петък, юли 25, 2014

Следващия път трябва да спечелим преди да сме започнали

„Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш - това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия без да се сражаваш.“ – Сун Дзъ

Отстъпвайки като победена армия, управляващите опустошават складовете, взривяват мостовете, отравят кладенците след себе си. Числата в сметката, която ще трябва да плащаме за това, някой да сложи по един позорен ред в биографията си, стремително растат с всеки ден (а дори не е почнало ровенето в гардеробите за скелети и други останки). Това е тактиката на „изгорената земя“ - тактика на окупационна армия, която не се интересува от оцеляването на населението на завладяната територия, а само от това – настъплението на другата армия по петите ѝ да бъде максимално забавено и затруднено, независимо от цената.

Много бяха моментите след началото на протестите на 14. юни 2013г., в които правителството демонстрираше пълна глухота по отношение на гражданството и, едновременно с това, проявяваше необичайна чувствителност, що се отнася до интересите на икономическите и политическите си спонсори, избутвайки напред като национални приоритети, дори преди членството в ЕС, руските енергийни проекти на Балканите.

И това е нормално, да ви кажа. Хората на изборни длъжности са лоялни към тези, които са ги избрали. Ако техният единствен избирател пребивава някъде в кабинет с махагонова ламперия, естествено е, че няма да ги интересува какво викат онези с плакатите на площада, а само това, което с тих глас им съобщава човекът зад грамадното бюро.

Какво ще става сега? Чувам много гласове – от доброжелателни до отвратително злобни – „А сега, сега като дойде новото правителство ще протестирате ли?“

Не се ли усещате, че въпросът е неправилно зададен? Новото правителство не идва като градушката, а като следствие от листчета с отбелязани числа в урните, които имаме право да пускаме през няколко години на избори. Протестите са аварийна спирачка, върху която едновременно скачат гражданите за да спрат отиващия към пропаст влак на цялото общество. Защо трябва да се стига чак до там, до опасността от надвиснала катастрофа, за да се предприеме нещо?

Преди да се протестира трябва да се гласува. И опитът ми от последната година ме води до категоричен извод  – едно малко гласуване спестява много големи протести. Само се замислете, за всички онези вечери и почивни дни, които вместо да посветим на себе си и на скъпите си хора, посветихме на трамбоване по жълтите павета, викове и гняв. Какво ще направим сега? Ще оставим всички тези усилия да отидат нахалост ли? Или в деня на изборите ще направим всичко възможно всеки нормален глас в нашата Родина да бъде максимално мобилизиран?

„А ако един глас не стига?“ – сигурно ще пита някой. „Какво означава моят глас срещу стотиците други купени/контролирани гласове?“

„А може би е време да поработиш за партията, за която гласуваш“, за пореден път да подхвърля тази идея. Наистина, изглежда радикално, да се появиш в някакво квартално клубче или централа с намерението да работиш доброволно за хора, които не познаваш лично, но ако другият вариант означава отново изтощителни протести, ден след ден, вечер след вечер... може би не е чак толкова безумна алтернативата? Партиите са организации като всички други – имат ръководители, имат работници, имат умници, имат досадници... пълната гама като навсякъде в България (тоест има риск от разочарования ;)). Никой не отменя чисто човешкото вписване в колектива.

„Няма за кой да гласувам“ „Няма алтернатива“ „Вие няма ли да правите партия?“ Мисля че вече доказах, че пасивността не е добър избор. Има доста партии – извънпарламентарни, парламентарни, стари, нови, тепърва основаващи се, които покриват огромния спектър от политически желания/мечтания. Все някого трябва да натоварите с очакванията си.

Освен да се гласува, трябва и да се участва по най–разнообразен начин както в управлението на страната, така и в обществения живот по принцип. Парламентарните комисии, където се върши основната работа по изготвянето на закони, са отворени за гражданите. Заседанията на изборните органи – общински съвети, парламент и тн. са публични. Огромната част от информацията, с която се работи в държавната администрация и се генерира от нея и в общините, е публична. Всеки може да зададе въпрос по Закона за достъп до обществена информация и освен когато става дума за нещо много специфично в областта на сигурността и личните данни, има право да научи всичко, за което попита.

Нямате идея как могат да заскърцат дори ръждясалите механизми на съдебната система и прокуратурата, ако подадете аргументиран сигнал за нарушения.

