понеделник, октомври 30, 2006

Нова политика: Реално управление в реално време

Сегашната форма на демократично управление не се е променила кой знае колко от момента, когато е била употребена за пръв път преди няколко хиляди години. Основните принципи са - равноправие (всеки участник има право на един глас, както и има право да бъде избиран), представителност (поради невъзможност всеки да участва директно в управлението, правата по управление се делегират на малка група представители), контрол (всеки може да контролира и наблюдава управлението, както и да разпространява сведения за него)

Всъщност този модел на управление решава няколко проблема, по съществото си информационни:

Равноправието дава възможност всеки избирател да бъде впрегнат в изборния процес (т.е. да бъде използвана мощта му за обработка на информация) Представителността пък решава проблема с тесния информационен канал - при нарастване на бройката на хората в обществото става невъзможна обмяната на информация от всеки към всеки на цената на някакви разумни усилия и за приемливо време. Това налага появяването на посредници - хора, които изразяват интересите на цели групи други хора и които участват както в управлението (трите власти) , така и в контрола и осведомяването (четвъртата власт)

За недостатъците на системата говори още Платон.

Но иде информационната ера и дефектите на тая система все повече се проявяват, защото технологиите позволяват много успешно да бъде злоупотребено с тия дефекти.

Накратко за дефектите: Първи дефект - системата е основана върху мандатите, т.е. притежава голяма инерция (в общия случай нашият избраник може да натвори сума ти поразии, преди да бъде сменен), втори дефект - ефективността на използване на мозъчните възможности на всеки един участник в демократичния процес е твърде ниска, трети дефект - възможноста за информиран избор е доста проблемна, четвърти дефект - отделният участник в процеса не се ползва според възможностите му. На практика масовият участник произвежда по един байт управленска информация на няколко години при това (често) въз основа на манипулирана информация, което е много под възможностите на човешкият мозък. Трети дефект - контролът и осведомяването са много крехки механизми, които лесно могат да бъдат блокирани или манипулирани. В крайна сметка като резултат имаме система с чудовищна неефективност.

Само че в днешно време изчезват предпоставките, породили тази демократична система - първо Интернет дава възможност на всеки да може да общува със всеки друг, второ, това да става в реално време, трето - да получава обратна връзка от всяко взето решение на секундата. Т.е. ще трябва да се промени представителността (информационният канал вече не е тесен и позволява друга организация на процеса на взимане на решения), променя се контролът (който вече технически може да става в реално време) и гласуването - взимането на решения (което по електронен път може да бъде много по-сложно и по-бързо от класическия вид с листчета, съдържащи по няколко знака информация, които се броят на ръка и след това доста произволно се интерпретират).

Възможно ли е обаче, технологиите да не навлязат в пълна сила в демократичния процес и да си останеме да си броим листчета на всеки четири години? Честно казано не мисля, ще навлязат и то до дупка.. Технологиите винаги запълват цялата възможна ниша на която са способни, независимо от неприязънта на управляващите (Тя все пак се върти, нали?)

Така че аз очаквам грамадни размествания в устройството на държавата и в политическата система - докато управлението на обществото (не казвам държавата, защото не ми е ясно бъдещето и) заприлича на модериране на форум.

И както знаят всички, които са участвали във форум като модератори или участници - няма технология която да компенсира недобронамереността и липсата на култура.

А първата стъпка към новата епоха може да бъде една гъвкава система за провеждане на референдуми..

4 коментара:

Цанко каза...

Последният абзац ми хареса много. Защо да не се започне с местните избори. Кандидатите за кмет да се определят предварително на вътрешни избори.

komitata каза...

Отлична идея.. първичните избори се доказаха като доста ефективен механизъм за преодоляване на вътрешни различия по демократичен път. Въобще вътрешнопартийната демокрация при десните има бая хляб да изяде...

vasil garnizov каза...

Темата е дълга, така че ще се огранича с два бързи въпроса за проясняване:
1. Как си обяснявате неофициалните коментари на европейската комисия относно стратегията на българското правителство да инвестира дългосрочно в развитието на e-government (те твърдят, че проблемите ни произтичат от състоянието на "традиционната" администрация по начин, който е нерешим от "електронната" администрация?
2. Предварителните вътрешни избори в дясно веднъж изиграха положителна роля (1996, когатопослужиха за средство за елимиране на д-р Желев), веднъж - отрицателна (в навечерието на местните избори 1999 г., когато доведоха до тежки разцепления на местно ниво, които после се възпроизмедоха при деленето между СДС и ДСБ). Въпросът е как да разберем в кой случай ще са полезни, та да ги ползваме, и в кой случай вредни, та да ги отбегнем?

komitata каза...

С удоволствие бих коментирал забележките на ЕК към нашата стратегия за елекронно правителство, но не съм запознат с тях.. къде мога да прочета нещо по въпроса.. Иначе за първичните избори четете в блога на Васил Гарнизов ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)