четвъртък, октомври 19, 2006

Архивите говорят

Писмото на Панко Брашнаров и Павел Шатев до ЦК на ВКП(б) - всъщност е писмо до Сталин, с което двамата стари комунисти описват положението в Македония според собствените си наблюдения и възгледи. Писмото е уникален документ на епохата. За съжаление в българските архиви не се пази самото писмо, а само негово копие. Писмото е било предадено на българското посолство в Белград, с надеждата да бъде предадено на Сталин. Българското правителство прави копие за себе си и препраща писмото. Къде и дали се съхранява оригиналът на писмото в Русия, на мен ми е неизвестно. Изключителни благодарности на Иван Донев, който ми изпрати сканирани страници от книгата "Македонския въпрос в
българо-югославските взаимоотношения (1944-1952)", издание на Централния Държавен Архив. Писмото се намира на страници 437 - 443. Приятно четене.

№ 284

Изложение нa Панко Брашнаров и Павел Шатев до ЦК на ВКП(б)
за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г.
Скопие, 1 октомври 1948 г.
До ЦК па ВКП(б)
Другари,
Тук приложено Ви изпращаме едно кратко изложение за някои факти за сегашното фактическо положение в нашата страна, подписано от нас самите. Молим Ви, приемете нашите другарски привети:
Панко Брашнаров, Павел Шатев
Строго поверително

до ЦК на ВКП(б)
Въпросът за обединението на македонския народ още от самото начало се подко­па поради неговото неправилио поставяне от страна на ЦК на ЮКП в смисъл целокупна Македония да се присъедини към ФНРЮ, без да се държи сметка за особените, специфични условия, нито за братските съседни страни, при това без да се гледа в перспектива участието на прогресивните сили на Балканите и за тяхното обединение в една мощна федерация - южнославянска или балканска.

ЦК на ЮКП се стреми да завземе целокупна Македония, в което становище има всички елементи за едно националистическо буржоазно гледище, което иска пряко отцепването нa известни области да разреши македонския въпрос, игнорирайки жизнените интереси на българския народ и ръководителите на ЦК надменно се отнасят спрямо своя равноправен ЦК на БРП(к). Ако се върви по пътя, сиреч становището на ЦК на ЮКП, тогава Македония не може да служи за съединително звено между балканските народи, поради това защото ще даде превес на ФНРЮ за излаза на Белото моро, да отдалечи България от морето, да я лиши от природните богатства на Пиринския Kpaй и по този начин да направи България икономически зависима от нея.

Същото е и за Егейска Македония, чийто етнографически състав е изменен поради станалите събития след първата империалистическа война, в чийто състав една голяма част има тук (чужд) елемент, който може да е и неприятелски, даже враждебно настроен към ФНРЮ. Освен това с отделянето на Егейска Македония от Гърция последната се лишава от богатите плодородни полета - Солунско, Серско, Драмско - които служат за житница и тютюново производство от една страна, а от друга страна, при тая перспектива, сиреч стремеж за отцепване, отделяне територии от Гърция, се усилва позициите на крайно националистическите елементи - монархо-фашистите, и ще им служат за коз в техните ръце да се оправдават, щото ако победи демократическият блок, Македония ни повече, ни по-малко ще бъде завладяна от Югославия. A при сегашните политически обстоятелства, политическа обща ситуация и епична борба, която гръцкият народ води, а и македонският народ в Егейска Македония, е истинско светотатство по отношение да дадените и давани жертви подържаното становище на ЦК на ЮКП.

Toзи лозунг, това становище за обединението на македонския народ в рамките на ФНРЮ имаше смисъл в 1943/44 години, когато македонският народ беше поставен пред алтернативата или да остане като южно-сърбианец, т. е. да бъде оставен на сръбска асимилация, или да бъде фактически унищожен от една страна, а от друга, същестгзуващият чисто фашистки режим в България, фактически вече окупирана от немците, въпреки усилията, съпротивата и борбите на прогресивните елементи и сили в страиата, начело c БРП(к ), не можеха да излязат на повършнината, да се проявяват по-силно и по-открито, за да можеше да се постави конкретно по-другояче цялостното освобождаване и обединение на македонския народ. Нo сега, когато в България начело на управлението стои БРП (к. ), която в нищо не отстъпва на ЮКП, нема смисъл да се надпреварваме за завземане или заграбване на земи, които принадлежат на самия македонски народ, a не на ЦК на ЮКП.

