неделя, януари 31, 2016

Пелевин за националната идея

Когато през 1999г. четох „Generation П“ на Виктор Пелевин (започваща с посвещение - „В памет на средната класа“), си казах  - хубаво, прекрасна книга, но ѝ е минало времето. Ние вече сме оставили нашите призраци в миналото и ни очаква само блестящото бъдеще на модерни европейци и граждани на света, свързани по милиони начини с останалия свят, включително и чрез Интернет. За какво ми е да слушам този руски скептик? Дойде обаче време, в което историята се върна с няколко големи скока назад и сега отново се занимаваме с призраците на миналото, неспособни да различим едно митологизирано „робство“ от фалшиво „славно минало“. Затова, ето един от забележителните епизоди в книгата:

Действащи лица

Вовчик – потенциален клиент, сенчест бизнесмен;
Ханин – шеф на рекламна агенция, който урежда сделката;
Вавилен Татарски – рекламист, писател, копирайтър


От филма Generation П, по същата книга


— Запознайте се — каза Ханин. — Ваван Татарски, един от най-добрите ни специалисти. А това — Ханин кимна към непознатия, който тъкмо завиваше към булеварда — е Вовчик Маляка, почти твой адаш. Викат му още и Ницшеанеца.

— Е, това са глупости — бързо измърмори Вовчик и премигна. — От едно време.
— Вовчик — продължи Ханин — е човек с изключително важна икономическа функция. Може да се каже — ключово звено в либералния модел в страните с ниска средногодишна температура. Ти от пазарна икономика отбираш ли?
— Децул — отговори Татарски и събра палеца и показалеца си, като почти ги докосна.
— Тогава трябва да знаеш, че на абсолютно свободния пазар по силата на самото определение трябва да има и услуги от страна на ограничителите на абсолютната свобода. Вовчик е именно такъв ограничител. Ясен съм, нали?


. . .

