четвъртък, декември 14, 2006

Македония: Петко Р. Славейков за македонския въпрос


Този документ е интересен с това, че е един от най-цитираните документи в Македония, с които учените отатък доказват "самобитността" на македонския народ и нация. Предлагам ви го в оригинал.

Правописът е осъвременен, езикът почти не е пипан.

Лично аз се учудвам колко съвременно звучи.

Статия на Петко Рачов Славейков във вестник “Македония”, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18. I. 1871 г

Факсимилета на оригинала

Най-после македонският въпрос излезе наяве и ся показа в печатът. Ний казваме н а й - п о с л е, защото този въпрос не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушаме таквизи думи, но ний не ся решихме да говорим за тях през печатът, защото ни ся виждаше работа доста деликатна и особено за в обстоятелствата, които прекарвахме. Днес този въпрос излезе вече на пазар благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.

Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не разделения в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво и това, дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва своето без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие тряба да има своя книжевност и никоя да не достигне онова състояние, което тряба да има като книжевност на цял народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи и даже много по-голяма, отколкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебния си язик на множество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели само един учебен язик, който е вече по-напреднал в тях. Това трябаше да направим и ний. От всичките наречия трябаше да изберем едно средне, което да бъде понятно по всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще опази единството на наший народ.

Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ви повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Ний сме прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ — македонци; но в нея никъде не сме намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са произхождали, а малкото някои македонски думи, спазени у някои гръцки списатели, съвсем отричат таквизито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ний срещаме по техните места всякакви други народи, само тях, македонците, не виждаме. Що са станали и в кой народ са ся слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва; Ний можем да предполагаме всичко с еднаква вероятност: можем да казваме, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Тяхното мнение днес не може да ся опира освен на мястото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е с а ц е л и м а к е д о н ц и, заключават македонистите и ся успокояват на своето голямо откритие.

Ако беше Македония изключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има някаква вероятност. Но ний знаем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбърквания на нейното население с нови преселници, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на някои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже сега каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее и на това не могат да се опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.

Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за историческите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българите слели в себе си или, по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров, то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българийската от друг. Таквизи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.

За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вярваме в сериозността на подобни посочвания, каквото не ся вярва и на читателя, но принудени бяхме да повярваме, когато видяхме с каква упорност са защищаваше от македонистите. Нашите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение — тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствуваха на своето.

Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочакаме това, ний ще си позволим да изкажем тука няколко от сетнините, които ще излязат за наший народ и за македонистите от разделението.

Каквото всичките българе, македонските наши братия са дотолкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да породи противници. По-голямата част от населението всякога ще мисли и тряба да мисли не като някои от върлите представители на изказаните мнения за македонците. Следователно ще ся появят партии с противоположни интереси, ще излазят раздори и вътрешна слабост, а от тях — натискания отвън и късания. Заняти във вътрешните разправи какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притезания на гърци откъм юг и на сърби — откъм север.

Следният текст не е адаптиран и ви го пускам в оригинал

Тогази?—Тогазь, като не Българе, нищо.

Ако има днесъ Българскый народъ, ако той ся е чулъ и е спечелилъ едно мѣсто между другытѣ народы въ Турско, той го е достигнѫлъ само чрѣзъ това, дѣто ся е съединилъ въ едно и е показалъ значителность по число, чрѣзъ това пакъ и ще ся закрепи, чрѣзъ него и ще улучши състоянiето си, чрѣзъ него ще ся запази и от външны посегнуванiя. Доброто положенiе днесъ ся спечелва повечето съ съедяненiе въ едно цѣло, а не съ раздѣленiе на части слабы и незначителны. Когато настанѫтъ другы врѣмена и настане равноправството на всичкы народы малы и великы, тогизъ дѣлѣнiето може да бѫде оправдано. Къмъ таквѫзи формѫ на общежитiето и на политическый животъ върви человѣчеството, но е еще много далечь. Свободата на всякой гражданинъ, на всякѫ общинѫ и на всякѫ область, и правото да ся уреждать самы, това е една отъ главнытѣ цели на человѣческото напрѣдванiе. Къмъ самостостотелность, а не къмъ подчиненiе отива отива человѣчеството; но тамъ е работата, че тая самостоятелность ще ся добiе само чрѣзъ съединенiе въ едно цѣло, въ едно тѣло. Днесь всичкытѣ народы припознаватъ тѫзи нуждѫ за единство и бързатъ да ся стегнѫтъ; само ный ли ще вървимъ наопакы? Другадѣ ся съединяватъ елементы, които сѫ были цѣлы вѣкове раздѣлены, като Прусцы и Баварцы; Пiемонтезы и Неаполитанцы; а ный искамы сега да ся дѣлимъ, да ся дѣлимъ ный, които смы отъ еднороденъ елементъ и смы были до сега съединены. Не е ли разумно и достопохвално?

Ный смы увѣрены, че желанiята на македонистытѣ трѣба да иматъ и другы основанiя и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напрѣднуванiе. Македониститѣ може да мыслятъ, че въ народнытѣ работи всякога ще боравятъ горните горнитѣ Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцытѣ ще останѫтъ на второ мѣсто. Това значатъ думытѣ на Македонистытѣ: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дѣто горнитѣ Българе до сега пишѫтъ на свое нарѣчiе безъ най-малко вниманiе къмъ Македопското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнинѫ на горнитѣ българе и за стремленiе да заповѣдатъ. Но работата е далечь отъ таквози значенiе, ный пишемъ на нашето нарѣчiе, защото него знаймы, а не отъ незачитанiе на македонското. Кога ся усили между насъ изученiето на языка и ся познае нуждѫтѫ за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голѣмо благодаренiе ще пишемъ на македонско нарѣчiе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненiе.

Колкото до страхуванiето отъ числото на горнитѣ Бъгаре и отъ тѣхното по-ранно пробужданiе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не трѣба да ся гледа и това между дѣцата на единъ баща. Че нѣкои братiя са свѣстили часъ напредъ, отъ това не слѣдва, че тѣ трѣба да бѫдѫтъ по-горни.

Нашето заключенiе е, че нема причины да ся дѣлимъ и не трѣба да ся дѣлимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.

1 коментар:

петър каза...

Колко пророческа статия, а писана толкова отдавна! Наистина по това време сме имали умове и журналисти, които са много по-напред от тези в наши дни.
Все пак, статията ми напомни на една, която прочетох наскоро : http://makedonski-list.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?7
Тук също имаме едно внимателно изследване на македонския въпрос, а не "през просото", в стил Божидар Димитров. Лесно е да кажеш- македонците са българи - трудно е обаче, да имаш адекватно мнение по въпроса. Поздравления, че ти имаш такова.
http://petyr.blogspot.com/

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)