След потопа

снимка

Волен Сидеров показа, че е лидер, който може внимателно да регулира емоционалното послание към избирателите. Тоест, когато иска може да е добър, а когато иска, може да е лош.

Когато е в слаба позиция и бързо иска да набере популярност е гневен, шумен, генерира скандал след скандал.

Така беше, когато социологическите проучвания му даваха резултат под чертата, преди зимните бунтове.

От зимните бунтове спечели „Атака“, защото  логичният изразител на тези настроения БСП е поразен от тежка криза и нито може да формулира анализ, нито да предложи разумни решения на проблемите.

„Белене“ е името на нова криза, не на ново решение.

Тоест, „Атака“ е диагнозата на БСП.

Когато  преди изборите Сидеров доби увереност, че влиза в парламента (програма минимум), той стана благ, разумен, консенсусен и работеше за „мекия“ електорат.

И хората се поддадоха. Чувах реплики:

„Волен доста се е очовечил.“;

Поне двама от приятелите ми гласуваха за „Атака“, с аргументите:

„Волен ще им разкаже играта на всички“, Н. 43 год, лекар;
„Атака още не се е проваляла в управлението“, А, 37 год. IT специалист;

„Атака“ е силният играч в този парламент и, бъдете сигурни, Сидеров няма да пропусне нито една възможност да прибира дивиденти.

Защо?

Защото в момента „Атака“ е незаобиколим фактор в българския парламент.

Първо, от него зависи парламентарното мнозинство за съставяне на правителство и съгласието му ще бъде изтъргувано възможно най-скъпо.

Играта на „иди ми – дойди ми“ прави почти неконтролируем кворума в пленарна зала и Сидеров ще му дърпа шалтера толкова пъти, колкото смята, че му е изгодно.

Второ, Сидеров е единственият, който може да помогне на опозицията в лицето на обидения Борисов да вземе реванш, от който бившият премиер има отчаяна нужда. И Борисов ще се опита да надцака БСП и ДПС в офертите си към „Атака“ , ставайки съучастник на Сидеров в саботирането на дейността на парламента и на парламентаризма въобще.

Но кога ли Борисов се е вълнувал от здравето на парламентаризма.

Трето, „Атака“ е единственият печеливш от възможно разпадане на Парламента и от нови предсрочни избори. След такива избори е напълно възможно „Атака“ да стане първа парламентарна сила, така че няма закъде да се бърза, времето през следващите месеци работи за тях.

А и бедните, гневни, искащи незабавно по 1000 лева минимална заплата и вярващи в заговори гласоподаватели на „Атака“, никъде не са изчезнали. Проблемите от миналата зима не са решени, а само се задълбочават. Нарастващата демагогия, популизмът и сделките под масата в политическия живот само ще увеличават броя на недоволните.

Още по темата писаха:
Добрата Фея
Асен Генов

Размисли с къси поли

Костинброд и Уотъргейт са сродни имена, обозначаващи особеност във речния ландшафт, а отскоро Костинброд също обозначава и политическо сътресение и има шанс да се превърне в мерна единица за трусове, предизвикани от изборен скандал, изместващи твърде постния и безцветен американски братовчед.

Но само на местна почва.

Дори и за това шансовете не са високи, защото ако не друго, то поне скандали със световен магнитуд нашата родина е произвеждала, произвежда и ще произвежда в бъдеще.

Преди години бях чел в малоумна лятна статийка, че полите на жените в Източна Европа ставали все по–къси, а облеклото – все по–предизвикателно и направо скандално, защото мъжете им обръщали все по–малко внимание.

В парламента влязоха само партии с къси поли

Но пък, тази логика идеално приляга на нашенския политически живот. Вероятно точно от апатичните избиратели можем да изведем компроматния дефибрилатор, с който политическите технолози се опитват да вдъхнат живот в гласоподавателското тяло. Затова и в парламента влязоха само партии с много къси поли.

Защо съществуват костинбродските палети с бюлетини ( за прокурори и Цветанов – „палет“ ед.ч – „палети“ мн. ч)?

Трима души знаят това, като можем да ги подредим по пълнота на познанието –
1. Човекът, платил бюлетините, който е напълно наясно за какво си е струвало да се хвърлят няколко десетки хиляди лева в напечатана хартия, губеща всякаква стойност след 21.00 на 12.05.2013г.

2. Собственикът на печатницата, който е наясно, че нарушава закона, но взима парите и вероятно къта някое изгодно обещание за в бъдеще, считайки че рискът си струва.

3. Мая Манолова, която поема риска да сложи подписа си върху сигнал, залагайки професионална и лична кариера на парче информация, от човек, на когото вярва.

