петък, ноември 03, 2006

Нова политика: Джендър* по корейски

Андрей Ланков

Оригинален текст
Публикувано в "Русский журнал" в март 2003 година (първата част на 7ми, втората на 11 март).

Направих си труда да преведа този материал, защото напоследък чета (необосновано) оптимистични мнения за демографската картина и перспективи в България. Посочват се нарастналият брой новородени, нарастналият брой първокласници и прочее параметри. Лично аз смятам, че това е временен ефект, дължащ се на изкуственото задържане на раждаемостта в първите 10 години след началото на прехода (дължащо се спада в доходите и острата жилищна криза през това време). Но нито жилищата станаха по-просторни от времето на социализма, нито доходите пораснаха кой знае колко. Също така смятам че проблемът с раждаемостта е системен, ще се появи отново след изчерпване на ефекта на задържаната раждаемост, и не е ограничен само до България (макар че при нас проблемът е доста изострен). Да не забравяме непрекъснатото емигриране на млади хора от държавата и застаряващото население. Искам да посоча силната прилика на процесите, които протичат в една далечна и културно много отдалечена страна, каквато е Корея, и България. Факторите, които авторът посочва като причина за катастрофалния спад на раждаемостта в Корея, са еманципацията на жените, тяхната икономическа независимост, както и разпадането на традиционните патриархални отношения в семейството. Аз не виждам начин тези фактори да бъдат премахнати скоро в цивилизования свят (накъдето ние сме се запътили с широки крачки), а и честно казано не препоръчвам ограничаването на ничия свобода дори и в името на най-светли идеали. Не очаквам бъдещата емиграция от България да бъде компенсирана с имиграция, освен ако не възприемем изключително либерални имиграционни закони (каквито са например тези в провинция Квебек, за разлика от останалата част на Канада), а въпреки либералната имиграционна политика, например в Полша, такава масова имиграция в момента не се наблюдава от близките Русия или Беларус.


Авторът на материала Андрей Ланков е изключителен кореевед, един от най-тънките познавачи както на южно- така и на севернокорейското общество.


В долната статия често е използвано названието Корея и корейци, в случая се има предвид само Южна Корея и гражданите и. Не съм особено сигурен в българската транскрипция на някои корейски думи, предадени през руски. Извинявам се и за възможни неточности в превода (все пак не съм професионален преводач) Снимките са събирани от Интернет (всички са автентични и жените на снимките са корейки), а коментарите са мои. Статията е дълга, така че си отделете време за четене ;-)


*Джендър (пол) е една от най-омразните ми думи. Обещавам да удуша социолога, който я въведе като термин в българския.

В течение на последните 40 години Южна Корея извърши икономически скок, с малко аналогии в световната история. През 1965-1995 година БНП на страната се увеличаваше средно с 9,6% годишно. В резултат от това страната, която преди по-малко от половин век отстъпваше на Нигерия по макроикономически показатели, в последните години се изравни с държавите от Европейския съюз. Корейците от по-старото поколение в своето мнозинство са се родили в селски семейства, чийто начин на живот малко е бил променен в сравнение с 15 или 16 век. Днес, същите тези хора живеят в едно от най-високотехнологичните общества на планетата.

Всичко се е променило - но и всичко си е останало същото. Обичаите и ценностите не са се променили (а и не можеха да се променят) толкова бързо, колкото икономическите показатели. Пример за това са отношенията към семейството и брака. До неотдавна те се диктуваха основно от традиционните норми. Сериозните промени започнаха чак в последните 10-15 години, макар че, трябва да признаем, се развиват доста бързо.

Корея от началото на 20 век е дълбоко патриархална страна (или както биха казали привържениците на съветския тип марксизъм - "феодална"). Конфуцианските традиции са изисквали пълно изолиране на младите момичета от външния свят. В идеалния случай (който впрочем е можел да бъде цялостно реализиран само в богатите семейства), момичето до 7 годишна възраст би трябвало да избягва контакти със всякакви мъже - включително и с братята си, и да прекарва деня си в женската половина на къщата. На улицата тя е можела да се появява единствено в компанията на мъж-роднина. На възраст 12-17 години тя се омъжва - при това женихът е бил по правило дори по-малък от нея. Разбира се, младоженецът е бил избиран от родителите и родата, а булката се е запознавала с младоженеца чак на сватбата.

