Нямаме пракика да даваме пространство на други хора да публикуват в този блог, но защо не, ако си заслужава. Авторът на долния смислен и подтикващ към размисъл текст е един дългогодишен и добронамерен коментатор на блога – Зелен Бетон.
Аз не съм привърженик толкова на глобалния заговор, колкото на глобалната глупост, глобалния мързел и глобалното „ако мине“, но пак смятам за необходимо да му дадем гласност.
Внимание: ACTA е само симптом!
Проблемът е значително по-сериозен. Това дали редовият интернет потребител ще може да си дръпва „пиратски“ по някой филм или песен, и дали Bayer ще забрани на „Балканфарма“ да произвежда ацетизал, са относително дребни кахъри.
_________________________
ПЪРВО, цялото мероприятие ACTA е преди всичко опит за използване на глобализационните процеси за „прескачане“ на демократичните механизми. Цели се създаване на законови норми не по нормалния път
местно законодателство -> конвергенция -> международни договорености
, а по обратния – използвайки опростената схема за хармонизация на местното законодателство с имащите приоритет международни споразумения.
Инициатори и протагонисти са очевидно големи корпоративни лобита и свързаната с тях клиентелистка политическа прослойка. Целта е не толкова опазването на авторското право; същинската цел е създаване на правен прецедент. Един вид „отработване на метода“: да се види доколко ще мине номерът, къде ще възникнат най-сериозните пречки и от какъв характер ще бъдат.
Положително ще има и следващи опити, толкова ресурси за лобиране и организация не се хвърлят за единичен случай. И тези следващи опити най-вероятно ще бъдат доста по-агресивни, по-добре обмислени, и ще касаят доста по-сериозни неща. Вярно е, че печалбите от авторски права са значителни – но те са достатъчно дребни, за да послужат за относително нискорисков „пробен камък“ (в сравнение с области като прехрана, енергетика и сигурност, например).
Особено опасно е това, че действието не е просто в защита на големи корпоративни/монополни интереси; то фактически цели да скрепи законово сливането на корпоративна и политическа власт, и то направо в глобален мащаб. Стремежът е консолидацията на двете да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт. Ако подобен опит успее дори само веднъж, пътят ще е проправен и последствията могат да бъдат катастрофални.
_________________________
ВТОРО, това е опит да се легализира принудителното масово изземване на лична информация.
Отдавна е ясно, че информацията е златото на XXI век. Гиганти като Facebook, Google, Yahoo, Amazon, PayPal и т.н. станаха такива, защото съумяха успешно за събират лична информация за стотици милиони хора. Те обаче не ти я вземат насила, а ти я поискват. Отделна тема са всевъзможните и недотам коректни начини, по които те прилъгват да я дадеш – но ако не искаш, можеш да не ползваш услугите им и да останеш извън техните бази данни. Елементарното право на избор го имаш.
Използвайки обаче аргумента за авторските права (понятие, което вече е извънмерно раздуто и изкривено, и то не от създателите на оригинално съдържание, а от прекупвачите на такова), чрез ACTA се търси легализиране на възможността личната информация да се събира без отделният индивид да е наясно какво му се случва. За тази цел той бива поставен в положението на виновен по дефиниция – и за да докаже, че не е, трябва „просто“ да разреши (при това ангро, групово) на едно всевиждащо оченце да следи всичките му действия. Без ясни дефиниции, но с идиотското „успокоение“, че „ако не си виновен, няма от какво да се притесняваш“.
Повод за сериозна тревога е идеята механизмът на събиране на такава информация да е под корпоративен, а не под съдебен контрол. Можем да си представим колко бързо така формираната база данни на Time Warner (примерно) ще стане по-богата от тази на Facebook. И как, ако във ФБ все пак знаеш каква информация за себе си си дал, въобще няма да имаш представа с какви данни за теб разполагат техните конкуренти от „новата вълна“; а още по-малко – на кого и за какво я предоставят (!).
Скоба: точно стремежът да попречат на този вид нова (и нелоялна) конкуренция е основната причина сегашните притежатели на подобни масиви от данни да застанат срещу ACTA. Не че са поборници за правата на потребителя, и не че спазването на подобно споразумение ще представлява особена техническа трудност за тях. Те просто осъзнаха, че бързо могат да бъдат лишени от конкурентното си предимство чрез атака „през задния вход“.
