците са ненадеждни партньори или са некадърни разузанвачи - и двете са доста компрометоращи.

Въпросът ми е: Дали Путин в крайна сметка не е омръзнал на американците изобщо на запада? Или го предупреждават да не прави като в Белорусия (трети мандат за президент) или все пак някой трябва да обясни на руснаците, че не може да си играят с нефта и газта?
При това е много леко предупреждение, защото едното е излязло от някакъв професор, а второто – “изтекла” информация за секретен доклад. Докладът не казва, че руснаците са ненадеждни партньори, а че информацията която са предали на Садам в крайна сметка е помогнала на американците, защото е била невярна.

Какво я чака Македония? 2 част

Тъпо е да се дават съвети. Ама как да се въздържа като Комитата е направил такова интересно наблюдение. Ако някой македонец чете този пост, да не го приема като даване на акъл, а като разказ за това, което може би го очаква и начините по които може да го избегне. Не е възможно опитът на един народ да се предаде на друг, както всеки човек трябва сам да изживее пубертета си, но може пък някой и да ме чуе:-)
Още в началото искам да кажа, че под българи разбирам хората(обществото) на Република България, а под македонци – хората (обществото) на Република Македония.

Какво я чака Македония:
1. Постепенен плавен преход към нормално общество
-Склонен съм да допусна, че македонците ще изберат този вариант поради няколко причини:
- -Гладът за информация се задоволява от предимно леви, левичарски, комунистически (или около-комунистически), или с една дума антиглобалистки източници на информация. Това е обяснимо също и заради втората причина:
- -Македония, като част от бивша Югославия, никога не е била наистина комунистическа страна. Това не предизвиква достатъчна степен на отхвърляне на тези идеи в обществото. В Югославия можеха да пътуват на Запад, да имат доста добри (европейски или почти европейски) доходи, без да се налага да копат чак толкова много. Това естесвтено предизвиква мил спомен за това време. Глобалният свят изисква яко копане, въпросът е хората дали са склонни да ги приемат. С една дума: досега имаше безплатен десерт, а сега десерта трябва да се изработи – склонни ли са хората да приемат това?
- -Имам подозрението, че архивите в Македония не са общодостъпни (то и в България не са съвсем, вече съм писал по темата, но не чак в такава степен). НЕотварянето на архива е лесно както от политическа, така и от обществена гледна точка. Отварянето на архива ще предизвика сериозни въпроси и и сериозно търсене на отговори. Българското общество нема куража да го направи напълно, ще може ли македонското да го направи? Затварянето на архивите също е част от плавния преход, дава възможност за по-неконфликтно (от гледна точка на управляващите) разпределение на собствеността и сферите на влияние. Специално в Македония отварянето на архивите може да се отрази и върху националното самосъзнание на мнозина, така че едва ли ще го направят.

- Рискове и предимства:
- - Предимства

- - - Не се изисква особено усилие, както от страна на управляващите партии, така и от страна на обществото. Пътят е лесен за обяснение и лесен за приемане.



- - Рискове:
- - - Този метод предлага сериозна възможност да се тръгне по пътя на Русия и Беларус. Украйна прави последен опит да се измъкне от този път.
- - - Вероятността за интергриране в Европейския съюз намалява, което е лошо както за Македония, така и за България
- - - Мафиотска икономика
- - - Безкраен и, по-лошото, уморителен преход. След 2 години ще им се повръща от думата реформа, което ще доведе до още по-голямо забавяне и желание за лесни решения. Това последното е самоубийствено за обществото

или
напълно възможната алтернатива:
2. Бърз и решителен преход към нормално общество:
- Според мен това е правилният път, защото:
- - Това е труден път – трудните пътища в общия случай за правилните. За да се постигне това, е необходимо македонците да се отърсят от левичарските залитания. Преходът към нормално общество е една ГЛОБАЛИСТКА (т.е.анти-лява) РЕВОЛЮЦИЯ. Последното е много трудно за приемане от страна на хората, но е факт. Първата стъпка – задоволяване на глада за информация – македонците очевидно правят, грешката е, че информацията е доста едностранчива, засега.
- - Отварянето на архива е труден, много труден път – не всяка страна от Източна Европа го отвори и това ще има последици след едно поколение. Но отварянето помага за започването на чисто. В Македония това ще е още по-трудно, защото освен доносниците в македоснките архиви се крият и неща, които в момента биха били тълкувани като пропаганда.
- - В крайна сметка щетите са по-малко – при “конфликтен”(от гледна точка на управляващите) преход се избягва разпределнието на собствеността и сферите на влияние само между привилегированите и близките до властта – тогава и други играчи имат шанс. Другите играчи в общия случай са по-добри управленци отколкото близките до властта (ако бяха достатъчно добри нямаше да се налага да са близки до властта). Например бирената промишленост в България беше приватизирана по справелив път и в момента бирите у нас са доста добри. Обратни примери – дал Господ, но стопанските проблеми са там, където предприятията са давани на близки до властта или не са продавани изобщо.


- Рискове и предимства:
- - Рискове:

- - - За управляващите: който има куража да го направи ще бъде оплют от цялото общество и няма да има в скоро време шанс за връщане на власт.

