събота, юни 28, 2008

Блог интервю с Георги Неделчев

Изключително съм радостен, че мога да ви представя интервюто с бившия главен редактор на Playboy България - Георги Неделчев. Жоро разказва за себе си, за книгата, за Playboy, за жените. Дава ценни съвети. Не пропускайте.

За него

Да започнем с наистина важните въпроси. Ще ми пратиш ли списък с телефоните на момичетата от Плейбой, които познаваш?

- Стига те да нямат нищо против – с удоволствие. Но не съм сигурен, че нещата стават само с притежаването на комплект цифри.


- Нов човек ли си, след като напусна списанието? Дали се усещаш че част от личността ти е все още там, в редакцията? Или си изгорил всички мостове с миналото?

- Не съм изгорил мостовете, те са си там - така както са били там и доста преди да поема това списание. В дните веднага след като ме назначиха на тази длъжност често обичах да казвам – ако някой друг притежава по-голям архив от списания, не само Playboy, у дома си, нека да го покаже и с радост ще му отстъпя поста си. Не се намери никой да се конкурира. У нас, образно казано, имам поне два мерцедеса във вид на списания. Ако не и повече. За мен списанията са страст още от малък.


- Какво мислиш за блоговете? На тебе блогът дава ли ти нещо важно?

- За всички е ясно, че те са новата медия, една от медиите на бъдещето. За мен лично той е най-вече отдушник – не само за лични неща и впечатления, но и за акумулиране на интересни новини, клипове и снимки откъде ли не. Смея да твърдя, че не са много хората, способни да агрегират толкова много информация за толкова кратко време и същевременно да я поднасят сравнително достъпно и без излишни претенции. Затова и в крайна сметка има толкова голяма посещаемост – близо хиляда уникални посетители дневно. Колко са посетителите на така наречените “авторитетни блогъри” от блогосферата, които предвидливо са си скрили броячите от сайтовете? При тях влизат не повече от 20-30 човека, от същата тази блогосфера, чешат си езиците в коментарите отдолу и се мъчат да си повдигнат самочувствието. От тази гледна точка мога да кажа, че родната блогосфера е една доста комплексарска територия. Не са много блоговете като твоя например, в които преобладава положителната енергия. Сайтовете, които харесвам, са изброени в блогрола ми. Обичам да ги посещавам лично, а не чрез някакъв RSS-четец, защото ми харесва да гледам цялостния дизайн и оформление, които авторите са предпочели.


Playboy Monitoring за мен е и своеобразен експеримент – наблюдавам какво харесват хората и какво не харесват, кои линкове генерират по-голям интерес и кои – по-малък. Така се усъвършенствам като журналист и редактор. Получавам доста коментари по скайпа и в айсикюто. Апропо, жените като че ли са по-активни читатели и коментатори. Мъжете предпочитат само да четат, гледат и да си траят.




Жените са по-активни читатели

- Защо коментарите на блога ти Playboy Monitoring не са разрешени?

- Отначало бяха разрешени и видях, че се излива твърде много злоба в тях. Почти никаква позитивна енергия нямаше. Не искам да поощрявам хейтърските рефлекси на шепа хора. В сайта ми се публикуват доста снимки на момичета, някои от които са съвсем начинаещи модели. За едно такова момиче няма нищо по-травмиращо от прочитането на злобен коментар отдолу под снимката. В 99% от случаите тези коментари нямат и нищо общо с реалността. Просто завист и злоба от някакви дребни душици, получили самочувствие от факта, че са се сдобили с компютър и интернет. И кой знае защо решили, че мнението им е важно за някого.



За Плейбой

Многократно споменаваш твоите гръцки работодатели в Плейбой. На какво те научиха те? Щеше ли Плейбой да е по-различен ако шефовете бяха испанци да речем? Или американци?

- Научих доста от гръцките си шефове. Ако българските издатели имаха някои от техните качества, нямаше толкова много медии у нас да са чужда собственост. Финансова дисциплина, отговорност, работохолизъм – това са основните качества, с които гърците печелят навсякъде по света, във всички области. Не съм убеден, че едни испанци или американци биха се справили по-добре на българския пазар от гърците. Същевременно, не бих искал никога да заприличвам на тях по отношение на пословичното им скъперничество и двуличие.


Може ли да сравним “Плейбой” с чалгата? Може ли да се каже, че и двете продават само секс, само че в различна опаковка? Има ли реална журналистика в Playboy?

- “Плейбой” е много по-малко чалга, отколкото например FHM или Maxim. Никъде другаде няма толкова сериозни статии и задълбочени интервюта. Или най-малкото по мое време имаше. Част от тях са и в книгата ми – например разговорите с Ники Кънчев, с Ники Николов, с Камен Спасов. Къде другаде си чел толкова добри анализи на неща от българския шоубизнес? Може би в Maxim, между снимките на джиесеми, бентлита и свенливо закрили гърдите си начумерени манекенки?


Това че на корицата на Playboy e имало доста чалга-певици, означава само две неща – че те просто са сред най-красивите жени у нас, и също така – сред най-популярните. На който не му се харесва този факт, да си смени държавата и да отиде да слуша кънтри в Щатите или пък латино в Мексико, или да се кефи на музиката на “Колдплей” в лондонски бар, заобиколен от грозни англичанки. Да видим дали ще се почувства по-интелигентно и възвишено... Аз също харесвам “Колдплей”, но много се кефя и на последната фотосесия на чалга-звездата Емануела за FHM, например...


Имал си власт да забавиш или да ускориш кариерата на много жени. Заставал ли си пред морални дилеми?

