сряда, юни 07, 2006

Интервю с Прошко Прошков за съдбата на София, 6-ти юни 2011г.

Интервюто е взето на 6-ти юни 2011г, четири дни преди предварителните избори на Синята коалиция за кмет на София.

– Прошко, здравей. Кажи тука, за да не изглежда като нагласено, колко време те преследвам за това интервю?
– Помня ли вече. От доста време си говорим, то беше още в контекста на „Лозенец“ да правим интервю, ти се интересуваше доста от комуналните проблеми.
– Така е.
– Може би от година.
– Да, и след това по времето на TED...
– Аз не съм ти бягал много, но за жалост пропуснах TED. Пропуснах и целия януари, като частен живот (Прошко беше тежко болен около месец тогава). Ако следващия път ме поканят, надявам се и да имам повече какво да им кажа.
– За какво искаше да говориш на предишната конференция?
– Исках да говоря за визията си и за мечтата си за София. Защо София фактически е град, който изостава, и защо София е града на сведените муцуни надолу и на хората които гледат, вперени в паважа и на хората, вместо да гледат нагоре. За причините за синдрома на неделния светофар и други такива неща.
– Какъв е синдрома на неделния светофар?
– Това си е мой термин. Синдромът на неделния светофар е, когато седиш самотен в неделя на светофара, , в седем без двайсет сутринта, и зад тебе дойде кола, поизнервя се за миг и застава до тебе, с намерение да те изпревари на кръстовището.
– Ахаа.
– А вие сте само двамата там, няма други. Това е абсолютното незачитане на чуждото пространство в София.
– Добре. Ами, искам да започнем с това, защо София не прилича на европейска столица? Аз да ти кажа, навремето, като дойдоха промените през 90-та година, очаквах, че в София ще се живее като в Западна Германия, където бях ходил преди това. Че хората ще се откажат от панелките, че ще живеят в къщи с дворове, в прекрасна среда. А сега, като че ли, старите квартали изглеждат по-добре от новите.
– Да, категорично изглеждат по-добре от новите. София не прилича на европейска столица поради няколко неща. Техническата причина е 21-годишното управление на прехода, при което София се развиваше без свой Общ устройствен план. За сравнение, знаеш че една седмица след Освобождението, на 10-ти март 1878г., се възлага общ устройствен план на София. Тоест, това е едно от първите неща, които са направени, като осъзнаване, колко е важно е това за развитието на цяла България. Ние, 20 години след промените, не осъзнахме че това е, сякаш, първата ни задача. И следваха няколко мандата на абсолютно безхаберно управление на частичните изменения в плановете, управления на кръпките, на абсолютно безхаберното застрояване без цел, посока и яснота. Какво се случи с нашия град? И това, че архитектите, вместо да станат проектанти на новия, на социалния, на красивия град, на града на хората, които няма да са изолирани едни от други, защото работата на архитектите не е просто да проектират сгради, а да дефинират начин на живот. За жалост това не се случи. И, едва от година, София има свой устройствен план – добър, лош, със всичките му недостатъци. По-скоро не толкова добър, но го има. Това е едната причина, а другата причина да не приличаме на европейски град е, освен хаотичното застрояване и липсата на яснота и визия в кой район, какво развитие ще предстои, е състоянието на проходимостта в София. Няма по-непроходим град, няма по-труден град. Той е като поредица от препятствия.

– Особено ако човек има по-специални нужди.
– От автомобилиста, който виси отчайващо по задръствания, в зле проходими булеварди улици и т.н., минаваме през пешеходеца, през колоездача, през човека с увреждания, майката с дете, всеки един от тях.

Аз лично винаги давам за пример – имам вкъщи болен човек, не в къщи, а при моите родители - моята баба, която има нужда от помощ, за да излезе и от години не може никъде да излезе, защото няма как лесно да я заведа на 100, 200, 500 метра пеша, за да мога да я разходя. И десетки хиляди хора са затворени вкъщи, в София, поради тази причина. Хората с увреждания.

Майките с колички, освен че няма къде да си оставят децата като отидат на работа, вечер не могат да се разходят.

Тая проходимост, абсолютно грозния облик, и вида по който изглеждат улици и тротоари е нещо, което основно ни отличава. Отделно, абсолютното дезинтегриране между периферия и център. Липсата на каквато и да е сериозна културна тъкан в тъй наречените...
– Спални райони.
– Спални. И говоря, не да има кино и мол, а да има място за изкуство, където да се случват някакви неща. където да има отворени пространства, в които да се случват събития.

