понеделник, октомври 23, 2006

Е, стана тя, каквато стана

Е, стана тя, каквато стана

Социолозите този път познаха – Първанов и Сидеров са на балотаж. По лош сценарий щеше да е Марков- Сидеров на балотаж (уф, тръпки ме побиха – и по-лошо можело).
Друг въпрос е защо социолозите познават само, когато моя човек загуби и никога не познават, когато моя човек спечели(понякога гласувам и за управляващото мнозинство)?
Започвам да се дразня, че в последно време не ми се е случвало да се радвам след избори – ноооо, това е положението.... Не че някога съм заемал популярна позиция – отнася се не само за политиката, между другото, така че съм свикнал. Но все пак щеше да е добре, смея да твърдя – и за страната, балотажът да бъде Първанов-Беронов.
Защо се случи това?
Можеше ли и евентуално как да бъде избегнато?
Защо моите хора не могат да пробият извън сравнително тесен (до 10%) кръг избиратели?

Май сега ще трябва и да кажа мнението си по тях...

(
Отговорът на първия въпрос е елементарен – защото за Първанов ОТИДОХА да гласуват повече хора, отколкото ОТИДОХА да гласуват за Беронов. Мога да бъда груб и да кажа, че тези дето не отидоха (около две трети от избирателите) решиха вота в полза на Първанов-Сидеров. За втория с чиста съвест можем да твърдим, че е изчерпал маскималното си количество гласове (т.е. и при 100% активност едва ли би събрал повече от 100х гласа в повече). Предполагам, че за Първанов ще са повече.
Т.е.изборите бяха решени от негласувалите „десни” избиратели. Сега ще се върна към тезата си за гласуването и спокойно мога да кажа, че тези които НЕ ГЛАСУВАХА на тези избори ни натресоха в тези ....йна, от което следва извода, че ще трябва на втори тур да ни измъкват от тях. Каквото трябваше да направя аз, го направих на първия тур.

Защо обаче стана така?
Възможен отговор даде Петър Стоянов, че Беронов бил неизбираем кандидат. В какъв смисъл неизибираем???? Единствнеото нещо, което се чу срешу него беше, че е възрастен. Ако това е доводът трябва да призная, че не разбирам собствения си народ. За мен това не е проблем – никога не съм се стремил да пасвам на мнозинството, но говори зле за едно обществао след като между комунист с променливо мнение, луд циганомразец и възрастен човек избра първите двама (изброих най-лошите качества на кандидатите). Това е отговорността на обществото и на избирателите.

Другата отговорност обаче носят тези, които трябваше да го издигнат. Вероятно начинът, по който беше издигнат кандидата не беше разбран, а пряко служебно задължение на политиците е да бъдат разбирани. Правя уговорката, че не на всяка цена трябва да се стараят за това... В този кръг включвам всички издънки на голямото СДС – т.е. Софиянски също го включвам, особено пък с неговото – ще подкрепя, няма да подкрепя.... Отговорността за поведението на Б.Борисов е на тези, които го лансират.
П.Стоянов и И.Костов им е време да разберат, че трябва (поне публично) да не си въртя номера. В човешки план мога да ги разбера, но все пак са решили да бъдат политици – и някои работи трябва да ги преглъщат. В края на краищата хората, които харесвам, вкарвам в леглото си – с останалите се налага да се погаждам по някакъв начин.

Можеше ли този резултат да бъде избегнат? Не знам дали Беронов щеше да бъде краен победител, но поне щеше да е с по-добър резултат. Има обаче една предпоставка – рогата, които си демонстрират публични П.Стояно и И.Костов, трябва да бъдат малко „поприбрани и поизпилени”. Нямам против да си се мразят, но ако едни семейни скандали започнат да се виждат навън – работата не е на добре... Т.е. в публичното пространство (ебати изразите употребявам) не трябва да излиза НИТО ЕДНА информация за търкания между тях.
В никой случай не биваше П.Стоянов да се кандидатира – най-малкото е неприлично да си бил президент, веднъж да си загубил, и после пак да искаш да си президент. Я си представете, какво ще стане и признак за какво е, ако напр.Путин реши да се кандидатира в по-следващите избори? Тъпичко, нали?
Добър вариант щеше да е, ако през пролетта бяха прганиьирали и предварителни избори – и най-неизвестният кандидат ще получи такава популярност, че даже и Първанов, с неговия космичен рейтинг ще се замисли. Бат’Петьо също беше световнонеизвестен, когато навремето беше издигнат за кандидат.

Защо моите хора не могат да пробият извън сравнително тесен (до 10%) кръг избиратели?
На мен общо взето не ми пука за това – вече описах какъв съм и не вярвам мнозинството хора в България да отговарят на всичките признаци. Но ако знаех – щях да съм лидер на десмицата в България;-)

14 коментара:

Цанко каза...