- Дилеми чак не бих казал. Никога не съм изневерявал на основни морални принципи и ценности. Не съм злоупотребявал с властта си. Жените са изкушение за всеки мъж, но те са такова не само за главния редактор на “Плейбой”. Това, което е сигурно, е че съм направил повече жени щастливи от повечето мъже – разбирайте го както искате, в пряк или преносен смисъл. За мен няма нищо по-хубаво от това да помогнеш на една жена да се изяви, да придобие самочувствие, да се погледне с по-други очи и да се зарадва от онова, което вижда. Често пъти са ме питали – Жоро, защо го правиш? Защо ми помагаш, каква е твоята полза от всичко това, след като не взимаш процент, нито пък съм спала с тебе? Отговорът винаги е бил – защото не ми коства почти нищо, защото ми е кеф, и защото не съм по тънките сметки.


Гостите винаги се чувстват добре на купоните на Жоро


Има ли много моменти, когато те е било яд, че разочароваш читателите (аз лично бях разочарован от фотосесията на тризначките от Благоевград)? Често ли си се разкъсвал между лоялност към читателите, към моделите и към издателите?

- За тази прословута корица с тризначките съм обяснявал вече многократно. Посветил съм и голяма част от книгата си на тях. Може би не е зле да направиш директна препратка към този текст, вместо да обяснявам отново. (Няма проблем, ето линквам— първа част и втора част) Но, казано накратко – да, предпочетох да рискувам част от репутацията на списанието, за да не изпусна един исторически шанс да покажа от друг ъгъл един биологичен феномен. Също така ще призная, че това беше един естетически компромис в името на търговския успех. И той беше огромен.


С всеки следващ месец от работата ми като главен редактор на това списание подобни компромиси ставаха все по-често явление. Затова и малко след тази своеобразна кулминация с тризначките предпочетох да напусна.


Да го кажем и по друг начин – жертвите, които бях принуден да правя, в един момент започнаха да стават повече от позитивите, които ми носеше тази работа. Давам си сметка, че за страничния наблюдател това звучи абсурдно, но факт. След близо 4 години на подобен пост човек започва все по-малко да се блазни от суетата и все повече да държи на някои други неща.


Разкъсването между читателски интерес, търговски интерес, естетически критерии и лоялност към моделите е неизменна част от работата на главния редактор на “Плейбой”. Аз смея да твърдя, че съм се опитвал да пазя баланс. С просто око се забелязва, че други мои колеги от списанията не успяват така добре да балансират и неизбежно залитат в едната от четирите крайности. А не бива. Само ако се балансира между тези 4 неща, тогава има истински успех.


Консервативни ли сме? Женомразци ли сме?

- Не, не бих казал. По-скоро сме лицемери.


Ако беше женен, когато стана главен редактор, дали щеше да си женен и на края на кариерата си там? Въобще възможно ли е да останеш верен на половинката си, ако си главен редактор в Playboy?

- Аз исках да се оженя точно когато поемах този пост. Жената, която тогава обичах, обаче не пожела. Парадоксалното е, че за отказа си изтъкна именно желанието да запази своята лична свобода, а не толкова изкушенията, пред които аз съм изправен.


Когато съм влюбен, другите жени не ме интересуват. Държа се просто джентълменски към тях и толкова.


Има обаче и такъв момент, и за него също е писано в книгата – жените невинаги оценяват пълната лоялност и вярност към тях. Като че ли предпочитат непрекъснато да ги дразниш и да са на тръни, че могат да те изгубят. Тогава си им интересен, а не когато ги гледаш предано в очите, оглупял от любов. За съжаление, когато съм истински влюбен, аз често оглупявам и това може би е едно от обясненията защо все още не съм женен. Жените бързо се насищат на мъже, които са напълно всеотдайни към тях.


Намаля ли броят на приятелите ти, след като напусна списанието? Колко от тях са се опитвали да си изпросят някой телефон на плеймейтка от тебе?

- Има и такъв момент. Докато бях в “Плейбой” ме търсеха много повече хора. Не знам доколко това може да се приема като приятелство. В един момент човек загубва реален критерий кой му е истински приятел и кой – не. Възвръща си критериите едва когато смени работата си. Но тъй като аз винаги съм се занимавал с медии и открай време ме смятат за влиятелен и интересен човек, не бих казал, че някога съм имал периоди на самота.


Телефоните на плеймейтките никога не са били тайна и не съм ги крил, но и никога не съм ги давал току-така. Повечето от тях са момичета, които не се нуждаят от кой знае какво посредничество. А и както вече казах, нещата не опират само до притежаване на един номер.


Изчезвало ли ти е тефтерчето или телефона? Предлагали ли са ти пари за тях?

- Нямам тефтерче. Телефона си не съм го губил. Имам може би над 1000 контакта, не съм ги броил. Губил съм някои номера, но не ми се е налагало да ги търся кой знае колко усилено. В повечето случаи сами ми се обаждат, например за да ми кажат, че имат нов телефон.


На снимки

Има ли разлика в това да си главен редактор в Playboy и на друго място? Само в секса ли е разликата?

- Не знам дали ще ми повярвате, но сексуалният ми живот беше не по-малко интензивен и преди епохата Playboy, а и сега след нея. Списанието носи преди всичко суета. Принудих се да поддържам определен тип лайфстайл и стандарт, които преди до голяма степен презирах или най-малкото игнорирах. Вече трябваше да мисля как се обличам, в какви ресторанти се храня, на какъв транспорт се возя. Не можех да си позволявам неща, които преди съм си позволявал. Когато се стигна до момента да си купувам и кола, не можех да си купя каква да е.


Също така трябваше и много да внимавам с жените, защото би могло да има всякакви провокации. Не бих искал да дискредитирам по някакъв начин институцията, която представлявам, злоупотребявайки с името й. И никога не съм го правил. Налагало ми се е например да отбивам атаките на момичета, които са искали да ме провокират и после да злоупотребят с онова, което би могло да се случи между нас. Имало е и такива, които са си фантазирали някакви неща с мен – че сме правили нещо срещу някакво мое обещание, което не съм изпълнил... Всякакви луди хора има на този свят и за съществуването на някои от тях изобщо не подозирах, преди да се захвана с Playboy.