Тъй че, тия хора да се чувстват свързани, да се включат в това, защото хората, които живеят там, не бива да се подценяват. Аз имам десетки приятели на изключително високо ниво, които живеят в периферията на София, хора с огромно образование, и мисля, че не бива да делим хората в София по никакъв начин, а просто трябва да гарантираме тъй, че те да могат да се чувстват част от една тъкан и тези от периферията да са на Раковска, често, при кината, театрите, при клубовете и при библиотеките, както и ние да отиваме в периферията за да видим определен спектакъл, интересна ъндърграунд инсценировка, да усвоим индустриалните зони, като тия зони, това не е нещо, което гениално съм го измислил, така беше в Берлин, където съм живял, всичко което беше остатък от социализма, беше грозно и можеше да се оползотвори по някакъв начин, дали беше от страна на общината или от страна на частници, старите индустриални зони се превърнаха в места за изкуство, за клубове, за изкуство, за посещения от млади хора.

Превърнаха се в някакъв тип фабрики за идеи, фабрики за събиране на – от интернет хора, до хора на изкуството. Това нещо ми липсва, за да виждам София такава, каквато исках аз да я виждам през 90-та, както и ти.

– Да, ами то май не е предмет на голяма хвалба, но на практика след 90-та година на практика левицата никога не е управлявала София, тя е била винаги в ръцете някаква на друга политическа сила.

– Да така е. Никаква хвалба, но интересното е друго, в случая, че, специално ние от ДСБ, предлагаме в момента, не визирам само себе си, а и Светльо Малинов, хора, които по никакъв начин не са свързани и по никакъв начин не могат да поемат тежестите и бремето за всички неща, които десницата не е свършила. Това, което е свършила, също е неминуемо, и в София. и в страната, особено.

Аз лично не се чувствам свързан с управлението на Софиянски, напротив, яростно се разграничавам от това управление, защото и като районен кмет 4 години, пред моя поглед, буквално, през административните преписки, минава хронологията и историята не само на „Лозенец“, но и на доста неща в София. Преминаха като на лента пред очите ми причините за презастрояването в града, за унищожаваните на зелените площи, причините за липсата на места. Самият аз, с влизането си в мандат, трябваше да гоня фирма от детска градина, която беше настанена под наем там. Още от времето на Софиянски. Аз не се чувствам по никакъв начин обвързан с него.

И като казвам на десните, това трябва да е много условно. Тези хора са отхвърлени от нас, ние считаме, че нямат никакво право да се заявяват отново, затова малко или много беше създадена и ДСБ през 2004г.

– Добре. Аз да ти кажа имам следния проблем, с това, което се прави в София. По принцип съм човек, отворен към новото, но в момента, в който видя, че се прави някакво преустройство, ми се стяга душата и очаквам да видя какво ли ще се появи там, на мястото на това преустройство. Например, визирам това, което се получи на мястото на езерото „Ариана“. Честно казано, не знам какво мислиш, но според мен, то е много показателно за всички градоустройствени „подобрения“, които се случват. В момента, единствено се радвам, когато видя да се ремонтират улици. На всичко останало гледам с много голямо съмнение, даже си спомням наскоро имаше едни опити в Южния парк да се построи нещо като лунапарк, точно там, където живея. Просто, наистина, се чувствам така, че всяка една промяна посрещам на нож, защото подозирам най-лошото.

– Това, за жалост, стана рефлекс у хората в София. Точно ангажираните хора се чувстват лично обидени от тия 20 години. Имат рефлекс на „анти-“, дори за добри идеи. Тоя рефлекс се отразява негативно и върху мен, защото когато аз имах проект и желание да правя на една гола поляна детска площадка за футбол, имаше огромен протест и не го направихме, защото..
– Помня, това беше в нашия квартал.
– Хората, вече дори и за такова нещо - игрище за футбол, басеин, реагират негативно, защото не вярват. Ще отнеме време да се покаже, ако бъда кандидат на сините, да покажа, че това не е така, че нещо трябва да се промени. Рефлексът „анти“, който може да се преодолее лесно, защото вече не е това, което беше едно време, а и законът предвижда възможност, а и е задължително да се прави – при всяко по-мащабно преустройство, всяко нещо, което предстои да бъде прекрояване на цялостна градска визия, например за някакъв парк или обществено пространство, да си мине на общественото обсъждане. Широк кръг хора да се запознаят и една от моите идеи е, да има при всеки един проект на Столична община, да има модератори на такива сбирки, да умеят да представят на достъпен език, във всеки един район, там където предстои да се случва нещо, техните картинки. Няколко месеца по-рано, слагат се картинките, обсъждат се нещата, приемат се всички забележки и се правят не проформа. След което, когато хората знаят какво ще се случва, може би ще бъдат по-спокойни.