Традиционен начин на живот (снимка от края на шейсетте години)

В колониалната епоха (1910 - 1945), повечето от тези обичаи са били забравени. Разбира се, в онези времена младите корейки вече спокойно са ходили по улиците и сами. В градската среда на 50-те години се е смятало, че неомъжените жени могат, и дори са длъжни да работят. Но кариерата на корейките през 1950-80-тите години е продължавала съвсем малко - до брака. След сватбата неизбежно следвало уволнение и превръщането на жената в домакиня.

В последните 10-12 години ситуацията започна бързо да се променя, но някъде до 1990 година корейката не можеше да разчита на това, че ще и се удаде да просъществува самостоятелно. Всичките и амбиции, всичките и надежди са били свързани с брака. Успехите на мъжа и стават и нейни успехи, неговите неудачи - и нейни неудачи. Възможно е, тези думи да предизвикат във въображението на руските мъже образа на преданата и покорна "източна жена", която е готова да приеме мъжа си с всичките му недостатъци и да му прощава всичките прегрешения. Уви, тези мечтатели ще бъдат разочаровани. Именно пълната зависимост от мъжа често е правила корейките от патриархалните времена доста взискателни създания. Бракът за тях е бил преди всичко договор, в който всяка от страните има свои, точно определени традиции, права и задължения. Мъжът, който не е можела да осигури семейството си на очакваното ниво, по най-груб начин е нарушавал семейния договор - и отношението от другата страна по договора е било съответстващо. Неудачникът е бил възприеман като същество, достойно само за презрение, което не е можело да разчита на разбиране в семейството. Това нагледно се прояви през 1997-1998 година по време на "азиатската криза", когато корейската икономика за малко забави оборотите си. Кризата доведе до грандиозен ръст на разводите. В повечето от случаите инициаторите са били жените, а главната причина, посочвана от тях за разтрогване на брака е била неспособността на мъжете да осигурят семейството.

Както и в другите общества на конфуцианската култура, в старата Корея са се отнасяли доста подозрително към безбрачието. Тази традиция живее и в наши дни. Встъпването в брак в корейското общество се смята за задължителен и неизбежен етап в живота на човека. До неотдавна, едва ли някой в Корея се съмняваше в това, че към 30-32 годишна възраст човек е длъжен вече да е женен. Става дума именно за дълг - в първа степен пред родителите и рода. Мъжете или жените, които по кариерни или други съображения съзнателно не са встъпвали в брак или са отлагали създаването на семейство за някакво неопределено бъдеще, са оставали изключение, макар че в последно време тяхното количество забележимо се е увеличило.

Средната възраст на встъпването в брак през 2001г. е била 26,8 г за жените и 29,6 г за мъжете (през 1960 г той е бил съответно 21,6 и 26,4). Ако човек не създаде семейство в продължение на няколко години след изтичане на общоприетия срок, то такава ситуация се смята от околните за странна и абсолютно ненормална. В подобни ситуации родителите, роднините, приятелите, колегите и началниците на такъв кандидат за "стар ерген" (или "стара мома") започват сериозно да се безпокоят за неговата (или нейната) съдба. Обикновено това безпокойство има съвсем реален характер и се изразява в активно търсене на подходяща партия. В резултат на този обществен натиск, в Корея практически е невъзможно да се срещнат неженени мъже над 33-34 години или неомъжени жени над 29-30 години.

Най-важното предварително условие за встъпване в брак в Корея се явява стабилността на материалното положение. Браковете между студенти, гледано от този ъгъл, са изключителна рядкост. Мъжът, който смята да се жени, трябва да има стабилно работно място, а жената - да има това образование, което е прието да получи в нейната социална среда.