Какво ще кажеш за мечтата на всяко момче да бъде Хю Хефнър? Има ли такава мечта? Сбъдна ли ти се?

- Доста бизнесмени например мечтаят за имение като неговото, дори се опитват да построят подобни вили. Само че нещата не опират само до имение, нито дори до притежаването на списание или пък модна агенция. За да се превърнеш в легенда като Хю Хефнър, трябва да си преди всичко благороден, щедър, позитивен и спокоен човек. А това се удава на малцина, особено в България.


Аз самият не съм богат и никога не съм бил, по общоприетите норми на тази дума. Но ако богатството се измерва с количеството пари, които си готов да похарчиш за други хора – тогава да, аз съм един от най-богатите мъже в България. Това е и едно от обясненията защо има толкова много жени около мене и не намаляват, въпреки че от 15 месеца не съм шеф на Playboy.



За книгата

Какво те накара да минеш по неприлично дългия, парадоксален и труден път на книгоиздаването, за да ни предложиш тази книга? Само парите на читателите ли те интересуват, или имаш нещо да ни кажеш, което няма как да ни го кажеш по друг начин?

- Знаех, че имам какво да разкажа и какво да кажа. Също така бях наясно, че няма да ми е трудно да я напиша. Все пак имам дългогодишен тренинг като журналист. Може би дори е трябвало да се захвана по-рано с писане на книги. Но ми е липсвала мотивация, отправна точка. Напускането на Playboy изигра тази роля и не ми се искаше да пропусна момента.


Колкото до издателските неволи - да е жив и здрав моят приятел Мартин Радославов от издателство “Милениум” и вестник “Уикенд”, който от самото начало вярваше в успеха на тази книга и направи всичко възможно тя да достигне до възможно най-широк кръг читатели. Хората като него са малко – да подходи без излишна мъжка завист, а същевременно и с търговски нюх. В крайна сметка, от начинанието ще спечелим и двамата, и тази печалба ще е напълно закономерна.


Именно заради тези си качества човек като него е сред най-близките ми приятели. Аз също съм му помагал, с каквото и когато мога, и също мога да кажа, че не изпитвам черна завист към успял човек като него. Просто знам, че успехите му са напълно заслужени и се постигат с доста бачкане.



Книгата. Прочети по-подробно, ако желаеш


Споменаваш много реални случки с реални хора, с известни личности. Не ти ли е идвало наум да украсиш нещо, с търговска цел, дори и със съгласието на засегнатите?

- Не, никога. Аз съм доста горделив човек. Именно и затова не съм толкова богат. Ако не бях така горделив, сигурно щях да съм милионер, това първо, второ - сигурно нямаше да съм напуснал Playboy, и трето - сигурно нямаше да се уважавам толкова и да спя така спокойно.


Все пак, с какво направи компромис, за да се продава книгата по-добре?

-Ами например с корицата й. Тя е твърде комерсиална и създава усещане за по-жълто четиво, отколкото то реално е. Компромис донякъде е и това, че публикувахме откъси от книгата във вестници като “Шок” и “Контра”. Но те и двата са доста успешни примери за “качествена жълта преса”. Ако беше толкова лесно да се правят подобни издания, щеше да има и много други с техните тиражи. А то няма. Дори и за жълтото, за сензационното, се иска усет и акъл, какъвто не всеки притежава. Ето защо в крайна сметка аз не се срамувам, че откъси от книгата ми излязоха в близо милионен общ тираж на 4-те си публикации. В “Уикенд”, “Шок” и “Контра”. Ще ти кажа още един любопитен факт – доста момичета, които бяха чели същите откъси от книгата ми в Интернет, след излизането им в тези вестници започнаха да гледат на тях с много по-голям респект и уважение. Знам, че ти се струва невероятно, но е факт. В България все още е прието да се смята, че Интернет е някаква ъндърграунд-медия, в която всеки може да пусне каквото си поиска. Докато нещо, излязло на хартия, рекламирано и със специални карета, пък било то и в жълт вестник, се приема с много по-голямо уважение и интерес.


За баланса между комерсиално и естетично. Казваш че на две-три комерсиални корици си пускал по една естетична. Винаги ли естетиката отрича комерсиалното? Мислиш ли, че успя все пак някакво твое естетично послание да стигне до читателя на Плейбой. Къде е чалгата във всичко това?

- Вижте, Playboy е списание за десетки хиляди хора. Дори стотици хиляди, ако калкулираме колко човека го разглеждат и четат. Не знам дали си давате сметка колко чудовищна цифра е това. В България интелигентните хора, активните читатели, хората с естетически вкус, които същевременно са готови и да дават пари за задоволяване на потребностите си, са не повече от няколко хиляди. Останалите или имат пари, но нямат изградени критерии и вкус, или пък имат такива претенции, но не искат да дават и една стотинка за тях. Не съществува вариант, в който ти правиш списание с тираж над 30 000 продаваеми бройки и да игнорираш явления като поп-фолка, Биг Брадър или някакви скандали и пикантерии у нас. Сергиите са пълни със списания и книги на интелектуалци и за интелектуалци, които никой не купува и никой не чете. Е, аз предпочетох да си върша работата както трябва, вместо непрекъснато, месец след месец, да доказвам на себе си и на шепа приятели колко съм умен, възвишен и изтънчен.


Да, в колата си слушам джаз, любимата ми група е Steely Dan, но се интересувам и от чалга, ходя в БИАД и не се срамувам от този факт.


В книгата си съм разсъждавал достатъчно по тази тема. Естетичните корици, например тези с Еделвайс, или с Жана Йовчева, или пък с Галя Литова, далеч нямаха такъв успех, какъвто имаха тризначките, Камелия, Зара, Рени, Ан Джи. А пък най-зле продаваният брой в историята на списанието е този с Ваня Щерева – която иначе си беше много хубава и секси на корицата, а и минава за една от най-интелигентните и интересни жени в България. Така че, повярвай ми, не съм пускал чалга-корици просто от инат, или защото съм примитивен селянин, миришещ на лук и вкиснато.