Това, което беше за Южния парк планирано, беше точно едно нелепо решение, като остатък от времето на Софиянски, макар и предложено от настоящата управа на Столична община. Южният парк е почти целият частен. Върнати земи. Няма обаче цялостен устройствен план на този парк – как ще изглежда, къде ще е поляната, къде ще е шадравана, къде ще е пейката, къде ще бъде люлката.

– И най-важно, къде ще са атракционите.
– Всеки частник би искал в неговото място да са тенис-кортовете или атракционите, а никой не иска в неговото място да е поляната. И затова, единствения начин да се реализират подобни проекти, е да се направи цялостен устройствен проект на целия парк и постепенно да започне отчуждаване на тези земи. Тъй като не можем да направим интегриран цялостен проект. Същото важи и за планирания в бъдеще парк в Лозенец, който трябва да започне от зоопарка и да завърши на околовръстното. Двеста декара парк, само частни земи, нищо друго.

Тоест ние трябва да имаме предварителна, за да не се стига за това, за което ти говориш. Парковете, за това говоря поне от три години, във всякави интервюта казвам – в София няма направени паркоустройствени планове. Има някои, но това е нещо, което спешно трябва да се свърши от общината – паркоустройствени планове с визия, цялостно как ще изглежда парка. Обществено обсъждане на тия проекти и ясна план-програма, програмно бюджетиране за следващите години, кой парк кога предстои да бъде изграден и създаден отново.

– Има един друг проблем, по който ми се иска да вземеш отношение. Аз живея до Южния парк, с удоволствие се разхождам почти всеки ден в него. И това, което ми прави впечатление, че кметската управа, независимо, коя е тя, отвреме-навреме взима решение да се възстанови част от осветлението или част от пейките. Те са в добро състояние няколко месеца, а след това осветлението спира да работи, а пейките са отново надраскани и изпочупени. Честно казано, не ми се вярва, че българският народ е единствен такъв вандал, който не може да си пази общата собственост. Мисля, че и на други места има такива проблеми и те ги решават по някакъв начин. Какъв е начина?
– Това важи и за детските площадки. В „Лозенец“ няма нито една, която да е оставена непоругана. От всички нови, които са вече над 12 нови, всички са изподрани, изпочупени, с откраднати люлки и т.н. Това е въпрос на слаб контрол, на слабо полицейско присъствие.
– Тоест, проблема е на МВР, така ли?
– И частично е проблем на общината, знаеш, че част от полицията беше прехвърлена към общината, като общинска полиция. Трябва да има ясни приоритети и, особено нощем, на караулите на тая полиция, на обходите, които прави и да има присъствие. И аз самият, като кмет на Лозенец, съм изисквал многократно, на места невралгични, като площад „Журналист“, като в района на „Кошарите“, и други невралгични точки да има засилено присъствие вечер, тъй като самия площад, три пъти в моя мандат го заварваме целия изтръгнат, изкорубен, всички пейки нахвърляни в средата, буквално изтръгнати. И ние го ремонтираме на следващия ден. Въпрос на контрол, на ефективна работа на МВР, защото общината сама не би могла да се справи. По-ефективна полиция и уважение към нея. Ние не можем да заключим Южния парк.
– Ти си живял в чужбина, там как се решават тия проблеми?
– В Германия присъствието на полицаи има една тежест, която ми се ще да виждам и тук.
– Аха.
– Днес имах случай, наблюдавах го в едно кафене на „Витошка“. Откровено пияни младежи, с агресивно поведение към минувачи. Дойдоха някакви полицаи, направиха им някаква полу-устна забележка, след което получиха присмеха на тези младежи и си тръгнаха. Това не може да е полиция, която вдъхва респект и съветвам просто МВР, вместо да хвърля такъв огромен ресурс в подслушване и в управление на предизборната кампания на ГЕРБ, да се постарае за това да може от патрулиращия полицай до следствените полицаи, всичките да са по-ефективни и да си вършат работата. Това е много важно. Кметът може да изисква това и от МВР и от своята полиция. Няма друг ход освен постоянен контрол и като се вкарат няколко такива системни нарушителя в ареста, като се установи, че има контрол, има сила, има държава, с времето тоя проблем ще намалее. И разбира се, работа и превенция с младите хора срещу алкохолизма и наркоманията, неща в които аз дълбоко вярвам, че по-добре по-рано, отколкото по-късно. „Лозенец“ е единственият район с отделна политика по въпроса, с обществен център за подкрепа на млади хора с проблеми, наркотични и други. И го имаме, и работи.