Лошото е, че за разлика от някоя по–развита страна, където лесно може да се изчисли слабото звено в схемата, тук започва едно безкрайно ровене в коша с мръсните дрехи, вторачване и мирисане, за да определим откъде се носи всепроникващата миризма на на нужник, пренебрегвайки междувременно киселата миризма на пот, манджа и добитък, които смятаме за нормални и поносими.

Прокуратурата
Доскоро прокуратурата се тресеше от скандали, покрай избирането на новия главен прокурор. Процедурата беше изнасилена, бяха приложени много евтини хватки и то с напълно видимия и могъщ натиск откъм ГЕРБ. Цацаров е назначение на Бойко Борисов, както стана ясно и от тайно записания разговор на „Тримата от запаса“ (третият мина в запаса няколко дни след това), и от явното изявление на Борисов в телевизионно интервю.

Може би в момента имаме най–добрия, законопослушен и компетентен главен прокурор в пост–комунистическия свят, ама няма как да придобием пълна увереност в това, точно защото процедурите, които създават доверие и стабилност в системата бяха напълно пренебрегнати. Участвал ли е в данъчни измами? Гледал ли е през пръсти на разрешенията за СРС?

Как Цацаров щеше да се държи, ако на власт беше все още правителството на Борисов, а не беззъбото служебно правителство? Дали в момента не пресолява манджата?

Службите.
Службите са пробити и от тях отново тече. Не ви ли омръзва вече да ви бомбардират със секретни документи? Не чувствате ли лека резигнация, когато пред очите ви се врътнат поредните документи, които очевидно не са за вашите очи? Аз започвам вече да се дразня и вече съм напълно убеден защо никакъв Шенген не изгря на нашата улица. Вие ще поверите ли и един секретен документ на такъв съюзник?

Медиите.
Новороденият глас на Народа Бареков изригна от праведно възмущение. Човекът направи салтомортале, оцеля и за награда му останаха цъканията с език от публиката „Окомуш момче, как хубаво ни излъга“. След „отразяването“ на протести, след умелото позициониране на говорители „за“ и „против“ в дискусионните студиа, след чалга–филипики и долнопробни нарушения на елементарни журналистически правила, голям брой хора не вярват, че това, което виждат на екраните и по страниците на пресата, е истина.

Изборите
ГЕРБ направи всичко възможно да обезмисли и да предреши изминалите избори, и по примера на всичките си предшественици, сам си устрои капан, в който падна и тежко се удари. Лично участвайки в пародията „наблюдение на изборния процес в РИК“ мога да потвърдя – доверието в изборния процес беше съзнателно ерозирано чрез отказ да се отвори кода на преброителния софтуер и чрез свеждането на наблюдателния процес до просто присъствие в помещението.

Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези.

Няколко загубени години, в най–добрия случай месеци.

Затова всеки път, когато накой минава с валяка през демократичните процедури в името на „напредъка“ и „прогреса“, нека се знае, че това не води до повишаване на „ефективността“ на държавата, а точно обратното – до големи и болезнени за плащане сметки.

Това е цената, която платихме, без да си смятаме загубите в пари.

снимки

Къде ще свърши всичко това?

Дали тетрисът, който наредиха гласоподавателите в Парламента, става за нещо? Едва ли, нещата с идеални очертания рядко имат приложение в реалния живот. 

Мръсната кампания и отвращението на избирателите вкара вътре партии, които не се интересуват от идеологии. Или дори да се интересуват, като „Атака“, лесно могат да я заметат под килима, както се видя от пируетите им около Борисов по време на предишния мандат. Или както се видя за БСП от плоския данък по времето на Тройната коалиция.

Моята прогноза е, че ако има предсрочни избори, те ще са най-рано през март, защото българските революции традиционно стават през януари, след като са свършили парите за празниците.

Правителството, разбира се, ще е посредствено, като съставните си части, и само апатията на обществото може да го задържи на власт. Апропо, не изключвам нито една комбинация, включително и ДПС и „Атака“ в едно мнозинство, покрито със смокиновия лист на „националното спасение“.

Предсрочните избори може и да не са много радостно събитие, защото тогава като нищо „Атака“ може да е първа политическа сила. Защото реформи няма, добри новини няма, токът продължава да скача, а пиарът ще е по-несръчен от гербавия досега. 

А десните? Десните да му мислят.

