петък, октомври 20, 2006

Защо ще гласувам и защо ще подкрепя Неделчо Беронов?

В други ден има избори. Няколко дена преди тях всеки гражданин има да отговори пред себе си на няколко въпроса. Според мен те са:
- важни ли са изборите и има ли смисъл да гласувам?
- какво да правя, ако няма подходящ за мен кандидат?
- за кого (какво) да гласувам?
- срещу кого (какво) да гласувам?

За щастие (все още) живеем в свободна страна и всеки от нас има отговор ако не на всички, поне на първия въпрос. Ще се опитам да ви обясня моите отговори.
- Първият въпрос е фундаментален. Ако отговорът му е НЕ, тогава няма никакъв смисъл да се отгаваря на следващите въпорси.
o Достатъчно съм възрастен, че да съм участвал и в „изборите”, които любимата ни БКП организираше преди ‘89г. Беше май през 1987г или 88’а – година преди да вляза в казармата и не помня какво се избираше.
„Изборът” се свеждаше до следното – влизаш в тъмната стаичка, там има 1 (една) бюлетина с 1 (едно) име, което трябва да сложиш в един плик, след което плика го пускаш в урната и председателят на комисията ти дава бонбонче. Помня бонбончето, но не помня за кого съм гласувал.
Баща ми винаги си подготявяше изрезка от вестник с размера на бюлетината и слагаше нея в плика, а бюлетината носеше в къщи (има цяла колекция). На мен обяе не ми позволяваше да рискувам. Поне на моето семейство никога не му е стигал куража да не участва в такива „избори”. Тогава много слушахме „Гласът на Америка” на сръбски (щото на български се заглушаваше). Много рядко говореха за България, но си спомням един редакционен коментар за изборите в България: „Данас у Бугарско са били избори. Сви су гласачаи – гласали, сви су кандидати – избрани”.
Не искам да участвам в такива избори – никога! Те бяха унизителни!
Това е първата причина да ходя да гласувам на сегашните избори.
В нашата страна това е единственото реално право, което има един работещ, хетеросексуален мъж с български етнически произход и от правослвано вероизповедание, с висше образование и не чак толкова лоши доходи. Всичко останало са данъци и задължения.
Е как да си оставя магарето в калта и да не се възползвам от единственото ми реално право?
Това е втората причина, поради която ще ида да гласувам.
Третата причина е много добре обяснена от Комитата – големите момчета не могат да бягат от отговорността да се ангажират, иначе не са големи момчета, а малки поплювковци.
Четвъртата причина – абе хора, сега ви питат какво искате!!!! Ако си мълчите – кой ще ви чуе???? Ами политиците не са длъжни да се съобразяват с хора, дето си мълчат? Поставете се на тяхно място – ако жена ви не ви каже (с думи, жестове и поведение) какво иска от вас – вие как ще го направите? Само ще си четете вестника в събота и неделя, нали? Ами същото е и с политиците – сега ви питат какво искате от тях, не им се сърдете, че не ви разбират.
- Какво да правя, ако няма подходящ за мен кандидат?
o Тежък въпрос. Трудността му идва от предпоставката, че в България (и по-голямата част от Европа) имаме представителна демокрация. Май само в Швейцария има пряка демокрация, при която буквално всеки въпрос се решава в референдум. Кое е по-добро е дискусионен въпрос, по който може някой ден с Комитата да развием тезите си (по този и по въпроса с мажоритарните избори с него имаме различия, така че ето ти, драги, идея за нов постинг). Та – няма да го обсъждаме кое е по-добро – сега просто констатираме факта, че в България имаме предствителна демокрация, при която ние се явяваме работодатели на нашите представители, които от наше име трябва да вършат определена работа (в случая – да управляват държавата и общините). По този начин ние гражданите сме като работодатели, при който са дошли няколко кандидата за едно работно място – на първото интервю са дошли 7 кандидата, като най-вероятно ще се наложи да има още едно заключително интервю с двамата най-добри.
От тези седмината, нито един не може да бъде толкова подходящ за вас, колкото е примерно съпругата ви. Един реалистичен хуманист казваше – не мога да обичам цялото човечесвто: тези, които обичам - спя с тях! Т.е. всички останали във всички случаи не са подходящи за вас – така че не е редно да очаквате от хора, търсещи да работа да отговарят 100% на изискванията ви – ако отговаряха, нямаше да търсят от вас разбота, а – любов.
Тогава остава да изберем този, който най-много се приближава до изискванията ни. Казано математически – всяка функция има оптимум – задачата ни е да го намерим за себе си. Ако не изберем – гарантирано ще бъдете извън оптимума, тогава няма да имате правото да се оплаквате. Това разбира се се отнася за първия тур. За втория тур, ако се сбъднат прогнозите на социолозите за избор между ченге и лудо ченге – за сега нямам отговор и ще мисля допълнително.
Във всеки случай, когато имам избор от 7 стойности – една от тях винаги е оптимална. Това се отнася и за функция с 2 стойнсти – тогава изборът е по-труден. Затова – отивам със сигурност да избирам на първия тур (изборът е по-голям).

