сряда, март 15, 2006

Никога не е късно за истината

Вчера (така де, в понеделник - почнах да пиша във вторник, но го завърших в сряда сутрин) бях на лекцията на д-р Гаук, шефа на немската комисия за отваряне архивите на Министерството за държавна сигурност (MfSS)на бившата ГДР. Бях впечатлен от един политик с мисъл, нечетящ от пищови (Методи Андреев след него чете доклада си - а аз си тръгнах), говорещ убедено в каузата си - и най- важното: убедителен.

Той нито един път не спомена България като пример или антипример(извини се, че "не познава" обстановката;-), като през цялото време сравняваше методите за отваряне архива в Германия с тези в Полша, Унгария или Испания след Франко. Най-важното, което съм запомнил:

1. Има два разумни пътя за решаване на проблема с миналото:
а. Пълно отваряне на архива
б. Пълно НЕотваряне на архива и теглене на една дебела черта върху миналото - т.е. "плеснахме и се прегърнахме"
(България, както винаги е по средата - това е мой коментар)

Пълното отваряне на архива е предприето в Германия, пълното НЕотваряне - в Полша. Д-р Гаук каза за Мазовецки: Той, като един добър христианин, тегли дебелата черта върху миналото. (Гаук беше сериозен и не беше язвителен). Подобен път за примирение е предприет и в Испания след Франко. Но Германия един вече е минала по този път с примирението - по времето на Конрад Аденауер на държавна служба са върнати около 2 милиона, преди това уволнени, бивши държавни служители от Хитлерова Германия. (Веднага след войната са уволнени, а по-късно, поради липсата на кадри и поради желанието за помиряване с миналото са назначени отново на държавна работа).

По това време немците не са искали да си спомнят войната, а и Съюзниците не са отворили архива. Но дошло ново поколение и през 1968 г (Уудсток;-) то започнало да пита: А вие какво правехте през войната и преди нея? Това се превръща в сериозен обществен проблем, който е трябвало да бъде решен и чийто следи все още се усещат в Германия.

За да не изпадне немското общество след едно поколение в подобна ситуация - немците (предимно източните) решават да отворят архива.

Д-р Гаук почти в прав текст каза: поляците ще си изпатят, а Испания вече започва да си пати заради това решение. (Българино!!!!)

2. Юридически доводи за отварянето:
Основните доводи на западно-германските и изобщо западните юристи ПРОТИВ отварянето на архива са били практиката и законодателството за запазване на личните данни (май и наш'те ченгета взимат същите доводи на въоръжение), както и евентуалните противоречия с европейското законодателство.

Намира се обаче вярната формулировка: Цялото западно общество се движи в посоката от държавата към личността. Личността има приоритет спрямо държавата по отношение на собствеността и на информацията. Т.е: Личните данни са първо собственост на личността, и чак след това (и то евентуално) могат да се ползват от държавата. Всеки има приоритетно право да знае какво се пише за него, и чак след това може да прецени дали да го каже или дали държавата може да се ползва от тази информация.

Второ: Datenschutz ist nicht gleich Taeterschutz. Използвам немски заради краткостта на израза, на български значи: Защитата на личните данни (Datenschutz) не е еквивалент на защитата на извършителя (Taeterschutz). Или с други думи: свидетелят в съда не нарушава личните данни на заподозрения, когато свидетелства за извършеното.

3. Моралните доводи:
Този вид информация е част от т.н. Herrschaftswissen (ноу-хау-то на господаря): ако господарят я знае, а ние - не - той може да ни управлява. Не бива да му я оставяме!

Второ: от НЕотварянето на архива печелят извършителите, не жертвите.
След войната архивът е останал неотворен и жертвите на нацизма са стоели като наказани просители пред всякакви власти.

4. Обществените доводи:
Със закона за отварянето на архива НЕ Е извършена декомунизация, а именно дещазизация. Дадено е правото на обществените служби сами да преценят имат ли нужда от този човек или не. Бундесверът например не е преназначил нито един, но в много обществени служби е имало отново назначени. Отнася се само за хората, които тайно са сътрудничили на службите, не просто членове на "Партията". Правото да бъдат уволнявани е дадено само за сътрудниците на ДС, независимо дали са партийци, или не.
Но има и друг аспект за тези обществени служби (общини, министерства, полиция): Вие , като гражданин, имате ли доверие в институция, в която работят или я управляват доносници?