- - - За хората: Решителните реформи ще предизвикат сериозна безработица и промяна в самосъзнанието на всички. С първото нормалните хора могат да се справят, но второто е невероятно болезнено. Тези две последици ще предизвикат и последиците за управляващите, за които вече казах

- - Предимства
- - - Резултатът е по-справедлив
- - - Хората стават по-независими от държавата и правителството
- - - Шансовете за включване глобалния свят (ЕС, НАТО и т.н.)се увеличават
- - - България получава стабилен съсед

четвъртък, март 23, 2006

Какво я чака Македония?

Страничен поглед

Напоследък се радвам че има много за четене в Македонския Интернет.

Очаквам нещо всеки момент да се случи там. Какво точно не знам, но външните признаци са налице:

1. В Македонския интернет ври и кипи. В стотици блогове стотици млади хора пишат, пишат всеки ден и обсъждат всички проблеми на обществото от най-несериозните до най-сериозните.
2. Във вестниците излязоха на мода т.нар. колумнисти - журналисти и интелектуалци, които се надпреварват да радват читателите с менията си. Пишат се критични, нетърпеливи статии, старата генерация с нейния абстрактен есеистичен стил все по-малко има думата.
3. Във вестниците се публикуват грамадни статии, които просто няма как да се съберат в един брой. Най дългата такава статия видях във вестник Вест (от 21 части!).

Това ми напомня нашата последна трескава година на перестройката, когато беше съвсем нормално да помъкнеш към къщи едно кило руски вестници и да четеш цяла вечер, без да обръщаш много внимание на други явления от живота като футбол, риболов, жени и хобита. Напомня ми за 90-та година, когато освен че човек мъкнеше по едно кило разноцветни вестници у дома, по телевизията не даваха нищо друго освен новини, но и на никой нищо друго не му се гледаше. На закуска, на обяд, на вечеря - новини, новини, новини. Тоя порой от новини не идеше от само себе си. Пораждаше го нечовешкият, невероятният глад за информация, който имахме, като алкохолици, усетили убийствен глад след дълбок сън.

Македония се готви за нещо.


Македония - Пиянството на един народ, 23-март-2006

сряда, март 22, 2006

"Нещо нетипично" за изпороводяк

Оня ден изпращахме един колега. Той е австриец и работеше в нашия офис от 7-8 месеца. Готин тип, за тези няколко месеца успя да влезе малко и в нашата действителност. Едно от нещата, които му правеха впечатление в България, беше чалгата. Още в началото питаше, абе има една телевизия Планета, много хубави неща пускат. Наложи се да му обясним, че не е само тя - той почна да гледа и другите музикални телевизии, но Планета си му беше любима - "страхотни певици, добри клипове и интересна музика" - това последното са негови думи. Текстовете той не разбираше - така де, за 8 месеца не можа да се научи български.
Та оня ден го изпратихме, защото си свърши работата в София, и на прощалното парти му подарихме mp3-плейър, зареден с 1 Gb музика (тематична):-)
Решихме, че трябва да го светнем и за текстовете и моя милост се нагърби с превода на песента на Ивана "Нещо нетипично".
Преводът е правен на прима виста и съм се стремил към смислов, а не поетичен превод. Ето и резултата:

Was sagst du dazu, dass wir betrinken lassen
Und alle dumme Clishees zerbrechen
Oooooooo werden wir verrueckt in dieser Nacht

[Chorus]
Nur fuer wenig werden wir verrueckt
Und „otrakan“ werden und sogar unlogisch werden
Oooooooo werden wir verrueckt in dieser Nacht
Siehst du nicht, dass das Leben verlaeuft
Und dass es keine Zeit mehr gibt, verstehst du
Fuehr’ mich inrgendwohin,
wir fahren ab, egal wohin

Fuehr’ mich in einer lokaler Kneipe
Und bestell’, und trink’ und kaempfe fuer mich
Und alles Lebendes muss auf uns schimpfen
Und wegen unsere Kuesse eifersuechtig wird
Fahr verrueckt auf Rot
Mach fuer mich etwas verruecktes
Etwas wildes und extraordinaeres
Egal was, muss unterscheidlich sein
Oooooooo werden wir verrueckt in dieser Nacht

Ich will nicht, dass wir erzogen bleiben,
Und immer romantisch und ordenlich sein

[Chorus]
Nur fuer wenig werden wir verrueckt
Und „otrakan“ werden und sogar unlogisch werden
Oooooooo werden wir verrueckt in dieser Nacht
Siehst du nicht, dass das Leben verlaeuft
Und dass es keine Zeit mehr gibt, verstehst du
Fuehr’ mich inrgendwohin,
wir fahren ab, egal wohin

Fuehr’ mich in einer lokaler Kneipe
Und bestell’, und trink’ und kaempfe fuer mich
Und alles Lebendes muss auf uns schimpfen
Und wegen unsere Kuesse eifersuechtig werden
Fahr verrueckt auf Rot
Mach fuer mich etwas verruecktes
Etwas wildes und extraordinaeres
Egal was, muss unterscheidlich sein
Oooooooo werden wir verrueckt in dieser Nacht

Не знам как звучи, все пак е мой превод, но колегата каза следното: "Всички ми казваха, че чалгата е bullshit, сега разбрах защо" Надявам се, не сме го разочаровали, музиката пак ще му харесва, но ми напомня на една моя позната, която беше започнала на да учи английски с цел да разбира текстовете на песните - когато започна да ги разбира, беше ужасно разочарована.