За да илюстрираме агресивните, националистически стремежи на ЦК на ЮКП пи отношение на съседните страни и асимилаторската политика по отношение на македонския народ, прикривани под булото на комунизма и в името и под знамето на кои се вършат престъпления, изнасяме някои факти на неправди, терор и насилия по отношение нa отделни лица и групи в цяла Македония и навън от нея.

1. ЦК на ЮКП е прикривал до резолюцията на Коминформбюро своя национализъм под булото на комунизма, ето как е вербувал на отделните командни позиции на партията свои слепи и послушни оръдия, какъвто е типичният случай с лицето Видое Смиловски, сегашен подпредседател на Владата на НP Македония.

В 1944 год., м. август, на планината Козяк, преди да се събере нa историческото заседание в манастира „Св. Прохор Пчински", (АСНОМ) антифаш. събрание на Македония на едно събрание, когато се готвеше листата за народни представители па Македонския генерален съвет, Вукманович-Темпо дойде на събраиието с един млад човек от Гостиварско, а той не знаеше да говори македонски, той беше Видое Смилевски. Ген. Темпо го предложи за народен представител в АСНОМ. Присъствуващите се възмутиха и се противопоставиха и особено се изказаха против това предложение другарите Лазар Соколов от Куманово, бивш пом.-министър на търговията, а сега професор на университета в Белград, Кирил Григоров - бивш министър на финансите в Maкедония, а сега пом.-министър иа финансите в Белград и Благой Хаджи Панзов, бивш noмoщник на главния обвинител на Югославия, доскоро съветник при югославската легация в София а сега отстранен, отзован и сега без определена служба, ген. Темпо се разсърди и напусна събранието. После, когато се продължи събранието, Темпо дойде наново и зaяви „Видое Смиловски е изпратен от ЦК на ЮКП и трябва да се внесе в списъка на народните представители..." Заповедта беше изпълнена, но за това горните другари по-късно бяха пръснати по Сърбия като съмнителни и неблагонадеждни лица и така лишени от възможността да станат общественици и македонски народни и държавни деятели.

По такъв начин се поставиха, изтъкнаха други лица, като Никола Минчев, Kиро Мильовски, Любчо Арсов, Вера Ацева, а и самият Лазар Колишевски, който има заслуги спрямо македонския народ и работническата партия само затова, защото е учил зaедно с Ал. Ранкович в средно техническо уцилище (В. Т. завод) в Крагуевац, а после арестуван в Македония (1941 г.) и осъден на вечен затвор от българската фашистка власт. "Такова вербуване се прави по всички републики и само така може да се обясни и избирането на все наивни доверени, т. е. слепо послушни лица като делегати, (които) могат да се подчиняват на дисциплината на ЦК на ЮКП, който има нахалството да иска строга дисцииплина от своите членове, а сам да не се подчинява на по-висшия орган, какъвто е Коминформбюро.

2. ЦК на ЮКП имайки на разположение държавния апарат и слепите екзекутори - органи на УДБ, всички подбрани и правоверни оръдия на Ал. Ранкович и Цв. Узуновски, уволнява от служба и изключва от партията и фронта лица, които са израстнати или симпатизират на резолюцията на Комииформбюро, какъвто е случаят например с председателя на върховния съд на НР Македония Коста Тасев и Димко Страчков, самият инвалид, а през време на народоосвободителната борба изгубил убити в борбата татко и брат и т. н.
Под предлог на квартирна криза и национализацията на имотите ЦК на KПМ извърши отнемане на къщи, какъвто е случаят например с лицето Нанче Велков, който още в 1945 г. е подарил две къщи на държавата, 1946 г. даде още две къщи под наем на държавни учреждения и останалата му единствена къща на ул. 370 №9 - Скопие, където живееше му се взема, за да се чуват само молбите на Д. Влахов, а цялото семейство на Нанче е изселено в село, макар да има три малки деца , които ходят на училище.