Но ако ви мъчи интровертност и срамежливост, нямате време да участвате като доброволец в предизборни кампании, не се чувствате уверени да ходите по парламентарни комисии и изслушвания, то можете да направите още едно нещо – да си направите блог и да пишете в него, като откровено споделяте какво ви дразни и какво ви радва в обществото – и това понякога е много полезно. Не знаете в каква точка ще ударите и какъв ефект ще предизвикате. Вижте примера на Еленко с митниците.

Възприемете масовите протести като масова поправителна сесия по гражданско участие, като курсове за изоставащи. Някаква работа не сме свършили, ако се докараме до там. Това не значи, че протести няма да има. Демократичната практика по света показва, че протестите са нещо нормално във всяка развита демокрация. Но все пак, те са мощен чук с който можем да подкараме заклинилият механизъм на държавата, те не са инструмент, с който може да се бърника под капака на обществото за фини настройки. Фините настройки изискват неособено труден, но всекидневен ангажимент.

Да се поздравим с първата победила българска революция, която успя да събори едно порочно управление, без да има предвид да качва някого специално на власт,  а просто да въздаде политическата справедливост. Назначаваш мафиоти – падаш от власт. Рано или късно.

Твърде късно, цяла година и няколко милиарда по–късно, но все пак паднаха.



Първата битка е спечелена, остана да си довършим войната.




сряда, юли 23, 2014

Иларионов: Беше извършен терористичен акт

Представям ви нова версия за случилото се с малайзийския самолет. Автор Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на Путин (до 2005г.), в момента опозиционер. Версията пак насочва отговорността към кабинетите в Москва, но този път като част от сатанински план и от Четвъртата световна война, към която теория Иларионов се придържа. (оригинал, преводът мой) Поради бързането може да има грешки.

снимка

Защо беше свален амстердамският Боинг?

Потокът от информация, който се изсипа за последните пет дни, предоставя достатъчно количество факти за да се стигне до най-вероятния в този случай извод - това беше планиран терористичен акт. 

Поради изобилието на вече публикувана информация, в долния текст не се дават връзки към документи, изчисления, публикации, които в момента се намират в голямо множество по информационните сайтове и са достъпни до всеки заинтересован.

Мястото на разположение на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1 по време на пуска на ракетата „земя-въздух“.
Полето около селцето Берегись, близо до селищата Первомайское и Красный Октябрь, южно от град Снежное, югоизточно от гр. Торез.

Контрол върху мястото на разположението и охрана на БУК-М1
Така наречените сепаратисти от Донецката народна република.

Присъствие на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1 на бойна позиция, от която е бил произведен пуска на управляемата ракета.
От сутринта до вечерта на 17-ти юли.

Екипаж на комплекса БУК-М1
Руски граждани на редовна военна служба във Въоръжените сили на Руската федерация.

Подчинение на ЗРК БУК-М1
Пряко на щаба на Южния военен окръг на Руската федерация, гр. Ростов-на-Дон
Непряко на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, Москва.

Предаване (подчиняване) на БУК-М1 на гражданското или военното ръководство на Донецката република
Не е осъществено.

Заповед за изстрелване на ракетата
Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, Москва


Възможно ли е случайно изстрелване на ракетата, довела до гибелта на полет MH-17?
Според техническите особености на изстрелването на ракетата (включително и т.нар. подсветка на вече изстреляната ракета) - не е възможно.

Възможно ли е изстрелване на ракетата, в посока на украинския военно-транспортен самолет Ан-24(Ан-26)?
Поради силно различаващите се характеристики на двата самолета (размер и силует на корпуса, максимална височина, максимална скорост), объркването на Ан-24 (Ан-26) с Боинг 777 е напълно невъзможно.

Защо именно полет MH-17?
По време на целия ден - 17-ти юли, над района на дислокация на комплекса БУК-М1 са преминали няколко десетки пътнически самолета (включително, 20 минути преди това - полетът на Луфтханза Мюнхен-Делхи, минута по-късно полетът на Сингапурските авиолинии Копенхаген-Сингапур) Нито един от тях, освен МН-17 не пострада. Защо е бил избран именно той?