Думата отракан е оставена в текста непреведена, тъй като на немски няма такава дума - обясних му смисъла.

С този текст поздравявам komitata за новия му блог

понеделник, март 20, 2006

Най-накрая - истината за българските мъже

След дългогодишни фалшификации, информационно затъмнение, политкоректност и полово чистене (полова чистка) в образованието и здравеопазването истината изгря и както казва поета - Не се гаси туй що не гасне, и не клюмва туй що стърчи.

"..Той е субектът с чудно самочувствие на любовен терминатор, който в нета раздава съвети как се свалят чужденки: американките били лесни, скандинавките обичали настъпателните, с рускините и полякините нямало защо да си хабиш приказките и т. н. Изживява се като човек в супермаркет, който просто трябва да посегне и да сложи в “кошницата” си някой голям скандинавски бюст или бразилско дупе, където по стендовете са наредени, готови за употреба, руси и черни сирени, а ако се пресегне до по-горните рафтове.."

"..Преди 3 години, когато се върнах от Испания, не можех да се нагледам на хубави мъже по улиците. Не че испанците са грозни, не, но известно време се хващах, че зяпам като невидяла разни екземпляри по Витошка например.."

Четири независими чуждестранни наблюдателки свидетелстват за душевното и физическото превъзходство на българския мъж и неговата неоспорима нормалност, любов към семейството и децата и здрави морални устои:

http://www.eva.bg/licnosti_i_sabitia/proekti/e2285.html

неделя, март 19, 2006

МЪДрости

"Кога влюбеноста ке стане навика, секойдневие тоа го викаме любов. кога ке стане досада па и измъчуванье тогаш го викаме верна любов. "

Букаро

"Не ни трябват бабините морални ценности..трябват ни дядовите "
Комитата

събота, март 18, 2006

Почин за културно общуване

"Забранява се в контролните и тестовите данни на поддържаните проекти
да се използва думата ХУЙ"

И малко за културата в половото общуване:

- Лидия, искате ли да извършим полов акт?
- Да, Едуард, моето настроение е също коитално.
- Свалете си дрехите!
- И вие, приятелю мой.
- Лидия, вашите гърди са с правилна форма!
- Едудард, вашата ерекция е мощна.
- Нека приложим поза 83. При нея проникването е оптимално.
- Бъдете внимателен с мен.
- Въвеждам пениса си във влагалището ви, Лидия.
- Обхваната съм от страст, Едуард. Тялото ми гори. Малко по-нагоре, ако е възможно.
- Започвам да правя фрикции.
- Можете да увеличите амплитудата, Едуард.
- Лидия, гърдите ви са с правилна форма!
- Благодаря, Едуард! Вашите фрикции не ме оставят неравнодушна.
- Продължаваме да се сношаваме!
- Едуард, аз достигнах кулминация!
- Аз също, Лидия. Достатъчно бурна, при това.-
- Благодаря, Едуард.


http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1925

петък, март 17, 2006

Кой уби св. Слобо?

Свети Слобо - винаги жив в сърцата ни!

Слободан Милошевич се помина преди два дни и сръбският народ преживя голяма трагедия - не защото Слобо умря, а защото не получи справедливост. Още веднъж сръбският народ потъна в сладък сън, сънувайки Велика Сърбия и врагове от всички страни, а човечеството се сдоби с новия светец-човекоядец - свети Слобо, който се нареди зад другите светци-човекоядци като него - Хитлер, Сталин, Тито и Димитров.

Кой уби Слобо? Със сигурност не са тия, които го съдиха. Те искаха да го ползват за собствените си PR нужди и до последно да го държат на подсъдимата скамейка, за да чувстват народите, че някъде там в Хага, идва справедливостта. Така че ако те за нещо са виновни, е това, че не са го опазили като хората.

Със сигурност Слобо знаеше, че най-печелившия му ход е да умре като герой-мъченик, но дали му се е умирало, никой не знае и никога няма да разбере.

Кой спечели от смъртта на Слобо? Има един единствен ясен печеливш - Русия. Със смъртта на Слобо Русия постигна нещо, което не би могла да сънува само преди седмици - верен съюзник модел "Лукашенко"(модернизиран - светец) в сърцето на Балканите. Може би някой разсеян руски лекар, от тези, които толкова искаха да се погрижат за Слобо да е объркал дозата.. или розовите със сините хапченца.. Какво пък, човешко е да се греши...

РУСКА УНИЈА: Владивосток - Книн!!! - Да ни е честито

сряда, март 15, 2006

Никога не е късно за истината

Вчера (така де, в понеделник - почнах да пиша във вторник, но го завърших в сряда сутрин) бях на лекцията на д-р Гаук, шефа на немската комисия за отваряне архивите на Министерството за държавна сигурност (MfSS)на бившата ГДР. Бях впечатлен от един политик с мисъл, нечетящ от пищови (Методи Андреев след него чете доклада си - а аз си тръгнах), говорещ убедено в каузата си - и най- важното: убедителен.