Без съмнение един от първите клиенти на споменатата „нова вълна“ събирачи на информация ще бъде присъдружната им политическа власт. Именно това е точката на сливане на интересите между корпоративната и политическата глобална върхушка: заздравяване на властта чрез разполагане с тотална информация. Обичайните корупционни и лобистки схеми, нарушаващи закона или виреещи на ръба му, вече изживяват времето си и остават да действат само на ниските, локални нива. Задкулисното взаимодействие на различните видове власт приема нови форми, съответстващи на дигиталната ера.
Интересен момент е защо страните от БРИК не подписаха ACTA. Дали са „пò демократи от демократите“? Не, разбира се. Всяка от тези страни (с изключение може би на Бразилия, засега) притежава ресурса да създаде собствен аналог на Интернет – и ни най-малко не са се отказали от идеята, особено Китай и Русия. Смисълът от такава стъпка за тях не е толкова да бъдат независими от сегашната инфраструктура на Мрежата, колкото да приберат „домашно“ генерирания поток от информация под свой ексклузивен контрол. (Апропо, това несъмнено е и едно от съображенията за отварянето на руската позиционираща система ГЛОНАСС за цивилно ползване, както и за разработването на китайската Бейдоу – не че нещо им пречи да си ползват щатската GPS.) Ако тръгнат да развиват собствени версии на Интернет, всяка от тези страни ще предпочете да си направи собствено законодателство, по възможност напълно необвързано с международни договорености, колкото и общо формулирани да са те. Защото става въпрос за – пак да повторя – контрола върху „златото на XXI век“.
_________________________
И още два, макар и по-малко значими (но не и маловажни) аспекта:
ТРЕТО, въобще не става дума само за интернет.
Дори на пръв поглед да изглежда, че споразумението е насочено преди всичко срещу споделянето на нелицензирано съдържание онлайн, въпросът е в степента на проникване на copyright ограниченията в ежедневието на обикновения човек. В момента, в който се утвърди (макар и само за интернет) по-висока степен на такова проникване, много малка е стъпката до параноично законодателство, налагащо същата степен и в неелектроните медии, развлеченията на живо, издателската дейност, рекламата и куп други сфери.
И ЧЕТВЪРТО – фактическата цел не е дефиниране на реално приложим законов регламент, а създаване на заплаха.
Едва ли някой наистина си мисли, че EMI (примерно) ще тръгне да издирва и санкционира всички, които са теглили нейни записи без заплащане. Такова нещо посмъртно не е възможно дори само в една страна, камо ли в глобален мащаб. Значи на практика натискът е за създаване на законова уредба, за чието спазване априори е ясно, че не може да бъде наложено.
Но то не е и нужно. Целта е на средностатистическия индивид да се вмени съзнанието, че по дефиниция е закононарушител. Тоест, че ако „попадне на мушката“ на властта, винаги може да бъде „обут“ за нещо. При което индивидът, естествено, ще гледа да не попада на мушката. И ще внимава двойно повече какво прави и какво говори. Пълзяща подмяна на презумпцията за невинност с такава за виновност: блянът на всяка власт, копнееща да разшири правомощията си извън допустимите за демокрацията граници.
Разбира се, това не е новост, особено за нас: значителна (и нарастваща, особено напоследък) част от българското законодателство изпълнява предимно такава функция. Но ако ние си го знаем и сме претръпнали, опитът за налагане на подобно нещо в страни с развита демокрация е твърде нагъл. Според мен именно това усещане (макар и инстинктивно) е в основата на острата реакция в тези страни, не толкова опасенията, че ще им спрат торентите.
_________________________
Така че – ACTA е само симптом. Отхвърлянето на този проект (което най-вероятно ще се случи) няма да е решаване на проблема, а само временно сваляне на високата температура. Заболяването обаче трябва да се лекува – обмислено, последователно и системно. И радикално.
Най-доброто възможно нещо би било реакцията срещу ACTA да не се ограничи само до отхвърляне на споразумението, а набраната протестна енергия да предизвика:
1)трайно повишена чувствителност към опитите за заобикаляне на демократичните механизми на законотворчество;
2)сериозен натиск за „изсветляване“ на задкулисните взаимоотношения между корпорациите и политиката; и
3)действия за принуждаване на развлекателната индустрия да промени коренно бизнес модела си – а може би и тотално ревизиране на концепцията за авторско право, най-вече с цел ограничаване на спекулативните печалби и връщане на голяма част от облагите към създателите на съдържание..
Оптималното противодействие срещу един опит за преврат (заменяне на демокрацията с диктатура) е революция, премахваща възможностите за бъдещи подобни опити. Ще е интересно да се види дали глобалното гражданско общество, обединено от Мрежата, е дорасло за своята „пролет“.