Да зададем въпроса така: Вие имате ли доверие на Министерството на бедствията и авариите? Ей, сега, в този момент? Не питам имате ли доверие на полицията или на Министерството на земеделието? А на община Велинград? А на Столична голяма? А на българските медии? Начело с Тошев?

5. Как е направено:
С независима (от правителството) парламентарна комисия. Разликата между Германия и Унгария (например) е в това, че достъпът до архивите е пряк, дoкaто в Унгария и други страни комисиите не са имали пряк достъп до архива, а с помощта на офицери от същите тези служби. Т.е. същите тези, които са "писали" архива са били и филтрите, които са предавали тази информация в съответните комисии (Унгария и др. страни).
В Германия достъпът е бил пряк, като са отваряни всички архиви.

Общо източно-германските служби са имали около 170 хиляди доносника, при население от 17 милиона , това е около 1 процент от населението, като изобщо не значи, че това обезателно са били комунисти (членове на ГЕСП), а са били от всички прослойки и включително най-VIP. Имало е комунисти, които са отказвали да сътрудничат, но е имало и свещеници, художници и писатели, които са се съгласявали. Към тези, които все пак след откриването на архива, са казали Извинете, беше грешка, обществото се е отнесло с разбиране (в края на краищата си спомняме какъв натиск можеше да оказва държаванта машина върху отделния човек - всичко се даваше и взимаше от държавата, така че инструменти за принуждение- бол).

Но отношението към тези, които са казали, Ама ние така правихме, за да бъде по-добре или Ама аз съм еди-какъв си добър писател (или художник-аниматор;-)) или Ама аз съм с добър характер, е било не толкова с разбиране. Защото един се е поддал на натиска, но друг - не е, един е искал да го прави, но друг - не е. И независимо от добрия ни характер или световните ни достижения в спорта, човек може да сгреши и то така, че да предизвика сериозни щети за другите, а в много случаи и на хора, които са го обичали или той е обичал.


Накрая д-р Гаук даде един друг пример: Представете си един топ-мениджър на около 50 години, който в последните 30 години не е проронил и една сълза. Той ходи на психиатър - и какво мислите му казва психиатъра?: Оооо, г-н Шмидт, колко добре изглеждате....? Не, той го кара да си спомня детството и всички забравени (скрити с дебела черта!) случки от подсъзнателнието му, за да стигне (например) до случай, когато баща му го е пребил от бой, а малкото момче се е страхувало за живота си. Психиатърът го кара да си спомни грозното и неприятното, за да на прави от пациента отново нормален човек, който може да се смее и да плача, защото един нормален здрав човек ИМА чувства. Но това се постига с пълно бъркане в миналото и спомен за най-тежките и срамни моменти.

Послепис: Когато обмислях този постинг мислех да го назова "Да разлаем кучетата (копоите)", но после прецених, че "Никога не е късно за истината" е по-неконфронтационно (те, копоите, мразят конфронтацията от "старите" митинги, но конфронтацията от митингите на Атака очевидно им допада, защото досега не съм чел в някой вестник да пише по въпроса за шуробаджанащината или конфронтацията при др.Сидеров или може би подп.Сидеров???)

6 коментара:

komitata каза...

Какво си позволявате о.з. лейтенант от Държавна Сигурност, Димитров!!?

Ами тези хора са работили за Родината!
Спирам ви офицерската пенсия!

Стойчо каза...

Трябваше все пак да го кръстя "Да разлаем кучетата(копоите)";-)

Стойчо каза...

Сетих се нещо: виждал ли си клетвената им декларация? Точка 1 на кого трябва да са верни?

В клетвата им липсва думата родина, но Българска Ком.Партия - има. А и като са служили на родината (само на руски се пише с голяма буква) - да се покажат да ги видим - нали са герои!

питащ каза...

Поздравления Стойчо,

Само, да не би да е късно за да се визуализира истината, в смисъл че вече е скрита?

Стойчо каза...

Никога не е късно за истината

Анонимен каза...

Преди много години на конгреса на Съюза на българските журналисти тогавашния председател на съюза беше заявил следното: "Пробен камък за всеки журналист е неговото отношение към Съветския съюз". Ега ти журналистите!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)