За реализация на подготвения план, на първо време е трябвало да бъдат изключени самолетите на руските авиокомпании, авиокомпаниите на страните от бившия СССР, авиокомпаниите на САЩ, Германия, Франция, самолетите на всички авиокомпании летящи от обратната посока - от юг и изток. Жертвата е трябвало да стане самолет, който лети или от Варшава (столицата на „фронтовите държави“, във водената от Русия Четвърта световна война), или от Амстердам (столицата на „порока“ в концепцията на разложения и греховен Запад, комуто противостои защищаващата истински ценности, ставаща от колене путинска Русия).

Само че катастрофа със самолет от Варшава неизбежно би дала нов импулс на обвиненията на кремълското ръководство в систематични терористични актове срещу поляците. Главното е, че не може да предизвика този ефект, на който разчитат и авторите на този дяволски план. Тъй като единственият полет, летящ от Амстердам е МН-17. Тъй като неговият обичаен маршрут минава по на юг, на руските власти им се налага да затворят 12 въздушни коридора за това, за да оставят на пилотите едиствения възможен маршрут - L980, преминаващ над района на Торез и Снежное. (подчертаването мое - КП). Именно там го е очаквал и квалифицираният, добре подготвен, напълно трезв и точно изпълняващ заповедите на своето непосредствено началство екипаж на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1.

Каква е същността на плана „Полетът от Амстердам“?
Проектът „Новорусия“, толкова тържествено обявен на 17-ти април и прицелен към недопускане на интеграцията на Украйна в западните икономически, политически и военни съюзи, се намира на ръба на провала. Възможните последствия от неговото прекратяване за авторите, инициаторите, организаторите са обсъждани нееднократно. Единственият начин да се спаси проектът „Новорусия“ от пълен и кончателен разгром е да се спрат бойните действия на украинската армия в Източна Украйна.

Към 17-ти юли бяха изпробвани и приложени:
- военна съпротива на „сепаратистите“, относително ефективна в началото, а в последно време сблъскваща се с все по-силната и по-силната редовна украинска армия;
- дипломатическият натиск, който се осъществява през Меркел, Оланд и пр., който се оказва, както се видя, недостатъчен.

Беше необходимо ново, доста по-силно средство, способно (според замисъла на авторите) да доведе до „шок и трепет“ приспаната до момента европейска общественост, за да може тя, ужасена от гибелта на стотици свои съграждани, в това число и деца, твърдо да поиска от своите правителства да окажат какъвто натиск е необходим на лидерите на „жидобандеровците“ и „укрофашистите“ и на всяка цена да ги принуди да прекратят бойните действия в Източна Украйна.

Примирието на всяка цена би позволило на Кремъл да подхранва огнището в Донбас с хора и оръжие, едновременно с това институционализирайки и легитимирайки едно голямо украинско „Приднестровие“. След сключването на първоначално примирие трябва да се пристъпи към добре отработените (в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия) механизми за продължаването му с 5, 10, 20, 30, 50 години, в течение на които донбабвийската (игра на думи Донецк + Зимбабве - кп) и лугандонската язви ще спират Украйна да се присъедини към западните съюзи.

След успешното провеждане на операцията „Полетът от Амстердам“ започна осъществяване на операцията „Миротворец“.

Операция „Миротворец“
Крес получаване на информацията за успешно проведения терористичен акт, главният автор на операция „Миротворец“ се свърза с президента на САЩ Барак Обама, и информирайки го за трагедията, „подчерта необходимостта от незабавно и безусловно прекратяване от двете страни на бойните действия в Югоизточна Украйна. Изразена беше надежда, че американската страна също ще допринесе за стартиране на мирния преговорен процес в Украйна.

В следващите дни всички, без изключение, публични действия на автора (телефонни разговори с лидерите на другите държави, публични обръщения, минути на мълчание) бяха насочени към постигането на прекратяването на огъня от украинска страна. В Европа и САЩ като по команда започна кампания на искания, петиции, протести към собствените правистелства за „незабавно прекратяване на касапницата в Украйна“.

Операцията „Миротворец“ частично успя. П. Порошенко обяви прекратяване на бойните действия в радиус от 40 километра от мястото на катастрофата на MH-17.