Ваня Щерева и тризначките


За жените

Героят на френския писател Мишел Уелбек от "Разширяване на сферата на борбата", казва че "При съвършената либерална икономическа система някои събираат огромни богатства, останалите живуркат без работа и с недостатъчни средства. В съвършената либерална сексуална система някои имат разнообразен и възбуждащ сексуален живот, останалите са осъдени на мастурбация и самота." Съгласен ли си? Може би това е причината да съществува феноменът "Плейбой"?

- Най-вероятно да. Не виждам нищо лошо в маструбацията. Както казва Уди Алън, това е идеалният секс с някой, когото наистина обичаш. Но “Плейбой” е феномен не само заради голите снимки. Голи снимки имаше и в Hustler, то излизаше на български, но фалира, нали? Penthouse също имаше кратък живот в България. И то не защото липсваха голи фотосесии вътре. Определящото е как поднасяш снимките на една жена, какъв ореол създаваш около тях. Не само картинките са важни за еротичното преживяване на читателя, но и буквичките около тях.


Не бива да подценяваме и този, нека да го наречем, лицемерен момент. Добрата публицистика в “Плейбой” е чудесно оправдание за доста хора да консумират еротиката в него. Хю Хефнър просто е първият, а явно и единствен човек в света, осъзнал достатъчно дълбоко тази истина.


На всяка страница си личи колко обичаш жените. И аз покрай тебе направо се влюбих в Мадлен Пенева, във Венета Райкова (тя ми е стара любов), в Цвети от Асеновград... Наистина с удоволствие четох портретите на много съвременни българки. Българката има ли някакви особени качества, или жените по цял свят са еднакви? Научи ли нещо за жените, което искаш да кажеш на всички, но никой не иска да те чуе? Има ли го в книгата?

- Радвам се, че си доловил това и си го оценил. За мен това е най-голямото достойнство на Playboy по мое време – жените в него бяха не само голи, но и качени на пиедестал. При това без тонът да е дразнещо приповдигнат или нелепо възвишен. Мисля, че съм успял да усетя и опозная всяка жена, която е била представена на тези страници. Затова и толкова много жени искаха да се снимат, непрекъснато.


Сега напоследък доста по-трудно се намират модели за участие в Playmate-конкурса, например. Докарват им ги под строй от 3-4 модни агенции. Затова и през последната година момичетата в списанието гледат сърдито и кисело, сякаш някой им е изял десерта. А в това няма никаква еротика. Просто едни цици и едни дупета и толкоз. Благодарим за тях, но това не е достатъчно...


Колкото до особеностите на българката – тя е продукт на лицемерното общество, в което живее. Венета например, една противоречива личност, истински красива и умна жена, е типичен пример за това. Само защото живя с майка си до 30-ата си година и не контактуваше с достатъчно мъже, накрая си втълпи, че никой няма да я иска, и се омъжи за първия, който я пожела. Сега не е щастлива в брака си, но, пак като типична българка, не се развежда и не се оплаква публично от съдбата си.


Мулатката Цвети също е типичен продукт на лицемерното и патриархално българско общество. Ослепително красива, израснала в малък град, без достатъчно самочувствие, способна да се разплаче при най-малката проява на грубост или натиск върху нея. Момиче, чиято доброта напълно блокира амбициите и прогреса й.


Колкото до Мадлен – тя е друго нещо. Тя е родена принцеса. Не зная доколко нейното съвършенство е генетично обусловено и доколко е вследствие на възпитание и правилна среда. Мадлен не е типична българка. Тя е жена от световна класа.



Мадлен Пенева - последната несподелена любов на интервюиращия


Жестоко ли е българското общество към красивите жени или напротив - несправедливо ги толерира?

- По-скоро е жестоко. Онези, които ги толерират, са малцинство - хората без комплекси. По-голямата част изпитва към красивите жени завист и злоба. Гроздето е много кисело, нали знаеш. И това се отнася не само за хубавите момичета.


Най-добре попитай някои пишман-блогъри в Интернет, които не се умориха хем да следят под лупа всичко, което правя и пиша, хем после да пишат какви ли не дивотии по мой адрес. Питам се аз на тяхно място, ако до такава степен не одобрявам някого или не харесвам нещо, дали ще го следя толкова ревностно? Не мисля че съм такъв мазохист...


Успя ли да промениш вкуса за жени на българина? Или просто го експлоатираше?

- По-скоро го експлоатирах. Но ето, самият факт, че ти си оценил начина, по който са писани някои текстове, означава и че не само съм експлоатирал. Ти не си човек, който би харесвал нещо повърхностно и просташко, нали така?


Убеден съм, че съм помогнал на много хора, и мъже, и жени, да гледат с по-друго око на много неща. Не държа непременно да ги познавам и да получавам някаква благодарност от тях. Знам, че ги има. Пазарният успех на книгата ми е още едно доказателство за това.


Отличниците имат ли шанс при хубавите жени? А шахматистите?

- Аз навремето бях шахматист, а също така и отличник. Не мога да кажа, че съм бил много напред с жените като малък, но пък дойдоха времена, в които до голяма степен съм наваксал. Жените обичат преди всичко самоуверените мъже, по възможност с покритие. Ако пък трябва да избират между самоуверени без покритие и способни, но неуверени, ще изберат първия тип.


Може ли хубави момичета да се намерят в ICQ, въобще в Интернет или всичко там е фалшиво?

- Аз неслучайно имам профил в Sladur.com, за което един нещастен блогър веднъж ми се беше подиграл. Голяма част от моделите за списанието са открити именно в такива сайтове. Почти всеки ден се запознавам с по някое момиче оттам. В скайпа си имам над 300 контакта, в айсикюто – близо още толкова.


Например Николета Лозанова е откритие на фотографката Велислава Каймаканова именно от Sladur. Отначало Ники не можела да повярва, че офертата към нея за пробни снимки е сериозна. А сам виждаш какво ослепително момиче се оказа всъщност.


