сряда, декември 27, 2006

Алекс Букарски - промоција!

В момента се намирам в Скопие, на
промоцијата на Алекс Букарски на
пѕрвата му книга. Којто иска книга с
автограф, да си приготви осем лева и да
каже на чие име да бѕде автографа. Ште
ги раздавам, като си дојда в Софија.

С творчеството на алекс сте се
запознали предполагам от блога

http://lozarivinari.blogspot.com

a сѕшто и от неговија личен блог

http://crticka.blogspot.com

Сори за кирилицата , ама ме мѕрзи да
инсталирам бг кирилица

понеделник, декември 25, 2006

Празници: Защо празнуваме Коледа днес, а не след Нова Година

Не само на мен ми е направил впечатление фактът, че Коледа се празнува на различни дати в православните страни. В България, Гърция и Румъния празнуваме сега, а в Русия, Сърбия и Македония се празнува на 6ти януари.

Каква е предисторията и какво се е случило, открих в прекрасния труд на Йеромонах Кассиан - "Съвременният християнин и разделението или старият календар и науката"

Цитирам глава пета - История на въвеждането на григорианския и на т.нар. "поправен юлиянски" календар


Календарната реформа в България стана неочаквано и изведнъж. През 1967 г. св.Синод в пълен състав посветил няколко заседания на въпроса за въвеждането в България на новия стил. Но за тези заседания църковната общественост не знаеше нищо. В църковната преса не се писа никаква статия по този въпрос. И изведнъж на 21.VII.1968 г. излезе специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953 от 18.VII.1968 г.(Църковен вестник, 1969, бр.23.), в което се обяви календарната реформа като факт, вече станал по "общо желание на клира и миряните" или, както пак там четем, по "общо желание на вярващия народ". Календарчето за 1969 г. излезе с "указание за църковно празнуване дните в края на месец декември 1968 г. във връзка с въвеждане на новия календар". От него личи че дните от Месецослова между 6.XII ст.ст./19.XII н.ст. и 20.XII ст.ст./2.I н.ст. без никакво църковно основание са "изчезнали", а след денят Никулден (ст.ст.) веднага следва предпразненство на Рождество Христово и св. Игнатий Богоносец (фиг.5), като по този начин, освен че бяха прескочени 13 дни, което не е допустимо от църковния Устав, беше съкратен и Рождественския пост (с 13 дни). Такава груба намеса в богослужебния ред Църквата не познава през цялата своя история.
Духовенството и вярващите миряни бяха поставени пред свършения факт на официално въведения в църквата нов стил. Някои синодални архиереи възразявали през време на заседанията, като са изтъквали, че тази реформа е нередна, че наши, чисто църковни и национални интереси, като например Македонският въпрос, диктуват да не се бърза с нея, че не бива да изпреварваме и да се отделяме идейно от Руската православна църква. Патриарх Кирил отговорил, че е питана Руската църква и е взето нейното съгласие. Но как е могла Руската църква да даде своето съгласие, като сама не е приела и до днес календарната реформа, това не е известно. Съгласие е дал със своето частно мнение Ленинградският митрополит Никодим, който по-късно умря в нозете на папата. Верни на св. Православие тогава официално останаха най-големият в България девически монастир, няколко йереи (без епископ) и множество миряни.
Поради несъгласие с реформата, двама архимандрити, преподаватели в Духовната академия, бяха отстранени от богослужебни и преподавателски постове. Старостилното православно обществено богослужение беше забранено.
Чрез всичко се целеше да се откъсне народа от Православието и в течение на едно поколение да бъде хвърлен в тинята на атеизма. Останалите малцина верни на св. Православие бяха обект на наблюдение от "специални служби", лишавани от всякакви заслуги и привилегии в обществото.
Сега, когато от най-високо ниво у нас се апелира за връщане в традиционното Православие, дали всички интересуващи се от това си дават сметка кое е то и кои са неговите истински последователи?
Окастреният църковен календар - цяла група
празници са задраскани.

Недодялаността на реформата
подсказва "разузнаваческа" акция

Наистина е интересна годината, в която става прехода към новия календар - 1968-ма. Както в случая с написването на "История славянобългарска" и ликвидирането на Охридската Българска Архиепископия когато имаме съвпадане на години, така и в случая с обявяването на автокефалността на Македонската Православна Църква и новият български църковен календар имаме почти съвпадение. Да не говорим и за следният прелюбопитен пасаж от книгата "Църква и църковен живот в Македония":

През пролетта на 1968 г. злетовско-струмишкият епископ Наум на връщане от Букурещ се отбил в София и на 1 април провел делови разговор с патриарх Кирил и варненско-преславския митрополит Йосиф. Македонският архиерей бил пристигнал с тайна мисия да “търси формално, братско признание и го получава”. Фактически патриарх Кирил изказал възхищението си от упоритостта, с която македонските духовници се борели за своята самостоятелност и дал ясно да се разбере, че БПЦ и българският народ няма явно да се обявят срещу македонската автокефалност. В докладната си записка до българското външно министерство от 10 април 1968 г. патриарх Кирил съобщил следната резолюция: “Българският патриарх Кирил счете за потребно във възможно най-сърдечен тон да увери епископ Наум в любовта на Българската църква и на българския народ към нашите братя в Македония, като се изрази и обич и почит към Сръбската църква и към сръбския народ.


Хайде, историците, никой ли не забелязва съвпаденията в годините?

събота, декември 23, 2006

Празници: Весели празници!

Eдно еленче иска да ви поздрави с празниците:



А това е от мене:

http://www.elfyourself.com/?userid=2aa865563109d642e1adc67G06122202

четвъртък, декември 21, 2006

Моята новогодишна мечта

Мечтая си на новогодишното тържество на площад Батенберг да върнат дунавското хоро, Чакърдъкова да обяви оттеглянето си от сцената завинаги ден преди това, да вали сняг, но да не е студено.
Мечтая си да има таксита и да не ми надуват сметката точно сега по празниците.
Мечтая си да празнувам без гърмежи от пиратки.
Мечтая си да вървя по Витошка, стъпките ми да се отпечатват в пресния сняг и отвсякъде да грее празнична новогодишна украса.
Мечтая си да видя парка на НДК чист и светъл, лампите да светят като слънца, недоразумението-паметник да си е отишло, а градинките да са в идеално състояние
Мечтая си да не видя нито един просяк, докато обикалям по улиците
Мечтая си да не чуя чалга поне на този празник.
Мечтая си новогодишната програма по телевизията да е смешна, хубава и забавна.
Мечтая си речта на президента да ме изпълни с гордост и вдъхновение.
Мечтая си да гледам на първи вечерта гениален български филм, правен в нашия век, който да е толкова добър, че да го повтарят по празници, а дори да съм в чужбина да мога да си го намеря във видеотеката.
Мечтая си идиоти-диктатори да не ми развалят всеки път празника.
Мечтая си да си намеря място в планината където да мога да стигна лесно, да ми е широко на душата, и да не се налага да го деля с още хиляди хора.
Мечтая си като вляза в магазина да видя веднага подаръците, които искам да подаря
за празниците, а продавачката да ми ги опакова съвършено.
Мечтая си по улиците да виждам само спокойни, щастливи, грамотни, интелигентни и честни хора, които точно за празника ще са облекли най-хубавите си дрехи.
Мечтая си да видя всичките си приятели накуп, а те да са доволни че се връщат в България завинаги.
Мечтая си във всяка точка на планетата да се чувствам като у дома си.
Мечтая си да ми се падне паричката от питката, а от баницата - всичко наведнъж.

Културен живот: Алеко и чалгата..

Много обичам да чета класиците и всеки път да откривам нещо, което до момента ми е убягвало. Гениалният автор се познава по това, че всеки път като четеш негова творба, всеки път водиш диалог с него и всеки път диалога ти е различен.

Кога се е появила чалгата (или попфолкът) в България? Датировката обикновено посочва 90те години на 20 век.

Но това не е така! Чалгата (или поне музикалната и философия) ни съпровожда от момента, в който българинът се сблъсква с модерното, а първият български автор, който сблъска българина с модерното, веднага го е забелязал:

"...- А бе, Илчо, я ми кажи, защо мразиш толкова българските песни? - обади се Дравичката на излизане.

- Кой? Аз да ги мразя? Съжалявам, гълъбче, че лошо си ме разбрал. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни, но от българските песни, а не от онези гнуснави пародии на чуждестранните вулгарни песни, които байганьовците ни предават изкълчени до неузнаваемост чрез ония цигански форшлаги и къртения на гърлото с пиянски трели и фиоритури... Ний имаме песни, но нямаме певци. Аз съм готов да прегърна своя враг, ако ми изпее, както трябва, песента "Богдане, бог да те убие" или "Я запретни, Вело моме, бели ръкави" и да погледна накриво приятеля си, когато видя, че се възхищава от "Зелен листец", "Каранфилчето" и други такива цигански прелести..."

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4681&Level=3
"Бай Ганьо", 1895 г.

