неделя, октомври 01, 2006

Театър за народа, Морфов - Молиер 1:1

"По" в горния ляв ъгъл - трудно се забелязва

От Молиер съм чел само задължителната учебна програма и то не всичко - беше ми досаден. Въобще аз не приемам насериозно френската класика, при положение че познавам Шекспир (мрете франкофони). Според моето пристрастно и некомпетентно мнение френската класика е като французите - надута, превзета и с твърде много героизъм. Друго са си англичаните - с хумор, остър като лист хартия..

Предпремиерно

Експериментът: Премиера на Ал Морфов в Народния Театър. Дон Жуан ПО Молиер. това "по" не го бях забелязал, чак докато не излязохме от театъра.

Пиесата е в две действия. Истинският творец трябва да бъде смел и да навлиза в нови полета. Александър Морфов дописва Молиер. Може ли? Ами защо не, ако резултата си заслужава. Първото действие обаче не си заслужава. Второто действие си заслужава (а дописвал ли е във второто?).

Плюсове. Новия прочит много ни липсва и не само в театъра. Подходът на Сашо Морфов да приземява класическите текстове е нещо, което ме възхищава. Новият прочит е като нова версия на любимото парче. Колкото и човек да се кефи на Пърпъл и на Цепелин, отвреме навреме е гот да се чуе някой кавър (от Кула Шейкър да речем). Обичам безкрайно да гледам Шекспир, знам някои от пиесите едва ли не реплика по реплика, но по някое време ми се приисква нещо същото, но по-различно. Кавър, но не гавър. Ей тука Морфов е велик. Българският театрален Гай Ричи (кефи ли го да го наричат така?). Пинк Флойд на китарата - плюс, колелата вместо коне - плюс, сценографията - плюс. Дуото на сцената - плюс.

Завесата е истинско произведение на изкуството

Минуси. Харесвам Ал. Морфов и последно ходих на Хъшове, където се справя успешно с приземяването на класическия материал. Но в Дон Жуан пак нека си спомни класиците - дори да разговарят хамалин и прислужничка, диалогът е зареден със смисъл. За какво ни беше свалката на бедния рибар с бедната Шарлота? За да ги видиме колко са елементарни ли? Това, което ни показа сценката е безпомощността на Морфов като драматург. За какво ни беше сценката със спасяването на удавниците - за да видим колко е перфектна сценографията ли? Перфектна е, признавам. Израз на тежък провинциализъм е обаче, човек да изкарва на показ всичко хубаво с което разполага, но без да влага ВКУС като в нагласена селска гостна. Добре, има и едно малко извинение - като гледах колко елементарно реагира публиката, може би тя си заслужава евтините халтурести скечове.

Аплодисменти

Обещавам да прочета и оригинала. Заинтригува ме. Молиер е пич - Дон Жуан е поема за свободния човек и за свободата, а не за майстора сваляч (което си мислех досега че е). Истинският ренесанс. Дори открих паралели с любимия ми Хамлет.. но това друг път...

9 коментара:

Анонимен каза...

Не успях нищо да усетя, единственото послание, което Морфов ми предаде е, че свинята си е свиня. Съгласна съм, че сцената със селското момиче и рибаря беше комична, но със същия успех тя можеше да бъде част от която и да е постановка. Тя си е сама за себе си без никакъв принос към цялото. Изобщо по никакъв начин образът на Дон Жуан не беше представен в дълбочина.
И не знам докога ще наричаме безпомощното крещене добра роля. Деян Донков беше толкова дразнещ - в нито една секунда не усетих игра, а само евтини трикове, на които публиката незнайно защо реагираше. Не съм виждала по-аматьорски преиграна роля на алкохолик от тази. Много смешно, че залита, ха-ха.
А за вехтите вицове в нов вариант изобщо няма какво да коментираме...
Каква класа, каква идея?!?
Никакви обрати, никакъв контрапункт между ДЖ и Сгарамел, изобщо нищо интересно.
Само че българската публика е пълна с такива конформисти, че като чуят Морфов и са готови да аплодират постановката преди още да са я видели.

komitata каза...

хей мацо, мерси за якия коментар.. защо не се подписа бе. Не бъди толкова строга към Деян Донков - във второто действие имаше добра игра - особено в опитите на Дон Жуан да стане "нормален"...

Анонимен каза...

Да не би да ти хареса разкаянието? Ами то беше същото като останалото... Шумно дишане и преекспонирана интонация.
Да го беше казал равно и безизразно, пак щеше да е по-добре.
Съжалявам, но ме мързи да се регистрирам, ако това имаш предвид под подписване.

komitata каза...

Не бе, не се регистрирай, само си напиши името или прякора или нещо такова, за да съм сигурен че не говоря сам със себе си, а и ако имаш блог да го погледна.

