понеделник, март 27, 2006

Какво я чака Македония? 2 част

Тъпо е да се дават съвети. Ама как да се въздържа като Комитата е направил такова интересно наблюдение. Ако някой македонец чете този пост, да не го приема като даване на акъл, а като разказ за това, което може би го очаква и начините по които може да го избегне. Не е възможно опитът на един народ да се предаде на друг, както всеки човек трябва сам да изживее пубертета си, но може пък някой и да ме чуе:-)
Още в началото искам да кажа, че под българи разбирам хората(обществото) на Република България, а под македонци – хората (обществото) на Република Македония.

Какво я чака Македония:
1. Постепенен плавен преход към нормално общество
-Склонен съм да допусна, че македонците ще изберат този вариант поради няколко причини:
- -Гладът за информация се задоволява от предимно леви, левичарски, комунистически (или около-комунистически), или с една дума антиглобалистки източници на информация. Това е обяснимо също и заради втората причина:
- -Македония, като част от бивша Югославия, никога не е била наистина комунистическа страна. Това не предизвиква достатъчна степен на отхвърляне на тези идеи в обществото. В Югославия можеха да пътуват на Запад, да имат доста добри (европейски или почти европейски) доходи, без да се налага да копат чак толкова много. Това естесвтено предизвиква мил спомен за това време. Глобалният свят изисква яко копане, въпросът е хората дали са склонни да ги приемат. С една дума: досега имаше безплатен десерт, а сега десерта трябва да се изработи – склонни ли са хората да приемат това?
- -Имам подозрението, че архивите в Македония не са общодостъпни (то и в България не са съвсем, вече съм писал по темата, но не чак в такава степен). НЕотварянето на архива е лесно както от политическа, така и от обществена гледна точка. Отварянето на архива ще предизвика сериозни въпроси и и сериозно търсене на отговори. Българското общество нема куража да го направи напълно, ще може ли македонското да го направи? Затварянето на архивите също е част от плавния преход, дава възможност за по-неконфликтно (от гледна точка на управляващите) разпределение на собствеността и сферите на влияние. Специално в Македония отварянето на архивите може да се отрази и върху националното самосъзнание на мнозина, така че едва ли ще го направят.

- Рискове и предимства:
- - Предимства

- - - Не се изисква особено усилие, както от страна на управляващите партии, така и от страна на обществото. Пътят е лесен за обяснение и лесен за приемане.



- - Рискове:
- - - Този метод предлага сериозна възможност да се тръгне по пътя на Русия и Беларус. Украйна прави последен опит да се измъкне от този път.
- - - Вероятността за интергриране в Европейския съюз намалява, което е лошо както за Македония, така и за България
- - - Мафиотска икономика
- - - Безкраен и, по-лошото, уморителен преход. След 2 години ще им се повръща от думата реформа, което ще доведе до още по-голямо забавяне и желание за лесни решения. Това последното е самоубийствено за обществото

или
напълно възможната алтернатива:
2. Бърз и решителен преход към нормално общество:
- Според мен това е правилният път, защото:
- - Това е труден път – трудните пътища в общия случай за правилните. За да се постигне това, е необходимо македонците да се отърсят от левичарските залитания. Преходът към нормално общество е една ГЛОБАЛИСТКА (т.е.анти-лява) РЕВОЛЮЦИЯ. Последното е много трудно за приемане от страна на хората, но е факт. Първата стъпка – задоволяване на глада за информация – македонците очевидно правят, грешката е, че информацията е доста едностранчива, засега.
- - Отварянето на архива е труден, много труден път – не всяка страна от Източна Европа го отвори и това ще има последици след едно поколение. Но отварянето помага за започването на чисто. В Македония това ще е още по-трудно, защото освен доносниците в македоснките архиви се крият и неща, които в момента биха били тълкувани като пропаганда.
- - В крайна сметка щетите са по-малко – при “конфликтен”(от гледна точка на управляващите) преход се избягва разпределнието на собствеността и сферите на влияние само между привилегированите и близките до властта – тогава и други играчи имат шанс. Другите играчи в общия случай са по-добри управленци отколкото близките до властта (ако бяха достатъчно добри нямаше да се налага да са близки до властта). Например бирената промишленост в България беше приватизирана по справелив път и в момента бирите у нас са доста добри. Обратни примери – дал Господ, но стопанските проблеми са там, където предприятията са давани на близки до властта или не са продавани изобщо.


- Рискове и предимства:
- - Рискове:

- - - За управляващите: който има куража да го направи ще бъде оплют от цялото общество и няма да има в скоро време шанс за връщане на власт.

- - - За хората: Решителните реформи ще предизвикат сериозна безработица и промяна в самосъзнанието на всички. С първото нормалните хора могат да се справят, но второто е невероятно болезнено. Тези две последици ще предизвикат и последиците за управляващите, за които вече казах

- - Предимства
- - - Резултатът е по-справедлив
- - - Хората стават по-независими от държавата и правителството
- - - Шансовете за включване глобалния свят (ЕС, НАТО и т.н.)се увеличават
- - - България получава стабилен съсед

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)