3. По заповед на ЦК на КПМ председателството на президиума на НР Македония определя пенсии, какъвто е случаят с лицето Дончо Арсов, татко на министъра на труда Jlюбчо Арсов, бсз да има какви да са заслуги.

4. За да се повдигне „борбеността и авторитетот" на партията по директивите un ЦК на ЮКП се набляга да се отрича всякаква борба, ако не е свързана с борбите на Сърбия. Тая надменност иде дотам да твърди, щото историята и революционните борби на македонския народ едва ли не започват от 2.Х.1941 г.

5. Като крайностите - националистическият нихилизъм на ЦК на МКП се допи­рат до националистическите и даже шовинистични крайности на ЦK на ЮКП. След първото заседание на ACНОM на 2 август 1944 г. народните представители избраха ко­мисия, която трябваше да изработи и македонска азбука и граматика. Комисията изра­боти азбука и я поднесе за одобреиие пред АСНОМ, тая азбука не ce одобри от ЦК на МКП, под предлог, щото тоя който пише по чисто македонски не е тук. Алузия за Венко Марковски, който по това време е бил във втората бригада. Това мнение на ЦК на КПМ се даде бидейки ЦК още нe ce чувствуваше господар на положението, а и сметаше дека Венко Марковски ще се присъедини към гледището на ЦК. После дохождането в щаба на Венко Марковски се видя, че и той е поддръжник на македонската азбука далече от всякакво сръбско или българско влияние. С разширяването на свободната територия в Македония и прехвърлянето на щаба в с. Долни Брановски-Велешка околия, ЦК на KПМ се почувствува по-здраво застанал на своите позиции и затова почна да настоява на всяка цена да се въведе Вук-Караджичовата азбука и колкото се може македонския книжовен език да се отдалечава от народния говор. Проводници на тази политика бяха ген. Темпо и Лазар Колишевски преку Блаже Коневски по теоретичните напътствия дадени от проф. Боткович, изтъкнат великосръбски шовинист и съратник на окупаторската власт в Сърбия.

Въпреки това течение(то) за въвеждане на една чиста македонска азбука не беше удушуно, затова кога президиумът на ACНOM дойде в Скопие наново се повдигна въп­рос, коЙ биде отклонат с една хитрост от страна на ЦК на КПM, като рекоа ке биде повикан проф. Державин и Бернщайн да си дадат мнението за македонската азбука и книжовен език. Горният проф. Державин дойде в Белград без нарочно да му се даде възможност да посети Макецония. Той предлог беше даден от ЦК на КПМ. След като ЦК се почувства по-силен почна на всеуслушание да тръби за културни придобивки, за македонски език, а всъщност подземно почна да се шири мнението щото ние македонцита сме малък народ и затова защо ни е да изработваме език, като имаме готов сръбски език и можем да си служим с него. Нашите национал-нихилисти разпространяваха рав­нодушност спрямо нацията како нещо кое е отживело времето си, а ЦК па ЮКП напротив преку своя „агитпроп" засилваше национализма. И затова цялата територия па Вар­дарска Македония тя запази за сфера на културно влияние, където не ce пущаше от 1945 г.

до сега никакъв друг вестник u книги освен сръбски, под предлог, че не cе списвали по чисто комунистическа линия. Дори и органът на Съветската армия в България беши спрян да се продава само, защото се списваше на български език.

Не стига това, но езикът в книгите и вестниците особено в. „Нова Македония" преднамерено, умишлено, с явна тенденция се изопачава от постоянно поставени лица, както е засега лицето Джамбаз от Прилеп, за да не може да се разбира и народа да бъде принуден да чете в. „Борба" или „Политика, т. е. само сръбски вестници.

6. Все със същата тенденция не ce съставят учебтгици на македонски език, за да се принудят учениците да си служат със сръбски учебници, а това е средство, за да се сродят учениците със сръбския език.

7. Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен, a навсякъде се пеят само сръбски песни! Ако някой пее македонска песен, той е "сепаратист" и "националист", а ако се чуе българска песен всички се смятат за ВМРО-вци.

8. Народните представители в Скупщината в Белград всякога говорят своите речи па сръбски език под предлог да бъдат разбрани от другите депутати.