сряда, декември 20, 2006

До ченгетата, медиите и лидерите на общественото мнение

Продължавайте да поддържате "леви" диктатори и "революционни" лидери!

Това е първият ми и последен коментар за делото в Либия

Македония: Българският оръжеен скандал

Много въпроси, а никой не ги разисква... Ще поставям въпросите в италик

В Македония гърми и трещи оръжеен скандал и той е свързан с България.

В четвъртък, в 16 часа, на улица Антон Попов в Скопие, три български тира с оръжие бяха пленени от македонската полиция. Шофьорите са задържани, и се очаква да прекарат поне 30 дена в ареста.

Първите изяви на Министерството на отбраната на Македония и на Генералния щаб твърдяха, че сделката е законна, а задържането е неправомерно. Става дума за товар от триста картечници 7,62 мм и 33 минохвъргачки 120 мм.

Защо товарът се е движил без военен ескорт?

Защо полицията не е била уведомена?

Версията на военния министър на Македония е - че това е бартерна сделка, сключена с българското министерство на отбраната още на 26 април (още докато на власт са социалистите в Скопие!! - моя бел.). Ставало дума за негодно стрелково оръжие, което ще бъде заменено за друго военно оборудване в България, а заловената пратка е трета поред от същата сделка.

Дотук добре, но на следващия ден министърът на отбраната прекратява договора и уволнява началника на логистиката на македонската армия.

Това защо, нали всичко си е в реда на нещата и освен липсващата охрана и ескорт няма други нарушения?

Анонимни армейски извори, цитирани от Утрински вестник, твърдят, че българският контрагент всъщност е частна фирма, която ще продаде оръжието из черните пазари по света (?!)

Става още по интересно. Допълнително се изяснява, че заловените картечници и минохвъргачки всъщност са съвсем нови (?!), американско и германско производство (?!?), още висят етикетите по тях и цените им не са 300 евро на парче, колкото се опитват да го изкарат от военното министерство, а 3000 евро на парче.

Защо в България ще се внася оръжие, уж обявено за негодно а всъщност чисто ново и то доста скъпо?

Как България ще рециклира германско и американско оръжие, дори то да не беше още с фабричната си смазка?

Полицията проверява архивите на армията и установява, че договор за това оръжие не съществува

Ами да бяха питали шофьорите - нали на тях уж всички документи са им наред, а само ескорта го няма?

Полицията рови в архивите на армията? Това е равно на военен преврат. Армията би трябвало да поддържа собствена система на сигурност и правосъдие.

Ииии, момент.. Министърът по-горе какво прекрати? Нима същия договор, който ГО НЯМА?

Парадоксите продължават. Британският посланик Робърт Диксън (по съвместителство представляващ и НАТО в Скопие) заявява, че ако става дума за освобождаване на излишъци от стрелково оръжие, то това не е по правилата на НАТО, където важат много строги вътрешни правила точно за такъв тип сделки.

А членката на НАТО България какви правила спазва?

Има още. Управляващата партия ВМРО ДПМНЕ обявява сделката за криминална, и свързана с кадри, наследени от предишния режим.

Моля?!? А вашият министър какви ги дроби на пресконференциите?

Друга версия пък гласи, че сделката е изцяло на Министерството на отбраната а македонският Генерален щаб е бил прескочен в случая. Това добре, но защо началникът на ГЩ Мирослав Стояновски твърди, че всичко си е наред.

А сега и моята версия.

Предполагам, че сега в някои уютни кабинети както в София, така и в Скопие, си скубят косите и проклинат новоизпечените политици и офицери на Македония, като особено тежки закани към женската си рода отнасят някои среди във военното министерство (контраразузнаване и логистика).

Чисто новото германско и американско оръжие най-вероятно е пътувало към Грузия (а не към Казахстан, другари от Стандарт). В София се провеждаха преговори с Газпром за доставките на руски газ за българската икономика. Нашите чистосърдечно си признаха, че преговорите са били обвързани и с доставките на българско оръжие за Грузия (тези чисто пазарни и прагматични преговори). Какъв по-добър коз за руските преговарящи да наврат трите камиона в лицата на нашите експерти, които до тоя момент за оръжието са се правили на дръж ми шапката. И най-вероятно другарят Овчаров е кандисал на по-кофти условия за доставка на газ, отколкото сме можели, а пък за да замаже гафа, ни проглуши ушите за невероятните успехи на нашите преговарящи.

О.з. генерал Михов, бивш военен, а сега посланик в Скопие, който със сигурност знае нещо по въпроса, защо си мълчи?

И накрая - ок, нашите велики разузнавачи, подготвени в ДС и РУМНО се оакаха тотално (а може и оакването да е свързано по някакъв начин и с досиетата). Но поне, погрижете се господа разузнавачи и дипломати за тримата шофьори, а? На тях няма да им е хич весело да прекарат празниците в ареста и за семействата им сигурно също тия празници няма да са от най-веселите. Говориме за медсестрите в Либия. А тримата шофьори по-малки права ли имат от тях, за да им покажеме повече състрадание и грижа?

Понякога ми се плаче, като гледам какви ги вършат държавните служители...

вторник, декември 19, 2006

Ежедневие: Зимни гуми и разсъждения за трафика

Един от големите ми недостатъци е, че направо ненавиждам да се занимавам със всякави действия по "поддръжката" на техника - просто искам техниката да си работи и да ме остави да се занимавам с любимите ми неща.

Зимните гуми обаче не питат. След като метеоролозите обещаха сняг просто си казах "днес е денят" и действах.

Консултирах се какви гуми да избера и откъде, и разбрах следното - общо взето гумите са проста работа, правят ги на много места, решаващият фактор е наличността.

Оказа се че една от най-добрите гумаджийници в София ми е наблизо - Диана на околовръстното (там ходех на технически прегледи също).

Тръгнах към 16.30 от вкъщи. Кръстовището Сребърна-Черни връх тъкмо започна да се задръства. Задръстванията са ми любима тема. Защото могат да ти изядат час-два от работното време, т.е. да намалят ефективността на софийската икономика (и моята лична) с 10-20 % (!!!!)

Защо стават задръствания - интересно обяснение, напълно приложимо прочетох в

http://www.realestate.ru/new.aspx?id=5437 :


Причиной пробок в Москве является многоэтажное жилищное строительство – Академия транспорта


Фундаментальная причина пробок в Москве – в высокой плотности населения столицы, а в Подмосковье проблема кроется в напряженных отношениях властей столицы и области, в их несогласованных действиях. Такое мнение в интервью высказал вице-президент Академии транспорта России Евгений Лобанов.


«Любое увеличение полосности движения в пределах Москвы малоэффективно, так как на выезде за пределы МКАД вы снова упретесь в «пробки»», - считает он.


По его словам, именно несогласованность действий представителей столичных, областных и федеральных властей тормозит решение главной проблемы. «Москва зажата в рамках МКАД, ее площадь в 3-4 раза меньше европейских и американских городов с такой же численностью. Столица остро нуждается в новых территориях, а решение этого вопроса требует политической воли», - отметил Евгений Лобанов в интервью «Прайм-тасс».


Как объяснил вице-президент Академии транспорта, фундаментальная причина пробок в Москве – в высокой плотности населения столицы. В Западной Европе этот показатель составляет от одной до трех тысяч жителей на кв. км. В Москве – 15 тыс. чел, а с учетом жилищной застройки на ближайшие 5 лет еще выше – 18 тыс. чел на кв. км.


«Во всем «виновато» многоэтажное жилищное строительство. Кстати, в крупных городах Юго-Восточной Азии этот показатель еще выше, и достигает 30 тыс. чел на кв. км. Однако там более мягкий климат, и положение отчасти спасают мотоциклы и велосипеды», - рассказал Евгений Лобанов.


В Москве только 20% населения используют для передвижения по столице личный транспорт, а 80% – общественный. В Западной Европе – обратное соотношение. В США на личных авто передвигаются до 100 % жителей городов, и во многих небольших городах общественного транспорта просто нет.


«Однако американские города не имеют длительной истории и, как правило, проектировались и строились в расчете на использование личных автомобилей. Поэтому мы должны ориентироваться на опыт Западной Европы», - уточнил эксперт. (о)


Хайде, който има смелост да мисли и да прилага измисленото към нашата действителност!
Около 15 минути ми трябваха, за да стигна до гумаджийницата. Там действат бързо и експедитивно - въпреки че девойките, които приемат поръчките са претоварени със всичко, дори да вдигат телефона, обясняват любезно и ясно.

Взех обикновени зимни гуми, а можех да взема едни, с които колата ми щеше да прилича на кръстоска между БТР и трактор. Само че с 200 лева по-скъпо. Спрях се на най-евтините гуми - Пирели (доживях Пирели да са най-евтините гуми!)

Други глезотийки - напомпаха ми гумите с азот (10 лева отгоре), намалявало корозията на джантите отвътре, смених и вентилите. Старите гуми ми ги опаковаха в жълти найлонови пликове и ми ги сложиха в багажника (културно!). Тъпо само че ме изгониха от кафенето "Моля, клиентите да напускат, затваряме" - Все още им е тежко да се изразяват учтиво.