Всъщност, именно това обстоятелство в последните години служеше за главен импулс на развитието на женското образование в Южна Корея. До началото на седемдесетте години на миналия век, жените в Корея, по правило са завършвали само средно образование. Тъй като всички са разбирали, че жената не може да разчита на сериозна кариера, само някои семейства са били готови да харчат пари и усилия за да дадат на дъщерите си висше образование. В повечето случаи, дори в богатите семейства се е считало, че средното образование за жената е повече от достатъчно. Обаче към средата на седемдесетте години ситуацията се променя. Става ясно, че мъжете с висше образование предпочитат жените им също да са завършили университет. Стого погледнато, такава позиция са заемали не самите млади хора, а техните родители - които са подбирали младата си снаха. Резултат от тези изисквания е стремителният ръст на женското образование. Към края на 70-те почти всички семейства, отнасящи се към средната класа, са се стремили да вкарат дъщерите си в университет - не за това, да се подготвят за бъдеща кариера, (тогава въобще не е ставало и дума за това), а за това да бъдат успешно омъжени. Разбира се, специалността не е играела никакво значение - те са постъпвали практически навсякъде - дали в ядрена физика, дали в руска филология. Много университети даже откриват специални факултети по "домакинство"(съвсем истински факултети - с аспирантура, научни съвети, дисертации и нормален учебно-бюрократичен живот!)


При това възниква доста любопитна ситуация. Както и в Япония, университетите в Южна Корея следват строга йерархия. На върха на пирамидата се намира Сеулският държавен университет, след него са престижните частни университети в столицата (вътре в тази група също има йерархия), след тях са провинциалните държавни университети. Дипломите на водещите университети почти автоматично гарантират добро работно място, докато с възпитаника на треторазреден вуз никой дори няма да разговаря. Тази йерархия с времето започва да оказва влияние и върху брачните традиции на на корейската средна класа. Като правило, абсолвентът на университета ще се ожени за момиче, което е завършило университет приблизително на същото ниво, каквото и той самият. Всяка друга комбинация се смята за неравноправен съюз - със всичките произтичащи от това последствия.

Преди десет години, авторът на тези редове проведе между студентите от трети курс на катедрата по руски език в Университета Чунян съчинение на тема "Идеалният мъж". Повечето от учащите се бяха младички (19-20 г) госпожици, които са постъпили в университета за да получат диплома и да се омъжат, така че темата беше приета с възторг. Ще приведа с известни съкращения три съчинения, които смятам за най-типични за средата.

1)"Според мен, идеалният мъж - това е човек, който ме обича и когото самата аз обичам. Той добре ме познава, добре ме разбира мен и моите мечти. Когато направя грешка, той ми прощава. Когато се държа добре, той ме хвали. Той е протестант, който вярва в Бога, в който вярвам и аз. Той харесва работата си, работи старателно и добросъвестно. Ако аз работя или се занимавам с обществена работа, той ще ме разбере. Той обича децата си и ги възпитава заедно с мен. Той е добър и се отнася с уважение към родителите си. Той е здрав тялом и духом. И накрая, той печели добре, за да може нашето семейство да живее охолно"

2)"Аз смятам, че идеалният мъж не трябва задължително да бъде богат в момента. Важното е той да е талантлив, и да постигне всичко в бъдеще. Той трябва да е верен и да мисли преди всичко за мен и за семейството. Ако аз също работя, то той ще ми помага в миенето на чиниите и в чистенето, а з ще готвя и ще пера. Дори ако аз не работя, той ще мие чиниите вечерно време. В неделите заедно ще се занимаваме с децата. Искам също той да е добър човек и католик"

3) "Не желая да се омъжвам, защото около мен много семейства са нещастни. Но ако се омъжа, то ще е за такъв човек, който разбира добре душата ми. Иска ми се да уважава и своите и моите родители. Разбира се, той трябва да бъде добър и честен. Освен това, харесват ми остроумните хора. Ако е възможно, нека печели и много пари. До днес аз бях много бедна и в бъдеще искам да живея по-богато, отколкото сега. И още на мен ми харесват високите мъже, защото съм ниска на ръст. Но аз мисля, че ще ми е трудно да си намеря такъв мъж."