Той нито един път не спомена България като пример или антипример(извини се, че "не познава" обстановката;-), като през цялото време сравняваше методите за отваряне архива в Германия с тези в Полша, Унгария или Испания след Франко. Най-важното, което съм запомнил:

1. Има два разумни пътя за решаване на проблема с миналото:
а. Пълно отваряне на архива
б. Пълно НЕотваряне на архива и теглене на една дебела черта върху миналото - т.е. "плеснахме и се прегърнахме"
(България, както винаги е по средата - това е мой коментар)

Пълното отваряне на архива е предприето в Германия, пълното НЕотваряне - в Полша. Д-р Гаук каза за Мазовецки: Той, като един добър христианин, тегли дебелата черта върху миналото. (Гаук беше сериозен и не беше язвителен). Подобен път за примирение е предприет и в Испания след Франко. Но Германия един вече е минала по този път с примирението - по времето на Конрад Аденауер на държавна служба са върнати около 2 милиона, преди това уволнени, бивши държавни служители от Хитлерова Германия. (Веднага след войната са уволнени, а по-късно, поради липсата на кадри и поради желанието за помиряване с миналото са назначени отново на държавна работа).

По това време немците не са искали да си спомнят войната, а и Съюзниците не са отворили архива. Но дошло ново поколение и през 1968 г (Уудсток;-) то започнало да пита: А вие какво правехте през войната и преди нея? Това се превръща в сериозен обществен проблем, който е трябвало да бъде решен и чийто следи все още се усещат в Германия.

За да не изпадне немското общество след едно поколение в подобна ситуация - немците (предимно източните) решават да отворят архива.

Д-р Гаук почти в прав текст каза: поляците ще си изпатят, а Испания вече започва да си пати заради това решение. (Българино!!!!)

2. Юридически доводи за отварянето:
Основните доводи на западно-германските и изобщо западните юристи ПРОТИВ отварянето на архива са били практиката и законодателството за запазване на личните данни (май и наш'те ченгета взимат същите доводи на въоръжение), както и евентуалните противоречия с европейското законодателство.

Намира се обаче вярната формулировка: Цялото западно общество се движи в посоката от държавата към личността. Личността има приоритет спрямо държавата по отношение на собствеността и на информацията. Т.е: Личните данни са първо собственост на личността, и чак след това (и то евентуално) могат да се ползват от държавата. Всеки има приоритетно право да знае какво се пише за него, и чак след това може да прецени дали да го каже или дали държавата може да се ползва от тази информация.

Второ: Datenschutz ist nicht gleich Taeterschutz. Използвам немски заради краткостта на израза, на български значи: Защитата на личните данни (Datenschutz) не е еквивалент на защитата на извършителя (Taeterschutz). Или с други думи: свидетелят в съда не нарушава личните данни на заподозрения, когато свидетелства за извършеното.

3. Моралните доводи:
Този вид информация е част от т.н. Herrschaftswissen (ноу-хау-то на господаря): ако господарят я знае, а ние - не - той може да ни управлява. Не бива да му я оставяме!

Второ: от НЕотварянето на архива печелят извършителите, не жертвите.
След войната архивът е останал неотворен и жертвите на нацизма са стоели като наказани просители пред всякакви власти.

4. Обществените доводи:
Със закона за отварянето на архива НЕ Е извършена декомунизация, а именно дещазизация. Дадено е правото на обществените служби сами да преценят имат ли нужда от този човек или не. Бундесверът например не е преназначил нито един, но в много обществени служби е имало отново назначени. Отнася се само за хората, които тайно са сътрудничили на службите, не просто членове на "Партията". Правото да бъдат уволнявани е дадено само за сътрудниците на ДС, независимо дали са партийци, или не.
Но има и друг аспект за тези обществени служби (общини, министерства, полиция): Вие , като гражданин, имате ли доверие в институция, в която работят или я управляват доносници?

Да зададем въпроса така: Вие имате ли доверие на Министерството на бедствията и авариите? Ей, сега, в този момент? Не питам имате ли доверие на полицията или на Министерството на земеделието? А на община Велинград? А на Столична голяма? А на българските медии? Начело с Тошев?

5. Как е направено:
С независима (от правителството) парламентарна комисия. Разликата между Германия и Унгария (например) е в това, че достъпът до архивите е пряк, дoкaто в Унгария и други страни комисиите не са имали пряк достъп до архива, а с помощта на офицери от същите тези служби. Т.е. същите тези, които са "писали" архива са били и филтрите, които са предавали тази информация в съответните комисии (Унгария и др. страни).
В Германия достъпът е бил пряк, като са отваряни всички архиви.

Общо източно-германските служби са имали около 170 хиляди доносника, при население от 17 милиона , това е около 1 процент от населението, като изобщо не значи, че това обезателно са били комунисти (членове на ГЕСП), а са били от всички прослойки и включително най-VIP. Имало е комунисти, които са отказвали да сътрудничат, но е имало и свещеници, художници и писатели, които са се съгласявали. Към тези, които все пак след откриването на архива, са казали Извинете, беше грешка, обществото се е отнесло с разбиране (в края на краищата си спомняме какъв натиск можеше да оказва държаванта машина върху отделния човек - всичко се даваше и взимаше от държавата, така че инструменти за принуждение- бол).

Но отношението към тези, които са казали, Ама ние така правихме, за да бъде по-добре или Ама аз съм еди-какъв си добър писател (или художник-аниматор;-)) или Ама аз съм с добър характер, е било не толкова с разбиране. Защото един се е поддал на натиска, но друг - не е, един е искал да го прави, но друг - не е. И независимо от добрия ни характер или световните ни достижения в спорта, човек може да сгреши и то така, че да предизвика сериозни щети за другите, а в много случаи и на хора, които са го обичали или той е обичал.


