петък, юни 16, 2006

Райна Поп-Георгиева

Следващият текст е посветен на две големи групи мои читатели - на моите приятелки, които, въпреки, че на думи не са феминистки, ще изядат всеки, който им противоречи със все парцалите, и на македонците, които ме четат..

Попаднах на интересна находка тия дни в един македонски сайт - radiomk.com

Сайтът е бъкан с македонска музика, макар и да е абсолютно ужасен като дизайн.

В раздела Народни и забавни песни -> Народни се намира Песен за войводата, която се води Патриотска (демек патриотична). Пее се за Райна Поп-Георгиева от Панагюрище. Пеят македонците за Райна Поп-Георгиева, а не знаят коя е тя..


Редакция от 28-09-2015г. Песента я няма вече там. Ще ви споделя варианта от youtube:


Текста на песента:

Хайде, провикнал се турският паша
от Панагюрище:
- Хайде, я идете, девет баш низами,
в Панагюрище,
хайде я идете, та ми доведете
Райна Поп Гьоргьова!
Нито я колете, нито я бесете,
най при мен я доведете.
Аз ще да я питам, питам и разпитвам
Райна Поп Гьоргьова -
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
Хайде, отидоха девет баш низами
в Панагюрище,
хайде, уловиха и си поведоха
Райна Поп Гьоргьова.
Нито я колиха, нито я бесиха,
най при паша я отведоха.
А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- Я кажи ми, Райне, кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода"?
- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря
на пашата, -
аз ще да ти кажа кой уши байряка
на свободата,
кой уши байряка, кой му тури знака -
"Смърт или свобода".
Аз уших байряка, аз му турих знака -
"Смърт или свобода"!
Ето малко историческо инфо:

Турците я оставили жива, комунистите затрили потомството и. Без срам и без интерес към историческите ни гордости.

Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.

Родена в столицата на Априлското въстание Панагюрище, тя ушива заедно с пет момичета знамето
Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на зандан в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица на южния ни град през лятото на 1876. Била е на 20 години.

Макгахан я сравнява с Жана д'Арк.
Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна. От турския арест след намесата на американския консул Скайлер я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав, странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че тогава мечтата є ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата є тепърва започват

Младият човек не може и днес да си въобрази колко сме неблагодарни. Връща се. Кой ти е чул думата „акушерство“? Има си за тая работа хора – бабите. Те бабуват, те израждат. Залавя се Райна с учителство в Търново. Управлява девическия пансион на гимназията, но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие. Летните месеци прекарва в родния си град Панагюрище.

Докато учи в Русия, получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. Пак се виждат в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 г. се оженват. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг. Преобразява се като че ли и нравът є – кротва, покорява се – взел я е на цели 26 години (тогава престаряла мома), пък и момиче с минало – яздила кон със знаме и сабя в ръце, влачена по турски зандани, скитала по чужбина да учи… Не чува през следващите години съветите на близки да се разведе. Вместо това ражда 5 момчета. Едното умира.

А другите четири? Добре че не е била жива да гледа техните трагедии. Остава вдовица през 1898 с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна – последици от влагата в зандана, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща. Куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Две десетилетия след нейната кончина, през 1935 г., софийските общинари назовават квартала с нейното име в знак на признателност. Орландовци е дошло от някой си каменоделец италианец Орландо, заселил се някога там. Но скоро отменят решението си и до днес кварталът си носи италианското име.

А знамето? Било е заковано върху вратата на щаба, турците го вземат. Три години след Освобождението, през 1881 г., в Министерството на вътрешните работи се получава писмо от бивш турски офицер, който предлага реликвата срещу 200 лири, но никой не му обръща внимание и не отговаря. Има и друга версия – че е изгоряло в хасковския музей.

През 1901 г. се честват 25 години от Априлското въстание. Неуморната Райна ушива три копия на затритото знаме, снима се дори с него, макар да не е вече младо момиче. Едното се е пазело в Търговския дом, но при бомбардировките през 1944 г. той изгаря. С него – и знамето. Второто е в Националния музей, третото – в нейната къща в Панагюрище.

Затриваме, не тачим паметта за миналото. Но поне речниците на нейния брат Захари Футеков – немско-български, на чуждите думи, – създавани през първата половина на XX век, си остават, претърпели безброй издания.

Отлагах, отлагах, но стигам до най-тъжната част от този етюд. Синовете. Нямала с какво да ги изучи и ги праща всичките на държавна издръжка – във военни училища. Как да си въобрази на какво ги обрича? Първият син – Иван Дипчев (1885 – 1954) – рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците, получава 5 ордена за храброст през Първата световна война, вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. Залавя се да пише спомени.

Спомени ли? През 1954 г., възрастен мъж, към 70-те си години, комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години, след като са го влачили по концлагери. Едно поне – присъда няма. Достойнството на гордия офицер обаче не може да понесе унижението от издевателствата и няколко месеца след процеса генерал Дипчев угасва в ловешка болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва морско училище, става машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“, после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Заболява от рак и умира няколко години след края на Втората световна война.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев (1891 – 1944) – както и съдбата на цялото му семейство. Герой от Балканската война, с 3 ордена за храброст, офицер, но напуска рано войската (може би според изискванията на Ньойския мирен договор за круто съкращение на българската армия), става чинов ник. През 30-те години е директор на кинематографията. След идването на комунистическия режим изчезва, убит незнайно къде. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае.

Съпругата му не издържа, заболява от рак и скоро умира. Започват теглата на потомците. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в комунистически концлагер – Богданов дол. Не му разрешават да следва, но той се залавя с техника и доста по-късно издава дори книги и учебници по механизация, а през 1996 г. и биография на своята знаменита баба и на преследваното от червените терористи семейство.

Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев (1894 – 1964) – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е от запаса, след преврата на 9 септември 1944 г. го разкарват по концлагери, съдят го. Но поне не го убиват. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Марко става каруцар на пристанището в Оряхово, където семейството живее. След всичките трагедии на потомците є тленните останки на Райна Княгиня са пренесени от София в родното Панагюрище и препогребани в двора на бащината є къща. Дано там са намерили покой.#


Автор: Йордан ВАСИЛЕВ

2 коментара:

Prebond каза...

Komito bugarski , dali e zabranato Makedonite da peat bugarski pesni?
Rajna Pop Georgieva e bugarka koja na znameto ispisala SMRT ili SLOBODA , edna univerzalna parola koja moze da vazi i za Palestina , Istocen Timor ili za Alster, Freedom or Death premnogu e opsta da eekskluzivno bugarska...by the way ednas u taksi u Sofija slusav ,, Nie ne sme Srbi nitu pak sme Grci ceda sme na Asparuha gordost najblgarska,, plagijat na makedonskata ,, Nie ne sme Srbi, Bugari ni Grci, ceda sme na Aleksandar gordost Makedonska,, e sega ti vidi dali samo Makedoncite peat tugi pesni ili i vie peete ,,cuzdi,, ....eve ti uste edna ...,,Sproti Pirin , Egej sin so bistri vodi Vardarski,, nekoj od vasite neslusnal dobro pa u vasa verzija ,,Sproti Pirin , Egejciii so bistri vodi Vardarski,,....pozdraf komito Blgaro-Makedonski

komitata каза...

Как ще е забранено бе? Точно обратното.. Пейте ги всичките!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)