Интересното започна като тръгнах да се прибирам. За обратен завой забравих - имаше плътна неподвижна колона в другата посока - затова реших да се прибера през Младост.

Кофти решение - почти навсякъде имаше задръствания. Пътувах около 40 минути до вкъщи.

Размечтал съм се - искам в България да ми се случи следното - да карам по широки и чисти улици (а не с тънък полупрозрачен слой кал по колата и улиците и то по всички софийски улици), да няма задръствания (а не да карам на полусъединител и да се чудя колко харчи пущината), да няма дупки (да не се взирам в тъмнината за почти незабележимите черни петна), да няма паркирали коли в дясната лента (за да мога да си карам в дясната лента, когато искам да завивам надясно а и автобусите и камионите да знаят къде им е мястото), да има маркировка а не да прокарвам непрекъснато мислени линии по платното, да паркирам колата си на по-малко от 100 метра от вкъщи, и да мога да ползвам тротоара като се прибирам у дома.

Е, искам и да живея на втория или третия етаж от четириетажен блок, под прозореца ми да има градина, до съседния блок да има 100 метра, да виждам Витоша, а за колата ми да има културно паркомясто под акациева сянка посипано с дребен бял чакъл.

Знаете ли защо Лагос вече не е столица на Нигерия, ами Абуджа?

Знаменитите лагоски задръствания

Лагос е най-големият град в Нигерия и логично - съвсем доскоро, той беше столица на държавата и столица на щат. От 15 години е лишен и от двете звания - защо? Заради трафика. Лагоските задръствания са толкова мащабни (и доста известни), че властта открила че на практика е по-лесно да се премести на по-спокойно място, отколокото да се мъчи със задръстванията.

Представи си как ще се почувстваш ако някой ден, когато положението с движението в София стане нетърпимо, а правителството и местната власт обявят, че се местят на друго място - например в Елин Пелин. Боклукът -като най-умен, вече се премести.

събота, декември 16, 2006

МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, КОЛЕГИ!

МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, без да искам наводних МЕГАФОН-а с мои постинги, а просто исках да добавя ключови думи към всичките си стари материали. Моля прескачайте моите материали, всички без последните два са стари ! Още веднъж се извинявам на всички!
К

Културен живот: Промоции на книги

За пръв път наблюдавам книжен панаир с толкова интензивна промоционална програма и толкова много интересни заглавия.

Панаирът се намира на последния етаж на НДК а по долните етажи е традиционния коледен базар. Не забелязах разлика в посетеността - тълпи и тук и там. Днес, понеже е почивен ден, направо не можах да се разходя спокойно между щандовете, тълпите като поток ме влачеха насам-натам, което си е позитивно, защото явно хората четат, като има нещо за четене на пазара.

Присъствах на две промоции на книги:

Силвия Томова, "Добър ден, Р"

Със Силвия се знаем от доста години и ми е интересно да проследявам амбициите и да пише. Първата и книга "Историята на една кожа" (дано цитирам правилно, че иначе Силвия ще ме удуши ако сбъркам), беше приятна, емоционална и интровертна, и най-вече с младежки дух.
Силвия, засипана от цветя - като учителка на 15 септември ;-)

Втората книга "Добър ден, Р" (не съм я прочел цялата, така че си оставям вратичка да допълня впечатленията си в бъдеще) също е емоционална и с типичния за Силвия ритъм (направо като техно), но забелязвам много приятна зрялост и еманципиран талант, и добри наблюдения на действителността (реализмът не е силната страна на книгата, обаче). Странното е, че забелязвам родство с централноевропейската литература като теми и като образи (не знам дали е съзнателно търсено), и което също е доста любопитно да се види в България - изтънчената чувствителност на централноевропейските интелектуалци, която нито е народняшка, нито патриотична а над-национална или поне градска.



Градската литература в България също не е голямата ни гордост, така че книгата заслужава поглед и от тази страна. Абе купете си я. Силвия е готин и мислещ човек, ако я насърчим, сигурен съм, че с всяка следваща книга ще става все по-интересна.

Божидар Димитров, "Войните за национално обединение на България."

Когато си купих "Войните за национално обединение" вчера, получих и персонална покана за промоцията на книгата. Сигурно нямаше да отида, ако не бяха следните причини:

- Бях обещал на Алекс да му купя Мишел Уелбек от панаира;
- Обичам да взимам книги с автограф;
- Исках да му задам два-три въпроса.;

Божидар Димитров, Иван и Андрей с черни дрехи на бял фон в контражур. И Господ трудно би направил добра снимка в такава ситуация.

Закъснях една-две минути заради адското движение (13 часа, събота, алоо, какво се случва с нашия град?!), изчаках огромна опашка за билети за вход на панаира (обнадеждаващо!) и
влетях в залата. Водещи бяха Иван и Андрей от Сблъсък (явно много ги кльопат, защото това е четвъртото събитие в рамките на месец, където ги виждам като водещи!). И двамата се оказаха ангажирани с националния въпрос (браво!). Времето за промоцията не стигна за нищо - което е симптом, че темата е твърде пренебрегвана. Едва ли можахме дори един процент от проблематиката на книгата да засегнем.

За мое учудване залата не беше препълнена.
Може би рекламата не е била особено добра.

Все пак, успях да задам следните въпроси на Божидар Димитров:

1. Какво мисли за Македонско-албанската война от 2001ва година - Отговорът му в най-общ смисъл беше, че македонците са загубили войната.

2. Янко Илковски от Яди Бюрек канил ли го е за събеседник в предаването. - Каза, че не е получавал никаква покана, но много би се радвал да се яви по някоя от македонските телевизии. Янко бе, нали каза че ще го каниш? Забравил си, нали? ;-)



Знам, че не на всички допадат опростения език и тезите, които поднася Божидар Димитров, но за първоначално запознаване с темата, книгата е доста добра. Това, което ме привлече именно мен да дам 20 лева за нея, беше че книгата е буквално натъпкана със снимки, карти и репродукции с отлично качество, които са истинска наслада за очите. Ако искате да имате у дома популярна книга, посветена на българската военна история от последните 100-120 години, вземете си я.

От книгата - битките при Червената Стена, Битоля, Македония

Културен живот: Стани културен човек - посети панаира на книгата!

Тия дни в НДК има коледен панаир на книгата. Събитието е доста интересно, за мен е дори по-интересно от пролетния панаир (който беше гаден).

Какво си купих аз:"Ако можеха мъжете да говорят" - психология
"Убийството на Методи Шаторов" - история
"Гийом Аполинер - 11 000 камшика" - няма да ви кажа
"Защо сме различни" - социология
"Под знака на НРБ" - история (май), за насилието над културата в НРБ
"Добър ден, Р." - разкази от Силвия Томова. Промоцията беше интересна.
"Куентин Тарантино" - биография, интервюта, статии
"Марлон Брандо"
"Войните на България за национално обединение" - Божидар Димитров. Книгата е с отличен печат и богато илюстрирана с карти, снимки и репродукции.
"Македонски дневник" - спомени на отец Търпо Поповски
"Лягай долу, звяр" на Иржи Кратохвил
"ВМОРО през погледа на нейните основатели" - Мемоари на Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов

Панаирът, както обясних става. Има вход от един лев (за учащи се и пенсионери май има намаление). Издателствата са се напънали за Коледа и имаше повече неща отколкото бях готов да закупя ;-)

Стани културен човек, посети панаира! Книгите се продават с намаление 10-20% а на места и по няколко за 5-10 лева. Всеки ден има представяния на нови книги. Аз бях на представянето на "Добър ден, Р" - интригуваща книжка на моята приятелка Силвия Томова. Браво Силвия, ставаш все по-добра!

петък, декември 15, 2006

Македония: Доживях да стана герой на поема

Един от най-четените македонски блогери ме направи епизодичен герой в поема, посветена на блогирането.

Поемата не я разбирам твърде много, но съм споменат в следния контекст:

"...Храбри борци као Фиц Сиксти Најн или можда Павлов Константин
У секое време спремни за борба се мачкаат сас вазелин.."

Павлов Константин римувано с вазелин. Поетично откритие, бих казал ;-)

четвъртък, декември 14, 2006

Македония: Петко Р. Славейков за македонския въпрос


Този документ е интересен с това, че е един от най-цитираните документи в Македония, с които учените отатък доказват "самобитността" на македонския народ и нация. Предлагам ви го в оригинал.

Правописът е осъвременен, езикът почти не е пипан.

Лично аз се учудвам колко съвременно звучи.

Статия на Петко Рачов Славейков във вестник “Македония”, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18. I. 1871 г

Факсимилета на оригинала

Най-после македонският въпрос излезе наяве и ся показа в печатът. Ний казваме н а й - п о с л е, защото този въпрос не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушаме таквизи думи, но ний не ся решихме да говорим за тях през печатът, защото ни ся виждаше работа доста деликатна и особено за в обстоятелствата, които прекарвахме. Днес този въпрос излезе вече на пазар благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.

Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не разделения в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво и това, дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва своето без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие тряба да има своя книжевност и никоя да не достигне онова състояние, което тряба да има като книжевност на цял народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи и даже много по-голяма, отколкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебния си язик на множество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели само един учебен язик, който е вече по-напреднал в тях. Това трябаше да направим и ний. От всичките наречия трябаше да изберем едно средне, което да бъде понятно по всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще опази единството на наший народ.

Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ви повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Ний сме прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ — македонци; но в нея никъде не сме намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са произхождали, а малкото някои македонски думи, спазени у някои гръцки списатели, съвсем отричат таквизито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ний срещаме по техните места всякакви други народи, само тях, македонците, не виждаме. Що са станали и в кой народ са ся слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва; Ний можем да предполагаме всичко с еднаква вероятност: можем да казваме, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Тяхното мнение днес не може да ся опира освен на мястото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е с а ц е л и м а к е д о н ц и, заключават македонистите и ся успокояват на своето голямо откритие.

Ако беше Македония изключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има някаква вероятност. Но ний знаем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбърквания на нейното население с нови преселници, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на някои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже сега каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее и на това не могат да се опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.

Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за историческите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българите слели в себе си или, по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров, то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българийската от друг. Таквизи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.

За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вярваме в сериозността на подобни посочвания, каквото не ся вярва и на читателя, но принудени бяхме да повярваме, когато видяхме с каква упорност са защищаваше от македонистите. Нашите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение — тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствуваха на своето.

Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочакаме това, ний ще си позволим да изкажем тука няколко от сетнините, които ще излязат за наший народ и за македонистите от разделението.

Каквото всичките българе, македонските наши братия са дотолкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да породи противници. По-голямата част от населението всякога ще мисли и тряба да мисли не като някои от върлите представители на изказаните мнения за македонците. Следователно ще ся появят партии с противоположни интереси, ще излазят раздори и вътрешна слабост, а от тях — натискания отвън и късания. Заняти във вътрешните разправи какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притезания на гърци откъм юг и на сърби — откъм север.

Следният текст не е адаптиран и ви го пускам в оригинал

Тогази?—Тогазь, като не Българе, нищо.

Ако има днесъ Българскый народъ, ако той ся е чулъ и е спечелилъ едно мѣсто между другытѣ народы въ Турско, той го е достигнѫлъ само чрѣзъ това, дѣто ся е съединилъ въ едно и е показалъ значителность по число, чрѣзъ това пакъ и ще ся закрепи, чрѣзъ него и ще улучши състоянiето си, чрѣзъ него ще ся запази и от външны посегнуванiя. Доброто положенiе днесъ ся спечелва повечето съ съедяненiе въ едно цѣло, а не съ раздѣленiе на части слабы и незначителны. Когато настанѫтъ другы врѣмена и настане равноправството на всичкы народы малы и великы, тогизъ дѣлѣнiето може да бѫде оправдано. Къмъ таквѫзи формѫ на общежитiето и на политическый животъ върви человѣчеството, но е еще много далечь. Свободата на всякой гражданинъ, на всякѫ общинѫ и на всякѫ область, и правото да ся уреждать самы, това е една отъ главнытѣ цели на человѣческото напрѣдванiе. Къмъ самостостотелность, а не къмъ подчиненiе отива отива человѣчеството; но тамъ е работата, че тая самостоятелность ще ся добiе само чрѣзъ съединенiе въ едно цѣло, въ едно тѣло. Днесь всичкытѣ народы припознаватъ тѫзи нуждѫ за единство и бързатъ да ся стегнѫтъ; само ный ли ще вървимъ наопакы? Другадѣ ся съединяватъ елементы, които сѫ были цѣлы вѣкове раздѣлены, като Прусцы и Баварцы; Пiемонтезы и Неаполитанцы; а ный искамы сега да ся дѣлимъ, да ся дѣлимъ ный, които смы отъ еднороденъ елементъ и смы были до сега съединены. Не е ли разумно и достопохвално?

Ный смы увѣрены, че желанiята на македонистытѣ трѣба да иматъ и другы основанiя и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напрѣднуванiе. Македониститѣ може да мыслятъ, че въ народнытѣ работи всякога ще боравятъ горните горнитѣ Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцытѣ ще останѫтъ на второ мѣсто. Това значатъ думытѣ на Македонистытѣ: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дѣто горнитѣ Българе до сега пишѫтъ на свое нарѣчiе безъ най-малко вниманiе къмъ Македопското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнинѫ на горнитѣ българе и за стремленiе да заповѣдатъ. Но работата е далечь отъ таквози значенiе, ный пишемъ на нашето нарѣчiе, защото него знаймы, а не отъ незачитанiе на македонското. Кога ся усили между насъ изученiето на языка и ся познае нуждѫтѫ за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голѣмо благодаренiе ще пишемъ на македонско нарѣчiе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненiе.

Колкото до страхуванiето отъ числото на горнитѣ Бъгаре и отъ тѣхното по-ранно пробужданiе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не трѣба да ся гледа и това между дѣцата на единъ баща. Че нѣкои братiя са свѣстили часъ напредъ, отъ това не слѣдва, че тѣ трѣба да бѫдѫтъ по-горни.

Нашето заключенiе е, че нема причины да ся дѣлимъ и не трѣба да ся дѣлимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.

четвъртък, декември 07, 2006

Румъния: Комитата се прави на хъш в Букурещ

Най накрая успях да завърша разказа си за Румъния, където прекарах последния уикенд.

Кой живее на север от Дунав? Кои са хората, които ни стават съграждани след три седмици и половина? Строги ли са румънските митничари? Какво може да се види в Букурещ? Кое красиво място посети Комитата извън Букурещ? Колко е вълнуващо да се пътува с БДЖ? А с румънските железници? Какво става, ако те хванат без билет в букурещкия градски транспорт?



Всичко това в мега разказа Комитата се прави на хъш в Букурещ. Отделете си време - разказът е дълъг - и изчакайте всички снимки да се заредят, защото снимките са МНОГО.

сряда, декември 06, 2006

Нова политика: Отново чудовищни проекти на администрацията

Гледате ли новини? Днес с учудване разбрах че е стартирал най-мащабният електронен проект на българското образование досега, а именно порталът http://start.e-edu.bg/.
Анализ. Да започнем със смотания домейн

http://start.e-edu.bg

Ако не знаете как се тълкува той - ето: Electronic Education чисто български израз.
Тотален маркетингов мързел, и това при положение, че инициативата е сериозна и може да получи много добри имена от българския интернет регистър.

Работи ли тъпият портал? Не работи естествено. При опит да кликна каквото и да е, сайтът дава следното


100 000 потребители едновременно, както казаха по новините ??? - ХА ХА ХА ХА!

И още нещо. Тъй като не уцелих от първия път адреса, най-напред попаднах на

http://www.e-edu.bg - Е-образование или Портал за електронно обучение по информационни технологии.

Действащи лица са обичайните заподозряни - Издателска къща Труп, Сирма и злополучният znam.bg Ако не помните, в името на znam.bg беше предприета полицейска акция срещу сайта, предназначен за незрящи потребители bezmonitor.com. (Повече за аферата тук)

Любопитно. Порталът е изпълнен с изключително тежки технологии, а именно FLASH, което е прави задължително излишното зареждане всеки път на стотици килобайти информация - трафик, който плащаме с данъците си. Отделно, всеки ученик трябва да има перфектно работеща интернет връзка у дома, за да ползва този портал.

Нали знаете, когато някой родител дава тежко заработените си пари едва стигащи за кофти компютър, обикновено е с фразата "Абе дай нещо по-евтино, да се научи". И къде ще се научи със старичкия компютър? Не и тук. Гарантирано забиване още при зареждане на първа страница. Нали разбрахте, че целта на порталчето не е пръскане на знания през Интернет, а събиране на стотинчици за SMS от znam.bg.

А учениците - всеки от тях трябва да има перфектно работещ и бърз Интернет (Плащат родителите, нали). Лошото е, че най-нуждаещите се ученици пак ще бъдат най-онеправдани - тези от дълбоката провинция, където няма учебници, затова пък интернетът е бавен и скъп. Ще пострадат и тези, които не могат да си позволят последна дума компютри и друга техника. Май учебници на старо излизат по-евтино, нали? Ало родителите, чакат ви няколкостотин лева разходи за хардуер!

Първата страница е 754 килобайта!!! Вие луди ли сте бе - първата страница колкото половин емпетройка!?!?

Много шарения, нула интеракция. Искам наистина да видя как сайтът ще издържи 100000 потребителя както се хвалят създателите му.

Порталът е с насоченост против отворената култура и отворените стандарти, против свободния софтуер. Примерите се дават с комерсиален софтуер - Windows, Internet Explorer, като по този начин се манипулират начинаещите потребители да се насочат към скъпи комерсиални платформи, вместо да им се посочат алтернативите, които им дават най-много свобода и минимизират разходите им. ОТНОВО са онеправдани бедните ученици - тези, уж за които се прави тази инициатива.