– Добре. Ти си по-млад от мен, което означава че си съвсем млад.
– Да кажем, че сме в най-хубавата възраст с тебе.
– Не мислиш ли, че си твърде млад, и че старите кучета ще те изядат, ако станеш кмет евентуално, и ще си останеш само с добрите намерения. Как мислиш да противодействаш на това нещо?
– Първо считам, че съм достатъчно на години вече, за да се оправям с всичко, що се отнася до управлението. Преди 7-8 години, още по-млад от сега, управлявах проект с германските държавни железници и не ме притесняваше това, в Берлин. Впоследствие, се справям с работата си в Лозенец, а за София рецептата е изключително проста. Няма да има кмет на София, който да не бъде опитано да стане обект на всякакъв натиск и интереси, които обграждат града, както корпоративни, така и политически. Две неща ми дават абсолютна увереност и спокойствие. Едното е политическата сила, от която произхождам. Слава Богу, това е сила, която по никакъв начин, никога не използва хората си на публични позиции, за обслужване на интереса на партията. Заявявам го, аз съм четири години кмет на „Лозенец“. Нямам съпартиец или приятел, който да е поискал да дори да не чака на опашка и да мине по-бързо да си плати данъка. Не съм имал дори такова запитване. И това е, общо взето, общество на почтените хора И второто е, когато усетиш жега, потърси помощ, и я търси по най-простия начин – намери си защита и намери си щит сред хората, намери си щит пред медиите. Когато информираш максимален брой хора за нещо, когато направиш общината да работи ужасяващо прозрачно, тоест всяко нещо, което вършиш, да го има в интернет, тогава ти ще вдигаш рамене и на всеки ще казваш – „Съжалявам, процедурите са прозрачни, нищо не може да се случи извън това.“

– Аз се сещам за предишния кмет на София, който сега е министър-председател, който често се оправдаваше с това, че той и правителството са от различни политически сили, че правителството му реже приходите, че той с тия приходи не може да направи нищо добро за столицата. При тебе няма ли такава опасност? Ти поне половин мандат ще работиш в ситуация, в която правителството е от друга политическа сила. Възможно ли е да останеш без пари и хората да те запомнят само с това, че не е имало пари да се оправят улиците?
– Сега, днес, София се управлява от същата политическа сила, от която се управлява държавата.
– Така е, да.
– Аз не виждам огромна разлика и София да е цъфнала и вързала. Нито се връщат половината от данъците на работещите в София, в софийския бюджет, както искаше тогава кмета Борисов. Сега премиерът Борисов забрави за искането на кмета Борисов напълно. Кметът Борисов се отърва от „Топлофикация“, прехвърляйки я на премиера Станишев тогава. Сега, премиерът Борисов прехвърли „Топлофикация“ обратно на собствения си кмет, защото той не може да се оправя с проблеми, той единствено може само да реже ленти. На кмета Борисов му пречеше държавата, на премиера Борисов вероятно сега му пречи София, като воденичен камък.