Николета Лозанова (вляво) с братовчедка си


Напоследък скайпът измести почти стопроцентово айсикюто. Само когато се запознавам с жена над 25 години, тогава вместо скайп получавам добрия стар ICQ-номер.


Като цяло намирам комуникацията по Интернет за много по-пълноценна от телефонните разговори, или пък от срещите “на кафе” в квартална сладкарница, където всеки мълчи сконфузено или играе някаква роля.


За разлика от други сайтове, в Sladur имат стриктна политика спрямо съмнителните профили. Има и такива, например момичета които използват чужди снимки, но са много по-малко, отколкото в останалите социални мрежи. Напоследък има голям бум и в употребата на Facebook – без съмнение най-добре организираният сайт от подобен род в света. Английският език обаче все още си остава сериозна бариера за доста девойки.


Как да си хвана приятелка от “Плейбой”? Само пари ли ме оправят или има начин и без пари?

- Парите няма да са излишни, но никога не говори за тях. Просто ги харчи без да се замисляш, а същевременно бъди умен, забавен и директен. Съветвам те също така да преодолееш неприязънта си към чалгата и да ходиш чат-пат в БИАД или Plazza. Ще установиш, че най-хубавите жени са там, и че не всички са толкова прости, колкото може би си мислиш...


Горното - за парите - също не би трябвало да звучи чак толкова обезкуражаващо. Днес те вече се печелят не чак толкова трудно, стига човек да не го мързи и да има достатъчно амбиции. Но ако ме питаш – мога ли да си остана мързелив и без амбиции, да нямам и пари в наследство, и въпреки това да съм заобиколен от красиви жени – ще ти отговоря, че не, няма да можеш. (Книгата може да се поръча. Заслужава си! - К.П.)

Сред приятели


Всички снимки са от личния архив на Г. Неделчев, освен тези, за които изрично е споменат друг автор.

39 коментара:

dzver каза...

да се прехранваш с издирване и събличане на красавици - живот мечта :-)

да се сравняваш с "комплексарите блогъри" и да си оплюеш по този начин някои от лоялните читатели - дразнещо.

следя Георги Неделчев и се радвам на статиите, особено на девойките и историите.

Той е един от най-цъканите и в topbloglog, въпреки че не е в топ 100 (технорати буквално игнорира adult blogs, а има още 3-4 много хубави). Би бил в пъти по-посещаван, ако:

a/ имаше заглавия на постовете (SEO, MEO, агрегатори, blabla).
b/ беше хостнат на собствен домейн и нямаше "предупреждение за съдържанието".

Други любими блогове от категорията са ми http://ajviliphoto.blogspot.com/ и vasilev2.blogspot.com

Георги Неделчев каза...

dzver, приемам критиките.
Може би наистина обръщам на някои неща по-голямо внимание, отколкото заслужават.
За заглавията на постовете - според мен имам някакъв технически проблем, не ми дава такава опция системата. Отдавам го на прехода от старата към новата платформа на Blogger, който направих. Ако някой ми каже как точно да оправя това със заглавията, без риск да съсипя целия сайт, ще го направя.

За собствен хостинг и домейн - може би наистина трябва да помисля, но по-скоро не ми се занимава. А и какво толкова му е лошо на предупреждението за съдържанието? :)

Не ми е мания да попадна на всяка цена по върховете на блог-класациите. Аз си знам че достатъчно много хора влизат в сайта ми, и че сред тях преобладават позитивните, а не хейтърите.
Но коментарите под постингите все пак няма да ги разреша, и съм обяснил достатъчно добре защо.

Анонимен каза...

Жоро Неделчев е един обикновен порнограф. Жалко е, че толкова хора намират тази пошлост за нещо нормално. Красотата на жените не бива да бъде унизявана по подобен начин.

Women In Art
http://www.youtube.com/watch?v=nUDIoN-_Hxs

GaN каза...

Поздравявам ви и двамата (Комитата и Георги Неделчев) за хубавото интервю, което се е получило. С интерес го прочетох цялото и спокойно мога да кажа, че има доста ценни моменти, които си струва да стигнат до повече хора.

Ангел Грънчаров каза...

Писането с нескривана комерсиална цел, свеждащо се до дразнене на най-нисшите човешки страсти с оглед изкарването на пари, добре се вписва в ситуацията на морална деградация на общността - и на шествието на простотията в българския живот...

komitata каза...

Ангеле, в правенето на изкуство за пари влиза цялата поп-култура (т.е. 98-99% от културния продукт) и то далеч не само в България. Поп-културата сама по себе си не е зло. Тя има своите върхове и своите неуспехи.

komitata каза...

към анонимния, който е изпратил коментар за "пошлостта" на Георги Неделчев (или на Playboy!?) и също е пратил линк към клипче с женски портрети от художници от ренесанса до днес.

Първо искам да кажа, че политиката в този блог към анонимните коментари, които не ми харесват и се занимават с лични нападки, е да ги трия.

А защо си мислите, че отношението между един модел на ренесансов художник и самия художник е с нещо по-различно от отношението на моделите днес и playboy?

Дори ми се струва, че преди векове рисковете за тях и за художника са били много по-големи, и често са рискували твърде много, за да създадат нещо, което да стигне и до вас.

От думите ви разбирам, че изглежда имате ясен критерий защо едното е изкуство а другото не? Може да го споделите, но е желателно да се подпишете по някакъв начин, и без лични нападки!

dzver каза...

blogspot позволява собствен домейн, ето как: http://help.blogger.com/bin/answer.py?hl=en&answer=55373 и ето пример: www.eminbei.com.

за ползите за 1 блог за възрастни от собствен хостинг може питаш ju-lian - blog.ju-lian.info., преди беше ju-lian.blogspot.com.

Заглавията в Блогспот май се включват От Settings > Formatting > Show Title field [YES]

nookofselene каза...