Дори няма намек за свободна култура в тоя сайт. Да не говорим че като примерен източник на информация се дава същия znam.bg който се опитва да продава културни достояния срещу платени SMS-и. На кого - разбира се пак на онеправданите и бедни ученици.

Порталът е част от стратегията на Министерството за образованието за въвеждане на нови технологии в учебния процес. Честито!

Македония: Малко весела антибългарска пропаганда

Това е едно весело антибългарско клипче, което е вървяло по македонската телевизия A1 в анимационната серия "Еднооки". Няма да ви превеждам, макар че ако някой се препоти ще му помогна. Приятно гледане.




Съжалявам, че клипчето е малко кофти качество. И го взех от тук.

Македония: Разпукала се е Шар Планина

Нещо съм зает тия дни с един по-голям проект и нямам време за мъдри постове. Междувременно насладете се на якия клип на Леб и Сол - "Разпукала се е Шар Планина" (в България песента е по-позната като "Притури се планината" ;-))



Благодаря на Алекс за клипчето

понеделник, декември 04, 2006

За Ники Лауда и останалите...

Симион Патеев ми даде повод да ви разкажа как видях Ники Лауда на живо.
Беше по време на една от много бройните ми командировки до Виена през пролетта на 2004. Тогава оставах за по две седмици в града и събота и неделя се отдавах на културни мероприятия (я какви хубави пътеписи се получиха тогава;-)

Живеех на хотел, близо до Гринциг, на пред-пред последната спирка на трамвай 38. Кварталът е от добрите в града и на мен ми харесваше доста – напомня едновремешния Лозенец – в момента вече на нищо в София не напомня. Но това е друга тема.
Та, една неделя се качам на трамвая до центъра. 38-ицата стига до Шотентор, а оттам целия център може да се обиколи пеша. Пътува си трамвайчето надолу към центъра, по улиците нямаш много коли или хора (Виена в почивен ден също е празна, а и движението е така организирано, че никога не получават задръствания – изобщо градът е много кротък и приятен за живеене). Стига съм се отплесвал...

Та, кара си трамвайчето кротко в неделната сутрин към центъра и на всяка спирка, зад него, спират колите. Трамваите са като софийските широки – от онези, старичките и симпатичните. Спират си колите зад трамвая на всяка спирка и по едно време се загелдах по единия от шофьорите – стори ми се познат. Колата беше Мерцедес, като на най-главния софиисйки боклукчия. Викам си, откъде мога да познавам някойс такъв Мерцедес и в това време едно момиче (бяха 3 в ранна тийнерджурска възраст) от пътниците каза на прителките си „Гледайте, Ники Лауда!” Верно беше той! Девойките си носеха някакъв апарат и започнаха да правят опити в продължение на следващите спирки да го снимат. След което Ники Лауда сви на някакъв светофар и .... оттпгава не съм го виждал.

За какво ви разказвам тази история ли? Я, пак я прочетете! Разказвам ви я заради детайлите: Ники Лауда е може би най-известния състезател по Формула 1, преживял е какво-ли-не по време на кариерата си, като такъв – то му личи и на лицето; след това е основател на авиокомпанията Лауда Еър, която по-късно успешно продава на Австрийските авиолинии. Освен, че в момента коментира Формула 1 по телевзията, което съм сигурен, че прави със същия мотив, в който ние с Комитата поддържаме два блога (този и Пътуването) – т.е. за кеф, той е основател и собсвтеник на още една авиокомпания (Niki – една от водещите low-cost компании в Европа). Та същият този човек, който влиза вероятно в първите 20 по известност в световен мащаб (аз съм критерии – щом мога да запомня име на знаменитост, значи наистина е известна) – та същият този Ники Лауда в продължение на 4! трамвайни спирки караше с ВЪРЗАН КОЛАН и спираще чинно ЗАД ТРАМВАЯ НА ВСЯКА!!! СПИРКА и караше с допустимата за града скорост!!!! Човекът, който може да купи половин България (вероятно, не знам точно колко е богат), който се е състезавал за Ферари, а сега кара възможно най-модерния Мерцедес – спазваше правилника за движение в града, и даже не проявяваше обичайното за мен нетърпение, когато трябва да чакам зад трамвая (и аз имам грехове).

Сега разбрахте ли защо Австрия е богата страна? Защото има такъв елит!

петък, декември 01, 2006

Ежедневие: Цакаха ни с диоптър

Още веднъж мернахме за секунда къде ще ни бъде мястото в ЕС. Европейският парламент ни цака с процедурни хватки така, както ние цакаме нерегистрирани етнически партии. Уж няма нищо нередно, а остава горчив вкус в устата.

Слабото зрение на Едуард Макмилън-Скот ни струва осем месеца без малките блокове на АЕЦ-а?

Човекът, който спешно се нуждае от очила

Стига бе, кой вярва на такива приказки за деца.. Със спестените пари можехме да му купим на човека платинени очила с диамантени стъкла.. ама на, не сме си опекли работата като хората, да се договориме с него предварително.

Имам една теория на конспирацията, съвсем елементарна, обясняваща странните събития около АЕЦ-а - най обикновеното лобиране на Франция за румънския АЕЦ, а че не излязоха сметките с 8-10 месеца на кой му дреме.. ще постоим малко на хладно през януари и това е част от цената, която ще платим за възможностите, които ни се дават..

Надявам се да съм жив, за да науча истината..

четвъртък, ноември 30, 2006

Развлечение: Лека игричка за политманиаци


Ако искате да изпробвате на практика докъде водят политическите ви възгледи, може да си поиграете на Nation States - елементарна симулация на държавно управление, без да се напрягате. Играта е лесна, и се състои в това отвреме-навреме (периодът се настройва) да взимате управленски решения, без риск от тотален провал или от твърде големи успехи. Войни не могат да се водят, а бюджетите присъстват съвсем абстрактно... Знамето сам си го измислих (нали съм в Южния Тихоокеански регион ;-))

Ето аз докъде го докарах

Конституционната монархия на Комитите

"Check On It"

ООН категория: Безобидна центристка демокрация
Граждански права:
Отлични
Икономика:
Силна
Политически свободи:
Средни

Регион: Южен тихоокеански

Регионално влияние: Незначително

Komitite is a UN Member

Конституционната монархия на Комитите е голяма, сигурна нация, забележителна със пълната липса на затвори. Упоритото и трудолюбиво население от 305 милиона се ползва от някои граждански права, но не твърде много, радва се на свободата да си харчи парите, както намери за добре, до определена степен, и участва в свободни и демократични избори, въпреки че не много често.

Администрацията със среден размер се концентрира главно върху образованието, въпреки че здравеопазването и социалните грижи също са на дневен ред. Гражданите плащат плосък данък от 10%. Моторът на частния сектор са информационните технологии, следвани от износа на сирене и хазарта.

Осемгодишните, които продават лимонада на улицата, биват арестувани с обвинения в измами, жените получават малко по-малко от половината на заплатата на мъжете и то ако намерят въобще работа, богатите бъдещи родители могат да изберат тяхното съвършено бебе, всички мита са отменени. Престъпността е абсолютно непозната. Националният символ е розовата пантера, която свободно обикаля из гъстите зелени гори на държавата, а валутата е левът.

Комитите са 4619ти в класацията в региона и 84 649ти в света за най-апатични политически граждани.


Явно играта я правят някакви разбрали недоразбрали либерали - иначе как хем жените ще имат заплати на половината от мъжете, хем не могат да си намерят работа, но така е като администраторът е пристрастен...

сряда, ноември 29, 2006

Първично: Кога поумняват жените, кои са най-разкрепостени на Балканите...

Майчинството положително влияе на умствените способности на жените.

Майчинството дава на жените силен тласък в способностите им към запомняне и обучение - до такъв извод са стигнали учените Крейг Кингсли от ричмъндския университет и професор Кели Ламбърт от колежа Рандълф-Макон. Учените твърдят, че положителния ефект от раждането на детето, свързан с изменения на размера и формата на отделни зони от мозъка, може да продължи няколко десетилетия. Причините за положителните промени в мозъка са свързани с отделянето на хормони, а също и с активизиране на структурите, възникващи при грижата за детето.. (източник)
Какво да кажа повече, най-накрая се видя какво е предназначението на жената според дядо Боже. Раждането и отглеждането на деца очевидно е това за което природата подготвя този съвършен механизъм и произведение на изкуството. Също така е и аргумент за деца преди началото на кариерата, нали ;-)

Коя е най-разкрепостената нация на Балканите?

(кликни на картата за по-голям размер)

Според Евростат, ситуацията с раждаемостта е почти еднакво трагична в целия Европейски съюз. Интересно обаче, че най-голяма раждаемост се наблюдава далеч не в силно религиозните и консервативни южноевропейски страни, а точно на другия край на континента - в северноевропейските либерални държави. Изненада беше за мен и да видя коя е най-разкрепостената балканска нация (с най-голям относителен брой деца, родени извън семейството). Кликни на картата, за да разбереш, де... (източник)

Благодаря на Ивица за линка..