9. Много дирекции и предприятия в Македония водят своята официална преписка на сръбски и то мегу себе си. Дори има случаи в Министерството на земсделието пом. министър „Планински" . Стоилко Иванов настоява подведомствените дирекции да да­ват докладите им на сръбски език.

10. Но, той, национал-нихилизма на ЦК на КП Македония и шовинизма на ЦК на ЮКП се проявява най-изразително в административно-териториалното разделение на Македония и Сърбия.

Административно-териториалпата граница нa Македония откъм Сърбия сега ми­нава през Четирски рид - 10 км на север от Куманoво, докато истинската и етнографска граница на Македония е реката Южна Морава и р. Пчиня и обхваща околиите Търгови­ще, Бояновци, Прешево „Козяк", т. е. триъгълникът между Крива Паланка, Босилеград u Враня. Целият този край е населен с македонци, приобщени от сръбската пропаганда към сръбската нация. ЦК на ЮКП като истински „Комунистически ръководител" е запазил този край за Сърбия и в същото нреме дава вик да се присъедини и Пиринска Македония към Вардарска Македония.

Не стига това, ами надават и вик, че българската пропаганда в Пиринския край българизирала пиринското население. Затова се намери и ЦК на ЮКП, ( който) подбужда преку ЦК на КПM да изпрати учители в Пиринския край , за да събудят македонското съзнание между населението. Се явява въпросът, защо не се пращат македонски учители в „Козияк". Не само, че там не се изпращат учители македонци, за да будят македонско съзнание, а ЦК на КПМ дори отваря сръбските училища в македонска територия, сегашната граница от към Сърбия в селата Табановци, Четирци, Никулени, Старо Нагоричани. А в Куманово има и сръбско училищс, макар да няма чисто сръбско национално малцинство, като преселини или дошли тим да живеят "Тези „сърби" в Куманово вършат (правят) литие на „Св. Сава", докато на македонците не им се Позволява даже да празнуват по същия начин и празника „Св. Св. Кирил и Методий" - 24 май.

11. Докато ЦК на КПМ така отвращава народа от правилното развитие на националното чувство, дотогава ЦК на ЮКП чрез агитпропа в лицето na Mилован Джилас и
Нешкович, разпространяват в печата най-груб национализъм или великосърбизъм. В статията послучай годишнината на Вук Караджич във в. "Борба" бр.. от .. от Мил. Джилас споменува за сръбска книжовност в периода от Кирил и Методий до Паисий Хилендарски, докато летописецът Черпорзец Храбър, съвременик па Кирил и Методий, казва : „Прежде убо словен не имахън книгън, но чертаехъ и резаахъ погани сонште", т.е. говори за общославянска култура още недиферинцирана.

Изхождайки от гледището, че русите величаят и славят генерал Кутузов, Суворов, като народни герои, то Бранислав Нешкович на VI конгрес на Народния Фрон на Сърбия величае войводите ген. Цутник, Стрепанович и Мишич и ги провъзгласява за народни герои. В случая, изглежда, Нешкович смесва произхода на тия войводи, които са от сел­ски ироизход, с техните дела като пълководци и поборници за великосръбство. Знае се, че войводагга Цутник беше дясната ръка на княз Apcени и престолонаследника Александър Карагьоргьович по време на балканската война, когато Македония беше поделена между балканските съюзници, а още по-важно за това време са масовите кланета па много македонски родолюбци. Що се отнася до другите войводи, като „солунци", когато се върнаха през (1918 г.) в държавата на СХС в кръг удариха генералната стачка на железничарите, рудничарите и миньорите в Тръбовле 1919/1920 г.

Горното се потвърждава от думите на Милован Джилас, казани на едно интимно събрание: „Това, което ръководителите на бивша Югославия не можаха да направят близо 30 години, ние новите ръководители го паправихме за 3 години."

Тия и други подобни думи, мнения, заключения на теоретиците на ЮКП се оправдават и се приемат за правилни Комунистически от ЦК на МКП а що се отнася до нашите македонеки дейци и борци за нашето освобождение, то те се наричат националисти, недорасли за времето или изкуфяли сгарци, които не трябва и не заслужават да се слушат и уважават. На тия фарисеи им е потребно да дигат шум и да се крият под комунистическа покривка - прикритие и свободолюбие. Затова им е потребно пред света да дигат паметник на Гоце Делчев в Скопие.