— Имаш поръчка — каза Ханин.
— От кого?
Ханин кимна към Вовчик, подаде на Татарски химикалка и бележник и каза:
— Слушай внимателно и си води бележки. После ще работиш по тях.
— Какво толкова има да слуша — изръмжа Вовчик. — Всичко си е съвсем ясно. Я ми кажи, Ваван, като си в чужбина, чувстваш ли се унизен?
— Никога не съм ходил в чужбина — призна Татарски.
— И правилно. Понеже, ако отидеш, ще видиш, че те унижават. Сериозно ти приказвам — те не ни броят за хора бе, за тях сме говна с лайна. Е, когато наемеш цял етаж в някой „Хилтън“, тогава на опашка ще се наредят да ти духат, нали ме разбираш. Обаче като идеш на някой фуршет там, или на коктейл, те гледат като маймуна. Защо носите толкова голям кръст, викат, да не сте богослов? Бе да ми дойдат тия педераси в Москва, ще им дам аз едно богословие, ама…
— А защо им е такова отношението? — прекъсна го Ханин. — Някакво мнение?
— Естествено — каза Вовчик. — Защото сме им като на издръжка. Техни филми гледаме, техни коли караме, тяхна храна даже кльопаме. И като си помислиш, май произвеждаме само пари… Които са си същите като техните долари, ако погледнеш, така че изобщо не е ясно как така пък успяваме да ги произвеждаме. Обаче явно струват нещо — никой не дава нещо за нищо, нали?… Аз, да ви кажа, не съм икономист, обаче усещам, че тук има нещо гнило, премятат ни някак…
Вовчик млъкна и се замисли дълбоко. Ханин понечи да каже нещо, но Вовчик изведнъж изрева:
— И си мислят, че сме културно изостанали! Все едно африканци от дърветата, нали разбираш! Все едно сме някакви животни с пари. Свине или бикове. А ние сме Русия! Страшно е да си го помислиш даже! Велика страна!
— Да — каза Ханин.
— Просто временно сме забравили корените си заради всичките тия идиотщини, дето стават. Виждаш какъв е животът — няма време да се обърнеш. Обаче това не значи, че сме забравили кои сме като някакви шибани негри…
— Дай без емоции — каза Ханин. — Обясни на момчето какво точно искаш. И по-простичко, без лирични отклонения.
— Значи обяснявам ти елементарно — каза Вовчик. — Нашият национален бизнес излиза на световната арена. А там се въртят всякакви пари — чеченски, американски, колумбийски, разбираш ме. И ако ги гледаме само като пари, те са си еднакви. Зад всяка пара обаче всъщност стои някаква национална идея. Навремето ние сме си имали православие, самодържавие и народност. После идва комунизмът. А сега, когато комунизмът свърши, си нямаме никаква идея освен парата. Обаче зад парата не може да стои само пара, нали така? Защото тогава изобщо не е ясно защо едни бичат напред, а ние сме все отзад.
— Това е то — каза Ханин. — Учи се, Ваван.
— И когато нашите руски долари се превъртат някъде из Карибско море — продължи Вовчик, — човек изобщо не може да вдене защо трябва да са именно руски долари. На нас ни липсва национална и-ден-тич-ност…
Така го каза — на срички.
— Загря ли? Чеченците си имат, а ние си нямаме. И точно затова ни гледат като лайна с говна. А трябва да имаме проста и ясна руска идея, та да можем да кажем на всеки харвардски педал: я си таковай таковата и няма какво да ме гледаш изотгоре. Пък и самите ние трябва да знаем кои сме и какви сме, нали така?
— Ти давай задачата — каза Ханин и намигна на Татарски в огледалото. — Това ми е главният криейтър. Една минута от времето му струва повече, отколкото ние с тебе изкарваме за цяла седмица.
— Задачата е фасулска — каза Вовчик. — Написваш ми руската идея на не повече от пет странички. И съкратена версия на една. Да е изложена реално, без въртели. Та да мога на всичките вносни педали и курви — бизнесмените там, певиците им и така нататък — да им я тикна под носа. Да не си мислят, че един вид — откраднал парите и си турил желязна врата. Да усещат духовност, разбираш ли, тия мръсници, ама такава духовност, като през четирийсет и пета в Сталинград.
— И откъде да я… — почна Татарски, но Ханин го прекъсна:
— Това вече е твой проблем, драги. Имаш един ден, работата е спешна. После ще ми трябваш и за друго. И имай предвид, че освен на теб сме възложили задачата на още един човек. Така че се постарай.
— На кого, ако не е тайна? — попита Татарски.
— На Саша Бло. Чувал ли си за него?
Татарски не каза нищо. Ханин направи знак на Вовчик и колата спря. Ханин подаде на Татарски една стотачка и каза:
— Това ти е за такси. Прибирай се да работиш. И не пий повече днеска.


Същата сцена във филма.

...


— Написах нещо. Каквото можах. Но според мен не става и не бива да се дава на Вовчик. Все пак такава тема… Много сложна тема… Може би ще мога да измисля слоган или да допълня brand essence на руската идея, или да поразширя онова, което ще напише Саша Бло, но за концепция ми е още рано. Не го казвам от скромност, а съвсем обективно. И изобщо…

— Вече няма значение — прекъсна го Ханин.
— Защо?
— Гръмнаха го нашия Вовчик.
— Как така?! — Татарски почти подскочи.
— Много просто — каза Ханин. — Снощи имал престрелка с чеченците. Съвсем близо до вас, между другото. И идва с две коли, с бойци, както си му е ред. Мислел, че всичко ще е по правилата. А ония гадове предната нощ да вземат да се окопаят на отсрещния хълм. И щом той спира, го бухват с два огнемета „Шмел“. Страшна работа е това. Обемен взрив с температура две хиляди градуса. Колата на Вовчик беше бронирана, разбира се, обаче бронята пази от нормални хора, не от такива изроди…
Ханин махна с ръка и тихо добави:

