вторник, октомври 31, 2006

Нова политика: Дванайсет въпроса към новата десница

Желая т.нар. "десница", ако желае да се възпроизведе отново, да се произнесе ясно и недвусмислено по следните въпроси, защото те са определящи за моето решение кого да подкрепя на избори:

1. Въпросът за икономическия либерализъм и намаляване на държавната намеса в икономиката, особено осигуровките и данъците.
2. Въпросът за енергийната независимост на България - как ще бъде решен в дългосрочен план?
3. (Подвъпрос на 2) Какво е принципното отношение на новите към ядрената енергетика в България?
4. Каква е стратегията към Република Македония? (Още един подвъпрос на 2) Спирането на Козлодуй предизвика енергийна криза в Македония и лиши България от мощно политическо средство на Балканите. Ако сте против ядрената енергетика, как ще компенсирате загубените позиции в международен план?
5. Въпросът за църковния разкол? Ще чуеме ли най-накрая категорична позиция по въпроса плюс осмисляне на грешките (ако смятате, че грешки е имало)
6. Въпросът за политическите съюзници - ще се формулира ли политика ориентирана към привличане на политически съюзници?
7. Въпросът за вътрешнопартийната демокрация - ще има ли безкомпромисност в спазването на демократичните принципи във вътрешнопартийния живот и как ще бъде гарантирано това?
8. Въпросите на информационното общество - отворената култура, софтуера с отворен код, въпросите около авторските права, гарантиране на мястото на България в глобализирания свят..
9. Въпрос за суверенитета - какво ще представлява българския суверенитет в ЕС
10. Въпрос за политическата система и ролята на ДПС и ОМО Илинден в нея..
11. Въпросът за равноправието на българските граждани пред закона - подкрепя или отхвърля политиката на даване на бонуси или дискриминация на български граждани по етнически признак (отказ от правосъдие по етнически причини, освобождаване на етнически малцинства от данъци, осигуровки и сметки за ток)
12. Въпросите на човешките ресурси, емиграцията и имиграцията в България - ясно становище по принципите, които ще се следват в бъдеще.

На тези въпроси може да се отговори по два начина - чрез нищоказване и честно.

13 коментара:

Стойчо каза...

Запозант съм с желанието ти за ядрена енергетика - не си ли щастлив, че АЕЦ Белене ще бъде строен и то от руснаците?

komitata каза...

Не не съм доволен (щастлив/нещастен е малко пресилен израз). АЕЦ-а е икономическа инициатива -- която може да е както на загуба, така и на печалба (зависи от много неща). Доволен съм че го строят, защото това е някакъв шанс за суверенитет, но не съм доволен че става под руски контрол, от червен президент и премиер.
Така да се каже, някой пропусна историческия си шанс и го подари на политическите си врагове.

komitata каза...

А и дебатът за ядрената енергетика не се състои в това кой строи централата - въпросът е икономически (каква е ползата) и политически (как се отразява това на политиката ни) Айде чакам обяснения.

Стойчо каза...

Представяш ли си: инициатива на Румен Овчаров бива подкрепена само заради историческия си шанс:-)
Пък и не е много десничарско да се дават държавни пари за стопански обекти, ама аре - може и по друг начин...

Стойчо каза...

Според мен държавни пари е по-редно да се дават за пътища, образование и сигурност (армия, полиция), а не за стопански проекти. Ако един проект е печеливш (реално) - ще се намерят частни инвеститори за него. Ако обаче наистина е печеливш и се намерят такива частни инвеститори - тогава не бива да се пречи. Но умишлено да се дават държавни пари за тая работа ми е малко неубедително. Но това май сме го дискутирали и друг път. Много ще се радвам, ако Васил Гарнизов направи коментар и по този и по другите ти въпроси - наистина са важни и интересни

komitata каза...

Въпроса ми въобще не е за държавните пари - за мен той е периферен. Много по-важен е въпроса за рентабилността, собствеността и безопасността на проекта, както и за възможните политически последици..
АЕЦ-а е просто един стратегически проект и би трябвало да се финансира според някаква общоприета практика.

