петък, ноември 10, 2006

Интересна историческа седмица

Дните от 7 до 10 ноември са за мен странна концентрация от исторически събития.
7 ноември бележи началото на най-кървавата политическа и обществена система досега – Октомврийският преврат (както е официалната съветска терминология до 1927 г за "революцията" от 1917).
Дните между 7 и 9 ноември са и дните на бирения путч на Хитлер, няколко години по-късно (интересно съвпадение, нали?). Пак в тези дни е била и Кристалната нощ (май така се казваше) в Германия - отново странно съвападение.

Все пак краят на 20-и век предложи и малка компенсация за тези дни - в тези дни падна Стената, а на 10-и ноември – комунистите поне частично отстъпиха от тоталната си власт в България

Сетих се какво правех на този ден през 1989’а:
Бях в казармата старослужещ. Понеже новобранците още не се бяха заклели, всичкото стар войник даваше през-ден-наряд-здравей-наряд;-). Наша милост по някаква случайност беше разпределен още през септември за кухненски наряд. Не мога да се сетя, каква беше точната причина за този щур късмет – наистина беше късмет, защото мойте съротници (освен най-големите скатавки, но те винаги се оправят) от септемви до края на ноември бяха караул през ден. А пък аз в това време се подвизавах в кухнята. Едно от предимствата да си в кухнята (освен че винаги има какво да ядеш) беше, че не се подчиняваш на обичайния режим на сутрешна зарядка и обичайните вечерни проверки – абе изобщо, като си свършиш работата в кухнята – си (почти) свободен човек.

Та една студена вечер през ноември 1989’а си пържехме картофки, след като бяхме приключили с вечерята за полка. Ние си хапвахме картофките, докато останалите бяха на вечерната проверка. Трябва да ви кажа, че тогава пържените картофи бяха за мен един от най-страхотните луксове – иначе в казармата никога не са правили подобно нещо, ама нали сме кухненски работници....;-) Същото се отнасяше и за кромида – хапвахме си го суровичък, така както се яде ябълка, нали Комита;-)

Както и да е – бяхме си направили картофки повече от достатъчно за хората от кухнята и аз реших преди да се прибера в спалното да занеса една бака с картофки на едно приятелче, който в това време беше в ареста. В ареста храната по принцип трудно стигаше до арестантите, така че щеше да се зарадва. (Днес този младеж работи в една оптика в центъра на София) Та, отивам до ареста, помолих подчасито да викне моя човек – дадох му баката, поговорихме си за това-онова и си тръгнах към спалното. (Подчаси е караулният от бодърстващата смяна, който стои на пост пред караулното). Разстоянието до спалното беше поне 600-700 метра и по пътя срещнах един от задръжките („задръжки” бяха войниците, които оставаха в казармата повече от 24 месеца – преди 89’а войниците, които не бяха записани за студенти или за някаква друга форма на обучение биваха „задържани” още 3 месеца и вместо да се уволнят през септември, оставаха доооооо Нова година. В тези три месеца се занимаваха не с някаква бойна подготовка, а с най-обикновен робски труд из стопанствата на полка или пък по строежите).

Та този задръжка караше така наречения „варел” – самосвал ЗИЛ, който се ползваше за изхвърляне на боклука и понеже той пък съвсем не се подчиняваше на режима с вечерните проверки, се прибираше и той след нея. Между другото – много го мразех това момче. Както и да е.

Та срещам го по пътя за спалното и се заприказвахме и по едно време той казва: „Димитров, знаеш ли че са свалили бай Тошо?” Викам: „Оди се гръмни” . Добре че беше тъмно (беше към 10:30 вечерта) та не се видя ухилената ми физиономия „не е възможно!” – продължавам. И той вика: „верно, бе!”. Аз „Ще видим, ама не ми се вярва”.

Пристигаме в спалното и ЦЯЛАТА рота, 1 час след отбой ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ! Интересното беше, че все още никой не коментираше нищо на глас с останалите. Е, ние с Комитата и още един приятел (тримата и досега сме си дружки, но третият не е голям фен на интернет и не мога да ви запозная с него засега) си имахме доверие и го обсъдихме събитието полугласно.

Тази вечер си легнах към 1 или 2 през нощта!

4 дена по-късно вдигнаха полка по тревога, пък аз понеже все още бях в кухнята, останах в полка и следобеда гледах изказването на Славчо Трънски в Народното събрание. Полкът беше абсолютно празен – всички бяха на учения в гората, с изключение на караула и още 10-20 човека, като мен в този случай, които бяха останали в поделението.