— Вовчик веднага… А бойците — оцелелите след взрива де — ги довършили с картечници. Е не мога да разбера как да правиш бизнес с такива хора. И хора ли са изобщо. Даа… Отиде си един добър човек…


вторник, ноември 03, 2015

Чудото на петстотинте лева

снимка: БГНес

МВР отдавна трябваше да се реформира и парите там да се харчат по-рационално. Обикновено това става сложно и трудно, но с ясна идея, със силна воля и с прозрачни действия. За да не се стига до полицейски бунтове и държавата да се клати по този безотговорен начин.

Стана просто - с непрозрачни действия, с брадвата и с протести. Мислехме си, че идеята за реформа на МВР през бюджета е безумна, а Горанов не се спря и не се затрудни с въпроси към обществеността, със стратегии, със съгласуване и дори с въпроси към полицаите стигат ли им парите, за да хранят семействата си.

Крайният резултат от реформата трябва да е полиция, сигурна в доходите си, в работните си места и в това, че държавата и обществото, за които работи, я уважават. Получи ли се с реформата през бюджета?

Преди около година и половина сегашният министър на финансите Владислав Горанов напусна парламента, защото не искал да става политик, а искал да си остане експерт.

Всъщност,  не можел да храни семейство с депутатска заплата (около 2500 лв).

В момента Владислав Горанов е политик на един от най-важните политически постове в страната – министър на финансите, а заплатата му е с около 500 лева по-висока от депутатската.

Какво ли не правят 500 лева в повече с човека! Цял катарзис! Явно на министъра вече му стигат за трето дете и дори е заобичал отново омразната си професия на политик.

Предлагам да не се връзваме на тоя смешен театър, а да се вгледаме в спортно-пожарникарската сянка зад гърба му.


петък, октомври 23, 2015

Какво става с нашия град, къде е местната политика?

Не знам, вие забелязвате ли предизборна кампания в София? Аз почти не забелязвам. Мога цял час да вървя по улиците на града и нито веднъж да не видя предизборен плакат. Вчера се загледах - бойлери, климатици, курсове по английски... къде са изборите? Наистина, често блея, но и блейките са избиратели.

Вчера пазарувах от супермаркет. На входа раздаваха някакви книжки, приличаха на каталози. Не ми дадоха. Реших, че са ме преценили като лош клиент на каталозите, което си е самата истина. Напазарувах, излязох от супера, книжките бяха свършили - групичката обсъждаше непохватността на организатора си, който трябвало да зареди още рекламен материал, но никакъв го нямало. Десет метра по-нататък мернах нещо шарено върху електрическо табло - баш една от тези луксозни брошурки. Беше рекламен материал на една от главните партии, участници в изборите.

Разбирам, времената са тежки за всички, дори за партиите. За 2-3 години джобовете на всеки българин поизтъняха - то не беше правителство на Орешарски, то не беше КТБ, то не бяха кредити за запушване на финансови дупки.  От 2009г. насам парите бързо свършват.

От друга страна, българите извадиха изключителен късмет с Европейския съюз. Нашите приятели и съюзници не се скъпят за бедните си балкански роднини - дават ни пари да си оправим улиците, сградите, канализацията и въобще градовете. Резултатите от европейската помощ се виждат, за което дълбоко съм им благодарен.

Но, нещо не е наред. Това, в което се превръща София с помощта на европейските пари не е съвсем европейски град.

За десетилетия напред се оформя облика на провинциален и комплексиран град, който предпочита да блести не със собствената си красота, а да се обзавежда с напудрен китайски и турски кич, имитация на чужди образци. Предпочита да си измисля минало, с търговско-патриотична цел. Накратко - предпочита чалга естетиката.