Накрая д-р Гаук даде един друг пример: Представете си един топ-мениджър на около 50 години, който в последните 30 години не е проронил и една сълза. Той ходи на психиатър - и какво мислите му казва психиатъра?: Оооо, г-н Шмидт, колко добре изглеждате....? Не, той го кара да си спомня детството и всички забравени (скрити с дебела черта!) случки от подсъзнателнието му, за да стигне (например) до случай, когато баща му го е пребил от бой, а малкото момче се е страхувало за живота си. Психиатърът го кара да си спомни грозното и неприятното, за да на прави от пациента отново нормален човек, който може да се смее и да плача, защото един нормален здрав човек ИМА чувства. Но това се постига с пълно бъркане в миналото и спомен за най-тежките и срамни моменти.

Послепис: Когато обмислях този постинг мислех да го назова "Да разлаем кучетата (копоите)", но после прецених, че "Никога не е късно за истината" е по-неконфронтационно (те, копоите, мразят конфронтацията от "старите" митинги, но конфронтацията от митингите на Атака очевидно им допада, защото досега не съм чел в някой вестник да пише по въпроса за шуробаджанащината или конфронтацията при др.Сидеров или може би подп.Сидеров???)

VIP????Brother

В понеделник започна VIP Brother по Нова. По принцип харесвам Big Brother или поне не съм от хората, които го отричат. Няма да седна да го гледам всеки ден, но когато не ми се гледа друго (любовните филми по bTV;-) , превключвам и на Big Brother.
Смешното е друго: влезлите в понеделник трябва да са Много Важни Персони, които са известни на цялото общество. Може би съм прост и необразован, но от 12 известни човека на България, признавам си, мога да повторя имената на 4(четирима) от тях, а за 2 (двама) - мога да кажа и с какво са известни: Галя от Каризма и Дичо от Д2 са певци(нелоши). На другите двама знам само имената, но убийте ме, не знам с какво са известни: Митьо Пищова и Дим Дуков.
Останалите 8 човека са ми АБСОЛЮТНО непознати.

Или аз съм сбъркан или обществото ни се нуждае от друг елит

Бележка: освен български говоря още 5 езика, имам две висши образования, работя в голяма мултинационална компания

понеделник, март 13, 2006

Имам хоби..

Имам едно малко чудно хоби - да колекционирам Македонски интелектуалци, т.е. хора, които

а. Живеят в Република Македония,
б. Мислят,
в. Мислят с главите си,
г. Мислят с горните си глави
д. Мислят с горните си глави, но не само.
е. Мислят с горните си глави, но не само и се осмеляват да пишат.
ж. Мислят с горните си глави, но не само, осмеляват се да пишат повече от веднъж.
з. Мислят с горните си глави, но не само, осмеляват се да пишат, повече от веднъж, неща, които наистина си ги мислят...
и. Като изпълнят условията от а. до з. успяват и да се прехранят...


Първият от колекцията:

Алекс Букарски (Букаро) - автор (не я обича думата писател), не е за малки деца, самовлюбен, от село, специалист по женския мозък, засега в меден месец със пресата (публикува във Време).

Прогноза: Интересно е да се види какво ще се случи с това чуждо тяло в официалната македонска култура - ще бъде ли отхвърлен или ще стане на бисер ...

Любимият ми цитат от Букаро:

"..потребни ни се разбушавени, ексцентрични автори, кои нема да го местат патецот на средина или пак, бетер, нема ниту гелче да турат, а наоколу со својот изглед ќе провоцираат со повод и без повод, и во своите дела ќе имаат за задача да ги демистифицираат и деконструираат митовите, да ги рушат табуата, да ги превреднуваат застарените вредности и слично. Досегашниот тактички модел не инсистираше да се создаваат млади генерации поети, писатели или, доколку веќе постоеја, повеќемина беа туркани настрана, на самата ивица на маргината и тоа, се разбира, на сметка на форсирање на доволно послушно фиданка-внуче. Потоа осмелете се да гугнете дека тоа е шит и веднаш добивате ќотеци дека сте поборник против сета македонска книжевност..."

http://crticka.blogspot.com/2006/01/blog-post_22.html

А това е най-философската част, а останалите неща са по-интересни.
Абе направо четете всичко наред...

http://www.bukaro.blog.com.mk/

събота, март 11, 2006

Един провокационен разговор.. Треперете, правителства!

Със Стойчо водихме един любопитен разговор тия дни и аз исках да го направя на статия.. ама нема смисъл.. в диалогичен режим, като истински дървени-древни философи обсъдихме проблемите на човечеството и предизвикахме братята от Македония пак да ни изядат с парцалите..