Аз не съм привърженик толкова на глобалния заговор, колкото на глобалната глупост, глобалния мързел и глобалното „ако мине“, но пак смятам за необходимо да му дадем гласност.
Внимание: ACTA е само симптом!
Проблемът е значително по-сериозен. Това дали редовият интернет потребител ще може да си дръпва „пиратски“ по някой филм или песен, и дали Bayer ще забрани на „Балканфарма“ да произвежда ацетизал, са относително дребни кахъри.
_________________________
ПЪРВО, цялото мероприятие ACTA е преди всичко опит за използване на глобализационните процеси за „прескачане“ на демократичните механизми. Цели се създаване на законови норми не по нормалния път
местно законодателство -> конвергенция -> международни договорености
, а по обратния – използвайки опростената схема за хармонизация на местното законодателство с имащите приоритет международни споразумения.
Инициатори и протагонисти са очевидно големи корпоративни лобита и свързаната с тях клиентелистка политическа прослойка. Целта е не толкова опазването на авторското право; същинската цел е създаване на правен прецедент. Един вид „отработване на метода“: да се види доколко ще мине номерът, къде ще възникнат най-сериозните пречки и от какъв характер ще бъдат.
Положително ще има и следващи опити, толкова ресурси за лобиране и организация не се хвърлят за единичен случай. И тези следващи опити най-вероятно ще бъдат доста по-агресивни, по-добре обмислени, и ще касаят доста по-сериозни неща. Вярно е, че печалбите от авторски права са значителни – но те са достатъчно дребни, за да послужат за относително нискорисков „пробен камък“ (в сравнение с области като прехрана, енергетика и сигурност, например).
Особено опасно е това, че действието не е просто в защита на големи корпоративни/монополни интереси; то фактически цели да скрепи законово сливането на корпоративна и политическа власт, и то направо в глобален мащаб. Стремежът е консолидацията на двете да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт. Ако подобен опит успее дори само веднъж, пътят ще е проправен и последствията могат да бъдат катастрофални.
_________________________
ВТОРО, това е опит да се легализира принудителното масово изземване на лична информация.
Отдавна е ясно, че информацията е златото на XXI век. Гиганти като Facebook, Google, Yahoo, Amazon, PayPal и т.н. станаха такива, защото съумяха успешно за събират лична информация за стотици милиони хора. Те обаче не ти я вземат насила, а ти я поискват. Отделна тема са всевъзможните и недотам коректни начини, по които те прилъгват да я дадеш – но ако не искаш, можеш да не ползваш услугите им и да останеш извън техните бази данни. Елементарното право на избор го имаш.
Използвайки обаче аргумента за авторските права (понятие, което вече е извънмерно раздуто и изкривено, и то не от създателите на оригинално съдържание, а от прекупвачите на такова), чрез ACTA се търси легализиране на възможността личната информация да се събира без отделният индивид да е наясно какво му се случва. За тази цел той бива поставен в положението на виновен по дефиниция – и за да докаже, че не е, трябва „просто“ да разреши (при това ангро, групово) на едно всевиждащо оченце да следи всичките му действия. Без ясни дефиниции, но с идиотското „успокоение“, че „ако не си виновен, няма от какво да се притесняваш“.
Повод за сериозна тревога е идеята механизмът на събиране на такава информация да е под корпоративен, а не под съдебен контрол. Можем да си представим колко бързо така формираната база данни на Time Warner (примерно) ще стане по-богата от тази на Facebook. И как, ако във ФБ все пак знаеш каква информация за себе си си дал, въобще няма да имаш представа с какви данни за теб разполагат техните конкуренти от „новата вълна“; а още по-малко – на кого и за какво я предоставят (!).
Скоба: точно стремежът да попречат на този вид нова (и нелоялна) конкуренция е основната причина сегашните притежатели на подобни масиви от данни да застанат срещу ACTA. Не че са поборници за правата на потребителя, и не че спазването на подобно споразумение ще представлява особена техническа трудност за тях. Те просто осъзнаха, че бързо могат да бъдат лишени от конкурентното си предимство чрез атака „през задния вход“.
Без съмнение един от първите клиенти на споменатата „нова вълна“ събирачи на информация ще бъде присъдружната им политическа власт. Именно това е точката на сливане на интересите между корпоративната и политическата глобална върхушка: заздравяване на властта чрез разполагане с тотална информация. Обичайните корупционни и лобистки схеми, нарушаващи закона или виреещи на ръба му, вече изживяват времето си и остават да действат само на ниските, локални нива. Задкулисното взаимодействие на различните видове власт приема нови форми, съответстващи на дигиталната ера.