Много ми харесва стила на писане на Георги Неделчев, разказва интересни истории, личи си, че е интелигентен човек с опит. Интервюто също ми хареса - и въпросите, и отговорите. (: Единственото, което ме дразни е наистина това постоянно изтъкване колко са комплексирани и какви ли не другите блогъри с няколко изключения. Ами дразнещо е. Бас хващам, че в много от случаите е истина, но пак е дразнещо. Когато ги оплювате, по някакъв начин се приравнявате на тях.

таската каза...

Ова некой перформанс ли е или е озбилно?

komitata каза...

интервюто е напълно реално, таска, иако не изгледа така од пиринските шуми ;-)

niks каза...

интервюто се е получило доста интересно. блогът на георги неделчев е от малкото, които посещавам редовно. въпреки това цялата тази мегаломания и суета при него често ме дразни (говоря за писанията, не го познавам лично). едно е да имаш самочувствие и съвсем друго - прекалено да си повярваш (както повечето що-годе известни хора у нас). но може и просто да съм поредният комплексиран блогър, кой знае

Bukarski каза...

Мене тотално ме разочара интервјуто во поглед на конзервативизмот во одговорите на Георги Неделчев. Одговараше како поранешен уредник на политичко списание.

Ништо како да не научил од големиот шеф, Хју Хефнер. И тој деновиве издаде книга и за да добро се продава, призна дека го примал отпозади.

Се надевам дека Георги набрзо ќе се свести и ќе изјави нешто така шокантно во тој стил...

Георги Неделчев каза...

@dzver, благодаря за съветите, единият от тях вече свърши работа и проблемът със заглавията е оправен. Ще помисля и по другите въпроси.
@г-н Грънчаров, вие ми приличате на онзи от рекламата на Глобул, дето говори за важността на образованието и в крайна сметка нищо не казва. Не се ли уморихте от тази логорея. Колкото до комерсиалността на книгата - да, по-добре да е такава, комерсиална, отколкото да се налага да я подарявам на "100 избрани личности" като вас, а после да се радвам като дете, че някой от тях я прочел и ми подарил лаптоп от благодарност. Предпочитам да си купувам компютрите със свои пари, както и да не си подарявам книгите. А също така и никога не дръзвам да пиша коментар някъде, ако ще е съставен само от клишета и безсмислици.

@nookofselene, по принцип си абсолютно права. Разбирам, че те дразни сарказмът ми към блогърите-комплексари. А тебе не те ли дразнят анонимни коментари като онзи, който ме набеждава в порнография, или пък като този на неуморимия писател и философ Грънчаров? Според мен именно такива хора отравят атмосферата в блог-пространството. Да, може би не трябва да слизам на тяхното ниво и да полемизирам с тях. В случая обаче имаше конкретно зададен към мен въпрос, свързан с блоговете. Не виждам защо е трябвало да премълчавам нещо, което е очевадно и дразни мнозина. Ако тебе не те дразни и се кефиш на подобни хейтърски реакции, това си е твое право.

@bukarski, разбирам те, но и ти ме разбери също така. Не е лесно да те обвиняват едновременно че си порнограф и дразнител на най-низките човешки страсти, и същевременно че си скучен като редактор на политическо списание. Няма угодия. Може би единствено ако не пишех нищо и не давах интервюта, някои хора щяха да са напълно щастливи. Уви, не са...

Благодаря на всички за мненията, както и още веднъж на Комитата за добре поднесеното интервю.

Bruce Wayne каза...

май никой не е очарован от великия жорко

почвам да си мисля, че повечето хора в държавата са комплексирани блогъри като мен :)

Георги Неделчев каза...

bruce wayne, злобата ти към мен е толкова необяснима, че започвам да си мисля дали не съм стар приятел на жена ти. Ако не е това причината, да знаеш че просто не си в ред. Но продължавай все така усърдно да ме четеш, точно това се иска от тебе.

таската каза...

Алекс, види сега, човекот има работено за 24 Сата и за Моноклитор (май пак е тамо), така баш верно е дека е поранешен (а и сегашен) уредник на политички газети. И тоа - газети од бая газен тип...
Пак због иститите вработености мора да примиме дека е и вистински порнограф.
А зошто е целата фора, удри ме (удри го и Коце исто така и то здраво) - пойма неам!

komitata каза...

Яс не дискриминирам бе, таска. Чоекот сакал да направи нещо позитивно — еве яс го подржувам. Не е баш толку лоша книгата колку што си мислиш. Мене ми се бендиса. Земи я, прочитай я.

Bukarski каза...

Ако “Плејбој“ е порнографија, тогаш “Хастлер“ што е? Билтен на Ѓаволот?

таската каза...

Ай, бре, Ацо, читай мало пред да пишуваш, ако да ти е то навик :)
Порнография се 24 Сата и Моноклитор, а не Блей-бой... Мораше ли вака право в очи да го кажам... Айде, здраве да е - ти не знаш, па и не ти требе воопште да знаш о чему е ствар.
Тц, Комита, ама овде ке кажам - не, фала. Чоек го тера времето понекогаш да е како зелена еуглена - избирателна пропускливост требе, а од тоа што имам видено, ва функция кай мене овде вика мокьно "йок"!

Стойчо каза...

@таска - не мой така - да бъдеш по-голям политически пуритан от мене. Къде да работят БГ журналистите? – Демокрация няма, Дневник също е един...


Ако си такъв пуритан – в Македония не би трябвало камък върху камък няма да оставиш – може да се бъзикаме с ВЦ-то, ама чак пък да ги бесиме, само защото са работили за продажни вестници - не е работа...

А Жоро си е направил нелоша кариера, да е жив и здрав, пък дано е смесил служебните и личните отношения, докато е бачкал в Плейбой;-)

таската каза...

Алеле, my-co...
Да се смееш ли, да плачеш ли...
Понеделник явно е сложен ден за всички.

nickname778 каза...

