неделя, април 02, 2006

Личната ми борба с комунистическата идеология

Двайсет години след началото на прехода (който започна с перестройката на Горбачов, а не с онова нещастно десетоноемврийско пленумче) още валят обвинения към различни хора отляво и отдясно за техните комунистически възгледи в миналото и като кални топки се подмятат цитати от стари издания, където днешните демократи са изповядвали привързаност към идеите на комунизма.

Днес искам да направя едно публично признание - аз също вярвах искрено в превъзходството на социалистическия строй и в окончателната победа на комунизма, смятах го за научно доказано и бях готов да споря до сутринта с всеки, който не беше на моето мнение. Ако съответните органи се бяха свързали с мен, сигурно щях да издам добросъвестно всички, които не споделяха моите "научни" възгледи, но те така и не се свързаха с мен, а аз трябваше да преживея мъчителна, но скоротечна раздяла с възгледите си известно време след това.

Защо станах комунист по убеждения? Бърнард Шоу казва, че който на 20 години и не е социалист, няма сърце и аз мога да се лаская като прилагам думите му към моята крехка възраст тогава. Истината е, че израстнах в семейство на партийни членове, чиито истински възгледи така и не разбрах до началото на 90-те години. В училище винаги бях старателен ученик и с еднакво усърдие поглъщах както точните науки така и идеологическите фалшификации на режима.

Кога започнах да се променям? Въпреки кашата в главата ми, бях възпитан като честен човек, който не търпи несправедливост и като човек, който трябва да мисли с главата си. Сега като се замисля комунистическите възгледи се пропукаха в момента, в който трябваше чрез тях да осмисля това което се случваше в реалния свят.

Помня как баба ми ми каза че след войната от магазините изчезнали всякакви стоки. И се появили отчасти чак в началото на 70-те години. Ама как така, питах аз, нали социализмът води до незабавно изобилие и ръст на производството?

Именно такива дребни камъчета обръщаха идеологическата кола непрекъснато. Има хора, които ако срещнат противоречие в живота около себе си просто живеят с него и не мислят особено, докато за мен всяко такова противоречие се превръщаше в дълъг мъчителен размисъл, докато не намирах за себе си някакво правдоподобно разрешение.

Помня как дядо ми се разрева веднъж като по телевизията даваха архивни кадри от установяването на комунистическата власт във Варна, и на всичките ми въпроси отговаряше с половин уста. Споменът за него очевидно беше всичко друго, но не и приятен. Но как е възможно това? Нали непрекъснато въртяха архивните кадри с пристигането на съветските войски в България и посрещането им с цветя от народа?

Помня как в час по военно обучение разисквахме резултатите от Втората световна война и на картата съвсем ясно се виждаше как СССР е пораснал в следствие от войната. На въпроса ми как е възможно това, офицерът, който ни водеше часа обясни че като всяка империя СССР трябва да расте, за да не загине. СССР - империя?? Най-справедливата страна на света?? Умът ми не го побираше.

Помня първото си пътуване до Западна Германия през 1985 година, за тежките мисли които ме вълнуваха преди да стъпя на немска територия и за тоталната разминаване, което видях още веднага след стъпването ми на австрийска и немска територия. Австрийските и немските градове и селца, през които профучавахме с влака изглеждаха като извадени от картичка или от приказка. Малко след пресичането на германската граница преминахме през няколко села в които АБСОЛЮТНО ВСЯКА къща имаше басеин! Явно това бяха къщите на богаташите си мислех аз, но къде живее пролетариатът?? Загадка, която дълго ме мъчеше. Всекидневният живот в Западна Германия - транспортът, магазините, книжарниците, магазините за музика, за книги, за спортни стоки, за компютърна техника, за аудио техника, колите, тротоарите, градините, велосипедите, турският квартал - всичко на български можеше да се преведе с една кратка фраза СУПЕР ЛУКС. Нашата група български ученици, облечена с евтини дънки (които дотогава ми изглеждаха като луксозно облекло) изглеждаше доста скромно и направо бедно. Къде бяха полицаите с бронирани коли, къде бяха тълпите просяци по улиците, къде бяха немските бордеи? Турският квартал на Мюнхен, покрай който минаваше пътя към центъра приличаше на българско ваканционно селище, единственият гаден елемент в него беше ужасяващата смрад, която се носеше от близкия завод за преработка на отпадни води.

