петък, април 14, 2006

Един старец

Четях блог на един нов американец (българин, живеещ в Щатите) и един негов пост събуди един стар спомен с подобен старец.
Връщах се от командировка (моите обикновено са целоседмични и се прибирам в София в петък следобед. Карам бързо и много-много не се съобразявам със знаци или населени места. Минавам по този начин през едно село, подминавам центъра и точно на там, на средата, бавно, и най-важното, по продължение (а не напреки) на улицата (така де - шосето) върви един дъртак, едвам!!! забивам спирачките и (поне беше наум) почвам да го псувам (избягвам да го правя на глас по принцип) с най-гнусните възможни определения.
Спрял съм да го чакам да мине, след мен става задръстване, и в този момент ми просветна: КОЙ СЪМ АЗ, ЧЕ ДА МУ СЕ СЪРДЯ?!?!?!? Това е НЕГОВОТО село, а аз съм навлекът, който на всичкото отгоре и не спазва правилника! (карах с около 80 в селото, срам ме, ама так си беше). Това е неговото село, в което вероятно се родил, работил, влюбвал, женил, правил деца, възпитавал, отглеждал, може и внуците да му идват тук на гости, тук ходи на кръчма, тук си пресича улицата, защото тя си е неговата! А аз съм нахален, неспазващ правилника навлек, който няма никаквко отношение към това село...............
Признавам си, срам ме хвана от желанието да го напсувам (добре, че не го направих гласно).

Оттогава в селата карам бавно

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)