Bruce Wayne каза...

големият строител на излишната втора централа май е Царя...

сигурно ще се получи да я построят руснаци с руски пари и един ден децата ни да купуват от следващия Путин ток, произведен на наша територия. то се е видяло че тяхната енергетика ще става държавна собствености и лост номер едно за политика

трябва да изберем при кого да се хванем на хорото, ЕС или Мада Раша, щото рискуваме да ни дърпат от двете страни и да ни откъснат ръцете...

komitata каза...

Обещавам отделен пост за атомната централа.. Може ли да се върнеме към десницата и принципното отношение към атомната енергетика ;-)

Търновец каза...

http://news.ibox.bg/news/id_1140299907

Като стана дума за десница нова или стара ... Наш Пешо пак дава интервюта ...
"..Необходимо е на българските граждани да бъде гарантирана европейска сигурност.."

Аз имам един 13-ти въпрос специално към Пешо . Може ли да ми обясни какво значи европейска сигурност... ?!?!.. пак много говорим и нищо не казваме...

komitata каза...

Абе виж какво казва бай Пешо за новата десница бе.. кратко и ясно, към врага с партиен билет. Ти търновец, си враг с партиен билет ;-)

...Категоричната рецепта да разпуснем всички партии, всички лидери да си подадат дружно оставките и в следващите 20 дни да очакваме, че на тяхното място ще се създаде ново политическо дясно образувание, което ще грабне изведнъж умовете и сърцата на потенциалните десни избиратели, е неразумно и на моменти ми изглежда като “сценарий, който е съчинен сякаш от най-големите душмани на българската десница”, заяви още Стоянов...

Търновец каза...

може пък да съм враг от партия-билет или билет от партия-враг ... ама най-вероятно съм най-голям душман ! бре-бре-бре ... или пък бай-Пешо наистина само говори и нищо не казва...

Цанко каза...

Едва ли Александър Божков ще се появи в този блог с мнение. Въпреки, че Комитата го призова. Васил Гарнизов е социолог и едва ли може да отговори на всички въпроси професионално.
Като най-обикновен гостенин в този блог си признавам, че нямам познанията, за да отговарям честно. Еле, па на всичките въпроси. Честното мнение включва задъжително и професионални познания.
Съвсем повърхностно, мнението ми за държавното инвестиране съвпада с това на Стойчо. По този въпрос са се изказали и капацитети:
http://economics.blog.bg/viewpost.php?id=18365
Нямам никакви екологични забежки и не съм противник или поддръжник на каквато и да е технология. Тежнения към такива забежки имат "зелените". Които навсякъде са някакъв романтичен вариант на левите. Технологиите обслужват хората. Щом са евтини и безопасни - да заповядат. Т.е. трябва да ги разглеждаме прагматично. Прагматичното включва в себе си и политическа переспектива. Така, както написа "da original". Вече излезе новината за създаване на нов ОПЕК, под ръководството на Русия. Като антипод на политиката на ЕС.

vasil garnizov каза...

