сряда, април 12, 2006

Дядо Букаро разказва: Сблъсъкът на поколенията

Оригинален текст

Разрив на поколенията

Да речем някъде след 20/30, ето нека са 40 години, Букаро вече не е Букаро, ами е дедо Букаро. Остарял. Седи на удобна кушетка и разказва на внучетата. Те с любопитство трепкат с очички и чакат дедо Буки да почне да разказва - как било навремето. Како се живеело тогава, в това чудно време, наречено преход.

“Е па, драги внучета, бъдете търпеливи, всичко ще ви разкажа както си беше: “

Работа

Гледаш министъра по ТВ разправя там на някакви работници, миньори, които са работили цял живот, мъка мъчили, едно-друго,... “на улицата!“,“нема леб за вас!“. Остават ти още някакви три-четири години до пенсия, арно ама нищо, приказката е “кой ви е.. вас“.

“А социалната солидарност бе, дедо.“

“Ма каква солидарност.“

И айде после работи? За какво? Как се отнася държавата, обществото в цялост, към заслужилия работник?

Повечето мои връстници в тогавашното време, захвърлиха школото. Ученето стана привилегия само на богатите. Прехвърлиха се на престъпност, контрабанда... и ще рече некой ,“абе как така?“. Ама от нещо трябва да се живее, нали? Макар че некои от тях станаха и собственици. Яки!

Любов

Имаше много хубави невести. Имало и ще има. Е, сега трябваше да имаш кеш, за да кяриш. Продаваха се най-нормално. Почти като в старо време и като в македонските битови драми. Немаш брате пара, никой не те иска. В тогавашното време се казваше “немаш пари - не си интересен“. От дома бе, ще ти теглят шута, а камо ли жена некоя да имаш. И така, който беше при пара, си купуваше и невеста. Не я купуваше наведнъж...ами онака - постепенно. Подарък, луксозен ресторант, лимузина некоя. Пазарни ценности. Повечето хора, нормално, не можеха това да го осигурят. Такивата бързо хващаха пътя от тука. Пренасяха мебели в Скандинавия, работеха като келнери на фериботи, обслужваха стари бабички в дълбока пенсия с лунички по цялото тяло.

Това беха алтернативите за такива. (да не преувелича, ама едно 90 на сто беха такива, реално ако си говориме...)


Политика

Абе нито филм, ни сериал... и нито документален, само новини. Почваха от към пет до към 11, в серия. Все едно днес беше... Разположили сме се всички у дома пред телевизора, всички нащрек. Зяпаме. Какво казал тоя, какво казал оня. Целиш месцето в манджичката, без да искаш удряш с виличката по порцелановата чиния, и стария се обажда – “ааа нищо не чух, нищо заради вас, е.. си майката.“

Спорт

От спорта внучета, само Еврофутбол. “единица на две, два пъти хикс“. Имаше на всяка крачка залагания. Давай, народеее! За смях ще станеш, ако отидеш на спортно състезание - да гледаш дърти безработни домакини как псуват помощник-съдията на майка. Вход свободен.

Музика

Или музичка. Рядко концерти, рядко такива работи. Мисля за концерти, масови, на стадиони и подобно. Не се слушаше ни рок, ни метал, ни техно, (чат-пат ще дойде по некой диджей, демек не знам од къде, хептен як, и айде всички ще идем да се позабавляваме)

Имаше турбофолк, повечето го слушаха, и немаше накъде, и аз започнах. Алкохол брате, (ш-ш-ш, това тука да си остане) се лочеше ненормално.

Като се напиеш, вече дреме ти, каква музика дрънка. Ай си викаш, бъдете там весели, гледайте си кефа.

Имаше дрога колкото си искаш

Ние си бехмме наркоманчета, пафкахме си трева и хич не ни дремеше. Понякога от полицията ни събличаха до голо в парка, ама затова пък “елитът“ смъркаше кокаин по сепаретата - рахат.

И кво сега?

Еми кво - ще идеш на кино? Киното се разпада, вътре кочина. На театър поне ни водеха от училище два пъти в годината. Замеряй ги актьорите със семки, а те пък не са взимали заплата, половината стачкуват, един и същи тип играе и Хамлет и Дон Жуан...

Интернет

Интернетът по онова време беше лукс. Не можеше всеки да има интернет връзка. По едно време се докопахме до АДСЛ (връзка, пра-пра стара) и като го ударихме на сваляне на филми, и то порно... по некое време и това ни го изключиха. Почнахме да мастурбираме на водещи на ток-шоута от чист мазохизъм.

Па това е драги внучета, в кратки черти как се живееше тогава. Вие сега живеете в друго, съвсем друго време... сега вие можете...

“Дедо, дедо, а добре не ни каза как го преживе това гадно време? Какво ти даваше надежда?“

“Па, това...внучета, това защото беше много интересно...нищо друго.“

1 коментар:

Стойчо каза...

Яко:-) - наистина е интересно време!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)