komitata: Знаеш ли мисля си че в близките години предстоят огромни промени в световен мащаб, включително появяване на нови държави, сливане на стари и прочее
komitata: Ето да вземем уикипедията.. там се събират ентусиасти и пишат нали така
komitata: Мнозинството са нормални мислещи хора, въпреки че имат възгледи всякакви
stojtscho: Вероятно ли е?
komitata: Ако има спорен въпрос хората обсъждат докато стигнат до решение, кажи речи винаги се стига до решение
stojtscho: Обединения с Македония?
komitata: О да, мисля че е вероятно!
stojtscho: Т.е. ненасилствено става дума.
komitata: Да, със сигурност ненасилствено.. чакай да продължа
komitata: Значи това означава бавно и сигурно нарастване във всяка държава на хората, които са по-предани на истината, отколкото на догматичните идеи на националните правителства -
komitata: Т.е. тези хора не просто са опозиция на правителствата си, но и са мощна глобална сила, която ликвидира със замах всякакви неизчистени проблеми между народите. В един момент при натрупване на критична маса разговори и изясняване на проблемите между народите, стават излишни границите между близки народи.
stojtscho: Може би не точно със замах?
komitata: Ами как да ти кажа няколко месеца или година ти се струват много, но какво са на фона на 250 години борба от Паисий че до днес.
stojtscho: Да, така - да.
stojtscho: Със замах в културен смисъл.
stojtscho: Защото на мен не ми се вярва революционно-насилствено решаване точно на този проблем.
komitata: Именно, и най важното.. политическите класи губят най важния си лост върху народите - монопола върху разрешаване на конфликтите.
komitata: На който монопол се крепят в момента всички тоталитарни режими и до някаква степен и демократичните.
komitata: Което означава че можем да очакваме обединение между българия и македония
komitata: Но също и между сърбия хърватско и босна
komitata: Австрия и германия
komitata: Арабските държави
komitata: Канада и САЩ
stojtscho: Организационно погледнато ЕС е стъпка в подобна посока: намаляване на правителствения суверинитет за сметка на по-горното и по-долното ниво (регионите и общините)
komitata: Австралия и Нова Зеландия
komitata: Да, но ЕС е само начална стъпка, експеримент, освен това в ЕС взимат власт хора които държат в ръцете си точно това - монопола върху разрешаване на конфликтите.
stojtscho: Засега да се ограничим до Мак/Бг
stojtscho: Начална, да
komitata: Погледни политическата система в бг
komitata: Доган държи монопола на етническите конфликти.
komitata: Ако има критична маса хора в Интернет, които обсъждат и стигат до взаимно приемливи формулировки без посредници къде отиват ДПС
stojtscho: Като го махнем;-)....
komitata: По принцип може да се преформулира и цялата политическа система
stojtscho: Но без излизане офлайн - няма да стане.
komitata: Защо са ни политици, ако можем директно да общуваме с другите обществени слоеве през Интернет.. защо ни е посредник, 'дет' се вика защо ни е поща, като имаме мейл?
komitata: Представи си огромната маса българи, цигани, помаци и турци в Интернет, всеки си формулира болките стига се до взаимно приемлив вариант на съществуване и край..
komitata: Индия и Пакистан
stojtscho: Цигани, помаци и турци в интернет ????????дървено желязо?
komitata: Да, съгласен съм, в момента сме в зората на това явление но пък сега обществените промени протичат с гигантска скорост.. виж какво стана за 15 години!
komitata: Не се смей.. преди половин век сигурно така са казвали - цигани, помаци и турци на автомобил, хаха .. Никой доброволно не се отказва от полезни технологии.
komitata: Освен това не ни трябват всички да обсъждат, а само критичната маса интелектуалци, които формират общественото мнение.
stojtscho: Не се смея, просто вметвам;-)
stojtscho: Нали съм диверсант;-)
komitata: Промените наистина са непредвидими.. може стария политически елит да опита да си отиде с ядрена война, а това е много опасно.
komitata: Нали си спомняш дефиницията за революционна ситуация - управляващите не могат, Управляваните не желаят да живеят постарому?
komitata: Управляващите все по-малко контролират Интернета.
stojtscho: Т.е. със заплахата от ядрена война?
komitata: Уикипедия например нито едно правителство по света не я контролира.
stojtscho: в Китай? Сев.Корея?Куба?
komitata: Уикипедия е на сървър в Щатите.
komitata: Дреме им за Куба на уикипедианците.
komitata: Значи, не знам дали усети, но по време на югославската война информационния поток от и към югославия не спря а се увеличи драстично.. досега при война това никога не се беше случвало.
stojtscho: За контрола ставаше дума.
komitata: Едва ли някога сме били по-добре информирани за югославската позиция по косовската криза.
komitata: Именно контрола никакъв го няма
stojtscho: Аха, май бяхме информирани САМО за югославакта позиция..
stojtscho: ..Или ако не САМО, то ПРЕДИМНО.
komitata: Е не само.. всеки ден гледахме за бежанците и слушахме безкрай интервюта и анализи.
komitata: Мисълта ми е, че това, което се случва обикновено като изухне война, вече го няма - а именно - информационна завеса върху нещата.
stojtscho: Аха, за сръбските бежанци, а за другите -само тези дето бяха в нашия лагер.
stojtscho: Иначе те разбрах:-)
komitata: Но това е само началото на явлението.. тепърва ще расте.. а няма как вече някой да забрани интернета това вече не е лукс, а технология за оцеляване.
komitata: Освен това, тук идва старото кагебейско (от КГБ, демек полицейско) мислене -
komitata: "Абе какво да я мислим уикипедията и информационното общество, като нямат началник :-)"
stojtscho: Само си представи какво ще стане в Северна Корея при първия свободен достъп:-)
komitata: Може би сме наистина на прага на бъдещето...
komitata: ..от научнофантастичните филми.
stojtscho: Бъзикам те, прав си наистина.
komitata: В Северна Корея вече става.
stojtscho: Я намисли някакви снимки от Македония да им пратим на руснаците.
komitata: Дотолкова е разкапана държавата (Северна Корея) че се движи само от корупция.
komitata: Върти се яка нелегална търговия с Китай - куфарна търговия
stojtscho: Смяташ ли? за С.Корея?
komitata: В куфарите попадат и южнокорейски вестници, видеокасети с южнокорейски филми, южнокорейска музика.