Ролята на „сепаратистите“ в операция „Полетът от Амстердам“
Кремъл ги подведе, като ги използва в качеството на главни заподозрени.
- МН-17 беше свален не от „чернухинските казаци“ (на около 40км от мястото, практически невъзможно)
- „Докладът на Безлер“ беше предаден по такъв начин, за да може да бъде прехванат от украинското разузнаване и да бъде представен на света, насочвайки търсенето на виновниците в средите на „сепаратистите“.
- Самият Безлер очевидно е бил шокиран, научавайки (което доказва, че не е участвал в подготовката на операцията) факта на свалянето на пътнически самолет - в сравнение с леденото спокойствие на неговия московски куратор.
- Действията на „сепаратистите“ с телата на загиналите и останките на самолета усилват създаденото впечатление (независимо на тоталното им ръководство от Москва).
- Публикуването на материали от името на Гиркин в социалните мрежи с цел привличане на внимание именно към авторството на терористичния акт от страна на „сепаратистите“.
- Разгръщането на кремълската пропагандна кампания „Това не е Путин!“
- В кампанията са включени ударните пропагандистки сили; на нея клъвнаха дори някои забележителни представители на интелектуалната опозиция (вероятно има предвид Латинина, откъси от която ви преведох наскоро), тиражиращи удобната за Кремъл версия за виновността на „сепаратистите“ (концепцията „маймуна с граната“), версия за която обаче няма никакви основания, тъй като „сепаратистите“ никога не са притежавали такива средства или възможности за извършването на такъв терористичен акт.

„Това не са грузинците. Не са и сепаратистите. Това е трета сила“
- така ми обясняваше, показвайки с очи картата на Русия един офицер-наблюдател от ОССЕ за авторите на терористичните актове на територията на Южна Осетия през лятото на 2008г., които доведоха, в крайна сметка до горещата фаза на руско-грузинската война през август.

понеделник, юли 21, 2014

Маймуни с ракети

Юлия Латинина, „Код доступа“, радио „ЭХО Москвы“, 19. юли 2014г.
(избрани пасажи. пълният текст тук. преводът мой)

В 17:20 по московско време изчезва малайзийският Боинг. В 17:37 в сводка на Игор Сергеевич Стрелков, нашият последен деникински офицер публикува съобщение на опълчението (цитирам дословно)  „В района на Тереза току що беше свален самолет АН–26, който се търкаля някъде зад шахта „Прогрес“. АН–26, обърнете внимание. Тоест, те са знаели какво трябва да лети.  „Търкаля се някъде зад шахта „Прогрес“. Предупреждавахме в да не се лети в „нашето небе“, а ето и видео, потвърждаващо поредния птичкопад. Птичката падна зад територията на града, не засегна жилищния район, мирни жители не пострадаха“. Край на цитата.


Обръщам ви внимание, че да има видео, а не просто текст, а видео,което вече е било качено, естествено Стрелков е трябвало да получи това видео и този доклад от хората, които непосредствено са му подчинени, само 17 минути след това, защото, нали ще се съгласите, Стрелков е министър на отбраната на Донецката народна република и на него не може да му се обади някой случаен и да му съобщи „Знаете ли, нещо свалиха току що“, а именно Стрелков след 17 минути казва „Ето, аз знам, че свалиха АН–26 и знам, че това направихме ние“. Очевидно, хората, които са свалили самолета е трябвало да му докладват.

Още веднъж повтарям, това че самолетът е свален именно от сепаратистите, няма никакво съмнение. Първо, както вече споменах, господин Стрелков гордо заяви това при обстоятелства, които изключват факта, че го е научил от някой случаен минувач.

.....

Следват няколко обаждания, и накратко – докладва един от събеседниците, това е стопроцентово граждански самолет. Много пътници. Има ли някакво въоръжение? Няма. Цивилни вещи, медицински материали. Пътнически самолет. Море от трупове, тела. Това докладват хората, които са изпратени да огледат самолета.



.....

Когато докладват на Козицин, че самолетът е граждански и какво всъщост е правил на територията на Украйна, то този Козицин отговаря (поне украинската страна твърди, че това е Козицин) с тази реплика „Значи, возили са шпиони“.

Ето, представете си възприятието за света на хора, които... самолет лети на 10 километра височина, 300 трупа, значи возят шпиони. Интересно кога и къде?

Има радостен видеоклип, на който се вижда как гори самолета и хората, които снимат си говорят „Каква красота!“ и се радват „Не напразно го докарахме“.

(предполагам, че става дума за това видео – КП):
„Не напразно го докарахме“ – става дума за „Бук“, тъй като той е голям и всички са видяли откъде е минал.


......