В традиционното корейско общество въпросите за сключване на брак се явяват изключително право на родителите на бъдещите съпрузи. И днес в Корея има ярко разграничение на два типа бракове. Единият брак се нарича "йоне". Този термин се превежда на руски като "брак по любов", но преводът не е съвсем точен. Строго погледнато, "йоне" е съюз, който се сключва със съгласието на съпрузите (не е важно дали по любов или по други съображения). Вторият тип брак - "чунъме", се сключва с участие на посредници.

Само преди няколко десетилетия "чунъме" имаше абсолютно превъзходство в общия брой на браковете. Според проучване, проведено през 1960 г. , 22,9% от всички бракове са били организирани от родителите без каквото и да е участие на младите. В около половината от случаите (43,8%) , родителите все пак са се интересували от мнението на младите. И накрая, в 26,3% от случаите, бъдещите съпрузи са се откривали самостоятелно, макар че и в този случай родителите са одобрили съюза им. Всъщност, чак до 1977г., семейният кодекс директно е изисквал родителско одобрение за брака - без такова одобрение, официалното встъпване в брак е било практически невъзможно. Въпреки че това изискване отдавна е отменено, и днес е невъзможно да си представим младите корейци да встъпят в брак против ясно изразената воля на родителите си.

Разбира се, с течение на времето делът на чунъме-браковете се снижава. През 1998 година, по оценки на корейските социолози, с помощта на посредници са били сключени 9,8% от всички бракове между корейци на възраст между 20 и 30 години. При възраст между 30 и 40 години, делът на чунъме-браковете е доста по-висока - 32%. Освен това, 22% от браковете между младежта и 23% от браковете между 30-40 годишните преставляват смесен вариант на двата типа бракове. Бъдещите съпрузи биват запознавани, след първата среща следва обикновен "романс", който и завършва с брак. Впрочем, към тези твърдения, трябва да се подходи с определен скептицизъм - корейската младеж, отгледана в западния дух на романтичната любов, днес се отнася към чунъме като реликва от миналото и дори малко се срамува от този обичай. През 1999 година 90,5% от разпитаните мъже и 88,3% от разпитаните жени са заявили, че в идеалния случай бракът трябва да се сключва между съпрузите, без участие на посредници. На практика корейците се обръщат доста често към сватовници, особено когато възрастта започва да става проблем (припомням - към 30-32 годишна възраст всеки кореец трябва да е встъпил в брак). Но да се афишира това не е прието - бракът, сключен с посредничеството на сватовници изглежда твърде "архаичен" - оттук и честите твърдения за това че организираната от сватовниците среща е била начало на любовен роман. В някои от случаите тези твърдения са напълно верни, но често те представят желаното за действително.

В ролята на посредници най-често се явяват приятелите или роднините, но дори и в наши дни съществува институцията на професионалните брачни посредници, т.е. сватовници. Тяхната задача е да намерят на кандидата или кандидатката подходяща половинка, взимайки предвид възрастта, произхода, доходите, перспективите за кариера и още множество други фактори. В последните години професионалните посредници използат Интернет, който е едва ли не главното оръдие на техния труд.

След като родителите, началството или посредниците подберат подходящите партньори, се организира среща на кандидатите и техните семейства. Тези срещи биват два вида - единият от тях е по-традиционен, по-формален и ако може така да се изразим "по-сериозен" - и се случва, когато ролите на посредници изпълняват родителите или началството, а другата, по-опростената - в тези случаи, когато потенциалните съпрузи са били запознати от приятели или колеги. Вторият вариант в Корея се нарича "согетхин" Тази хибридна думичка от китайско-английски произход представлява съчетание на отдавна влязлата в корейския китайска дума """соге" - "представяне, препоръка" и английското окончание -ting, което е попаднало там от думата "meeting" - среща.

По-формалният вариант на запознанството обикновено става при посредничеството и по инициатива на родителите. В този случай родителите не само присъстват на срещата, но и играят в нея водеща роля. Срещата се провежда в дома на посредника, в дома на потенциалната булка или най-често в някакъв ресорант. В хода на срещата двете страни внимателно се изучават, като се интересуват от бъдещите жизнени планове и доходи. Самите кандидат-младоженци мълчат - както и подобава на добре възпитани членове на конфуцианско семейство.