Пазар на черно в Северна Корея - някъде между макарите и конците има видеокасети сюжнокорейски сапунки

komitata: Смятам - то това го пише в нета, потърси.
stojtscho: Е, ако има куфарна търговия - работата е пред разпадане:-)
komitata: Било супер модно да се гледат южнокорейски сапунки по домовете и да се пеят песните от тях.
komitata: Помисли си какво виждат те на екрана - коли, сгради, взаимоотношения.
komitata: И нито дума за Ким Ир Сен.
stojtscho: Това вече е сериозно.
komitata: Това ти разправям.
stojtscho: Че кой нормален човек споменава в къщи др.Сталин?
komitata: Информационното общество край няма.
komitata: Не могат да затворят границата, защото и полицията и митницата се хранят от подкупите на търговците..
komitata: ...до най високо ниво
komitata: Аз ти казвам елитите не усещат докъде са изпуснали ситуацията.
komitata: Заради некви си IP пакети.
stojtscho: т.е.?
komitata: IP пакети бе - парченцата информация, която щъка по нета и само програмистите и разбират..


И сега малко връзки по темата:
 Ahn Chol's most recent video coverage of North Korea!


И едно цитатче, което точно отразява мислите ми:

"But Pyongyang's control over events in the provinces is weakening, say defectors and human-rights activists with North Korean contacts. Citizens with new access to radios and DVD players are learning their wretched status is not inevitable—that capitalistic, democratic South Korea is a modern economy and one of the wealthier places on earth. "Now, people's minds are more open," says Park, the trader. "They are all demanding better living standards." Says Andrei Lankov, a North Korea expert at the Australian National University: "Reforms are very dangerous. The problem for Kim [Jong Il] is they are happening anyway." Dragging a color TV from China to sell in a North Korean market may not be the way that revolutions normally start. But in the North's miserable conditions, such flickers of enterprise could yet light a fire that would consume the regime."

и го взех от тук:

The state can't feed its citizens, but cautious economic reforms have led to a growth of enterprise, markets and trade. Can the regime keep a lid on the changes?

И от любимия ми Ланков:

[Another Korea] (166) In the Black Market



А сега защо толкова уважавам Уикипедия:

Прочетете този документ. За мен този документ също толкова важен, колкото и Хартата за правата на човека, ако не и по-важен, за мен това е Конституцията на Информационното общество.

И ще ви цитирам началото:

"Свободната енциклопедия трябва да събере всички знания на човечеството и да стане полезен, надежден и достъпен източник на информация.

Като изключим Лиценза за свободна документация, най-важно и непреклонно правило е да се използва неутрална гледна точка при писането на статии: да не се изразява лично отношение по темата, а да се дава неутрална и обективна информация, която да не влияе върху мнението на читателя.

Хората обикновено вярват в това, което искат, истината е много субективно нещо за всеки, а историята, както е известно, се пише от победителите. Съществува проблем: неутралната гледна точка може да изглежда такава за някой, но пристрастна за друг, това може да се обсъди на дискусионните страници, защото, макар да имаме различия, обикновено всички сме съгласни, че само неутралната гледна точка би позволила на бъдещите читатели и поколения да преценят и сами да изберат своята гледна точка.

Уикипедия трябва да представи информацията по най-безпристрастния начин. Фактите трябва да се изложат, а мненията да се представят като такива. Целта не е да се пишат статии, предлагащи най-разпространената гледна точка, а по-скоро да се представят всички гледни точки върху дадена тема, без вземане на страна и най-коректно: това, което наричаме неутрална гледна точка."



петък, март 10, 2006

Какво е това декавилки (декавильки)?

Всеки читател на Виктор Суворов се е чудил какво е това. Той го споменава в книгата си Очищение, когато обяснява за странните и сложни термини, използвани от Тухачевски. Суворов не дава обяснение на термина, така че на мен ми стана интересно. В руските речници и енциклопедии такъв термин няма (или поне в тези, които са ми достъпни). За това се обърнах към чичко Гугъл. Резултатът беше изключително интересен – има само ЕДНА !!! статия, в която да се обяснява термина без връзка със Суворов. Няма нито една статия, която да употребява термина “декавильки” извън контекста на Виктор Суворов. Т.е. всички, с едно излючение, статии са от форуми, които обсъждат автора Суворов или статии, цитиращи или критикуващи Суворов.
Правя си следния извод: Тухачевски действително използва, термини, чието значение знае само той.

Какво все пак е “декавильки”: вид теснолинейна ЖП линия по системата на френския инженер Декавил (Decauville) с разстояние между релсите 500 mm. Използвана е през Първата световна война, като полева железница, поради факта, че лесно се сглобява и разглобява. В частност е използвана при Галиполи. Вероятно системата е нямала жп-стрелки, а завиването е ставало по друг начин – това вече не можах да разбера.