За кого да гласувам? Против кого да гласувам?
Кандидатите са 7, но тях, без да се напрягам, мога да изброя 5 имена: Първанов, Беронов, Сидеров, Марков и Берон – останалите двама ми се губят. А, сетих се – Любен Петров, ама седмия като име нищо не ми говори. Първият е действащ президент, втория – до скоро председател на Конституционния съд, третият едно време беше главен редактор на Демокрация, а после се подвизаваше в Монитор. Георги Марков – бивш седесар, а Берон беше председател на комисията, пред която брат ми защитаваше дисертацията си. Любен Петров беше началник на Генералния щаб.
Изобщо всичките са правили нещо полезно в България (даже и Сидеров;-)

Какви са доводите против седмината:
- Първанов – наложи влизането на ДПС в правителството, комунист, ченге, ако остане на власт ще стабилизира положението на управляващата коалиция (за мен това е отрицателно). Най-смешното и най-неизвестно за него е, че рядко ходи в чужбина (което му е пряко задължение като президент), а когато ходи – то или е в Русия или не може да лобира за българските интереси (когато беше ходил в Англия, не успял да се срещне с главните редактори на вестниците – а това беше важно, т.к.именно британските вестници бяха подели антибългарска кампания преди влизането в ЕС), седи си в посолсвтото и не се среща с никого. Даже ЖелюЖелев беше по-добър от него в тази дейност. Освен това Първанов има навика да си сменя позицията по фундаментални въпроси (за и против НАТО, за и против американски бази, за и против български контингент в Ирак). Не отричам правото човек да си променя мнението, но очаквам от един мой работник, да изпълнява това, което е заявил по време на интервюто – иначе се подиграва с гласа ми и ме кара да се чувствам, както преди 10 ноемрви. Всъщност честата и радикална промяна на възгледите е типично за комунистическите партии (четете Суворов)
- Беронов – доводът срещу него е, че е възрастен. Досега друго не съм чул. А той е имал възможност да се омаскари – врял се е в политиката (не на първи ред, но се е врял) бил е член на общинска избирателна комисия. Та като конституционен съдия не се чу нищо лошо за него! За мен възрастта му не е порок. Създава впечталение на морален човек. На неговата възраст човек може само да бъде добър. Едва ли може да бъде уплашен (за разлика и от Първанов и от Сидеров, да не говорим за Марков). Ако е имал досие – отдавна щеше да е излязло в някой вестник. Т.е. не може да бъде шантажиран. Има една точка в програмата му – за преодоляване на енергийната зависимост от Русия – да сте чули нещо подобно у останалите
- Сидеров – Първанов може да е ченге, но Сидеров е лудо такова, за който има подозрения, че се финансира в пари от Русия
- Марков – самокато видя Яне Янев до него и ви става ясно какво чудо е Марков
- Берон – честно казано това е един от най-странните според мен хора в българската политика – доколкото знам е голям учен (да са кръщавали на ваше име някой животински вид? – щото на името на Берон има няколко), чий го крепи в политиката? не знам. А и той май е с досие.
- Любен Петров – не обичам генерали в политиката (отнася се и за Бойко Борисов – Комита, не протестирай!;-)
- Последният – не му знам името, което е достатъчен довод срещу него

Така че милички, изводът е един: отивам в неделя на избори гласувам за Неделчо Беронов – предпочитам възрастен и морален човек, който е успял да не се забърка в мръсни дела, отколкото плеяда ченгета, единият от които е с всички признаци за психични отклонения.

Послепис: За пръв път в живота си обявявам за кого ще гласувам или за кого съм гласувал. За мен този въпрос е аналогичен на въпроса: Брюнетки или блондинки? Това е ЛИЧНО МОЙ ИЗБОР – така че ценете, че съм го споделил.

Чао засега и умната в неделя!

2 коментара:

cx каза...

Е, в мое лице очевидно имаш за читател един от "неумните, неинтелигентните и несъвестните" хора в тая страна. Жалко за теб, хубавата аудитория като че ли е за предпочитане.
Поздрави за поста.

cx каза...

Простете, това май трябваше да се появи в другия пост по темата, написал другия от двама ви.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)