Интересен момент е защо страните от БРИК не подписаха ACTA. Дали са „пò демократи от демократите“? Не, разбира се. Всяка от тези страни (с изключение може би на Бразилия, засега) притежава ресурса да създаде собствен аналог на Интернет – и ни най-малко не са се отказали от идеята, особено Китай и Русия. Смисълът от такава стъпка за тях не е толкова да бъдат независими от сегашната инфраструктура на Мрежата, колкото да приберат „домашно“ генерирания поток от информация под свой ексклузивен контрол. (Апропо, това несъмнено е и едно от съображенията за отварянето на руската позиционираща система ГЛОНАСС за цивилно ползване, както и за разработването на китайската Бейдоу – не че нещо им пречи да си ползват щатската GPS.) Ако тръгнат да развиват собствени версии на Интернет, всяка от тези страни ще предпочете да си направи собствено законодателство, по възможност напълно необвързано с международни договорености, колкото и общо формулирани да са те. Защото става въпрос за – пак да повторя – контрола върху „златото на XXI век“.
_________________________
И още два, макар и по-малко значими (но не и маловажни) аспекта:
ТРЕТО, въобще не става дума само за интернет.
Дори на пръв поглед да изглежда, че споразумението е насочено преди всичко срещу споделянето на нелицензирано съдържание онлайн, въпросът е в степента на проникване на copyright ограниченията в ежедневието на обикновения човек. В момента, в който се утвърди (макар и само за интернет) по-висока степен на такова проникване, много малка е стъпката до параноично законодателство, налагащо същата степен и в неелектроните медии, развлеченията на живо, издателската дейност, рекламата и куп други сфери.
И ЧЕТВЪРТО – фактическата цел не е дефиниране на реално приложим законов регламент, а създаване на заплаха.
Едва ли някой наистина си мисли, че EMI (примерно) ще тръгне да издирва и санкционира всички, които са теглили нейни записи без заплащане. Такова нещо посмъртно не е възможно дори само в една страна, камо ли в глобален мащаб. Значи на практика натискът е за създаване на законова уредба, за чието спазване априори е ясно, че не може да бъде наложено.
Но то не е и нужно. Целта е на средностатистическия индивид да се вмени съзнанието, че по дефиниция е закононарушител. Тоест, че ако „попадне на мушката“ на властта, винаги може да бъде „обут“ за нещо. При което индивидът, естествено, ще гледа да не попада на мушката. И ще внимава двойно повече какво прави и какво говори. Пълзяща подмяна на презумпцията за невинност с такава за виновност: блянът на всяка власт, копнееща да разшири правомощията си извън допустимите за демокрацията граници.
Разбира се, това не е новост, особено за нас: значителна (и нарастваща, особено напоследък) част от българското законодателство изпълнява предимно такава функция. Но ако ние си го знаем и сме претръпнали, опитът за налагане на подобно нещо в страни с развита демокрация е твърде нагъл. Според мен именно това усещане (макар и инстинктивно) е в основата на острата реакция в тези страни, не толкова опасенията, че ще им спрат торентите.
_________________________
Така че – ACTA е само симптом. Отхвърлянето на този проект (което най-вероятно ще се случи) няма да е решаване на проблема, а само временно сваляне на високата температура. Заболяването обаче трябва да се лекува – обмислено, последователно и системно. И радикално.
Най-доброто възможно нещо би било реакцията срещу ACTA да не се ограничи само до отхвърляне на споразумението, а набраната протестна енергия да предизвика:
1)трайно повишена чувствителност към опитите за заобикаляне на демократичните механизми на законотворчество;
2)сериозен натиск за „изсветляване“ на задкулисните взаимоотношения между корпорациите и политиката; и
3)действия за принуждаване на развлекателната индустрия да промени коренно бизнес модела си – а може би и тотално ревизиране на концепцията за авторско право, най-вече с цел ограничаване на спекулативните печалби и връщане на голяма част от облагите към създателите на съдържание..
Оптималното противодействие срещу един опит за преврат (заменяне на демокрацията с диктатура) е революция, премахваща възможностите за бъдещи подобни опити. Ще е интересно да се види дали глобалното гражданско общество, обединено от Мрежата, е дорасло за своята „пролет“.