Връзки (всичките са на руски - на български няма пък съвсем нищо по въпроса):

четвъртък, март 09, 2006

Пролетарските лимузини

Всеки е склонен да идеализира детството си. И аз също. Едни от най-красивите вещи, които виждах често в детството си баха елегантните Чайки, които докарваха и откарваха отговорни другари в Правителствената болница, която е близо до нас.. Колко пъти съм мечтал да седна вътре и да дръпна перденцата, да видя "колко вдига" и да натисна газта до ламарината.. Правителствените Чайки бяха за мен венеца на социалистическата икономика, демек не че не го можем ама нямаме пари да направиме за всички. И така до ... един ден.. в който моят приятел Стойчо ми каза.....уааааа.. вече плача.... че Чайката била ...уааааааа... империалистически автомобил...Ето така си отиват илюзиите.

А най-тъпото е че в Гугъла необходимата информация изскача от раз.

И така...

Това е ГАЗ - 13, с търговска марка Чайка, детската ми мечта

Ето това е, нашата гордост и нашето доказателство, че социализмът може всичко да
направи, дори хубави коли. Да я погледнеме и отзад:

ГАЗ 13 изотзад

А сега да я сравним с едно поплъзновение на империализма

Packard 1956 Packard Caribbean Convertible

И отзад, с подобно поплъзновение на империализма:

1955 Packard Caribbean

Не отричам, има разлики, освен това това е съвсем друга кола, произведена от социалистическата промишленост и е напълно възможно група съветски инженери да са стигнали по независим път до същите изводи, както и американските им колеги. Ми така де - историята познава и народи, които са съвсем различни, но имат по 20-тина национални герои дето се припокриват.

Който иска да оплакне оченцата, ето малко линкове:

http://www.conceptcarz.com/vehicle/z9166/default.aspx
http://oldcarandtruckpictures.com/Packard/1950.html
http://kupiavto.ru/txt/mat/000196/
http://www.m21.km.ru/autophoto/chayka/chayka.html


Освен това , някой иска ли да се хванеме на бас коя е била любимата марка коли на другаря Сталин?

Стойчо, да не вземеш да ми разправяш че няма и Дядо Коледа? Идеологически диверсант такъв...

{продължение на темата, няколко дни по-късно}

Ето го, ето го батко бе...!!! Пакард Патриций (!!) 1955 г. модел

1955 Packard Patrician отпред

..отзад..

и отстрани...

А снимките са от тук:
http://www.apexstrategy.com/sc/55packard.html

сряда, март 08, 2006

Американската следа при другаря Сталин

От малък съм се чудел откъде се е пръкнала архитектурата на тоталитарния комплекс - Партиен дом - ЦУМ - ШЕРАТОН. В ума ми се беше загнездило впечатлението, че всичко е внос от СССР - огромните арки, грубите камъни, фенери като в пещера, големите псевдо-колони и четириъгълната кула.

През 1993 година посетих Ню Йорк, малко след първото покушение срещу Световния Търговски Център (демек Близнаците) и докато щраках с моята СМЕНА 8 зад гърба си мернах познат силует на сграда. Много по-късно, чак в хотелската стая ми просветна - ами аз видях ЧАСТ ОТ ПАРТИЙНИЯ ДОМ!! Тази мисъл дълго ме гризеше, докато попаднах на снимка на Първи полицейски участък в Манхатън, поразително напомнящ за ниската част от партийния дом. Вижте сами.

Виждате вратата с колоните и големите прозорци, нали?

Липсва размах като при нас

Оказа се обаче, че не само ниската част има своя американски първообраз - високата част с правоъгълната кула е изкопирана от Ню-Йоркското кметство, както и входът с трите арки, един умен човек е написал цяла статия за това. Не съм архитект, затова ще ви оставя да прецените сами.

Родна стряха
А това е сградата на Ню Йоркското кметство, първообразът
(вижте ъгловата част с трите арки и кулата на върха)

Това е сградата на полицейския участък:
http://www.nyc-architecture.com/LM/LM026-FIRSTPRECINCT,NYPD.htm

А това е сградата на кметството плюс всички сгради, които са взаимствали идеи от нея. Най-близкият аналог на нашия партиен дом изглежда е в Шанхай :-)
http://www.nyc-architecture.com/SCC/SCC030a.htm

четвъртък, март 02, 2006

Българи - юнаци :-(

Наскоро попаднах на спомените на граф Игнатиев (под формата на писма до жена му) за Руско-Турската война от 1878 година. Учудих се че нищо не знам за тях и че не съм ги чел. После ги четох цяла нощ и разбрах защо нищо не знам за тях. Малък цитат:

"Трябва да се каже истината, че българите често ни компрометират: зад Балкана отрядите на Гурко ходиха в различни направления за да саботират жп линиите, да търсят турски войски и прочее. Щом обаче на хоризонта се появяваха нашите казаци или драгуни, веднага българите се нахвърляха върху местните турци и палеха домовете им. Горящите турски села следваха пътя на нашата кавалерия. Когато тя се отдалечаваше, турците веднага се връщаха и отмъщаваха на българите за своето унижение и разорение, изколвайки цялото християнско население. Работата е там, че българите ставаха храбри и кръвожадни, надявайки се на присъствието на нашите войски, като не очакваха присъствието на последните да е само временно."

Спомените (на руски език) се намират тук :

http://militera.lib.ru/db/ignatyev_np/index.html

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)