Наистина не мога да отговора на въпросите напълно професионално, но си струва да се опитам. Преди това да кажа, че не говоря от името на някаква безсмислена "нова десница".
1. За икономическия либерализъм - заключенията ми се основават на личен опит с плащане на данъци, както и кратка консултация с експети.
1.а. Данък печалба от 10% е достатъчно нисък - да не се пипа. 1.б. ДДС за книги, образование и нови технологии - да пада (възможен компромис - 10%).
1.в. Данъците на физическите лица да намалеят в горния слой на средната част на скалата - засяга доходите на средната ръка хора и би могло да допринесе за превръщането им в нещо като средна класа; така стимулираш и високодоходните специалисти и професионалисти (промяна в Закон за облагане на доходите на физическите лица).
2. Енергийната независимост - предложенията ми се основават на личен опит; 4 години съм отговарял за проекта "Бургас-Александруполис", водил съм преговорите с руските и гръцкитне компании, защитамал съм схемата с равните дялове на Bg, Rus and Gr; 5 г. съм работил в "Газстоймонтаж"
2.а. АЕЦ "Белене" не се строи. Ако искаме да похарчим 4 мрд. евро, по добре да ги насочим към енергийна ефективност и намаляване на разходите за енергия в общите разходи на фирмите.
2.б. Бургас-Александропулис се строи с наши и европейски средства (собствен и заемен капитал с ниска лихва от Европейската инвестиционна банка). Миноритарен пакет за руските компании (ако го искат) - цената на петрола е толкова висока, че проектът е изгоден сам по себе си. Ако предложиш ниски цени за транспортиране на нефт на самите руски компании, те ще предпочетат теб вместо скъпия и рисков транспорт през Босфора. Проста икономическа логика, която има и стратегически ефект - не отстъпваш контрола върху инфраструктурата на страна, която владее инструментите на асиметричните отговори на енергийната дипломация.
3. виж 2.а
4. Аз бих дал автоматично (със закон) българско гражданство на всички граждани на Република Македония, които го пожелаят. То сега става, но много бавно, поради което често на желаещите им излиза много скъпо (2500 - 3000 евро).
4.а. Що се отнася до енергийния компонент на взаимоотношенията ни - въпросът е по-сложен, нямам готов отговор, така че разглеждайте го като разсъждение на глас, а не готова рецепта. Затваряме блокове на "Козлодуй", но получаваме достъп до значителни средства, повишаваме сигурността на чуждите инвестиции тук, на тях им става по-спокойно и сигулно, инвестират се пари в енергетика (напр. ВЕЦ), която не прави зависим от Русия; участваш в търсенето на общо-европейски решения; накрая се намира и някой друг Мегават/час, който да изнесеш за Македония. Но по-мощното политическо средство за влияние в Македония и на Балканите става нашата собствена позиция в ЕС - без нас и Македония и Турция губят европейската си перспектива - Македония остава изолирана провинция със значимо българско малцинство; В Турция нараства влиянието на фундаменталистите; турски капитали идват да работят в България и се ползват с преимуществото на стоките и услугите, произведени в ЕС.
5. Църковният разкол като че ли поприключи. Патриарх Максим оцеля, но реформа в православната църква ще има едва след като той освободи престола за своя наследник (да не се месим в Божиите работи). А че в тая сфера е имало грешки, няма никакво съмнение. Но това са си грешките на растежа - при мощен идеологически антикомунистически преход не можеха да не бъдат засегнати институциите, които са функционирали под контрола на БКП и службите.
6. Относно политическите съюзници: още е малко рано за категорични твърдения. На мен ми се струва, че съюзнически или партньорски отношения са възможни на основата на преформулиране на етно-политическия модел, на битката за икономическа независимост, на основата на намаляването на данъците за физическите лица, на премахването на ДДС за образование и нови технологии. Най-вече, около консенсуса, че политическото и криминалното преразпределение отнема доход на активните и предприемчивите - нов вид социализъм или постсоциализъм, където веднъж преразпределя държавата, втори път - политическата класа и трети път - престъпния свят.
7. Вътрешно-партийната демокрация е от фундаментално значение (казвам го като човек, който в момента не членува в никаква партия). Напр. ДСБ направи демократичен устав, който в последния момент бе гарниран с апаратен и недемократичен трик: председателят на партията се избира пряко, после предлага национално ръководство, което се гласува общо, поради което не можеш да отхвърлиш определени кандидати или да наложиш свой, по-добър кандидат. Ясно е, че ако току що си избрал председател, едва ли ще го бламираш като отхвърлиш цялото национално ръководство заради един член - следователно ще го преглътнеш под натиска на недемократичен инструмент.