Потребно им е да основат комитет за илинден­ски пенсии, потребно им е да правят „тържсства" за Илинден (ден на голямотоо македон­ско въстание от 1903 г., наречеио Илинденско, поради това, че беше вдигнато па самия ден св. Илия - 2 август 1903 г.) в Крушево, като трибуна да се ругае всичко български, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание. Нашите фарисеи имат илинденци пенсионери инвалиди, старци па държавни ясли, които трябва да се издържат за да не падне блесъкът на свободолюбието и признателността на КПМ. По тоя начин не давайки възможност на илинденците организирано да манифестират и проявят своето борчество и своят приноскт към освободителното дело.

Със забраняването на всякаква оргапизация на илинденци в Народния фронт като отделна група се върши умишлено от ЦК па ЮКП, за да се задуши и да не излезе на наяве оня животоспособен и борчески елеметст, който изнесе на своите плещи илинденската епопея и народоосвободителната борба. Горното се потвърждава от добре известното за всички екзекутиране на 12 души в Скопие, 53 души във Велес, 43 души в Куманово - без всякакъв съд, избити от органите на ОЗНА по директива и заповед на Александър Ранкович. Ние не говорим за престъпниците фашисти, които с оръжие или по друг начин са се борили против партизаните, но ние сме против, затова защото обществото не бе осведомено за тяхната виновност. Тогава, когато по Сърбия селяни дражависти, хванати с оръжие в ръка и борбата с партизаните, бяха помилвани като „подведени", „излъгани".

Плодовете на тая с нищо неоправдана българофобска политика, както срещу македонския народ, срещу емиграцията в България и спрямо самия български народ, се проявиха още в началото на освобождението на Македония от фашизма. Още от началото на освобождението, вместо да вървим към сближение с емиграцията и българския народ и цялото това движение да дойде отдолу, от самия народ, вместо да се улесни съобщенията и общуванията с България или между Вардарска и Пиринска Македония, напротив, те изкуствено се скъсаха и всяка проява от страна нa емиграцията или от самия народ в Македония, по разни градове и села за сближение и взаимна помощ, се тълкуваха своеобразно, както в случая с Охридекото братство в София, което изпрати в 1945 г. на населението в Охридска околия (царевица-б. съст.), беше отхвърлено като „рушвет", за да бъде освободено лицето Кецкаров - бивш кмет на rp. Охрид.

На тия прояви на състрадания, които излизат отдолу в народа, председателsгг на правителството Лазар Колишевски показа, (че) „дипломатическият път за помощ от София за Скопие е чрез Белград". Това значи, че се отхвърля всякакво сближение и общуване с българския народ и македонската емиграция, докато успеят да асимилират македонската младеж, без да смятат, че това е една сериозна работа и най-малко комунистите са за такова асимилиране. Затова се дойде до печалния факт от огромната македонска емиграция в България нашата кауза да се „брани" и„защитава" от един професионален агент, продажник още на крал Александър, известен малоумник и базхарактерник Aнгел Динев, който с резолюцията, изготвена и продиктувана от други, напада и обвинява БРП (к).

Тая резолюция е вече с охота отпечатана в 100 000 екземпляра, за да се разпространява навсякъде в един момент, когато у нас няма хартия даже за учебниците и др. ЦК на ЮКП, за да задоволи реакцията в Югославия, издаде закон за пенсионерите, който закон признава завареното положение на всички чиновници главорези, джандари и насилници на македонския народ. Също не се забравиха да се пенсионират сръбските учители-пропагандатори на сърбизма в Македония, които са били плащани от Министерството на вътрешните работи на бивша Сърбия, тогава когато истинските народни учители, които са служили на македонския народ за 10-15 турски лири, които пари са се събирали от църковните приходи от входни билети, от чистачки - на тях няма пенсия, защото в училищата, в които те са учителствали, са били под ведомството на екзархията, която също бе официално призната от турската държавна власт като представители на македонското и българското убечно дело тогава. Засега не намираме за нуждно да засягаме икономически пролеми, с чието провеждане и използване се дойде до абсурд.