снимка

Избори в тенджерата под налягане

В неделя срещу понеделник наблюдавах изборите в София в качеството си на наблюдател от Института за развитие на публичната среда. Щях да бъда там, където досега не са били допускани наблюдатели – в Районната избирателна комисия (РИК). Това е мястото, където се въвеждат резултатите от протоколите на секционните комисии в компютърната система.

Прозрачността е от изключително значение за демокрацията и още повече за конкретната политическа ситуация в България. 

Защо?

Избухналите през зимата бунтове, подпалени от високите сметки за ток, до голяма степен се дължаха на липсата на убеденост у протестиращите, че администрацията действително работи в интерес на обществото, а не в свой собствен интерес. Затова, от протестиращите бяха поискани, а от администрацията много щедро обещавани всякакви обществени и консултативни съвети, в които гражданите да участват и чрез които да контролират по-изкъсо работата на чиновниците и политиците. 

Тенджерата на обществените настроения е под налягане.

Какво се случи на практика в нашия случай?

Това ми е третото наблюдение на избори в последните няколко години (първото беше на частичните избори в Кюстендил, второто на ядрения референдум в Самоков). Тъй като не съм съвсем преодолял часовата разлика от престоя си зад океана, колегите ми препоръчаха да се насоча към РИК, където трябва да се отиде късно и да се виси до сутринта.

Отправих се снощи, след 22 часа, към зала „Универсиада“, където се помещаваше комисията. 

Явно властите са си взели поука от предишните избори и „Универсиада“ беше подготвена като за обсада, щурм и голям концерт едновременно. 

Приближих се към полицаите на парадния вход:

– Здравейте, аз съм наблюдател, откъде да вляза в сградата?

– Ей там идете, отдясно при кордона, от там ще можете да влезете. 

Отивам отдясно - червенобели найлонови ленти, образуващи коридори, няколко химически тоалетни и никакви хора, освен полицаи, охраняващи коридора. 

– Добър вечер, аз съм наблюдател, може ли да вляза?

– Не може, от тук влизат комисиите. Вие ще трябва да заобиколите от другата страна на сградата. 

Отивам на третия вход, откъм ул. „Александър Жендов“. Виждам излизащи хора и полицаи

– Здравейте, аз съм от наблюдателите, мога ли да вляза?

– Не може. Входът за вас е отзад, откъм паркинга.

Всеки, познаващ поне малко топологията на залата, знае, че рационална причина наблюдателите да влизат именно отзад, през паркинга, като прислуга, няма. Влиза се в същия коридор, който свързва всички входове и достъпът вътре е свободен.

Минавайки през паркинга зад залата, се разминах с белокос мъж, който говореше на английски с хората около него. 

„Аха, наблюдателите от ОССЕ. Тук сме.“

На входа дългокос и къдрокос младеж с коса, прихваната на ластик пуши цигара.

– Аз съм от наблюдателите, – се представям.

– Последвайте ме.

След няколко крачки се озовавам в залата. За наблюдателите е отделена кошарка  – два реда столове покрай стената на залата, зад оградка и въже. 

Това, което можем да наблюдаваме е групи по трима човека, които пристигат при извикване на номерата, носещи чували с нещо, което прилича на бюлетини и още една торбичка с някакви документи, изглежда протоколите. 

Та това е. Тук трябва да прекараме следващите няколко часа. 

Ситуацията е тотално възмутителна и решавам да сверя наблюденията си с другите наблюдатели. 

Приближавам се до групичка от трима наблюдатели, говорещи на английски. 

– Здравейте, аз също съм наблюдател, дали можем да сверим впечатленията си?

Здрависаха се много радушно – един господин от Германия, наблюдателка от Испания и преводач. 

– Какво е това, – говорят те, – от тук нищо не може да се види. Какво можем да видим по този начин? Какво наблюдаваме?

– Позволяват ли ви да снимате? – соча апарата с хубав обектив, който държат.

– Снимаме си така, никого не сме питали. 

Добре че са чужденците, та режима за снимките при нас, в „Универсиада“ е малко по-либерален. От колежката в Зимния дворец научавам, че още при първия ѝ опит да снима с телефона си е предизвикала скандал и от тогава я гледат нонстоп в ръцете всеки път, когато вземе телефона си в ръце.

Аз самият гледам да не се набивам на очи, когато фотографирам.

Ситуацията в 1:40 

На трибуните са ръководствата на секционните комисии – председател, зам. председател и секретар. Виждате чувалите и торбичките с документи. Човекът с бялата коса, който се е подпрял на парапета вляво обявява по уредбата поредния номер на секцията, която трябва да подаде документи. Правите хора в дясната страна на снимката чакат документите им да бъдат прегледани чисто формално, дали са правилно комплектовани, а след това продължават към някой от свободните компютри, където данните ще бъдат сканирани и въведени от оператор. 