Примерите са твърде много и твърде болезнени. Безмилостно се довърши новата „Витошка“ от селски тип. Безмилостно в подобен стил се оформи входът на Южния парк откъм „Витошка“. Изтръгнаха се каменните плочи от бул. „Черни връх“ и се замениха с циментови еднодневки (същия линк). Безмилостно се подмениха историческите фенери в Борисовата градина с имитация на исторически фенери. Безмилостно се режат 50-60 годишни дървета (които не са тополи) и на тяхно място се засаждат фиданки, на чиято гъста сянка сигурно няма да успеем да се порадваме в близките 40-50 години. Безмилостно се оформят метростанциите в стил еврооптимистичен кич от началото на века, без конкурси. Циклопични кръгови кръстовища унищожават знакови площади, кичозни бронзови статуи отнемат мястото на нероденото съвременно публичното изкуство.

Единични са изключенията на добър вкус и умереност като в локалното платно между „Орлов мост“ и Ректората.

Проблемът е, че градът се развива без философия, че това, което се прави, се прави, за да се не се изпускат сроковете на европейските грантове, а не толкова, за да се решат дългогодишни градски проблеми и най-малко да се даде перспектива за десетилетия и столетия напред. Липсва философия на развитието, (съгласен съм с Иво ), липсва идеята какво правим, за кого го правим и каква е нашата дългосрочна крайна цел.

Когато пари има, но те не се харчат рационално, не е виновен този, който дава парите (макар че гърците се опитват да ни убедят в обратното). Виновен е този, който ги харчи.

Отговорни за тази унищожителна и недалновидна политика са няколко човека на политически длъжности, а най-виновен е този, чиято длъжност е да упражнява ролята на върховен естетически арбитър и урбанист на София - главният архитект Петър Диков.

Знам че не съм сам в тези си терзания, че не съм единственият, когото го боли от превръщането на София в град с провинциални претенции, изпълнени с вече ронещи се евтини материали, че завинаги се лишаваме от важни възможности за града, като примерно използването на изоставените жп линии за нови типове екологичен транспорт, или превръщане на старите производствени халета (като примерно в „Захарна фабрика“) в съвременни градски пространства, с които всеки град може да се гордее...

Къде е този разговор, който трябва да се води точно преди местни избори? Къде са медиите, които се крият зад хронометрите на дебатите и зад платените репортажи и интервюта? Къде са партиите, които уж конкуренти и опоненти на партията на главния архитект, не си направиха труда да ни предложат алтернативни модели за развитието на града и да ни покажат визионери, които имат идея за нещо друго? И почти не си направиха труда да ни дадат надежда, че имаме и друго бъдеще - по-добро и по-европейско?

Абе дори за липсващите обществени тоалетни никой нищо не каза, бе!

Необяснимо е. След протестите през 2013-2014г. рекорден брой партии и коалиции присъстват в парламента. Рекорден брой партии ползват партийни субсидии. Ако ги беше грижа, щяха да присъстват масово в публичното пространство.

Място за софийски дебат има, но той не се състоя между големите партии. Медиите, които трябва да са на страната на гражданите, решиха да се борят не за града, а за предизборните медийни пакети.  Партиите изглежда решиха, че не сме им важни, защото и така сме им в кърпа вързани.

Да, ще гласувам на тези избори, имам право на избор и ще го използвам.

Имам за кого да гласувам. Листите са пълни с мои приятели, които съм наблюдавал ( някои от тях в продължение на десетилетия) как живеят, как се справят с предизвикателствата, колко ги бива да организират, да мислят за бюджет, да мислят в перспектива. Не се налага да разчитам на медиите, за да си съставям мнение. Може дори накрая да си направя сам едни първични избори  с една шапка и вътре да си сложа номерцата с преференциите.

Но това няма да ме спре да продължа да изисквам това, което смятам, че трябва да се направи за София и софиянците.

Всъщност, това е един красив град с голям потенциал.











вторник, октомври 20, 2015

Голям омбудсрам за България

България има късмета (или нещастието) да въвежда практики и институции далеч след развитите държави и то наготово. Това има недостатъци – изглеждаме изостанали в собствените и в чуждите очи, но и предимства – можем да избягваме чуждите грешки (макар че трудно ни се получава) .

