сряда, октомври 18, 2006

Аз ще гласувам за Беронов и ще обясня защо

Значи аз по принцип съм на мнение че,
Трябва да се гласува, за да поеме човек отговорност за собствената си страна. Ако човек не желае да поеме отговорност за собствената си страна, може би трябва да се замисли въобще за това, как се справя с живота по принцип. Знам, че ще ми кажете, "тая нещастна страна не ме интересува". За да ви помогна с отношението към страната, ще ви обясня какво е държава.
- Държавата не е 110 000 квадратни километра оградена площ -това е само мястото където се намира. Знаете ли например, че Израел е можел да бъде в Уганда?
- Държавата не е президента, той е само представител, който бива избиран
- Държавата не е и парламента
- Държавата сме всичките 6-7 милиона човека с българско гражданство. Колективно трябва да вземем такова решение, което би запазило нашите интереси. Какво ще се случи ако умните, интелигентните и съвестните откажат да гласуват - ще гласуват неумните, неинтелигентните и несъвестните. Резултатът от такива избори ще бъде умен, интелигентен и съвестен или точно обратното? Добра отправна точка за размисли.

Ако няма кандидат който ми допада, ще гласувам за по-малкото зло. Подсказвам на интелигентните хора, които четат този текст - никога и в никоя държава няма да доживеете на избори да се яви човек, който олицетворява всичките ви виждания как трябва да изглежда вашият политически представител. (Ако ги олицетворява напълно, можете да се омъжите/ожените за него/нея, ще ви бъде добра партия) И тъй като е безмислено да сравняваме текущите кандидати с идеала за политически представител (а такъв идеал все пак съществува единствено и само в главите ни), винаги трябва да се избира по-малкото зло, човекът, който ще допринесе повече за общите ни интереси (или поне няма да прави зло).

В момента има само трима реални кандидата за Президентството:

1. Георги Седефчов Първанов
2. Неделчо Беронов
3. Волен Сидеров

Кой е най-малкото зло? Моят кандидат е Неделчо Беронов. Българският президент може да си позволи да не е популист, защото смятам липсата на ораторски умения за по-маловажна от това да си ченге или да си лудо ченге. Кандидатурата на Неделчо, обаче, има и своите слаби страни (като възрастта и неопитността на кандидата)

Не симпатизирам на Иван Костов, дори точно обратното. Смятам че той е главният виновник за слабата кандидатура "вдясно" и ако тази кандидатура има проблеми - аз посочвам главния източник на проблемите - Иван Костов (Стойчо, не протестирай, така е).

Отделен е въпросът че ляво и дясно в българските понятия са много смешни понятия. Кандидатът на червената олигархия десен ли е или ляв? Например един Роман Абрамович колко ляв е, ако е получил парите си от КПСС? Едно лудо ченге и едно ченге - бивши кадри на ДС, машата на Москва, леви или десни кандидати са?

Лирично: Според личните ми виждания всяка лява идеология е дискриминационна ("социално справедлива") и в основата си е тотално вредна. Лявата идеология лишава човек от избор и го пренебрегва като личност. Лявата идеология може да прехвърли собствените ти грехове върху другите членове от твоята общност или пък да ти прехвърли чужди грехове като оперира с колективна отговорност (виновен си, защото си мъж, бял, българин, християнин, богат или собственик на фирма. Според друг клан, изповядващ лявата идеология, си виновен ако си мюсюлманин или циганин). Лявата идеология ти отнема права и облаги само защото принадлежиш към някаква заклеймена група (богати, българи, цигани и др.), за да даде на "по-равните" от тебе (дава ти ги не защото си човек и гражданин с достойнство, а защото си жена, циганин, мюсюлманин или беден). Лявата идеология трябва да умре, защото е идеология на безотговорността! Защото според лявата идеология носител на правата и на задълженията е не отделната личност, а някаква абстрактна общност - нещо, което дори в нашата немощна Конституция (немощна, защото няма политическа воля да я пази) е забранено а и според мен е най-малкото нередно.

Ако подходиме така - имаме двама леви кандидата и един десен (случайно съвпадение с дефиницията по вестниците)

И така, за кой клан да се гласува? Гласуването сега не е като гласуването преди 90-та година. Преди 90-та година човек си пускаше бюлетинката с чувство на учатие в театър и изпълнен дълг. Даваше гласа си не за някакви си кандидати (чиито имена не помнеше 15 минути след напускане на избирателната секция), а за продължаване на статуквото. Тия пък, които си мислеха че няма смисъл от гласуване просто гласуваха по задължение.

Промяната в гласуването след 90 година не е само в броя партии и кандидати за които може да се гласува. Има и още една съществена промяна - отговорността, която човек поема, гласувайки. Гласувайки, човек се ангажира по два начина - да определи кой ще го управлява и в следизборния период да следи дали неговия избраник действително го представлява. Голяма част от гласоподавателите избягват да мислят за втората част от задълженията си, защото те по принцип обичат да бягат от задълженията си - семейни, обществени, служебни, лични.

И въпреки железната теоретична подготовка - аз съм силно разколебан.
Защото на първия тур ми е ясно за кого ще гласувам - за Неделчо Беронов. Имам късмета да познавам отблизо член на семейството му, и имам прекрасни впечатления от него. И самият Неделчо Беронов направо умилява с желанието си да бъде справедлив и почтен президент. Както и че ми е най-трудно да си го представя като маша на чужди интереси (знаете чии). Но не съм сигурен, колко и какво ще спечели. И аз знам кой е виновен за това (същият човек). Мога да мисля със собствената си глава и сам да преценявам информацията, която получавам...

Но въпреки, че Неделчо има шансове - да си говорим откровено, в най-добрия случай те са на кантар, и на балотажа не знам какво ще се случи.

Затова гласувайте за Неделчо Беронов - един свестен човек, посветил живота си на правото и справедливостта, а и за да не изпаднем в още по-тежка дилема след една седмица. Да не отлагаме днешната работа за утре, защото утрешната работа може да ни дойде нанагорно.

Сговорна дружина планина повдига!

1 коментар:

Стойчо каза...

Приветствам те! Не очаквах и съм много доволен, че имаше смисъл от всичките ни разговори по айсикюто (като се замисля и от всичките ни разговори от както се познаваме, другарю редник;-)
Ще си позволя лукса да не протестирам - но знаеш мнението ми по въпроса и няма смисъл да водим пиблична дискусия около бившия ни министър-председател - аз го харесвах и продължавам да го харесвам, въпреки всичко, което се казва и в медиите и извън тях за него.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)