След "срещата на високо ниво" кандидат съпрузите се срещат още няколко пъти - този път сами. Те се разхождат, разговарят и естествено, се оглеждат един друг. Цялата тази процедура се нарича "сон поги". Любопитно е, че оригиналното значение на фразата всъщност е друго - чак то 50те години така се е наричало не срещата на бъдещите съпрузи (такова своеволие тогава никой не си е представял), а срещите на бъдещите свекър и свекърва с бъдещата им снаха и и/или срещите на бъдещите тъст и тъща с бъдещия зет. Обаче времената се менят и днес младите хора могат сами да общуват и да се преценяват едни други. Този етап обаче продължава кратко време и скоро се налага да се вземе решение. Разбира се, в зависимост от конкретната ситуация, необходимият брой срещи може значително да варира. Понякога това става много бързо. Аз например познавам млада двойка, чиято среща на сватбата беше шестата от началото на запознанството им.
Сеул нощем
"Согетхин", както са ми разказвали, представлява не толкова официално мероприятие и се организира не от родителите или родствениците, а от приятелите на кандидат-съпрузите. Срещата се провежда в някое кафене или ресторант. Препоръчващият обикновено запознава младите и се оттегля. След кратка или по-продължителна среща младите хора се разделят. При това, ако мъжът иска да продължи запознанството, трябва сам да предложи "да се видят още веднъж". Ако новата му позната се съгласи на това предложение, то след това следват още няколко срещи и ситуацията се развива почти както и при официалното запознанство от родителите.

Далеч не всяко запознанство, организирано от посредници, завършва с брак. В повечето случаи младите хора, които са се срещнали няколкто пъти, стигат до извода, че не желаят да проведат заедно живота си, общувайки един с друг. След това техните срещи прекъсват и те продължават да търсят "спътник в живота" на друго място. Няколко отказа в наше време не се смятат за нещо осъдително, макар че голямата взискателност и репутацията на "капризна мома" или "капризен ерген" не красят младите хора в очите на родителите и на околните.

Наистина, обрисуваната картина бързо остава в миналото. В последните години се наблюдават сериозни промени в семейния начин на живот на корейците и отношенията между половете. Когато преди четвърт век корейските семейства започнаха да изпращат дъщерите си в университет, се подразбираше, че дипломата представлява само част от зестрата на младоженката. Но от университетите корейките придобиха нови идеи за това как трябва да е устроен бракът и обществото. Първото поколение собственички на университетски дипломи - майките на днешните двайсетгодишни - действително продължаваха да живеят по традициите на патриархалните времена. Техните дъщери обаче, решиха да предизвикат традиционните ценности. Промените се забелязват навсякъде - в увеличения брой разводи, в нежеланието на омъжените жени да напускат работа, в несъгласието на младите да живеят при родителите на мъжа. Изглежда семейните отношения в Корея постепенно губят своята източноазиатска специфика и впе повече се приближават към стандартните евро-американски образци.

До неотдавна, целият живот на корейката е бил напълно предвидим - момичето след завършване на училище постъпва в университет или колеж, а после няколко години работи (обикновено не по специалността си). Към 23-26 годишна възраст тя се омъжва - при това мъжът и, по правило, бива намерен от родителите и. След сватбата жената напуска работа и става домакиня. При това тя живее с родителите на мъжа си. Жената напълно контролира семейните финанси - в повечето случаи мъжът и оставя цялата си заплата, а получава от нея седмични или ежедневни джобни пари за текущи разходи (в общия случай доста скромни)

Разбира се, възможни са и други вариации. На първо място, далеч не всички градски семейства са можели или са желаели да изпратят дъщерите си в университета, така че много момичета след училище са работели в производството. Но дори и в този случай кариерата им продължава само няколко години - до брака. Второ, в следвоенните години все повече корейки самостоятелно намират съпрузите си, без помощта на родителите. Но така или иначе, те не са могли да сключат брак без съгласието на родителите (До 1977 г. официално изисквано от закона). И трето, в многодетните семейства при родителите остава като правило най-възрастният син и жена му, докато по-младите синове с жените си живеят самостоятелно.