Омбудсманът е типичен пример – институция, на която нито името изглежда ясно, нито функцията.

Но ако човек попрочете малко, всичко звучи много добре – омбудсманът има достатъчно широки правомощия, с помощта на които да се застъпва за отделни граждани, чиито права са нарушени. Като арменски поп, но с реални правомощия.

По света тази институция проработва толкова добре, че в момента кой ли няма омбудсман – общини, министерства, а понякога – дори и отделни медии.

Обръщал съм се лично към Омбудсмана Гиньо Ганев още през 2008г., когато заедно с Богомил и с други хора, сезирахме институцията за подготвяното брутално нарушение на човешките права в България, чрез Наредба 40 на МВР, която узаконяваше безконтролното подслушване на граждани.

Тогава, не без помощта на омбудсманската институция, успяхме да спрем тази регулация, въпреки че Гиньо Ганев носеше целия си багаж от тоталитарното минало, което до ден днешен не е много изяснено.

Следващият омбудсман – Константин Пенчев, няколко пъти постъпи много достойно.

Самосезира се за упражненото насилие върху протестиращи през нощта на 23–ти юли, „нощта на белия автобус“

Не се побоя да говори открито за корупцията и кадруването в съдебната система, ето  хубава равносметка на цялата му кариера. Наистина, тежат му някои решения на ВАС, както и избора на съдия Марковска за заместник.

Той категорично беше по–добрия вариант за омбудсман от избраната от срамна коалиция  на депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП, ДПС, „Атака“ и АБВ – Мая Манолова. Коалиция, за която управляващата ГЕРБ и премиерът Борисов още дължат дълги и напоителни обяснения.

Трудно е да се намери по–неподходящ човек за този пост, който изисква три много важни качества:
– Юридическа компетентност, особено в областта на човешките права;
– Истинко съчувствие и желание да помагаш на онеправданите;
– Безспорен морален авторитет;

От трите качества най–безспорна е юридическата подготовка на Манолова – тя е адвокат в Кюстендил и е участвала в изготвянето на множество законопроекти. Ще оставя на специалистите да преценяват доколко този опит и квалификация отговарят на позицията ѝ.

Със съчувствието и желанието да помогне на онеправданите нещата вече стават сложни – единствената страна, на която Манолова досега твърдо и безкомпромисно е заставала, е страната на партията, към която принадлежи – Манолова не се поколеба да бъде фронтмен на аферата „Костинброд“ или да заяви, че тя лично е предложила Делян Пеевски за председател на ДАНС, както и месеци наред да тупка топката за правителството на Орешарски и да разиграва бутафорен дебат за нов Изборен кодекс, от който излезе едно недоносче. Също така не и мигна окото да лъже избирателите си, че протестите срещу Орешарски били „нова форма на заетост“, която, разбира се, се плащала. Избирателите и гражданите, които имат нужда от истината, не са напред в приоритетите ѝ.

Това, че събра смелост да бъде от малкото депутати от управляващата коалиция, които посмяха да се срещнат с протестиращи, не е достатъчно, за да бъде омбудсман. Изисква се и честност, и последователност.

Особен пример за липсата ѝ на гнусливост и професионална непригодност е оглавяването на протест на „Атака“ и БСП съвместно с Волен Сидеров

Снимка: Клуб Z, Веселин Боришев 

А с клеветите по адрес на протестиращите срещу правителството на Орешарски, Манолова загуби каквото беше останало от авторитета ѝ.


Още не знаем продукт на каква сделка, зад гърба и за сметка на гражданите, беше избирането ѝ, но и това ще се разбере.

Малко снимки от протеста срещу встъпването ѝ в длъжност, 20.10.2015г:

Нищо старо не е забравено – отново са канени бутафорни граждански организации да я легитимират.





Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)