Аз не виждам никаква причина да разчитам кой знае колко на ефективността на Борисов, при каквато и да е негова позиция, тъй като тя е доказана, че не е възможно да се случи. Но, когато има ясни правила, и разделение между държава и община, за което настоявам отдавна, за истинска децентрализация, за независимост на общините, което е абсолютно заложена и като принцип в ЕС, като категоричен принцип. Когато дойде момента, да не зависят общините и да си слагат наколенки кметовете и техни заместници пред финансово министерство, пред земеделско министерство, пред някой друг управляващ орган. Защото, ако идеш днес в някое министерство, ще видиш опашка от кметове от цялата страна, висящи, и общо взето тоя принцип, който е на комунистите, на субсидии, общините трябва да са независими, а кметът на София, като една от фигурите, чието мнение се чува, и чието лице се познава, трябва да отстоява своята независимост и на София, трябва отново да върне темата за част от данъците, на всички които работят в София, като град, обслужващ, не само столичани, живеещите в него, а и доста приходящи, които идват от съседни общини и градове. Те идват всеки ден, работят тук, разбира се, допринасят за създаването на продукт, който създаваме, но и ползват и всички комунални услуги на София - от транспорт, през канализация, през пътища и е редно, част от тоя данък при работотаделя да се задържа в общината, щом го казва Борисов още като кмет, ето аз се присъединявам. Тъй че, тезата да работиш с враждебно правителство не ме притеснява. София има достатъчно възможност и ресурс да поиска своето и да го получи. Защото ако София иска нещо и го иска разумно, а не политикански, не виждам кое правителство може да го откаже.

– Добре. Така, ние може да говорим до утре с тебе, и на мен ми е много интересно, но искам да те питам за три мечти, които имам аз за София . Офффф...
– Защо въздишаш?
– Хаха. ...Които са свързани с това... Ами защото... Абе, ако може в нещо да сме най-добри и първи поне в Европа. И става дума за следното –

Първо, много ме дразнят химическите тоалетни в парковете на София, тоест, ти си представи – обличаш си най-хубавите дрехи, отиваш да изпиеш нещо и трябва да се завираш в ония тесни, мрачни и смърдящи пластмасови кабинки.


Второто което ме дразни, това е градския транспорт през лятото, В задръстванията е ужасно да се пътува през лятото в градския транспорт. Той, понеже едва се движи, вътре става страшно. Мечтая си за климатизация в градския транспорт, така че да е по-привлекателен за гражданите, а и малко да се отхлаби и хватката на транспортните задръствания.


Третото, за което си мечтая е, това е да имаме зони с безплатен безжичен интернет в парковете, или в общинските сгради.


Мислиш ли, че това са реалистични мечти и въобще докъде може да го докараме?

– Те са реалистични и част от тях са и лесно изпълними. Тази с транспорта, разбира се, е малко по-трудната задача, откровено. Твоите мечти до голяма степен съвпадат с моите мечти - за проходим, спокоен град, за град зелен, в който парковете стават място за разходка, за пикник, за социално общуване, с кеф да си изкараш там уикенда. Част от това, което казваш за тоалетните, беше закодирано в моя отговор за устройствените планове на парковете, където задължително, трябва да се предвидят и нормални човешки тоалетни, тоалетни, достъпни за хора с увреждания, тоалетни, където където майките да могат да повият бебетата си, да им сменят памперса, както е в нормалния свят. Част от тоалетните, да се върнем към това, в София, не знам дали знаеш, но са продадени.

– Не знам. Това, което забелязвам, че са и изоставени.

– В Банската градина срещу НДК има изоставена и продадена тоалетна, с надеждата да построят нещо тези, които са я купили. Тъй като в момента, с новия устройствен план, все пак заковаха това вече като зелени площи и там строителство няма да има, собствениците на тия тоалетни знаят, че притежават един гроб, на средата на едно красиво зелено място, който гроб, ако искаме да заприлича парка на нещо, трябва да им го откупим. Затова да благодарим отново на Софиянски, че тепърва ще трябва да откупуваме тоалетни от собствениците им, за да ги разрушим и да направим там съвременни, приятно изглеждащи тоалетни, или нещо друго, ако устройствения план на парка, предвижда не точно там да е тоалетната, а на другия ъгъл.

Химическата тоалетна, единственото ѝ приложение е за фестивали, концерти и еднодневни събития, където е наложително да я има, не може тя да е част от постоянната паркова мебел. Това е невъзможно. Това е и принцип и на цивилизованост и признак на съвременен европейски град, т.е. възможността хората да ходят на това интимно място, по достоен начин. Това е, общо взето, европейски принцип – нали знаеш какъв е принципа – когато тоалетните започнат да стават платени и нехигиенични, значи наближаваме родината, като се приближаваме от Германия към България с кола. Чакай че забелязвам двама младежи, които ходят по улицата.