Така че, вътрешно-партийната демокрация се гарантира от устава и правилниците. Самото действие на устава се следи пряко. Тук решаваща е ролята на новите медии - интернет, блогове и пр. Необходими са много повече дебати - преки или в интернет, за да се постигне мек консенсус по цели, задачи и действия.
8. Не разбирам много от отворен код, но знам че е мощен инструмент срещу монополите - така че твърдо да. Що се отнася по другите въпроси - виж. т.7.
9. По въпросите на суверенитета. Самото ни членство в ЕС представлява форма на делегиране на част от суверенитета ни на разни европейски колективни органи. Дебата по този въпрос в самата ЕС е доста напреднал и предстоят развития относно единната европейска конституция. Моята позиция е, че ние като малка страна (иваче средна според класификацията на евросъюза) нямаме интерес от засилването на централизацията в Европа. При сегашното положение на нещата ние можем да участваме в ad hoc или по-стабилни коалиции и съюзи, за да постигнем свои конкретни цели (виж. напр. приложението към бюджета на ЕС за периода 2006-2013 и веднага ще забележиш кои страни са правили добри коалиции и какво са постигнали под формата на изключение от общото правило или специален ред и запис за специални допълнителни средства от общите).
10. ДПС е голяма тема на днешния ден. Въпроса за нейната конституционност е отворен, тъй като конституционния съд не е събрал мнозинство нито да я потвърди, нито да я отхвърли. Докато КС държи вратата отворена, през нея не нахлува демократично решение, а простотията на Сидеров. Вариантите са няколко:
10а. Забраняваме ДПС и отваряме вратата за политическото насилие и несигурност;
10б. Чакаме ДПС да се превърне от етническа партия в национална - Доган отдавна полага усилия в тази посока; пробива при българи, роми и др.
10в. Забраняваме бивши агенти, служители, доносници и пр. на Държавна сигулност да заемат партийни, политическиески, държавни и публични постове. ДПС остава без ръководство. Вътрешната борба за власт я разцепва и я превръща в нещо друго.
10г. Каквото и да става с ДПС, за миг не забравяме, че нейните избиратели могат да попаднат и под контрола на по-фундаменталистки настроени лидери и по-краен елит, което води до нова врътка на несигурност.
10е. Правим нещо друго, по-умно - оставяме ги за малко в опозиция; ако ги включваме във властта - то е на основата на приемане на принципа на намаляване на преразпределението и освобождаване на предприемчивите от политическо и разбойническо иго (т.е. вътре сте, но не и обръчите ви от фирми).
10ж. Що се отнася до ОМО "Илинден", въпросът трябва да бъде решен на основата на българското законодателство и конституция. Може да има известен натиск от ЕС, но да не забравяме, че след 1-ви януари ние ще разполагаме с повече инструменти за натиск и влияние, отколкото те.
11. По въпросите на господството на закона (Rule of Law) не трябва да се правят никакви компромиси, нито относно правосъдието, нито относно сметките за ток, нито относно данъците. С ромите обаче трябва да се работи много и търпеливо с целенасочени секторни политики. Ако им позволим да продължават по същия начин, това означава да продължим да губим много пари, други ресурси и обществена енергия.
12. Човешките ресурси.
12.а. Демографската тенденция е вече обърната (виж. броя на новородените и първокласниците)и следва своя самостоятелна логика.
12.б. Емиграцията не можем да спрем, но трябва да мислим върху нова концепция за нацията като диаспора, а не като единствено привързана към дадена национална територия. Това означава държавата да действа повече като консулска държава - все пак от тези хора постъпва голям дял от националния доход.
12.в. Имиграцията тепърва ще се превръща в проблем. Ако българската икономика расте със сегашните темпове и ако се освободи предприемачеството от тегобите на политическото и криминалното преразпределение, то може да се очаква, че българската икономика скоро ще има нужда от нова работна ръка. Нормално е да си я внасяме от българската диаспора в Македония, Украйна, Русия, но ще имаме приток от черноморския басейн и може би - Централна Азия. Това означава, че ще трябва да инвестираме средства за опознаването на тези народи и култури, не защото ще ходим при тях, за да ги завладяваме, но защото те сами ще дойдат при нас - легално или нелегално.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)