вторник, ноември 28, 2006

Ежедневие: Еволюцията на Бареков.

Имах моменти в които си мислех, че съм твърде критичен към Ники Бареков. Дет се вика млад е - простено му е. По пък получих яко клипче (мерси Влатко, оправяй се), с архивни кадри от медийната кариера на Бареков. Абе не съм изненадан, честно.

Да, и моля ви - ако сте гнусливи, не си пускайте клипчето.



(Откъс от "Сигнално жълто")

Цялото предаване тук

Няма срамен труд, но и никой насила не го кара да бъде вулгарен. Човекът просто си вдига рейтинга. Това явление наричам аз "барековщина"

Джендо ми каза: "Който не е простял, пръв да хвърли камъка". Аз пък му казвам: "DJ, който е простял за пари и извън рамките на изискваното от него, това е съвсем друга работа"..

неделя, ноември 26, 2006

Ежедневие: Борат срещу народа

В събота вечерта гледах "Борат". Смях се със сълзи.

(Който не е гледал още "Борат", направете си услуга, идете да го гледате преди да четете нататък. Не, сериозно, който не го е гледал, първо да го гледа а после да продължава да чете. Добре, тук ли сте още? Предупредени сте. Дреме ми.)

Тъкмо като някой се затръшка за гибелта на западната цивилизация, се пръква някое златно пиле, което го опровергава тотално. Златното пиле тоя път е Саша Барон Коен - английски комик, който познавате например от клипа на Мадона - Music (The real Big Ben!)

Саша Барон Коен играе (именно - играе, а не е) литературния герой - журналиста от Казахстан, Борат Сагдиев. Той не си сменя характера, както твърдят някои неграмотници, а само героя, когото играе. Колкото е истински Борат Сагдиев, толкова е истински и неговата версия на Казахстан (спомни си Албания в "Да разлаем кучетата" или АЕЦ Козлодуй в очите на ЕС).

Саша Коен се ебава със всичко - с антисемитизма и с политическата коректност. С гей обществото и с политическата коректност, с източноевропейците, руския език, Казахстан, Узбекистан, кирилицата и политическата коректност. Борат Сагдиев преекспонира "традиционната" неприязън на изток към евреите и циганите.

Борат Сагдиев е роднина на Бай Ганьо, пренасяйки елементарните си стратегии за оцеляване на Запад. И като бай Ганьо попива далеч не винаги това, което ни се иска да попие от "цивилизацията"

Борат Сагдиев е братовчед (а чисто физически - почти близнак!) на Мимино - ентусиазиран мачо с нежно сърце, който пада в първия срещнат капан на илюзията на секс символите.



Мимино

Кадър от Борат. Физическата прилика на главните герои е поразителна!



Борат Сагдиев е приятел с АЛФ, който смело експериментира с търговските, обществените и медийните механизми на западното общество.

Борат Сагдиев има същите вкусове като Махир Ча(г)ръ (Mahir Çağrı)- той харесва секса, пинг-понга и диското.

Саша Коен се ебава дори с иконата на единствения признат на запад интерпретатор на дивия Изток - Емир Кустурица (музиката на Горан Брегович обединява Кустурица и Коен), като все пак ни показва че романтизмът в погледа на Кустурица на Изток не е задължителен (както и не е задължителен и в отношенията България - Македония!).


За мен този малоумен на пръв поглед филм е ръката, която Изтокът отдавна очаква от Запад, разбирането, на което Изтокът се надява още от началото на опитите си да се "цивилизова", но поради собствените си комплекси за малоценност, вероятно няма да я види или ако я види, ще я наплюе.

И за пореден път се видя, че авторитаризмът се отличава с особена липса на чувство за хумор - филмът е забранен в Русия и Казахстан.

А да, и още нещо - сигурен съм че Саша Коен е гледал и Ъндърграунд, и Аризонска мечта и Мимино, а може би е чел дори и Бай Ганьо. И даже ги е разбрал...Тъпото е, че желанието на повечето от нас (източноевропейците, бившите соц. граждани, българите.. добави когото искаш) не искат всъщност да бъдат разбрани, а възприети като нещо по-различно (по-добро например, но в никакъв случай не по-лошо), например като шампиони бегачи на пистата на евроинтеграцията.

Честност му е майката. И към себе си.

петък, ноември 24, 2006

Ежедневие: Swinging Safari отново става хит!


Момчето жена от Биг Брадър 3 - Пеньо е развълнувал въображението на музикантите с парчето "Летя с колата"

Еленко два пъти писа по темата (веднъж и пак)

Всъщност това е кавър на суинг хита Swinging Safari на Bert Kaempfert, болезнено познат на всеки, който е свирил в оркестъра на нашата гимназия ;-)

Чуй парчето

Поглед в бъдещето: Медиите през 2014 година

(Благодаря на Ивица Антевски за линка)

Един поглед в бъдещето на медиите, неща, което всеки си мисли, но никой не казва на глас. Но както казва Ивица - единственото сигурно нещо във футурологията е, че прогнозите не се сбъдват. Филмчето е повлияно от интродукцията на Властелина на пръстените. Професионално е направено и предизвиква размисъл.. (Гледай филмчето тук)

Македония: Няколко материала от българските медии..

Постът е насочен главно към моите македонски приятели, които запознавам с медийното отразяване на двустранните отношения. И другите, които са пропуснали предаванията, да заповядат

БТВ - Македонците и българското гражданство

http://www.youtube.com/watch?v=PnYKGwdwWdI

БНТ - Има ли македонско малцинство в България? Интервю с Костадин Филипов 14.11.06

http://www.youtube.com/watch?v=X24wTMn2sh8

БТВ Репортерите - Македонският Въпросъ

http://video.google.com/videoplay?docid=-16360945562682922

И от пресата:

Земьо, земьо македонска... Визи и албанска музика, Божидар Димитров, вестник Сега

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2475§ionid=5&id=0001101



Благодаря на Шпиун за идеята (има още два филма на линка, но не мисля че струват)

Ежедневие: Музика за очите

(Кликайте на снимките, за по-голям размер)

Купих си няколко яки филма на ДВД по два лева парчето. В мола на хотел Хемус (на партера, при вестниците)




Разхождах се из Южния Парк

Ходих на кръчма с приятели

сряда, ноември 22, 2006

Изненада: Улица "Желю Желев" в Скопие?

Градският съвет на Скопие обмисля преоценка на цялата система на именуване на улиците в града. Част от инициативата включва и кръщаване на улици на държавници, допринесли за утвърждаването на македонската държавност, а между тях и Желю Желев.

В-к Вест, 22.11.2006 г. (пълната новина)

Стряскащо минало: Айде бе, колегите на Алберт, обадете се!

Откъсът от книгата на Владимир Костов, "Българският чадър", изд. от Репортер 7, София, 1990 г. посвещавам на всички колеги на агент Алберт, които не си признаха. Текстът дава идеи за доста лесни начини да се открият кои са били те, дори без да се рови в секретни документи... (кликайте на снимките, за по-голям размер)


" ...В началото на 1966 година Съюзът на българските журналисти реши да издава седмичник, предназначен за широката публика. Определеният от ЦК на партията главен редактор Лалю Димитров ми предложи да се заема с международната рубрика. Предложението ме съблазни. От друга страна, това ми позволяваше да напусна редакцията на Работническо дело, където атмосферата особено след разкрития опит за преврат бе станала още по-подтискаща.

Събрахме се десетина души около Лалю Димитров, и акуширахме първия брой на "Поглед". Успехът не закъсня. За кратко време тиражът надмина сто хиляди, а след няколко седмици достигна двеста хиляди екземпляра. Не само вестникът вървеше, но и носеше хубави пари за Съюза на журналистите.

По страниците на "Поглед" се намираше всичко: политика, култура, социален живот, спорт, фото и даже кръстословици. Този начин на списване на седмичник по онова време представляваше новост за страната. Подобни седмичници в България бе имало, но отдавна - преди комунистическия режим.

Редакцията на Поглед се намираше на улица Граф Игнатиев номер 5 в центъра на столицата. Улица Граф Игнатиев - тясна, запазила вида си от тридесетте години, с нейните магазини, кафенета, ресторанти, кина, както и бликият площад Славейков, не стихваха нито за миг през деня, че даже и късно през нощта. Трамваите следваха един след друг, колите се мушеха между тях и пешеходците. В радиус от по-малко от километър се намираха ЦК на партията, Министерският съвет, всички основни учреждения.