13. Правосъдието на НР Македония по директивите на ЦК на KПM e достигнало до степен нa една илюзия за съдене no законност, защото присъдите като система се дават предварително в затворен плик на съответните съдии. Достатъчно е да ce вземе коя и да е присъда по политичeска или углавна работа, за да се установи тази илюзованост. По тоя начин народът губи вяра в народното правосъдие. Ето това е в правосъдието, то с народните обвинители работата стои още по-лошо защото те са органи на ЦК на КПМ. Делата в съда и Македония от ден нa ден намаляват поради това, че народът е вече изrубил вяра в съда като държавен инсгитут и ако има дела в сьд, те нарочно и изкуствено се създават от народните обвинители под диктовката на УДБ, която върши обиски и под предлог да няма някои скрити неща, които по-скоро са им потребни, като напри­мер: каса за пари, фотографически апарат, билярди и т. н., повдигат дело и собственикът бива арестуван.

14. Затворите са пълни с политически затворници вследствие на измислени афери, като придърженици на ВМРО - Иван Михайлов, който не е имал и няма никакво влия­ние между масата, а с тия процеси му се издига авторитетът и името като народен герой.

1.Х.1948 год.




ЦДА, ф. 214 б, оп. 1, а. е. 517, л. 3-1. Копие. Машинопис. Публикувано в: Ангслов, В. Как се изгражда..., цит съч., с. 79-87.

7 коментара:

Търновец каза...

Милован Джилас : „Това, което ръководителите на бивша Югославия не можаха да направят близо 30 години, ние новите ръководители го паправихме за 3 години."

Е това направо накара кръвта ми да заври ... Йебо ви пас матер у уста, йебем ви баку у дупе , йебем ви све српско !

ivanrd каза...

Да е жив и здрав бай vbb, че заради него купих книгата, той пък взе, че се обиди ....
Мамка им сръбска, ама то им се върна хубаво :)))

Анонимен каза...

1. zoshtoto funktsioneri v vlada na edna iogoslovenska republika (Makedoniya) bi napisale pismo km vladeeshtata partiya v Balgariya kogato proletta i letoto 1948 site diplomatski otnosheniya mezhdu Yugoslaviya i Kominformot se prekrateni? (pismoto e duri ot esen 1948). Vidi Tito e bil demokrat?! sa pishuvale pisma, sa kritikuvale tehnoto rakovodstvoto itn?!

2. zoshtoto spomnyavaat "makedonski yazik" itn.? Quote: а той не знаеше да говори македонски; пише по чисто македонски; македонския книжовен език; културни придобивки, за македонски език; не ce съставят учебтгици на македонски език itn.

3. Zoshtoto govorat za "makedonski narot" v smisol "makedonskiot narod v Egeiska Makedoniya" kako da govorat za etni4eska pripadnost a ne regionalizm (ne demek ima makedontsi-grci, makedontsi-blgari itn.). Quote: обединението на македонския народ; македонският народ в Егейска Македония; обединението на македонския народ itn.
Tova e bash "makedonisti4ki"

4. Quote: Затова се намери и ЦК на ЮКП, ( който) подбужда преку ЦК на КПM да изпрати учители в Пиринския край , за да събудят македонското съзнание между населението.

kontradiktsiya? pogore veli "makedonskiya narod" i "makedonskiya ezik" a tuk naednash "protestira" demek kako taka Tito drsko isprashta u4iteli da prevrnat balgarite v etni4ki makedontsi? Ta vo tiya komisii za "pomakedon4uvanie" u4estvo zel i samiya Shatev! vidi izvestniya balgarski akademik Dobrin Mi4ev kakvo kazva za Shatev: На 4 и 5 февруари 1945 г. в София се състоя Първият конгрес на македонските бежанци в България. На него присъствуваха 185 делегати от 55 братства, както и делегация от Скопие, ръководена от П. Шатев. Работата на конгреса премина в духа на неправилните постановки на БРП (к) по македонския въпрос - признаване на „македонската нация” и на „македонския език”
izvorot e balgarski: http://knigite.abv.bg/statii/mp_1991_1_michev.html

5. Quote: Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен

Ta i v Balgariya denes ne e taka? vidi Tv Planeta 90% gretski, turki, serbski turbofolk i kakvi ne melodii? bouzouki, arabeski itn. Heh "Mu rekol shutiot na rogatiot" kako se kazva v Makedoniya

komitata каза...