Тук виждате да чакат няколко комисии, чиито книжа са комплектовани, за свободен компютър за въвеждане. Отзад виждате маса 1 и маса 3 където става това. До компютъра има и скенер, където се сканира протокола от СИК, за да бъде архивиран в цифров вид.

По някое време през нощта обявиха че има храна и вода за членовете на СИК в залата. Виждате сините торбички със сандвичи в ръцете им. 

Сигурно знаете, че изборите са като риболова – най-интересното става при изгрев и при залез, в случая при започване и при завършване на работата на комисията. 

Затова бях твърдо решил да стоя докрая, за да видя как точно ще приключат нещата и дали ще има любопитни случки току пред завършване. 

И имаше.

Някъде около 5 сутринта изведнъж от пролуката в оградката, която виждате вдясно от маса 9, се появиха няколко СИК с чувалите и документите си. 

Какво има зад тази оградка е пълна загадка за наблюдателите. От това, което можех да надзърна лекичко отстрани – там имаше множество бюра и хора, които работеха по бюрата, но нямах идея каква функция изпълняват. Очевидно СИК-овете си имаха работа с тях след като документацията им беше сканирана в тази част от помещението, която беше видима за нас, а тези няколко комисии бяха върнати да си сканират отново документацията (Защо? Нима документацията им се е променила междувременно?)

Връщането на няколко комисии изглежда означаваше проблеми в протоколите, които трябва да се натаманят компютърно. На маса 9 имаше СИК, която прекара там много дълго време – сигурно час, защото проблемите ѝ вероятно бяха много трудно решими. 

В 5,43 се случи още нещо интересно – от входа под трибуните се появи висок мъж с чувал с бюлетини и към него се присъединиха няколко жени, които дотогава седяха по трибуните. Очевидно ръководството на избирателна секция. Тоест, бюлетините и протоколите бяха престояли няколко часа само в присъствието на председателя, без други свидетели. За около 10 мин бяха обработени и сканирани. Някъде по това време се разрешиха и супер проблемите на маса 9, а и отнякъде дотича младеж със забравен протокол, който задържаше още една секция в залата на маса 11 или 12.

Сами разбирате, че цялата информация за процеса, която ви давам, се опитвах да отгатна сам, зад оградката, защото вербална или писмена информация за случващото се по никакъв начин не получавахме. Много внимателно бяхме оградени, за да не можем да общуваме със секционните комисии или с преброителите.

Изключвам отговора „Не може“, когато питахме дали може да ползваме някакъв интернет.

Към 5:55 процесът приключи, но без някакъв формален край и без някой да си направи труда да обяснява на наблюдателите какво става. Просто започнаха да събират кабелите и компютрите и да ги товарят на колички. Междувременно започнаха да раздават храна и на преброителите, като ги молеха да взимат по две торбички, че няма какво да правят храната иначе. 

На наблюдателите никой не подхвърли нищо. Нали знаете, че в зоопарка е забранено да се хранят животните. 

Какъв е идеята да има наблюдатели на изборния процес въобще?

Идеята е, гражданите да могат да наблюдават процеса сами или чрез хора, на които вярват, за да се убедят че няма скрито-покрито и изходът от изборите зависи именно от тяхната воля.

Беше ли това изпълнено в нашия случай? 

Не, разбира се. Сами виждате, че сме в доста неизгодна ситуация, така че категорично заявявам, че НЕ МОГА ДА ГАРАНТИРАМ за начина по който протичаше изборния процес в РИК и отказвам да легитимирам този процес, тъй като не можах въобще да си съставя мнение за начина по който работи комисията и преброителите. Може да е бил честен, а може и да е бил нечестен, некомпетентен и пълен с грешки. Не бях допуснат близо, за да се убедя, че всичко е нормално. 

Защо стана така?

Доколкото разбрах от запознати с идеята да се разположат наблюдатели в РИК, причината да се държат наблюдателите в клетка  е да не разливат кафето си върху протоколите, да не пречат на въвеждащите протоколите, както и да не настъпват и да не разрушават структурното окабеляване като се спъват в кабелите. 

Толкова за гражданския контрол на този етап на изборния процес. Доволни ли сте?

Разбира се, получаването на протокол от РИК беше истинска фантастика в моя случай. По никакъв начин не бях допуснат или информиран за процеса. 

Сами си правете изводите.

PS. За да изпреваря малоумните коментари – сам си купих храна и си я изядох, не държа никой да ме храни, докато наблюдавам избори.