(виждаме двама младежи, които разнасят рекламни материали на Прошко)

По отношение на тоалетните, това не трябва да ти е мечта, това трябва да е нормално. По отношение на безжичния интернет, в моята община има безжичен достъп на рецепцията за всички гости, които чакат приемен час, има безплатен бърз, широколентов, хубав достъп. Това е направено. Във всеки парк да има е добра идея, вече го има в парка „Заимов“, това е лесно реализуемо за цяла София. Аз очаквам и да има достатъчно партньори, които ще се съгласят да участват, това са компании, които искат да помогнат, компании с широко покритие в София, ако общината не може сама да си го позволи. Ежедневието на младия човек е такова, че той се чувства като без ръце, ако няма интернет.

А по отношение на третото – първо градския транспорт трябва да стане основен начин за придвижване на всички нас и да стане не с насилие, със синя зона 5 лв на час, просто самият аз, самият ти, всеки един не иска и няма нормален човек, който да иска да се завре с колата по „Солунска“, при положение че има добър отвеждащ транспорт до метрото.

Един ринг в тая връзка, който може да обвърже и довеждащ транспорт от кварталите и спокойно можем да преминем към постепенно и последователно ограничаване на автомобилния трафик по естествен път. Повече бус ленти, повече вело ленти.

Примерът на Виена е показателен. Аз лично съм потресен от ефекта от това решение. Намалиха се широчините на улиците, като по-голямата част остана за транспорт и за велосипедисти. Останалата по-малка част, остана за автомобили. Там се движат по-бързо, отколкото преди. Автомобилният транспорт, това специалистите го казват, е като газ, колкото повече разширяваш пространството, той го запълва цялото. По същия начин ако ние говорим за кръстовища на две нива, които трябва да има някъде едно-две и нонстоп разширяване на булеварди, то накрая ще изпаднем в тотален колапс. Трябва мотивация, трябват стимули за хората, които трябва да са позитивни, а не негативни, не чрез смачкване. Трябват стимули през работодателите част от данъците да се задържа, в Германия има такъв данък. Част от корпоративния данък е към Общината. Общината предлага облекчение на фирми, които стимулират ползването на градски транспорт от служителите, за фирми, които са организирали пред своите офиси места за колела и душове. Това се доказва пред данъчната администрация на общината и тя дава облекченията. Това е стимул за хората, подробни информационни табели навсякъде за транспорта, дори в кафенетата, като това в което сме в момента, можеше тук да има табели, които да показват, кога ще дойде трамвая. Това е нещо, като цялостен план, което съм виждал в Дрезден, като стратегия на главния архитект. Тя от три години вече се реализира и действа. Хората слизат с усмивка от колите си, ползват ги за излети, за важни неща, а иначе ползват рейс, метро, колело и така нататъка. Тъй че, тогава, една част от това е проходимостта и бързината, а друга част е инвестицията в превозни средства, много скъпо нещо, трябва да се търси финансиране, което може да е или оперативна програма, може и общината да търси кредити, в това отношение, защото транспортът трябва да е номер едно.


– Стана дума за Германия. Едно от нещата, които много харесвам в Германия, е надземната градска железница, т.нареченият S-Bahn . В София има изоставени железопътни линии, които винаги съм се чудел, защо не се използват, включително има и такава до летището, а ти знаеш, че транспортът до летището си е проблем от едно време. Има ли нещо, което може да се направи, или сме безнадеждно закъсняли?
– Аз мога да дам примери с ринга на Стара София. Това е стара железопътна линия, която е опасвала София. Централна гара и гара „Подуене“ са на това трасе.
– Минава покрай нас, покрай Южния парк.
– Да и зад „София ленд“. И вместо това да се използва с годините, при безхаберното непланиране на града тая линия беше прекъсната, например между Руски паметник и „Опълченска“, и на други места целия тоя хубав готов пояс, беше прекъснат с цел да се усвоят атрактивни имоти, които да се застроят за пореден път. Абсолютно безумно нещо.