Кои бяхме ние? С какво всъщност превъзхождахме тези хора? Защо и ние да не можем да живеем в такива красиви къщи?

Прибирането ми в България беще унищожително за мен. Изведнъж погледът ми се отвори и видях грозотата на панелките, небрежното строителство, оскъдните книжарници и магазини, бледия културен живот в София.

Нормалните хора, с които се сприятелих тогава - а именно симпатичните и гостоприемни баварци много внимаваха, когато засягаха спорни политически теми. Никога няма да забравя и да благодаря на хората, които ме допуснаха в домовете си, а един от тях ми подари почти цялата си библиотека, след като разбра за ненаситната ми жажда за книги.

Постепенно в България се появиха първите материали от перестройката - заговори се за чудовищните проблеми на социалистическите икономики, (Ама как е възможно това, нали социализмът е най-напредничавия строй?), за екологията, за политическите репресии по времето на Сталин. Все още възгледите ми бяха комунистически, макар че твърдо вярвах че миналите престъпления трябва да бъдат осъдени, а икономиката оправена.

Бях голям късметлия че растях в среда, изолирана от проблеми, но късметът ми продължи до влизането в казармата, където казармената действителност ме лиши от последните ми илюзии по отношение на бъдещето на социализма. Казармата беше олицетворение и същност на социализма. Това беше среда враждебна на творчеството, на различните мнения и дори на красотата и на здравия разум. В началото казармените порядки предизвикваха в мен недоумение, после смях, после възмущение и накрая искрено намерение тези порядки завинаги да се променят и да отидат в историята. Казарменото възпитание се състои от готови блокове, които просто се инсталират в съзнанието на войника като софтуер и всяко бърникане в тях се наказваше като най-врезителско хакерство.

Днес, когато чета за идейната еволюция на този и онзи, напипвам зависимост, която може да ни помогне всъщност да разберем кои точно са се променили, а кои просто пребоядисали. Най-лесно възгледите си смениха тези, за които идеологията не беше начин на живот, а бизнес, които уважават единствено свободата от закона, т.е. престъпниците.

Въбще не ме интересува чия партийна книжка ще бъде изровена от архивите. Ако бях само няколко години по-голям, сигурно и аз щях да притежавам същата червена книжка.

Интересува ме личната еволюция на всеки, който се бори за доверието ми. И ме интересува именно еволюцията, която е настъпила вследствие на новите факти, а не "принципността", която понякога е просто инертност, и страх да се погледнат фактите в очите и да се направят съответните изводи.

5 коментара:

elmore каза...

Написаното ме впечетли със своята дълбочина и искренност !

Лъчезар П. Томов каза...

Моето детство и обстоятелствата около него се стекоха така, че нямаше кога да повярвам на комунизма, още като малък не исках да съм пионерче и цялата работа ми се струваше отвратителна, искрено се зарадвах, че Татоси отива. Тогава бях на 7 години, така, че предполагам, че е било интуициция. По - късно порастнах с независимо мислене, резултат от това, че нямах бащински авторитет до себе си и сам си бях авторитет. Спомням си как спорих с логически аргументи в часовете по история с г-жа Исусова (в гимназията) и как тя ми пишеше шестици, въпреки,че се карахме ожесточено. Мисълта ми е, че условията, в които се израства много влияят на начина на мислене, който се оформя в ранните години и който по - трудно, (но не невъзможно) се променя в зряла възраст. Много е трудно, да не кажа невъзможно в началото да не повярваш на огромната пропагандна машина на тоталитарния режим, важното е критичното мислене,което може да хакне всяка матрица

Лъчезар П. Томов каза...

интуициция = интуиция :D

komitata каза...

Много интересна грешка. Интуциция. Ще се опитам да запомня тази дума ;-)

Христо Блажев каза...

Великолепно. Искреността ти заразява, браво. Малцина заявиха, че са вярвали в някогашните идеали.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)