В неделната вечер думите Ви излъчват самочувствие.
Но, през нощта, като че ли, сте размислили.
И в понеделник вече обещавате критичен анализ след един ден.
Любопитен съм и съм в очакване. Обещаният ден измина.

Стойчо каза...

Споко, изобщо не преставам да се гордея с гласа си. Но за по-дълъг постинг ми трябва малко време, което в работно време ми е малко трудно да отделя, но ще го направя. А и до днес вечерта още има време.

Търновец каза...

Ужас или Безумие ... в това се състои моя евентуален избор идната неделя ... от 1997 (когато за първи път имах право да гласувам) досега не съм пропускал правото си да дам своя глас за един или друг български политик ... Този път мисля да пропусна ... Бог да пази България !

Цанко каза...

В следизборната нощ блуждаех по блоговете. И се спрях на вашия с комитата. Зачетох се и ми хареса писаното. След тези обяснения в "любов", представям и моето скромно мнение за изборите:
1. Не мисля, че 2/3 от потенциалните избиратели на Беронов са се въздържали да отидат до урните. Аргументите ми са два. Но, ще се спра на по-стратегическия – сиреч, на този, който ще определи резултатите на следващи избори. Моята версия е: В България няма десни избиратели. Тези хора, които гласуваха за СДС през 1991, 1994 и 1997 не бяха десни. А недоволни. И желаещи, да се случи нещо лошо на тези, които управляват. А, не да се случи нещо добро за самите тях и техните семейства.
2. По въпроса за избираемостта на Беронов. Тук има също варианти за две посоки на мислене. Единият път е в посока на морала. Другият път води към циничната (но, професионална) област на PR-a. За мен възрастта не е порок. Пък ми е и лесно за това съждение. Щото и аз съм възрастен. Ако нещо ме дразнеше в анти кампанията за Беронов, това бяха просташките епитети – „биберонов”, „памперс”, мумия”. Което характеризира огромна част от обществото ни на нивото на примитивни общества. Като ескимоси и хуйвенбини. И тук сте безпределно прав в диагнозата си – обществото ни е разделено на две неравни части: едната е за комунист с променливо мнение, а другата е за луд. Който е не само циганомразец, а стимулиращ избирателите си към омраза към другите.
3. Изцяло съм съгласен за начина на издигане на кандидатура, чрез вътрешни избори. Сигурно щях да гласувам за Беронов при алтернативни кандидатури. Но, не става въпрос за мен. А за принципи и за инструменти. Водещи до нещо полезно.
4. За Бойко Борисов. Това име (в частта президентски избори) го споменавам, тъй като се свързва с начина на издигане на дясна кандитатура. Имам моя версия, че съществуваше план, съвместно договорен между Борисов, Петър Стоянов и НДСВ, за елиминиране на Беронов и издигане на кандидатурата на Петър Стоянов. (При интерс, мога да обясня защо подозирам за такъв план.). И тук има отново място за разсъждение. Ако този план беше сполучил, това щеше ли да бъде моят кандидат? За себе си съм категоричен. Нямаше да бъде. При интерес, мога да обясня защо.
5. Накрая, ще обобща предългото си мнение. В България няма десни избиратели. Случващото се е закономерно. Изборите се печелят и ще се печелят от манипулатори. А, не от „моя” човек. Което не ме прави нещастен. Защото разбирам причините. И не искам да се променям.

Цанко каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Стойчо каза...

по точки 4 и 5: има интерес - напишете го:-)

Понеже дте постнали два пъти мнението си, имате ли нещо против да изтрия едното?

Цанко каза...

Искам да се извиня за двете поствания. Стана, поради моя глупост. Ако в бъдеще ще се включвам във Вашия блог, вече няма да се повтори.
А, сега конкретно по т. 4. Не съм поклонник на конспиративни теории. Което не означава, че не мога да свържа няколко събития в единна, логична връзка. А тези събития бяха:
- Изненадващото посещение на Бойко Борисов в дома на Неделчо Беронов. Основното в техния разговор беше съдебния иск на ДСБ София срещу Борисов и отношението на Беронов към този иск;
- Същата сутрин НДСВ се регистрира в ЦИК, като партия, която ще излъчи свой кандидат за президент. Първи от всички. Браво. Отличници. Ама защо в последствие не излъчиха никакъв;
- На следващия ден се провежда сбирка на СДС, на която основният въпрос е оттеглянето на иска на ДСБ срещу Борисов. В почти ултимативен тон;
- Минути преди да започне съвещанието на СДС, Атанасов се явява по радиото, за да съобщи, че ДСБ София ще преразгледа позицията си по иска.
Съвпаденията в тези случки, според мен, не са случайни.
Моята хипотеза е, че е съществувал план за измъкване на СДС от кандидатурата на Беронов и издигане на обща кандидатура на НДСВ, ГЕРБ, СДС. Планът, обаче, е замислен след подписа на Петър Стоянов за кандидатурата на Беронов. Затова и се поставя условието за съдебния иск на ДСБ София. Всички са разчитали на опърничавия характер на Костов, който няма да се съгласи на ултиматуми. И по този начин Петър Стоянов да може да обяснява отказа си от собствения си подпис.