В момента чета за една идея на архитект Диков, който казва, че искат да направят Гара „Пионер“ и жп линията на велоалеи в парка.. На пръв поглед звучи супер прекрасно. Изключително сочна идея. Сигурно искат да подведат модерните хора, които искат зеленина, алеи.... Аз не съм абсолютно съгласен. Тая инфраструктура съществува и е грехота да не се използва в момента. Велоалея винаги може да се направи в парка, има достатъчно оголени пространства, колко хубаво би било Гара „Подуене“ да се свърже с метрото на „Хладилника“с надземна железница. Защо се работи на парче и защо не се използват възможностите? Аз мога да дам едно тълкование, че едно че НКЖИ вероятно иска да реализира и иска да продаде. Нека следим, за да видим релацията между тези две неща - отношенията между НКЖИ и Столична община по отношение на това трасе и поведението на компания НКЖИ. Давам една задачка-закачка, дори и за твоя сайт. Защото аз там подозирам, че нещата не са чак толкова алтруистични.

– А връзката към летището, на картата се вижда, че има такава връзка. На мен ми се струва, че е лесно да се измисли нещо като трамвай дотам.
– Нали там се строи продължението на метрото?
– Но трябва да се копае.
– Да, неефективно е. И аз, без да съм запознат в подробности с целия план за метрото, тъй като имам информация само за това, което се случва с „Лозенец“, за мене голямо учудване предизвиква факта, че невралгични места като „Плиска“ са подминати от маршрутите на метрото, където се събират толкова много рейсове на едно място. Добро, лошо, може би недобре планирано, но метрото е хубаво, че се строи и че го има. Аз съм голям защитник на тоя тип транспорт.

Единственото, което ме притеснява, че самото присъствие на метрото в София, не довежда до автоматично слизане от колите. Не довежда, чел съм едни анализи, чел съм че има един праг, в който едно метро става такова, че променя начина на живот. Това става, когато е по-гъста мрежата. Ти си виждал също мрежите на картата на Лондон, Париж, Берлин... Там е много гъста мрежата. Този момент трябва да се гони, ние минимум трябва да гоним три пресечни точки в на трите лъча на метрото, не само при Булбанк.

– Както е в Прага.
– Да. Хубаво е да мислим и за ринг (пръстен), защото той в бъдеще ще реши проблеми с този периферен трафик. Хората имат нужда от стимул. Другото, за което трябва да се реши, е удобното довеждане до метрото, с малки автобуси, велоалеи. Възможността за паркиране. Защо не се реализират толкова подробни устройствени планове има в София, свързани с подземни паркинги.
– Аз да ти кажа, се плаша, извинявай че те прекъсвам, понеже живея близо до една от бъдещите крайни спирки на метрото, че не виждам никъде около мен да се строи гигантски паркинг.
– И аз се плаша, защото не виждам предвиждането за това да се строи гигантски паркинг. Това, което се строи близо до тебе е гигантски мол, а не гигантски паркинг.
– Да, и за това щях да те питам... (става дума за нещото като египетска пирамида, което се строи на ъгъла на „Сребърна” и „Черни връх”)
– Това се случва в района на „Триадица“ и нямам информация и детайли, доколкото знам, се строи поредният гигантски мол, който, добре, няма лошо, въпросът е, че сякаш на София единствената е цел и визия е, да имаме максимално количество търговска площ и молове и нищо друго. А моята идея и мисъл за София е точно обратното – София на малкия бизнес, София на малките магазинчета, на хубавите фасади в центъра.

Мен пък, ме плаши, ето тук, в района на „Раковска“-„Славейков“-„Патриарха“, наистина в стара София, когато видя събарянето на някаква сграда, както беше сградата на ъгъла на „Рачо Димчев“ и „Раковска“, сега ЕК се настанява в нея. Събарянето на една красива сграда и правенето на нещо, което не се вписва така добре в околния пейзаж. София има нужда да привлича туристи, в крайна сметка И, също така, е много важно да получи и обективно и независимо финансиране на отделните райони, а не да е политическо. Какво имам предвид?

Когато говорим за този район, където сме в момента, на „Славейков“, е хубаво да предвиждаме, че това е мястото, което ще го виждат много очи, много очи извън софийските, дори чужденци. Не можем да сложим една и съща пейка тук, и в Обеля, без да искам да обидя Обеля. Напротив, в Обеля пейките трябва да са здрави, чисти, красиви и удобни, но тук, около театъра трябва да са и атрактивни, и да са ретро. Не бива да има и различен аршин и различно отношение в зависимост от това - в кой район, как се разбира с централната община, и дали кметът е техен или не е техен и такива простотии. Това може да се реши лесно и просто.