Но жизненият център за нас, журналистите от Поглед, се намираше в партера на същият номер 4, а именно в ресторанта на Съюза на журналистите - с най-добрата кухня в столицата по това време. Избата също имаше добро име и като се добави остроумието на някои от келнерите, всичко сякаш беше направено, за да увеличава престижа на заведението. По обяд и вечер малките маси на клуба, както наричахме ресторанта, събираха журналисти, писатели, художници, висши партийни и държавни функционери, лица от Държавна сигурност. Мълвата твърдеше, че всички маси са снабдени с микрофони. Но защо Държавна сигурност би си усложнявала живота, като бе толкова лесно и просто да разполага със свои информатори измежду редовните посетители? Но когато ставаше дума за чуждестранни гости, за тях обикновено се запазваха едни и същи маси. Навярно това не бе случайно. Напук на предупрежденията, хората приказваха много. Достатъчно беше да наддадеш ухо, за да знаеш какво се е случило в столицата и специално в кръговете на управляващите.

Един февруарски или мартенски ден на 1966 година, главният редактор Лалю Димитров ме повика. В кабинета му имаше двама души, които не познавах.

- Тези другари идват от ДС - каза ми той - Аз излизам. Вие можете да останете тук и да си говорите без никой да ви безпокои. Другарите ще ти обяснят каква е работата...

Единият от двамата се представи като другаря Иванов. Но имената, които се дават в подобни случаи, добре е известно, нямат особено значение. Хората от ДС ги сменят често, използвайки понякога и по две-три в даден период според различните събеседници.

- И така, другарю Костов - поде без много уводи единият - от няколко седмици вие сте завеждащ международната рубрика на Поглед – Време е да се уговорим за отношенията, които ще поддържате с нашите служби. Това, което ни интересува, са вашите срещи и вашите отношения с чужденци. Всички, било от капиталистическите страни, било от социалистическите, изключваме, разбира се, съветските другари. Всеки път, когато се срещате с чужденци, ще ни информирате . Запишете си телефонния номер на другаря Иванов. Той ще ви каже кои са въпросите, които най-вече ни интересуват. Вие ще му давате по една докладна записка за всеки ваш разговор.

Другарят Иванов се почувства задължен да придаде по-дипломатичен вид на техните искания:

- Разбира се, това предложение изисква вашето съгласие. Вие сте свободен да го приемете или не - Обаче ние се надяваме, че като член на партията и току що сте поел този отговорен пост, нама да ни откажете вашето съгласие...

Познавах "Правилата на играта". Положителния отговор дадох веднага, без да покажа колебание. Разделихме се.

Когато главният се върна, аз го попитах:

- Знаеш ли какво искат от мен? По един отчет за всеки разговор с чужденец! А моята работа? Ще трябва да ме освободиш от тези задължения , иначе какво ще правя?

Главният ми хвърли подозрителен поглед:

- Какво им отговори?

- Че приемам, че ще направя това, което..

- Тогава мога да ти обясня някои неща. Ако ти им бе дал отрицателен отговор, трябваше да ти търся заместник. Последва една кратка, но точна беседа за отношенията, между хората на печата и Държавна сигурност:

- Ако ти бе имал неуместната идея да откажеш да сътрудничиш с ДС, аз нямаше да мога да те задържа тук - повтори ми моят шеф. - Ти си член на партията и утвърден журналист, но това не е достатъчно. Без съгласието на ДС е невъзможно да имаш отговорен пост. Не говоря за тяхното предварително одобрение за назначенията. Не, става дума и за всекидневната работа. Да вземем например заседанията в централния комитет на партията. В случай, че имаш добри отношения с ДС, ти ще бъдеш вписан в листата на поканените, даже ако някой път равнището на твоите отговорности не го налага. В обратния случай, твоето име ще се зачертае върху листата, докато други хора на нивото, на което си ти, ще бъдет поканени. Това правило важи също за отношенията с Министерството на външните работи, за приемите в посолствата, за пътуванията в чужбина, с делегация на ЦК на партията или на правителството. Главните рекадтори като мен в подобни случани правят предложения на ръковоството. Международната рубрика на Поглед бе за мен едно ново стъпало към тази цел

Действителността скоро потвърди думите на Лалю Димитров. Вратите на някои заседания, които дотогава бяха затворени за мен, отведнъж се отвориха...."

(Моя забележка – ето съвсем лесен начин да се открият имената на доносниците на Държавна сигурност поне в медиите - да се видят списъците на присъстващите журналисти на заседания и в състава на правителствени делегации, бегом докато още не са засекретени или унищожени.. А ако все пак другарите ги унищожат, може да се разгледат архивните снимки от посещенията на правителствени делегации в чужбина и да се преброят познатите лица)

"...Бях по-добре осведомен по много проблеми. В ЦК на комунистическата партия и в Министерството на външите работи установих интересни лични връзки. В България, където не съществува цензура са привилигеровани тези журналисти, които имат добри отношиения с хората на ЦК и тези от ДС.

Подобни журналисти могат да "преценяват границите, които не бива да прекрачват". Моето ново положение ми позволяваше да лавирам по-добре в таези граници.

В течение на 1966та и първите месеци на 1967ма година, пътувах като специален пратеник на поглед във Франция, Великобритани, Турция, Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша и Източна Германия. Освен моите коментари за “Поглед” публикувах три брошури с репортажи и политически анализи.

Моят "приятел" - другарят Иванов, дискретно ме поддържаше. Той ме съветваше и информираше за страните, които щях да посетя, и за някои от евентуалните ми събеседници. Молбите за виза, които подаваше за мен редакцията, бяха разрешавани в най-къси срокове.

При завръщането си от всяка мисия в чужбина подготвях за другаря Иванов подробна докладна записка, в която описвах кого съм срещнал, какво мнение е изразил. Той показваше изключително любопитство към срещите или разговорите, които можеше да се смятат за най-малко интересни - например с журналисти или представители на официални учреждения в социалистическите страни.

- С класовите врагове - ми казваше той - нещата са ясни. Обаче в разговор с твой колега или представител на министерство на социалистическа страна винаги може да има изненади. Някои от тях могат да се подхлъзнат и да изкажат истинските си мисли и чувства. Това е важно за нас защото тези страни са наши съюзници и партньори.

Аташетата по печата на някои от посолствата търсеха моята компания,като например г-н Тюси от френското посолство и г-н Родич от югославското. Те се показаха приятно изненадани от факта, че не им отказах нито срещи , нито разговори по щекотливи теми.

Обяснявах им че Поглед е вестник не на партията, а на Съюза на журналистите и че поради това обстоятелство аз се ползвам с по-голяма свобода на действие от някои мои колеги. Дали те ми вярваха?

Не мисля. И двамата познаваха условията на живот и на работа в България. Дали подозираха, че след всяка среща бързах да напиша докладна, предназначена за някой си другар? Сигурно. Моят покровител от ДС беше видимо доволен от развитието на връзките ми с чужденците.

Изглежда и двете страни намираха някаква изгода за себе си. Впрочем - аз също. Срещите и разговорите с хора, изпратени на дипломатически пост или просто преминаващи през София, донасяха винаги по някоя полезна информация за мен като журналист..."


И накрая за Георги Коритаров - харесвам го, и от време на време го гледам. Вярвам му че е преминал през чистилище, и дори съм по-склонен да му вярвам, отколкото на някои нови звезди, които нямат досиета по силата на възрастта си (например Бареков). Но въпреки всичко, има една сянка в съзнанието ми, всеки път като го гледам по ТВ...



Откритие: Двама диктатори управляват Северна Корея

"..Съветничката на президента Буш по националната сигурност Кондолиза Райс по-рано изказа предположение, севернокорейският ръководител Ким Чен Ир би провел ядрен опит тази есен, за да повлияе на президентските избори в САЩ..." (източник)

"..Режимът на диктатора Ким Йонг Ил манипулира доставките на храни от ООН и хуманитарни организации като средство за налагане на политически контрол.." (източник)

Изданието не съобщава само, роднини ли са двамата диктатори и каква е схемата на ротация на поста. ;-)

Поглед отвън: Българската политика към Сърбия през погледа на един сърбин

Това е политическата част от пътеписа, който вече прочетохте в Пътуване до.....: Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя.

Посвещаваме статията на всички, които желаят македонско малцинство в България.
Кликайте върху снимките за по-голям размер


Политика спрямо Сърбия

От възстановяването на България през 1878 г, (в страната) винаги са съществували две политически течения: просръбско и антисръбско. Може да се каже, че просръбската е изконно българска, а антисръбската е предизвикана отвън. За съжаление, в тези първи години инициатор на антисръбството сред българите е била Русия. В краткосрочен план политиката на Русия е логична. Заради политиката на династията Обреновичи, Сърбия по това време е била в зоната на влияние на Австро-Унгария - основен руски противник на международната сцена. Така, когато в Сан-Стефано се дискутират границите на балканските държави, Русия е смятала с уголемяването на своето протеже, България, да увеличи своята сфера, и обратно, с намаляването (зоната) на Сърбия да намали зоната на австрийското влияние. Руските делегати успяват да преместят българската западна граница дълбоко в сръбски земи. Както и да е, сръбската армия не се оттегля, а западните сили още през същата година, на Берлинския конгрес, налагат на Русия една по-справедлива карта.

