сряда, ноември 15, 2006

Ежедневие: Дебат в Червената къща

Днес ходих на дебат в Червената Къща . Въпреки че имам доста опит с публични изяви, тоя път се притеснявах - съвсем нова публика, съвсем нови за мен теми и презентация, която се чудя дали въобще би могла да бъде интересна за слушателите.

Накратко събитието беше посветено на три явления - поведението на медиите по време на избори, политическата мисъл в блогове и други алтернативни медии и президентът като продукт. За съжаление, трябва да констатирам пълната катастрофа на демократичната мисъл. Лекторите се справиха прилично със задачите си (дори и аз чух похвали за себе си), но чух такива дебати и обсъждане на въпроси (за независимостта на медиите, за основните права и свободи на гражданите, въобще за посоката на развитие ), така че имах чувството, че съм се върнал някъде в 90та или 96та година - мили боже, защо трябва да минаваме през тоя ад още веднъж - нима наистина никой никога нищо не научава от историята?

Нима може тия три огромни теми да се вместят в три блокчета по 30 минути - да се изговорят и да се осмислят всичките натрупани грешки за 17 години демократичен процес, за да се положат основите на нова демократична програма?

Момент от финалната дискусия
Както и да е, по темата. Първи панел - президентът като рекламен продукт. Прилична презентация от някакъв младеж (Борислав Кандов) от вестник Капитал, както и опит за анализ на вандализирането на нагледната улична агитация по време на кампанията от Тодор Христов (добре щеше да бъде, ако имаше повече анализ). Каза се ценна мисъл - Страхът спира предизборните щабове да дадат рекламната кампания в ръцете на специалисти, а когато все пак я дадат - резултатите са прилични. Поради професионална ревност обаче, никой не призна, че партиите в самата си същност представляват организации, тясно специализирани в рекламата и връзките с обществеността и при тях проблемът е по-скоро експертен (няма хора на правилните постове или нямат по принцип подходящите хора, които да ръководят кампаниите), отколкото с предмета на дейност.

Втори панел (в който участвах и аз). Модератор беше Орлин Спасов и се говореше за алтернативните медии и кандидат-президентската кампания. Юлиян Попов започна пръв с балансирано изказване, и визионерски поглед в бъдещето. Колкото можах систематизирах наблюденията си (и пак не ми стигна времето) за този блог, за блогосферата по принцип и за влиянието на последните избори върху блогосферата. Другите изказващи се бяха Индимедия, които изповядват някаква напълно неразбираема (за мен) философия на пълно и окончателно равенство. От представените от тях материали ми стана ясно, че се намесват само там, където има вероятност да изядат съвсем законен пердах от полицията. Не били анархисти, но никой не обясни, кой определя при тях какво да стои на първа страница, нито пък кой слага банери по страниците.. Ами аз да сложа банер, а?


Трети Панел - Георги Лозанов прочете прочувствена лекция, аз бих казал - епитафията на свободното слово в България, и със скръбен глас обяви решителната победа в медиите на явлението, което аз наричам барековщина (не медиите не вървят след победителите, а преди победителите!). Беше прав, разбира се, но тежката и искрена дискусия, за която даде тон, не се състоя. Петя Владимирова го подкрепи с няколко тежки примера и сподели близкото и до мен чувство, че сме се върнали в близкото минало..

На финала за дискусията, залата беше пълна, но от публиката думата взимаха само дежурните (с редки изключения) и дебатът беше малко изместен. Щом дори в един момент ми навряха микрофона като светлинен меч в ръката за да защитя светлата страна на силата (без да съм давал признаци че желая да се изказвам), разбирате докъде стигнаха нещата. После взех думата пак, този път по собствено желание, но атмосферата не беше твърде дискусионна. Добре е дискусиите да имат тема, модератор и санкции за нарушаващите правилата.

В заключение само мога да кажа че след фалита на демократичната мисъл в лицето на нарочените за "десни", ще ни трябват сто такива дискусии годишно и то с различни хора, и тогава ще повярвам, че има надежда и в България.

Познатата до болка стилистика на корицата
На излизане се запознах лично с някои от участниците, и си купих "Инвентарна книга на социализма" на Георги Господинов и Яна Генова от приемната. 20 лева, но си струва, купете си я - невероятен документ на епохата на социализъма.

PS. И Александър Кръстев отрази събитието..

6 коментара:

Александър Кръстев каза...

Не съм склонен да се съглася в частта за лудите. росто хората имат доста неща за доизказване, а не могат да открият все още нужните инструменти, за да го направят. Ама и те имат поне малко акъл в главата, нали?!?

komitata каза...

Разбира се, че имат поне малко акъл в главата.

komitata каза...

Окей, помислих малко по въпроса. Използвах силна дума без особена нужда. Промених я..

Стойчо каза...

Да не съжалявам, че в това време бях (съм) в командировка?

komitata каза...

Стойчо, умри от яд бе.. много яко си беше ;-)

Стойчо каза...

Абе от репортажа ти не личи подобно нещо;-)
Иначе съм съгласен, че е по-добре в такава обстановка, отколкото в Долината на химията...;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)