Години по-късно се замислих за съвпадението на тези дати между 7 и 10 ноември, а и за съвпадението на следващите събития....

До края на ноември се бях върнал вече към нормалните си войнишки задъжения и не бях в кухнята. Но интересното е друго: когато бяха събитията от 14 декември – ние пак бяхме на учения в гората. Зимно време обикновено се излизаше по тревога за един – два дена. Докато през тази зима (89’/90”) излизахме необичайно често и за необичайно дълго време - за по седмица-две в гората. По време на Кръглата маса пък през цялото време бяхме по горите на занятия.

И така: Славчо Трънски говори в Народно събрание – полкът е по тревога; 14 декември (май тогава някой искаше да вика танковете?) – полкът е по тревога; Кръгла маса – полкът отново е вдигнат по тревога и пратен на необичайно дълго за зимата учение в гората.

Не знам дали има връзка между датата 7 ноември като дата на ВОСР и бирения путч в Германия, както не знам дали има съвпадения между събитията в България през 89’а и 90’а и нашите излизания по тревога. Някой може ли да ми обясни?

18 коментара:

Анонимен каза...

Факт е, че танковете бяха готови на 14 декември. Съмнява ме обаче, че другарите или фуражките ще си признаят, че са били готови за военна диктатура.

Стойчо каза...

Вярно е, че тогава не го възприемах като нещо ненормално (тези бойни тревоги), но по-късно се замислих за това съвпадение на датите - сега си давам сметка, че това не са случйани съвпадения. Ако е едно съвпадение - ОК, случайност, но две? три? повече? Тогава едва ли е случайно....
Това се отнася и за съвпаденията между интернационално-социалистическите и национално-социалистическите празници....

Търновец каза...

Е някой от нас могат да говорят и за събития от казармения си живот през януари 1997 ... картинката тогава не беше по различна , да не кажа ,че беше и по-напечена ... не само в гората ни пращаха на учения ...

Стойчо каза...

Нямах за цел да разказвам казармени истории - просто на този ден през 89'а бях войник и се случваха разни исторически събития...

Търновец каза...

е и аз нямах за цел да изкарам , че едва лине разказваш само казармени истории :))) ... исках да кажа ,че това което можеше да се случи на 10 Ноември и на 14 Декмври ... можеше да стане и през Януари 1997 ...

komitata каза...

Да, Стойчо е напълно прав.. Помня, че речта на Славчо Трънски я слушах в гората на учение групово с офицери и войници (а само допреди 6 месеца беше немислимо да носиш радиоприемник със себе си - беше абсолютно забранено). Бях до ушите в кал, накичен целия със жици, телефони и автомат..

komitata каза...

По принцип през 89та-90та ни скъсаха от учения и тренировки в казармата. Уж бях старо куче, но до последно ни юркаха. (в предишни години, минеш ли във втората година ставаш просто безплатна работна сила и чакаш спокойно деня на уволнявката) Чудех се откъде толкова пари. Някой ден ще напиша собствена теория за събитията 89-90та

Стойчо каза...

Търновец, я раздуй?

Търновец каза...

Ами какво да раздуя ...

Цял месец повишена бойна готовност.
Както нямаше какво да ядем по
това време , изведнъж се появиха
някакви неприкосновени запаси от
някъде и войниците взеха да се
чувстват леко сити(ситост , както
знаете , за войника е малко
имагинерно понятие) .
През най-напечените седмици имаше обходни двойки, които обикаляха центъра на града от 10 вечерта до 6 сутринта (бас държа ,че това никой от вас не го знае) и не на последно място абсолютна забрана за всякакви свиждания ... Пълна инфрмационна завеса , като изключим това което можеше да се научи от телевизора. Нормално е да има някакви мерки при ситуацията, в която се намираше държавата ни тогава ... ама това намирисваше на подготовка за бойни действия .

Друг е въпроса ,че това ставаше в поделение в град Г.Оряховица , който от край време се е славел като червен и в червата ... и , в който могат да се случат и други абсурдни случки , като тази през 1999 . Когато НАТО поискаха въздушното ни пространство, общинският съвет там се събра на спешно заседание и излезе с декларация ,че отказва да го даде ... Не се разбра обаче кое точно пространство - на Г.Оряховица или на България и дали изобщо един общ. съвет има право да взима такива решения ... ама това е друга история.

та това е в общи линии ...

Стойчо каза...