Тъй като Сан-Стефанска България никога не е била реалност, тя остава като лоша кръв (бел.: оригиналният израз) между двата народа.

Още по-лоши са били последиците от руската политика в църковно отношение. Руските агенти в Южна Сърбия (Македония) са искали от населението да се включи в наскоро основаната Българска Екзархия, говорейки че това временно състояние (институция) е в общ славянски инстерес. Иначе всички църкви в Южна Сърбия са били сръбски. Руският авторитет е бил огромен и много хора от днешна Западна Македония не са го преодолели (бел: No comment!) Там все още е било Турция, но все пак българското им име се е ширило над територии, които никога по-рано не са били такива, освен като окупирани още през 11 век.

След този процес идват и плановете на българската държава да анексира Южна Сърбия. И София и Белград подкрепят своите бунтовници там. Като най-голям успех на българите се помни Илинденското въстание от 1903 г., нарочно вдигнато из сръбските села, за да пострадат те от отмъщението на турците. Така и става. От сръбска страна се помнят редица четнически акции, чието име бързо става легенда.

Междувременно се стига до нещастната война от 1885 г., когато Сърбия напада България. Преди това България получава от Турция западната половина (бел:така е в оригинала) на своите територии и става два пъти по-голяма от Сърбия. Берлинският конгрес предписва двете страни да бъдат еднакви. В Белград се разглежда въпроса кога България, окрилена от уголемяването на територията си, ще нападне Сърбия и да превземе Южна Сърбия (Македония). Българите вече са били нападнали един сръсбки караул край Зайчар. Милан Обренович е искал от Великите сили да присъеднини Южна Сърбия по същия начин, така че да уеднакви териториите на Сърбия и България. Отговорът междувременно е бил отрицателен. След това решава да превземе София и да я държи, докато Великите сили не премислят.

На хартия сръбската войска е била много силна, но войната започва с голямо подценяване на противника. Тогава има и проблем с бунтовете, които непрекъснато се организират от социалистите. Така сръбската войска е победена при Сливница, която се намира на около половината път от границата до София.


ген.Степа Степанович, командир на Втора сръбска армия

Годината 1912 дава надеждата, че неразбирателствата между сърби и българи ще бъдат забравени завинаги. Двете страни, заедно с Гърция и Черна гора, се обединяват срещу Турция. Договорено е границата след победата (бел: в оригинала – освобождението) между Сърбия и България да минава по линията източно от Куманово и Скопие, после на юг, по левия бряг на Вардар, така че България да получи днешна Западна Македония.
Но докато сърбите напредват в своя сектор, българите бавно напредват на юго-изток към Одрин. След това на помощ им идва Втора сръбска армия, под командването на генерал Степа Степанович. Така сръбската войска за втори път тръгва на бой до река Марица – 541 години по-късно.

Великите поражения от 1371 г. са забравени, Одрин е превзет, а турците са изгонени от Европа, от другата страна на Босфора.


Обещаното с Лондонския договор разширение на Сърбия за участието й в Първата световна война на странта на Антантата


Австрийската армия на брега на Сава (с изглед към Белград) по време на Първата световна война

Тъй като операциите са изнесени с предимно сръбско участие, сръбското правителство е искало да задържи Западна Македония, а България като компенсация да получи новозавзетите територии към Босфора, които са значително по-големи: от Свиленград до Истанбул са 250 км. Българите обаче искат и едното и другото. Нямало е изгледи Сърбия да допусне това и през 1913 г (българите) нападат сръбската армия. Това е била най-лошата преценка на българската политика вероятно в цялата история на страната. Когато българите нападат Сърбия, (те) биват едновременно атакувани от Гърция, Турция и Румъния. Българите са победени на всички фронтове и губят огромни територии: излазът на Егейско море западно от Босфора, която частично минава към Гърция и частично към Турция; цялата част между Свиленград и Истанбул, която взима Турция, включително и Одрин; делтата на Дунава, която минава към Румъния, и естествено Западна Македония. В международен план, най-важната последица от Втората Балканска война от 1913 г. е връщането на Турция в Европа.

Каймакчалан (Срещу българската армия, близо до Битоля)

Защо българите така зле понасят 1913 г.?

Защото решението за началото на Втората Балканска война в действителност не е българско. Него го прокарва, чрез немската династия начело на България, Австро-Унгария, за да попречи (бел: оригиналът е дума, която най-добре се превежда с израза „да натрие носа”) на балканските православни държави и Русия. Тези австрийски, по-скоро немски, влияния върху България, предизвиква и погрешното свързаване на българите през Първата и Втората световна война (с Германия и Централните сили). И в двете войни българите причиняват много военни злочинства над сърбите. Като военна компенсация за Първата световна война, Сърбия получава две български общини, Босилеград и Димитровград. След 1945 г. комунистическият диктатор Й. Б. Тито опрощава военните репарации на българите.


Сръбска войска на път за Солунския фронт


Пробивът при Добро поле

Дали днес в България преобладава про- или антисръбска политика?

Отговорът на този въпрос отново зависи от външните влияния, които доминират в българската, както и в сръбската политика. Само че сега вече не са Виена или Москва, а Вашингтон и Брюксел. Мнозинството българи и сърби са за сътрудничество. Що се отнася до Македония, като ябълка на раздора, тя вече не е актуална, т.к. положението е каквото е: новите господари на света са решили да подкрепят там албанците.

Пленени български войници след края на войната

Териториалните резултати на Балканите след Първата световна война


Българската монархия

Председателят на едната от двете най-силни български партии е наследникът на царския трон Симеон Втори. И той, както и нашия престолонаследник, се върна в отечеството и също така влезе в политическата борба. Това е нетипично за един монарх, междувременно Симеон Втори от години е на върха на властта, докато сръбския престолонаследник е политически маргинал.

Предисторият е следната. Бълария получава частична независимост през 1878 г., като автономно княжество в рамките на Турция. С единодушно решение на Народното събрание за принц на България през 1879 г. е избран 26-годишният Александър фон Батенберг. Той е свален от престола през 1886 г от военен преврат, зад който стои Русия. Новият принц, с право за наследяване на престола, става Фердинанд фон Сакс-Кобург, наречен „Лисицата” заради чертите на лицето си. Новият монарх също е чужденец – немец. Така също и Румъния и Гърция имат чужди династии, за разлика от сръбските Караджорджеви, Обреновичи и Петровичи.

През 1895 г великите сили признават Фердинад за крал, а България за кралсто(бележка: изобщо не се сещам какво има пред вид авторът). През 1908 г. Фердинанд се провъзглашава за цар, а България за царство, което Великите сили признават през следващата година.

През Първата световна война Фердинад застава на страната на сънародниците си немци, а след поражението през 1918 г. абдикира в полза на сина си Борис.
И Фердинанд и жена му Мария –Луиза са били католици и така кръстили и първите си две деца. Фердинанд по-късно ги прекръщава в православието, но с цената на трайно прекъсване на отношенията със съпругата си, царица Мария-Луиза. Починал е през 1948 г. в Кобург.

Когато през 1918 г. се качва на престола, цар Борис Трети е на 24 години. Оженил се през 1930 г за принцеса Йоана Савойска, от която има син и дъщеря.
И през Втората световна война българите са съюзници на германците. При връщането си от една среща с Хитлер през 1943 г., (на царя) му прилошава и умира непосредствено след кацането на самолета в София. Лекарите съобщават за инфаркт. Под сурдинка се прокрадват съмнения, че царят е отровен от немците...

За цар веднага е обявен единственият му син Симеон Втори. Тъй като тогава той е шестгодишен, страната се управлява от трима регенти. И тримата са ликвидирани от комунистите през 1945 г., докато момчето, майка му и сестра му са пощадени. През 1946 г. комунистите организират референдум и съобщават, че народът се е произнесъл за република. Симеон Сакс-Кобург Втори е живял в Испания. Женен е за испанката Маргарита от която има 4 сина и една дъщеря.

Автор: Милослав Самарджич
Превод: Стойчо Димитров

Оригиналната статия е по-дълга и разказва и за едно пътуване на автора из днешна България . Самият оригинал на статитята на сръбски се намира ето тук.

Бележка: Възгледите са си на автора и не исках да ги коментирам - оставям това на вас. Добавял съм само по някоя езикова бележка - всичко, което е в скоби и курсив е моя бележка.

За Авторските права: Сръбският оригинал на цялата статия е ето тук. Не съм питал автора дали ще ми разреши тази публикация, но в неговите авторски права пише до 2005г , а сега е краят на 2006. Все пак, ако авторът не иска да пускам тази публикация - да се обади, ще я изтрия. Дотогава: приятно четене на всички!

Update: Ето и разрешението на Милослав Самарджич за публикуването на сттаията - "Драги Стојчо,Здраво братко!Сада сам тек видео да си превео мој текст.Баш ми је драго!...Срдачно,Милослав Самарџић"

Снимките са от сръбски албум, разказващ за Първата световна война. Получих го като личен бонус за това, че съм много старателен преводач от сръбски:-) Благодаря!:-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)