Описаната схема работи в продължение на около половин век - от времената на Корейската война до края на 90-те години. Но в последните години в нея настъпват големи изменения. Стремителният икономически възход е бил тясно свързан с възхода на образованието (в това число и женското) и с разпространението на западния начин на живот, идеи и представи в Корея. Както и в другите страни с конфуцианска култура, Корея се оказва доста възприемчива към западния начин на живот. Отначало европейските идеи малко засягат семейния бит, но в последните години е започнало радикално преустройство на корейското семейство. Крайният резултат от промените не е ясен. (А и може ли да има край процес, който по начало е безкраен). Но вече се вижда, че корейското семейство в близко бъдеще ще прилича много повече на западното семейство - толкова скъпата на сърцето на всеки етнограф "национална специфика" изчезва право пред очите ни.

През 2002 година беше прекрачена важна граница - Южна Корея престана да бъде страна на домакините - по-точно домакините престанаха да бъдат мнозинство между омъжените корейки. По данни на Националното статистическо управление през 2002 година повече от половината (по-точно 51,6%) от всички омъжени жени са работили наемен труд.

За да разберем значението на това число, трябва да помним че до съвсем скоро омъжването на корейката означаваше и уволнение от работа. В повечето компании никой дори не се интересува от мнението и. До края на 80те години уволнението просто следва автоматично. В мнозинството корейски семейства заплатата на мъжа е не просто главният, а практически единственият източник на доходи. По данните на статистиката през 1970 година, заплатата на главата на семейството съставлява 92% от семейния доход.

Приготвянето на кимчи - туршия с люти чушки и зеле е типично женска работа.

Това обстоятелство, че до неотдавна корейките работеха само по няколко години, не можеше да не се отрази на отношението на мениджърите към тях. Тъй като жената беше, по общо мнение, временен работник, никой и не помисляше да отделя средства за професионалната и подготовка. За собствениците на фирми миловидните госпожици във фирмена униформа (фирмени униформи в повечето компании са задължени да носят само жените) се явяват като правило само живо украшение на офиса. Ето какво се казва в книгата, която по същество трябва да образова младите офисни служителки: "В нашата страна, общо взето, ръководителите на фирми очакват, че сътрудниците жени, в много по-голяма степен от мъжете ще създават чара на фирмата.. От гледната точка на ръководителя, неговите сътруднички, подобно на благоуханни цветя, трябва да създават в офиса специална атмосфера".

Офис служителки в упражнения по гражданска отбрана. 2006г.

Задачата на тези "благоуханни цветя" се свежда до отпечатване на документи, подвързване на входяща и изходяща поща, красиво оформление на документи, изпращане на факсове, контрол на плащанията, изпълнение на многобройни дребни поръчки на ръководството и разбира се, приготвяне на кафе и посрещане на посетители със задължителната очарователна усмивка. Английският журналист Дж. Джоузеф в своята книга за съвременна Япония, е нарекъл главата посветена на работещите жени - "Мястото на жената, или как да приготвяме чай, ако имаме докторска титла". Тази ехидна забележка важи 100% и за Корея, с тази разлика, че там на сътрудничките по-често им се налага да варят кафе - чаят в Корея не е много популярен (оттук и разпространеното шеговито название на младата корейска офис служителка - "кхопхи агасси" - "момичето за кафе")

Но, в последните години, ситуацията започва да се променя. Повечето работещи корейки и днес си остават "благоуханните цветя" на офисите (и дори на конвейрите), но в днешно време жената-мениджър, жената- инженер, жената- професор вече престанаха да предизвикват удивление. В корейските университети вече малко студентки са готови да заявят открито, че желаят да станат домакини - подобни заявления предизвикват иронични усмивки и се разглеждат като показател за "изостаналост" и "непрогресивност". Мениджърите от по-старото поколение и днес обаче дълбоко в себе си считат, че жената е лош работник. Но в наши дни подобни убеждения трябва дапазят само за себе си - иначе сериозно може да пострада имиджът на компанията. Дори едрите корейски концерни - чебол, опора на консервативните традиции, един след друг въвеждат специални квоти за жени.