1. zoshtoto funktsioneri v vlada na edna iogoslovenska republika (Makedoniya) bi napisale pismo km vladeeshtata partiya v Balgariya kogato proletta i letoto 1948 site diplomatski otnosheniya mezhdu Yugoslaviya i Kominformot se prekrateni? (pismoto e duri ot esen 1948). Vidi Tito e bil demokrat?! sa pishuvale pisma, sa kritikuvale tehnoto rakovodstvoto itn?!

Защото за всички комунисти Сталин е цар и бог едновременно. Писмото е написано до Сталин, а е препратено през България. Не знам какъв демократ е бил, щом след писмото ги е репресирал.

2. zoshtoto spomnyavaat "makedonski yazik" itn.? Quote: а той не знаеше да говори македонски; пише по чисто македонски; македонския книжовен език; културни придобивки, за македонски език; не ce съставят учебтгици на македонски език itn.

Защото са комунисти и верни на линията на Коминтерна

3. Zoshtoto govorat za "makedonski narot" v smisol "makedonskiot narod v Egeiska Makedoniya" kako da govorat za etni4eska pripadnost a ne regionalizm (ne demek ima makedontsi-grci, makedontsi-blgari itn.). Quote: обединението на македонския народ; македонският народ в Егейска Македония; обединението на македонския народ itn.
Tova e bash "makedonisti4ki"

Точно така - комунистите приемат македонистичната идея като своя

4. Quote: Затова се намери и ЦК на ЮКП, ( който) подбужда преку ЦК на КПM да изпрати учители в Пиринския край , за да събудят македонското съзнание между населението.

kontradiktsiya? pogore veli "makedonskiya narod" i "makedonskiya ezik" a tuk naednash "protestira" demek kako taka Tito drsko isprashta u4iteli da prevrnat balgarite v etni4ki makedontsi? Ta vo tiya komisii za "pomakedon4uvanie" u4estvo zel i samiya Shatev! vidi izvestniya balgarski akademik Dobrin Mi4ev kakvo kazva za Shatev: На 4 и 5 февруари 1945 г. в София се състоя Първият конгрес на македонските бежанци в България. На него присъствуваха 185 делегати от 55 братства, както и делегация от Скопие, ръководена от П. Шатев. Работата на конгреса премина в духа на неправилните постановки на БРП (к) по македонския въпрос - признаване на „македонската нация” и на „македонския език”
izvorot e balgarski: http://knigite.abv.bg/statii/mp_1991_1_michev.html

Да не виждам контрадикция - Шатев е комунист, който сляпо изпълнява нарежданията на партията


5. Quote: Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен

Ta i v Balgariya denes ne e taka? vidi Tv Planeta 90% gretski, turki, serbski turbofolk i kakvi ne melodii? bouzouki, arabeski itn. Heh "Mu rekol shutiot na rogatiot" kako se kazva v Makedoniya

Говориме на живо, а не по медиите ;-)

Makedonec каза...

Оставетене веќе еднаш и не ни се мешајте во историјата, не ги валкајте македонските херои, а тие ваши факти пикнетеси ги во газот на мајка ви.Шатев,Брашнаров,Сандански,..,биле и ке бидат МАКЕДОНЦИ.Сакал некој или не,постои македонски народ кој зборува на својот мајчин македонски јазик.Престанете со фалсификувањето на историските факти.Поздрав од Македонија.

кан кубер каза...

А ти смрдлив и вапцан бугарино, да ти ja ебам српската ти маjка безродна!

Чети добро прво и ja научи историjaта и вистинските факти и потоа ми излегуваj на блогеров!

НЕПОСТОИ МАКЕДОНСКИ НАРОД, ТУКУ РАЗДВОЕН БУГАРСКИ НАРОД!

Анонимен каза...

кубер кан кан,

маме да ти ебам изродничко, пиздали ти материна твоје, цеце да ти ебам, ќе те пцијам до кај шо ќе те видам на блог, менструален отпаду, криминогена структуро, идиопатска кретеноидна карикатуро,

SUCK MY COCK!!!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)