сряда, септември 20, 2006

Елизабеттаун: Изключително тъп филм

След като повече от година ме обработваха по телевизията с реклами, тия дни се предадох и гледах Elizabethtown, не за друго просто да нямам дискомфорт докато гледам рекламите.

Филмът повтаря една интересна тенденция напоследък - един от филмите, чийто трейлър е значително по-добър от самия филм.

И значи - ако сте гледали трейлъра, общо взето филмът няма какво да ви каже.

Ще ви разкажа филма, защото така или иначе, повече ще ви е яд ако го гледате.

И така. Орландо Блум (поредният Захаринчо, произведен от Холивуд) е дизайнер на маратонки. По принцип е готин дизайнер, но се осира с модела, който се очаква да предизвика революция в света. Филмът започва с това как тирове връщат маратонките в завода. Като знам как се работи в големите корпорации, това е пълна научна фантастика. Просто няма начин да бъде обвинен дизайнера в провала. Дизайнерите са периферни чудаци, чиито идеи никога не се одобряват. Обикновено пешкира опират разни амбициозни проджект мениджъри, сейлс мениджъри, рекламната агенция и най- ама най-накрая дизайнерът. Но както и да е. Филмът явно не е за хора които разбират от производство и продажби..

И такаа. Орландо Блум отива на среща с големия бос (Алек Болдуин) Алек Болдуин много му отива да играе такива роли - на безмилостния биг бос. Той е константа. Ако сте гледали Glengarry Glen Ross - там е същото безмилостно копеле. Алек Болдуин с право си е прибрал паричките от филма.

И така - нашто момче го изхвърлят от фирмата. За съжаление никак не зрелищно. И дори не през прозореца като Аксел Фоли в Ченгето от Бевърли Хилс. Дори и приятелката му го оставя някак си съвсем делнично.

И тъкмо когато измисля идиотски начин да се самоубие - начин, който никой с целия си акъл на света няма да измисли. Звъни сестра му и се оказва че баща му е починал.

Той хваща самолета за майната си някъде в Кентъки (пържените пилета идват от там), и в самолета му се натриса най-нахалната стюардеса на света - Кирсен Дънст.

Защо Кирстен Дънст харесва от пръв поглед Захаринчо не ми е ясно. Но толкова го харесва че му досадява до смърт, дори му набутва номера на телефона си на бележка.

Нашия човек пътува с кола под наем, губи се, после се намира и попада в някаква мега дива провинция, откъдето всъщност е баща му. (И аз научих нещо ново - Кентъки било дива провинция, а аз го мислех че е в центъра на цивилизацията - заради пилетата естествено). Както и да е попада на типичната колекция луди роднини (Ако ви се гледа гениален филм с луди роднини гледайте Daddy's Dyin'... Who's Got the Will?)

При такова изобилие от луди любвеобилни роднини наистина е странно защо отива да спи на хотел. В хотела се чувства самотен и звъни поред на А. Гаджето си, Б. Сестра си, В. Кирстен Дънст. Никой не вдига а после и трите заедно му се обаждат. Ей тва е най-якия момент във филма. После може въобще да не гледате става по-зле.

Да. И само да добавя. Някъде по това време взе да ме хваща съклета. Наложих си все пак да гледам филма докрай, защото със сигурност пак щяха да ме мъчат с реклами, които не разбирам, а знам наизуст.

Братовчед му, който е инфантилен рокер има малък син, който е напълно неуправляем. Има и някакъв готин тип, който всички го мразят (и докрая не се разбира защо). Чичовците му са с вид на провинциални шерифи от Рамбо 1. (Добре че не стана кютека, защото Орландо е доста по-крехък от бате Силвестър)

Както и да е - американската провинция е представена с целия си "колорит". Идеята е може би че Орландо трябва да е напълно отчаян от роднините си.

А да и междувременно Захарично звъни на Кирстен, тя понеже е глътнала някакво незаконно хапче е влюбена в Захаринчо, но всъщност си има и гадже, който е женен (това е романтичен филм бе, там може всичко). И така, Захаринчо се държи като абсолютен дебил, но Кирстен не го отрязва (още в самолета го е нарочила за баща на децата си, и е глътнала синьото хапче, няма друго обяснение), Захаринчо се държи като още по-голям дебил, и тя пак не го разкарва.

После тя идва при него (синьото хапче е подействало) и правят секс под масата в официалната зала на хотела ... и после секс в стаята. Е те не правят секс, де, то само се подразбира (романтичен филм), закопчайте си панталоните.

После тя си тръгва за малко, той прави най-мизерната сцена в живота си (от тия, които като ги видят жените, веднага предлагат да станат приятели - жените винаги предлагат приятелство на най-големите мухльовци, на готините пичове се предлага друго от менюто ;-), но тя не му предлага да станат приятели, а вместо това му дава цяла папка с музика и разни бележки.

Ей тука ако бях на мястото на Орландо-Захаринчо щях да побягна с писъци. Каква папка бе, какви пет лева. Малееей тая мадама не е у ред. Хапе я кучето. Хлопа и дъската. Something wrong upstairs.

Както и да е в папката се оказва описание на пътя му до дома с кола тоя път. Идеята накратко е следната - тя го праща да посещава разни патриотични американски места, и той полуразреван пръска по една шепа прах от баща си навсякъде. И тука Орландо, запленен от патриотизма на Кирстен явно пада в капана (а и как да не паднеш в капана на млада блондинка, която отдалече хваща окото, не е дебела, която ти прощава всичко и пак иска да правите секс!?!?).

И накрая когато съвсем е омекнал и разлигавен - му се явява тя в червена плетена шапка. И това е хепиендът. А аз предполагам че покрай секса в следващите седмици са завършили обиколката на 100 национални туристически обекта на САЩ, и са се оженили пред един от тях, а после Орландо се е замислил за кариера в армията (предполагам в продължението на филма)

А да, пропуснах - Сюзан Сарандън като майката на Захаринчо прави много яка роля. (абе друго нещо са ветераните - от всяка роля могат да направят нещо добро). Много як монолог на погребението на бащата - независимо че от тоя монолог няма никакъв художествен смисъл, т.е. няма нужда да присъства във филма, ама понеже във филма и без друго нищо няма, един як монолог може да се добави.

Ей тва е. Камерън Кроу, срамувай се човече, срам, срам!
Е да, носталгичният саундтрак иначе става, даже много става, когато човек е в някакво минорно настроение. Ще си го намеря.

2 коментара:

Анонимен каза...

Браво, бе, Коце.
Досущ като Камерън си се представил. Гледах някъде до пет минути след телефонния разговор :) и твоя текст е така - след телефонния разговор се разводнява и губи остротата си. Ма пак е по-забавен, да не си помисли нещо.

Елизабеттаун - един от десетте или дванайсетте филма, от които съм си излязла преди края на официална премиерна прожекция*.

NB. Работя като кинокритик и гледам около 200 филма годишно, доста от тях тъпи.

АJ

Стойчо каза...

Smjah se s glas :-)
Sorry za latinicata - za poreden pat mi preintalirat komp-a:(

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)