Възможността сами да печелят, за да се издържат, означава че младите корейки по различен начин започват да гледат на окръжаващия ги свят. До неотдавна за тях единствения способ да си осигурят съществованието беше успешният брак. Мъжът беше "печеливш" в пълния смисъл на думата - и при решение за женитба главно значение имат неговите доходи, по-точно способността му да печели пари, определяна от произхода, образованието и служебното положение. В днешно време младите корейки си позволяват по-малко да се безпокоят за пари и повече за човешките качества на съпруга. Днес да сбъркаш не е така страшно, както преди няколко десетилетия - самотната жена спокойно може да се издържа.

Обратната страна на независимостта. Сеул.

До неотдавна се подразбираше, че след сватбата младите трябва да живеят с родителите на мъжа. В старото общество традицията изисква от снахата пълно и безусловно подчинение на разпорежданията на свекървата, като и най-дребните проявления на неподчинение и непочтителност са били пресичани с желязна ръка. Многобройните корейски поговорки, посветени на проблемите в отношенията между снаха и свекърва, не оставят и капка съмнение в това, какви са били тези отношения в повечето семейства: "Ако живееш дълго, ще дочакаш смъртта на свекървата си", "И малкото парченце хляб в ръката на снахата е голямо в очите на свекървата", "Танцува като снаха на погребението на свекъвра" (преносно за неудържима радост ;-))

В последните години, обаче, ситуацията бързо се променя. Все повече млади корейки поставят въпроса ребром: "Ако се оженим, няма да живеем с вашите". Историята (а и разказите на майки, баби и лели) ги е научила да се боят от свекървите си, и този страх е трудно да се счита за необоснован. И в наши дни свекървата често се опитва да се държи като старо куче с новобранец "мен ме юркаха на твоите години, сега е твой ред". Но, младите корейки, за разлика от майките си, не желаят да се подчиняват на правилата на семейната казарма и се стремят да живеят отделно от родителите на мъжа си.

Много социолози - особено западните и феминистки настроените - виждат в това поредната победа в борбата за женско освобождение. При това те забравят за ред немаловажни обстоятелства. В Южна Корея до неотдавна почти нямаше система за пенсионно осигуряване - именно затова, защото нейните функции успешно бяха поемани от патриархалното семейство. Повечето възрастни корейци не могат да разчитат нито на държавни пенсии, нито на спестявания в пенсионни фондове. Когато те са били способни все още да работят, те са влагали пари в децата си - и в на първо нмясто - в образованието им. При това се е подразбирало, че децата с течение на времето ще поемат грижата над възрастните си родители. Днешните 60-годишни някога са били напълно уверени, че ще проведат старините си, обградени от почтителни синове, послушни внуци и покорни снахи. Но днес младите корейки не желаят да следват старите правила. Разбираемо е, че това води до чести конфликти, в които свекървите - едва ли не за пръв път в корейската история, са от пострадалата страна.

Корейците на средна възраст постепенно започват да разбират, че не могат повече да разчитат на материалната поддръжка на синовете си и на покорството на снахите си (предизвикано освен от бунта на снахите, но и от катастрофалното падане на раждаемостта, за което ще стане дума по-нататък). Днешните тридесетгодишни преди всичко ще трябва сами да подсигурят старините си - с известна помощ от правителстсвото. В последните години правителството се опитва да създаде в страната система за пенсионно осигуряване. Преди всичко с идването на власт на Но Му Хьон, най-левият от всички досегашни южнокорейски президенти, подобни опити само се засилват. Очевидно е, че развитата система за социална сигурност означава рязко покачване на данъците, които в днешна Корея са доста ниски (данъчната тежест не надвишава 20%). Това повишение, на свой ред, негативно ще се отрази на темповете на икономическия ръст.

Още един признак за разпадането на традиционното семейство е стремителния ръст на разводите. До неотдавна, разводът в Корея беше изключителна рядкост - поне за средната класа. Само преди дванайсет години, в 1990 година, в Корея на 1000 жители се падаха по 1,13 развода - около четири пъти по-малко от САЩ, и съществено по-малко, отколкото в другите развити страни. Същият показател за разводите съществуваше само в страните от Югоизточна Азия.