Цанко каза...

По т. 5. – в България няма десни избиратели.
Ще плагиатствам определението на Комитата за десен избирател:
„"десните избиратели" по дефиниция са хора, които обичат свободата си, държат на собственото си мнение, мислят със собствените си глави и държат съдбата си в ръцете си”
Във всички общества подобни хора са в малцинство. А в посттоталитарните обещества, дефицитът е огромен. Липсва задължителната релация между икономически интерес и начин на гласуване. В общества, в които предимно живеят хора на наемния труд, икономическият интерес се заменя от някакво обществено чувство за справедливост. Това много добре е разбрано от мозъчния тръст на комунистическия преход. И затова черният PR беше насочен основно към демонстриране на злоупотреби от страна на представители на демократите. Къде справедливо посочени, къде изсмукани от пръстите. Но, крайният резултат е, че обществото в преимуществената си част, свързва корупцията със сините. Можеше ли това да се избегне? Според мен, можеше. Бил съм част от управлението в периода 1997-2001. Но в стопанското управление. Където мога да твърдя (в моята област), че корупция в ръководството нямаше. Същото това ръководство, пишеше ясни правила на играта, като едновременно използваше и прости милиционерски методи срещу корупция и злоупотреби на по-долни нива. И правилата важаха за всички. От чистачката до изпълнителния директор. Което се виждаше от работещите. Щом в една област това е било възможно, значи е било възможно и в национален план. Не ми е ясен живота в партийна структура, затова и не мога да коментирам как се е допускало издигането на нечисти хора.
Ако ще се започва отначало, трябва да се започне от това. Съобразяване с:
- чувствителността на хората към незаконно забогатяване;
- ефективни начини за противоборство на клевети от страна на медиите.

komitata каза...

Хубав коментар, Стойчо. Одобрявам това което пишеш, с изключение на това че си твърде добър христиенин и си склонен да дадеш още шансове на сините лидери..Аз не съм толкова добричък - промяна му е майката.. Цанко, може ли да ти туриме теорията за конспирацията като постинг в блога?

Цанко каза...

Добър ден, Комита,
За първи път се намесвам в лично пространство, което (мисля), че представлява даден блог. И честно казано, въпросът Ви не ми е ясен. Правете това, което смятате за добре.
Всичко добро.

Стойчо каза...

Здравейте Цанко,
Комитата има пред вид, дали можем да използваме Вашите разсъждения като отделна статия (постинг) в нашия блог?

Цанко каза...

Здравейте, Стойчо,
Не съм предполагал, че моите разсъждения могат да представляват интерес за някого.
Поместете я, щом желаете. Ще ми бъдат интересни коментарите.
Лека вечер

Златко Кръстев каза...

Хубава работа, ама пристрастна. Бай ти Недоделчо има един далеч по-голям недостатък - никой не го познава. Освен това има един огромен недостатък - издигнат е от другаря Лостов. Това последното хем му натриса всички негативи на Другаря, хем го показа на широката общественост като кукла на конци.

Атака мобилизира колкото можа, ама и ДСБ мобилиза колкото имаше. Как пък не се сети един коментатор в изборната нощ да стигне до извода за дедо Недоделчо след като сметнаха две и две за Боленчо - 9,753% от гласувалите * 42,51% от избирателите = 271 078 гласа за Н.Б. ДСБ получава през 2005 цифром и словом 7,08% = 234 788 гласа. За сравнение Атака получава 296 848 гласа през 2005, а В.С. 2006 скача чак до невъобразимите 597 175 гласа. Егати обединението вдясно, егати чудото! Другото си е една предисзвестена смърт: 1 129 196 (КБ) + 467 400 (ДПС) през 2005 дали са или не са съизмерими с 1 780 119 гласа за Първанов през 2006.

Комитата, по случайност се натрисам тук и то точно в деня на втория тур. Може би е най-смислено да задържиш това мнение до края на изборния ден, за да не обвинят теб или мен в някакво си там нарушение. Може пък да го прочетеш много по-късно и забавянето да стане от само себе си.

Стойчо каза...

Златко, много интересн постинг - и като изразена гражданска позиция и като лексика!
Но защо не са ти го приели в Труд или Сега, а с..еш по моя блог? Можеш да го направиш и в собствения си такъв:-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)