Уф, да - войската я хранят само при нужда....
Наистина не знаех за обходните двойки - откъде накъде ще се пращат военни патрули в цивилния свят? Това е работа на полицията или се лъжа?

Цанко каза...

Стойчо трябва да си припомни къде е бил спеца по време на учението около 10-и ноември.
Питам, защото съм попадал в подобна ситуация с малко повече от 40 годишна давност. През 1965 беше забъркан опит за военен преврат. Изпълнителите на преврата трябваше да бъдат двете големи Софийски поделения - Горнобанската танкова бригада и казармата на 4-ти километър. ДС надуши заговора, самоуби Горуня и арестува коменданта на София ген. Анев. Ама не знаеше колко и кои офицери са всред заговорниците. И ДС подходи по следния начин:
- със заповед на министъра на отбраната, всички офицери (от тези две поделения) задължително напускаха казармата след 17.30. Оставаха само дежурните по поделения;
-единствените, които денонощно пребиваваха в казармата бяха спецовете (те се отчитаха на ДС в сградата на "6-ти септември");
- бяха пуснати обходни двойки по оградата на казармата, на които беше наредено да стрелят на месо при опит някой да проникне в казармата.
- танковата бригада (или което и да е нейно поделение) можеше да бъде вдигната под тревога само от командира на бригадата, но задължително в присъствие на н-ка на Ген щаба.
Всичко това ми даваше основание на мен (20 годишен младеж), да си направя извода, че ДС не вярваше на армията.
Докато за периода (за който Стойчо разказва) май армията е била контролирана от 10-то ноемврийците. Но 10-то ноемврийците май не са контролирали ДС. Може би. Мисля, че няма да научим истината.
БКП са като мафията - който не мълчи, ще умре.

komitata каза...

Цанко, не ми се искаше да захващаме тая тема точно сега и точно тук, но мисля че имаш право.

Лично моето мнение е, че 10 ноември се извърши със скрит военен преврат и в подкрепа на тезата мога да изсипя един кош косвени (но сериозни!) доказателства..

Ако подходим според теорията на В. Суворов за изграждане на социалистическата държава върху три властови стълба - партията, армията и държавна сигурност (кгб в оригинала), 10 ноември е класически заговор на партията и армията срещу държавна сигурност. Най-малкото нека погледнем кой сега от тия групи е парий и кой патриций. Държавна сигурност беше прогонена от властта и се настани в икономиката със всичките последствия от това събитие...

Цанко каза...

Веднъж вече писах, че уважавам личното пространство, каквото представлява един блог. Ако злоупотребих с мои спомени, то беше единствено във връзка със статията на Стойчо. Защото намерих аналогии между случките. Чел съм Суворов, а и без да съм го чел, съм имал възможност да наблюдавам действията на властовите стълбове в Родината ми. Като извод:
- 10-ноемврийците не са владяли ДС в частта възможност за репресии;
- 10-ноемврийците са владяли тези структури на ДС, които са им осигурили финансово господство, т.е. политическото им бъдеще.
Сиреч, по мое мнение, са владяли най-важните части от трите стълба.
Но, както и да е. Това ще бъде моята последна намеса в твоя блог.
Всичко добро.

komitata каза...

Ама Цанко, аз винаги се радвам като пишеш нещо, и винаги научавам нещо ново. Знаеш колко искам и ти да отвориш блог, защото очаквам да е супер интересен..Всеки коментар тук е добре дошъл ;-)

komitata каза...

Идеята беше че аз започвам нова тема не на място, а не че ти си коментирал..ох човек понякога прави грешки без да усети ..

Стойчо каза...

Цанко, коментарите ти са много интересни и ценни. Мисля, че Комитата малко неправилно е записал меннието си, а истинското му мнение е, че много е доволен, че ти коментираш нашите постинги в блога.
Една от целите да поддържаме този блог е да чуем мнението на читателите ни - така че - ще се радвам и аз да виждам често твоите коментари тук.

Поздрави :-)

Стойчо каза...

Само за протокола: речта на Славчо Трънски в Народното събрание е държана на 15 ноември 1989 г

Анонимен каза...

Ротният, след падането на Живков, и като почнаха демонстрации, всеки път когато командваше той за вечерна проверка, ни говореше някакви глупости и ни питаше дали сме готови да изпълняваме заповедите му, ако ни изкарат с оръжие да потушаваме демонстрации. Тогава си мислех, че е просто задник, но като се замисля, това създаваше определена неприязън към протестиращите ( които току виж застрашили спокойният ни казармен живот ) и съответно опозиционните сили

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)