– Искаше ми се да свършим, но още един въпрос ми дойде наум.
– Давай.
– Забелязвам, това е един навик на общината, не знам от коя година датира, разни проблеми на общината да се решават с парите на големи спонсори. Тоест, прави се градинка и веднага в градинката лъсва рекламата на съответния спонсор. Аз не казвам, че е лошо. Парите на спонсорите трябва да се използват за такива неща. Забелязвам, че парите се концентрират в няколко централни площи, където висят рекламите на тези спонсори, а хората, които живеят извън някаква централна част, не виждат абсолютно нищо от тези спонсорства.
– Да, много е трудно да закараш спонсор във въпросната Обеля, който да оправи детската площадка и да сложи своята табела там, ето ние помогнахме...
– Точно това имам предвид.
– Това е така. Всеки търси публичен образ, по някакъв начин да се рекламира през благотворителна дейност. Но, по отношение на градинките, примерно, оправяни със спонсори, и такива неща, трябва да сме и предпазливи съответно, защото, освен рекламата, трябва да е ясно, с какъв ангажимент на общината, се прави това деяние от страна на спонсора. Това е много лесно, когато се случи електронната община, и всичко да е публично в интернет, договорите, кой как изпълнява. Човек може лесно да провери, ако фирмата е направила две градинки, той да провери в регистрите какви са отношенията с общината, по какъв начин са направени и може да са окей, но може да има някаква нередност и за това вече се разчита на гражданския контрол. Общината трябва да има ясен ангажимент, към тези които дават парите, и тогава се казва защо, как и по какъв повод. И ние направихме нещо, давам пример за добра практика. Ние направихме нещо подобно със строителите на метрото, които строят по това трасе. И ние намерихме площадка, която е в лошо състояние, близо до трасето. И договорихме с тях, освен това, че правят нещо добро и построяват метро, като компенсация за шума и праха, и трудното живеене на гражданите, да инвестират в такава площадка. И слава Богу, това се случи, това е добър пример и той се случва постфактум, те така и така бяха изпълнители, възложени по договора с програма „Транспорт“, вече избрани. Възложени по програмата на Столична община и се свързах с тях. Благодарен бях, че те откликнаха да направим една добра детска площадка. Аз не знам тебе какво те притеснява точно.
– Мен ме притеснява следното. Това, което ме дразни всеки път, когато мина от там, това е градинката между Парламента и Софийския университет. Там има сигурно 10 табелки на спонсори, които са правили нещо в тая градинка. Все пак, България е парламентарна република, парламентът е най-висшата власт, едва ли на Парламента му липсват пари да се направи тази градинка.
– Това е работа на Общината, не на парламента.
– Ами хубаво, добре, но..
– Общината просто е длъжна, да иска от държавата, когато иска, защото София е специален град, а би трябвало да получава подкрепа и също така да бъде коректна към държавните си институции, тоест уважението към държавата и към институциите, общината трябва да полага особени усилия, пред институционални сгради, в центъра, за всичко това, което е лицето на София пред света и дори наличието на табели на спонсори е малко нелепо, точно там, на парламента.
– Точно това имам предвид.
– Трябва да се търси диалог и аз лично го търся и мисля, че ще имам дори успех. Защото тази година в Лозенец може да се случи детска площадка, която е активност, инициатива на частни лица, хора от фирми, хора просто живущи в района, където сме говорили, че те ще съберат парите и ще направим площадката, а аз ще съдействам всячески за да оправим околната среда като градинка, колчета и всичкото това нещо. И това не е точно реклама, или ако е реклама е в малката общност. Има и добри примери, разбира се. Утре и в четвъртък ние ще открием две нови детски градини в Лозенец, които бяха направени със съдействието на две фирми, това не знам дали да ти го казвам - NOKIA и Мтел, които правиха по Коледа една инициатива за деца, рисуваха, SMS-и се изпращаха, парите се дариха за това нещо, като инициатива. Това са също добри примери, това е нещо, което се прави и няма да бъде видяно от много хора, но в крайна сметка остава и едно чувство, че си направил нещо. Аз самият ставам адвокат и прокламатор на подобни инициативи. С удоволствие. Това не е като да го направиш на пъпа на София, за да те гледат всички. Ще обхване няколкостотин деца и техните семейства.

– Добре, благодаря ти.
– И аз ти благодаря.
– Стана ужасно дълго, 43 минути, но беше страшно интересно.



Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)