Разбира се, до ден днешен светът се отнасяше към войната в Украйна като, например, към войната в Сирия. Общо взето, Западът към нищо не се отнася сериозно в момента. Обаче ние с едно движение се приравнихме към Кадафи и Бен Ладен, защото ако има някаква стратегия на Запада към нестабилните страни, то това е стратегията в ръцете на терористи и маргинали да не попада свръхмощно оръжие. Затова има и санкции към Ирак, оттук и натиска върху Северна Корея, която обаче, разполага с такова оръжие. И така, мъничко по мъничко, не особено вменяеми хора придобиха оръжие, способно да поразява цели на височина 10 километра.

По въпроса за това, защо граждански самолет е летял над зона на бойни действия. Напълно неправомерен въпрос. Ако погледнете маршрутите на пътническите полети, те чудесно си преминават над Афганистан, над Пакистан, дори над воюваща Сирия, защото се смята, че местните маймуни нямат възможност да свалят пътнически самолет на 10км височина. А изведнъж, у маргиналите на територията на Украйна се появява такава възможност.

.....

(добавено малко по–късно)
Обръщам внимание на световните заглавия – Daily Mail: „Путин уби сина ми“. The Daily Mirror „Жертвите на Путин“ Daily News: „Войната на Путин“.  Вестник The Sun: „Ракетата на Путин“. Боя се, че в такава ситуация няма да успеем да се скрием или да се измъкнем. Общо взето, за втори път след анексията на Крим попадаме във всички световни новини. Освен това, с един замах се изравнихме с Кадафи и Бен Ладен. Мисля че, че не разчитахме на такъв бенефис, тъй като, естествено, никой нарочно не е искал да свали този самолет. Искали са да свалят украински транспортен самолет, който точно по същото време е трябвало да мине от там. Както разбирам, имаме си къртица в украинския Генерален щаб,, и те са ни подали маршрута на на този транспортен самолет. А момчетата, натиснали спусъка, са се объркали.
.....

(пълният текст на руски тук)

петък, юли 18, 2014

Чудото КТБ

Тук няма да разглеждаме отрицателните чудеса, защото те са по силите почти на всеки, стига човек съзнателно да не се подготвя за нещо, за което е задължен да се подготвя – например, чудото на изчезналия за един ден плаж в Приморско. Или чудото на реката по улиците на кв „Аспарухово“. 

Затова изброявам няколко позитивни чудеса от последните години:

Телевизионно чудо – ТV7 привлече много от водещите телевизионни лица в България, привлече за партньори CNN и накупи техника, на която могат да завиждат не една или две телевизии, особено в ситуация на криза.

Политическо чудо – България без цензура успя с няколко месеца кампания да изпрати двама евродепутати в Брюксел.

Спортно чудо – „Ботев“ – Пловдив, което привлече топ–играчи и треньори и реши да строи нов стадион (помни проклятието на новия стадион)

Банково чудо – Корпоративна търговска банка, която пък успя да стане четвърта по големина в страната. Истинска българска банка, която успя да се наложи над някакви си мудни чужденци с техния мухлясал консерватизъм. 

Истински български патриотични постижения по нашия особен път на прогрес. 

Това са и взаимосвързани чудеса с няколко чудотворци.

И в близкото минало ставаха чудеса. Например чудото на „развития социализъм“, както политкоректно се наричаше режимът на късния Тодор Живков. Всички имаха работа, но малка част от тях работеха. Цялата индустрия работеше (несъсипана от прехода, нали), а в магазините нямаше почти нищо и затова от чужбина се влачеше почти всичко, дори леща, боб и тоалетна хартия. Селското стопанство уж беше в разцвета си, но пък повечето зеленчуци по трапезите идваха от частните стопанства. Хлябът и млякото бяха евтини, тъй че хората си хранеха с тях кокошките, но пък хубав хляб можеше да се намери само в хлебарниците, необхванати от индустриализацията на хлебозаводите. АЕЦ–ът бичеше на макс и пак имаше режим на тока. 

Когато свършиха парите разбрахме, че никакви чудеса не е имало, а е имало безконтролно харчене на пари и димна завеса, която да пази управляващите от гнева на управляваните. Останаха милиарди дългове.

Историята се повтори като фарс с КТБ и свързаните с нея чудеса. 

Можеше ли да не се повтори? Можеше, ако всички знаеха какво става. А защо не знаеха? 

Заради чудото с медиите, чудото с тайните служби и чудото с БНБ.

Протестна мрежа задава някои от въпросите.

Кой?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)