Много е добър блога на Георги Неделчев - определено в моя топ 5 в БГ. Човека пише адски често, блога му е един от първите тематични и определено нещата който публикува са много добре подбрани - личи си че има вкус - не само за жените, ами и като цяло доста интересни неща публикува.

От друга страна обаче, макар и да твърди друго явно че малко повече се е вживял в нумерологията - прекалено много го интересува колко хора ще му купят книгата и колко човека му се шляят из блога.

В този ред на мисли лошо впечатление ми прави, че хем открито демонстрира неодобрение към цялото туй създание дето се крие зад понятието блогър, хем дава интервюта по разни блогове. Това е все едно да излезеш и да кажеш " Циганите на сапун " и да отидеш да си легнеш с някоя мургавелка, щото била много хубава. Заключенията не търпят изключения !

Между впрочем понеже чета блога му от може би повече от 2 години - до преди известно време коментарите бяха включени и изключително рядко се виждаше някой коментар - или никой не пишеше нищо или както Жоро каза се е изливала само пумия. В този ред на мисли излиза че блогът му ( поне тогава ) е бил четен или от хора които едва ли им пука за това което виждат на страниците на блога ( ръцете им са заети с други дейности ) или ако все пак решат да оставят коментар то пишат глупости. Съответно такава ли е аудиторията която Жоро цели ?

Имаше и още нещо ама ще ви го спестя, щото както казах ежедневно посещавам блога на Неделчев и не е хубаво да меткам толкоз много камъни в неговата градина.

niks каза...

а, най-якото е всеки ден да качваш снимки на голи жени (за което очевидно се изисква невероятен журналистически талант) и после да се хвалиш наляво и надясно, че имаш по 1000 посещения дневно... колега, почни да качваш и порно клипчета и като нищо ще ги докараш до 10 хиляди, примерно... айде, успехи!

Георги Неделчев каза...

Ех, колега, колега... Ми нали трябва да се качват и неща, заради които да влизат такива като тебе? То иначе... в Интернет сайтове и блогове с голи жени да искаш. Наистина много лесно се правят. Далеч по-трудно се правят сайтове в които никой не влиза, ама иначе изглеждат много умни. Същото важи и за списанията.

Колкото до nickname778, от неговия коментар запомних само, че влиза редовно и се кефи, и че има някакви смътни негодувания от неща, които не се изясниха добре. Но по-добре така, отколкото да няма никакви негодувания, а пък да не влиза редовно и да не се кефи.

Въобще, голям майтап покрай това интервю, Комита. Рекордна посещаемост, рейтинг 51 в Svejo, но както винаги 2-3-ма отворковци имат особено мнение, и са най-активните тук долу. Учебникарски пример за Web 2.0 по български...

nickname778 каза...

Аз викам да се издаде царски указ - там където пише Георги Неделчев да се забранява каквото и да било коментиране или ако все пак се коментира Неделчев да е със статута на обект с национално значение, уронването на престижа на който да е престъпление подобно на това на уронването на престижа на банка :).

Разяснявам с думи прости какво съм се опитал да кажа : 1-во ако искаш да кажеш че Пешо, Гошо и Иван блогърите са комплексарчета - направи го в прав текст, вместо да обявяваш че всички блогъри са комплексирани, та да може покрай другите и тези тримата да се засегнат. 2-рото мога да го формулирам като въпрос : споделяш ли мнението ми че огромната част от посетителите ти минават само за да видят снимките ( да не говорим че привличаш още такива любители на снимковия материал чрез реклама във форумите на дата.бг ) и че не обръщат каквото и да било внимание на останалото съдържание. Аз лично не бих се гордял с аудитория която не би си направила труда да погледне "абе аджеба как се казва тоя сайт на който ги гледам тия картинки" и кой е тоя дето ги е публикувал тези работи.

Георги Неделчев каза...

nickname778, никъде не съм казвал че ВСИЧКИ блогъри са комплексари. Най-малкото защото и аз съм такъв. Ако смятах така, нямаше да давам интервюта за блогове, и нямаше изобщо да имам блогрол, и да казвам, че харесвам доста сайтове. Заключението ти е изненадващо прибързано за човек с аналитични претенции и някак си не ме кара да се гордея, че ти си сред редовните посетители на Плейбой Мониторинг. Явно ще трябва наистина да понамаля картинките...
Колкото до това, че повечето влизали заради тях - ами нека да го кажем и по този начин: иска се акъл да знаеш какви картинки да слагаш. Сайтове с картинки има милиони. Ако беше толкова просто, всички щяха да имат по хиляда посетителя дневно. Ама нямат. А и ти недей да отговаряш вместо всички за какво влизат и къде влизат. Но това е типично за манталитета на хора като тебе - хванал мишката в едната ръка, питона в другата, и вече си мисли че всичко разбира и всичко знае...

nickname778 каза...

Предполагам, че на факта, че дълго време си бил на ръководни позиции се дължи властноста ти и невъзможноста ти да приемаш чуждо мнение ако се различава от това което си искал да чуеш. Незнам обаче от коя селска кръчма си се научил че споровете ( такъв поне от моя страна няма ! ) се разрешават с използването на обидни квалификации ( ако бяхме наживо сигурно и някоя чаша щеше да метнеш ). Както и да е, затвърди се мнението ми че имаш хубав блог и толкова......

П.С. Надявам се това да е последният коментар по темата, тъй като последното нещо което смятам да правя в онлайн пространството е да участвам в спорове, прерастващи в кавги ( и замергвания с чаши :) ). Ако Георги все пак държи да си ме препсува, може да му оставя GSM, за да не притесняваме Комитата, на чиито стадион по неволя се разиграва срещата.

Георги Неделчев каза...

