петък, април 14, 2006

Защо не четат хората?

Защо хората не четат?

Не минава ден и в общото оплакване на състоянието на нечия култура (демек не само родната, но и на по-развити народи, като американската), плачат колективно писатели, културни дейци, учители и родители: ДЕЦАТА НЕ ЧЕТАТ! А като си тръгнат родителите: ХОРАТА НЕ ЧЕТАТ!

Защо бе? Защо не четат хората?

Аз си спомням защо аз четях много - като изключим отстъпващата природа, всичко беше сиво-кафяво - дрехите на хората, сградите, улиците, езикът на вестниците, радиото и телевизията. Спомням си как със съучениците ми в седми клас събирахме реклами от западни списания? А защо? Тогава беше въпрос на инстинкт, а сега мога да кажа със сигурност - защото бяха шарени - защото показваха един свят, в който имаше цвят и радост, нещо което определено липсваше тогава.

Тогава аз и много други хора четяхме много - защото с помощта на въображението създавахме богати и цветни светове, в които ставаха интересни неща, неща, които ни караха да се смеем или да плачем и това срещу смешните тогава два-три лева. Единственото нещо, което можеше да достави тогава радост срещу два-три лева беше евтиният алкохол, който обаче никога не е имал в България твърде много привърженици. Друга причина за четенето беше непрекъснатия стремеж да си обясним нашето сиво съществуване, да разберем защо светът е толкова несправедлив и грозен, а отговорът все не идваше.

Добре де, а защо не четат американците?

Не знам. Не познавам много американци. Но мога да предположа защото книгата не е достатъчно атрактивна за тях - бидейки емоциите, които им предоставят книгите са твърде бледи за усилието, което полагат, за да ги консумират.

Значи американците гледат на книгите по съвсем различен начин от нас?

Именно. Трябва да се съсредоточим върху най-фундаменталната същност на съвременното общество - че това е общество на капитализма, на търсенето и предлагането. Откъдето следва най-важният извод: КНИГАТА Е ПРОДУКТ.

Не, не, книгата е нещо възвишено, благородно, не е продукт!

Нищо подобно. За да посегне човек към книга в книжарницата, той трябва да направи наум следната сметка - колко пари, време и усилия ще вложи в продукта книга, който държи в ръката си, и какво ще получи насреща. Като отказваме да разглеждаме книгата като продукт, който има нужда от маркетинг, реклама, промоция, организация на продажбите, ние все едно слагаме пред едно дете учебници за една година и след като тя измине очакваме детето да е прочело и осмислило всичко това? Единици са хората, и то сред възрастните, които са способни на това.

Но книгите не са само за консумация! Книгите ни отговарят на въпроси, правят ни по-мъдри..

Да, но за такива книги са ни необходими читатели, които имат въпроси, които търсят смисъла на нещата. Проблемът е, че този вид читатели се ВЪЗПИТАВАТ. А съвременната либерална идеология е напълно скарана с възпитанието, което се възприема като насилие над личността, създавайки личности без нагласа към самоусъвършенстване и четене. Нашата пък, патриархална идеология поощрява злоупотребата с възпитанието, създавайки омраза към самоусъвършенстването и четенето, включително и към задължителните автори в училище.

И какво е нужно в крайна сметка?

Може би, ако успеем да съберем на едно място талантливи учители, добра литература, ученици, които търсят отговори и перфектната комбинация от либерализъм и възпитание, книги пак ще се четат.

Абе необходимо ли е да се четат книги? Не може ли да се чете нещо друго?

Да, нека се поправя. Книгите са и технология - хартиени листове, корица, печат. Новите технологии предлагат повече от това - интерактивност (възможност да изкажеш мнението си, дори да разговаряш с автора), динамика (всичко става бързо и се променя бързо), атрактивност (анимация, цвят, ефекти..) Но авторите не знаят още как да използват новите медии.. Може би тези, които ще им викат "задръстени дядковци" ще знаят...

2 коментара:

Стойчо каза...

Много добре разбирам, че това, което ще напипа е търсене на оправдание, но все пак: почти две години ежеседмична командировка в Германия или Австрия(петък се прибирам в 12 през нопщта, в понеделник самолетът е в 7:30) - събота и неделя детето не ми стига време да видя. В последнта година: прибиране в 7 вечер или малко по-късно - до 8, 8:30 вечери, след това около час - приспиване с четене на приказаки (все пак чета нещо), след това съм умрял за сън - сутринта: айде пак.

Абе търся си оправдание, но е някакво обяснение

komitata каза...

Ами оправдание си е.. защо не четеш в Германия?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)