А за преекспонираната интонация това си е обща болест на цялата ни актьорска школа. Не знам кой ги учи, но всички говорят като в пионерска оратория.

Исках да кажа все пак нещо положително за Донков, да не изляза хептен черноглед ;-) Имало и по-категорични от мене. хехе..

А тука се зачетох в първия ти коментар - аз даже не усетих, че ДЖ е алкохолик. Ако става дума за началната сцена - възприех го като просто събуждане от тежка вечер (преекспонирано, като целия ни театър)...

Анонимен каза...

Абсолютно същият страх ме спря да напиша, че това е синдром на цялата ни актьорска школа.
Даже преди време осъзнах, че разпознавам на секундата завършилите актьорско в НАТФИЗ. Имат една и съща стойка, походка, интонация, постановка на гласа. Играят ролите по един и същи начин, имат заучени техники /как да говорят например със задържането на дима от цигарата в дробовете/. Направо отврат. Наскоро гледах една постановка в Лондон и бях потресена каква разлика има между тукашното театралничене и тамошната естественост.
И все пак, в театъра го прощаваме, ама какво ще правим с киното? Защото ми писна да слушам как единственият проблем на българското кино бил сценарият. Ами един от тези велики непризнати секс-символи като Деян Донков /съжалявам, че пак него споменавам/ ще ти съсипят всеки диалог.
Не съм необосновано крайна, или?

Лакшми

ПС: Не знам какво е блогър, просто исках да намеря някакво мнение за тази постановка, защото досега срещнах само един единствен човек, с когото успях да я обсъдя истински, затова ме впечатли мнението ти и реших да се изкажа.

komitata каза...

Лакшми ;-)
Значи блогът е място, където човек си оставя мнението, без опасност някой да му променя или трие мнението (както може да се случи в някой форум). Това е нещо като онлайн дневник, където можеш да пишеш каквото ти скимне, а материалите се подреждат по хронологичен ред.

Регистрирай се в blogger.com ако имаш желание да кажеш нещо на света...

Мнението ни за бг театрална школа и и за тази постановка се припокрива, което ме радва, защото явно не съм бил единствения, който с недоумение следеше реакциите на публиката и аплодисментите (!?!?) накрая..

Пиши ми на komitata@gmail.com ако имаш въпроси по правенето на блог ;-)

PS. Друго си е човек да си пише с индийска богиня - въпреки че начинът на писане издава човек с хуманитарно образование, над 25 годишна възраст ;-)

Анонимен каза...

Здравейте!
Аз също съм явно от малкото хора, които са в див ужас от "Дон Жуан" и смело мога да заявя от Морфов като цяло.
Нито "Хъшове", нито "Дон Жуан" ми харесват.
Прекалено претенциозни предтсвления, които се харесват като цяло на хора, които ходят на театър много рядко и се възхищават на "способностите" на НТ, които Морфов умело използва /вода да шурти, сцената да се върти, навалица да има, с една дума-зрелище/.
Дон Жуан изглеждаше като клет изнасилвач, а Захари Бахаров още по-зле от него, завалията. Влачат се наляво надясно, дуднат някакви глупости, ужасна история. На фона на всичко това, най-смайващото е, че народа става на крака, ще си счупи ръцете от ръкопляскане, и ще се изклъчва да вика "Браво!" Ужасно, много страшно. Дон Жуан е нещо като чалга в НТ.
Тук е мястото обаче да кажа, че до този момент Деян Донков като цяло ми беше много надут актьор, от когото не бях виждала нищо смислено или адекватно. После обаче, гледах "Отело", което може да не е най-великото представление, но ме зарадва с актьорската игра. Деян ми се издигна в очите. Хареса ми. раздаваше се момчето много, а не суетничаше на сцената. Харесва ми, че се захваща и се отдава изцяло на всякакви роли, а не като Баташов да играе само роля, която ще го покаже като великия секс-символ. Жалка картинка си е тоя, ама там е друга драмта.

Холанд.

Виви каза...

Здравейте на всички , които четат това!Аз искам да изкажа мнението си за Деян Донков.Много ми харесва и като човек и като мъж и като актьор.Той изобщо не е красив, но има нещо в него, което много, много, много ми харесва!!!В постановката "Дон Жуан" той се е вселил в ролята на жуана :)и е доста добър(според мен).Искам да му кажа да продължава да играе и че много ми харесва:)))))Аз сам направо "фенка" на Деян Донков :)Айде засега Bay!!!!:)))

Анонимен каза...

ЕЙ, хайде ти направи такъв въздействащ и емоционалионален спектакъл като така можеш да говориш... Но ,, не можеш. Защото само си плямпаш думи, а действието ти куца. Или въобще го няма.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)