А, сега пък се и обидихме... За блога на Комитата аз лично не се притеснявам. Той е от позитивните хора, а има и брояч. А онези, които смятат, че само картинките привличат хората към чуждите сайтове, нека и те да си сложат броячи, какво ги притеснява тогава? Няма голи жени, и затова нямат по хиляда посетителя на ден, нали така беше твоята желязна логика.
Но да ти кажа ли какво ги притеснява? Ами това, че ще лъсне много бързо един прост факт - мненията, които раздават по всякакви въпроси, преобладаващо негативни, както и всякакви други прояви на оригиналничене, не интересуват буквално никого, освен още неколцина такива като тях.

А колегата niks го стяга чепикът и на още едно място, но това е друга тема и не й е тук мястото.

Това е цялата работа, nickname778. Няма нужда да се въздигаш сам до нивото на хората, чиято критика приемам/не приемам. То се вижда по-нагоре от кого какво съм приел. В твоя случай критиката не беше критика, а просто заяждане без присъствие на достатъчно логика, но аз вече свикнах с тези неща. Надявам се сега не съм те обидил с нещо.

nickname778 каза...

То и твоята теза за моите приключения с мишката и питоня не беше добре обоснована - обикновено мишката и питоня употребявам с дясната ръка, няма как да стане едновременно. Ама го приех, щото сигурно има нещо вярно в цялата история.

Идеята ми е че реално аудиторията на блоговете в България е доста малка и читателите и на твоя блог и на този на комплексираните е доста сходен като бройка - като под читатели визирам хора които идват редовно, биха се поинтересували кой е автора, биха оставили коментар ако нещо им е направило силно впечатление. Така че ако искаш да покажеш на някой блогър че не струва, кажи му че е тъп, че е комплексиран, че си бара питона и мишката с една и съща ръка, само посещенията недей да бараш, щото всички сме така ( еле пък аз ) а има много интелигентни блогъри ( не съм аз ), които имат по 50-тина посещения дневно, а не го заслужават. И най-важното кажи каквото имаш да казваш на човека дет те дразни, щото така както може би си забелязъл, доста хора се засегнаха, а най-вероятно не си имал тях предвид.

Както и да е, аз викам да прекратиме тия безмислени пледоарии, ти да ми дадеш номера на Магдалина Вълчанова че нещо съм го изгубил, аз да ти влизам на блога, да цъкам по рекламите и да ти изкарам пари за още цял паркинг Лексуси и всички да са щастливи и засмени.

Георги Неделчев каза...

Продължаваш да си излишно заядлив. Но те разбирам. Готовността ти все пак да се оправдаваш и доизясняваш ме радва. Колкото до това кой и от какво се засегнал, нали знаеш приказката "Гузен негонен бяга"? Как пък не се засегнаха нормалните хора, ами само някои гореизброени в коментарите. Не е нужно да казвам поименно кой е комплексар и кой - не. Аз не давам интервюта за да воювам с шепа нещастници. В случая съм засегнал едно принципно явление в българската блогосфера, което ти, колкото и да си симпатичен иначе, само потвърждаваш с поведението си.

nickname778 каза...

Ооо това че аз съм комплексар е научно доказан факт :)

Не е лошо да не забравяш че и аз трябва да градя самочуствие на базата на нещо - не карам Лексус, а да не говорим че готините мадами ги гледам основно от страниците на твоя блог. Що пък да не дойда да се направя, че съм нещо повече от тебе дето ги имаш и ето вече съм една крачка по близо до величието ( и до телефона на Маги Вълчанова ).

Все пак не забравяй че не може всички да те харесват, но вместо да им отвръщаш, радвай се че поне те знаят кой си :). Както обичам да казвам по-добре хората да те мразят отколкото да си им безразличен.

Това е, усехи желая и като имаш време помисли върху бизнес офертата ми, мисля че с Магито идеално ще си паснем :).

Стойчо каза...

Ах, че интересна дискусияаа...;-)

nickname778 каза...

А ако бяхте раздали пуканки, колко по-интересно щеше да станеее :)

komitata каза...

Вие защо си мислите, че не късам билетчета ;-)

nickname778 каза...

Ти пък не помисли ли, че ако имахме пари за разхищаване, нямаше да висим по блоговете ;).

Анонимен каза...

А някой не помисли ли, че посещенията в един сайт драстично спадат при така нареченото "Предупреждение за съдържанието", което излиза при блога на Неделчев. Казано по-просто, човекът си е платил данък за това че пуска голи снимки.
Завистта на други блогъри към трафика в сайта му прилича за аргументите на малолитражка по адрес на бърз автомобил - бърз е, ама защото е турбо, а аз съм екологична? Еми бъдете екологични, но не завиждайте толкова, а само се радвайте...

komitata каза...

Така, искам да въведа малко ред тук.

Георги Неделчев не е панаирджийска мечка, а съвсем конкретен човек, който може да бъде засегнат от непремерени коментари.

Всеки мъж има дълбоко в себе си любопитство, неприемане или каквото и да е там черно чувство към човека който е бил като магнит за българските секс-символи и е трябвало да взима конкретни решения за кариерата им. И аз не съм изключение от това.

И е трябвало всеки месец да бъде доста смел като изложи на показ на консервативното ни лицемерно общество неща, които го предизвикват.

От това, което знам за него и от него, човекът си е гледал работата като професионалист и е бил възнаграден подобаващо за нервите, професионализма, времето, усилията, и смелостта да поеме отговорноста, които е вложил в това предприятие. И най-вече е платил цената за всичко това.

Разбирам ви, че появяването му събужда у много хора задрямали комплекси, импулси и въпроси съвсем нетипични за вас (същото го прави и с мен, не крия), а вие повечето сте утвърдени професионалисти в работата си и с напълно уредено семейно положение.

Но това е животът. Тези неща не се поддават на изчисление и все още не са свободно приети в обществото ни. Въобще нямам намерение да дискутирам за конкретни вещи, случки или жени.

Ще затворя коментарите, ако дискусията се превърне в обикновено одумване.

Анонимен каза...

Интервюто с Г-н Неделчев ми хареса много. Четох го с удоволствие. Поздравления.
Mishell

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)