Съвсем неотдавна, в началото на 90те години, отношението на общественото мнение към разведените в Корея, беше крайно подозрително. На разведения мъж му беше трудно, а на жените - почти невъзможно да встъпят в нов брак. Разводът силно вредеше на кариерата, тъй като в много големи фирми, и особено в държавните организации, не желаеха особено да назначат на отговорна длъжност човек, който не е успял "да съхрани семейството си". Разводът е можел съществено, ако не и непоправимо да навреди на кариерата на всеки държавен чиновник, политически деец или дори, колкото и странно това да изглежда на руския читател, на всяка поп-звезда. А що се отнася до жените, при тях почти нямаше надежда да намерят прилична работа, да не говорим за сключване на повторен брак.

И ето че изведнъж това се промени - внезапно, максимум за десетилетие. Нивото на разводите се вдигна - от 1,1 до 2,0 на хиляда от 1990 до 1997 година. Финансовата криза от 1997-98 година доведе до нова вълна от разводи. В резултат от тези събития през 2001г- в Корея на 1000 жителя се падаха 2,8 развода. По този показател Южна Корея се оказа на трето място сред развитите страни - членове на ОИСР. За да оценим мащаба на пробените, трябва да вземем предвид, че през 70-те години равнището на разводите е бил 0,4 - около седем пъти по-малко отколкото в наши дни.

Причините за подобни промени са разнообразни. За новопридобитата икономическа самостоятелност на жените вече стана дума. Към това трябва да добавим и влиянието на феминистката идеология, разпространението на женското образование и още много други фактори. Обаче фактът си остава факт - за по-малко от 15 години Южна Корея се превърна от страна, където разводът беше рядкост, в страна с изключително високо ниво на разводите.

Едновременно с ръста на разводите се случи и рязко падане на раждаемостта. В по-старите времена едва ли някой се е съмнявал в това, че главното предназначение на жената е да ражда синове (дъщерите са били смятани по-скоро за страничен ефект на процеса). До края на шейсетте години беше страна с много висока раждаемост. По онези времена държавата дори организира кампания по ограничение на раждаемостта, наистина доста вяла. Но икономическия ръст се оказа по-силен от всякакви забрани и призиви. От началото на "корейското икономическо чудо" раждаемостта започна да пада, и в последните години този спад започна да безпокои много хора.

Дъщерите вече не са страничен продукт при производството на синове.


За безпокойство има доста основания. Както и в мнозинството развити страни, в Корея в наше време не се осигурява дори и обикновеното възпроизводство на населението. През 60-та година, средностатистическата корейка в продължение на своя живот е раждала средно 6 пъти. През 1970 година този показател спадна до 4, а през 2002 година средното ниво съставлява 1,3 раждания на жена (и продължава да пада). Корейките не бързат твърде много да се обзаведат с деца. Някои от тях искат "да си поживеят", други са заети "да правят кариера и пари". Населението на Корея продължава да расте, но това става изключително за сметка на увеличение на продължителността на живота и непрекъснато спадащата смъртност. Както се очаква, през 2030 година населението ще достигне своя максимум, а после ще започне постепенно да намалява. Последствието ще е стареене на населението, нещо за което Корея не е готова.

Корейки в Ирак

И така, пред очите ни изчезва корейското семейство във вида, в което то е просъществувало през всички следвоенни десетилетия. Отиват си в миналото много традиции, които са възникнали още в доиндустриалните, патриархални времена и успешно са преживяли десетилетията на икономическото чудо. Новото корейско семейство е малодетно и изолирано. В него по правило работят и двамата съпрузи - епохата на домакините си е отишла в миналото. Иначе казано - новото семейство е доста близо до семейството на развития Запад. Подобни промени се извършват и в други области на корейския живот. Към добро или към зло, но в последните години наблюдаваме изчезване на "местната специфика". Глобализация, нали така...(край)

Няколко сайта и фотогалерии избрани наслуки

Корейски хроники ;
Снимки от Южна Корея ;
Архивни снимки от Корея и Япония (краят на 60-те години) ;
Снимки от Корея , 1968г.;

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)