четвъртък, януари 15, 2015

Омир–отворяване

картинка

реведено набързо от тук, извинете за грешките. Текстът е сатиричен, авторът е опозиционер ;))

Омиротворяване
Глава от бъдещия единен учебник по история

Заради конвоя наш хуманитарен, шеги си прави наш съсед.
А истината се потулва, избягва срещата със мен.

Това е тя:
Покрай експрес-конвоя на нашите хуманитарни сили
вече знаем какво е станало във Троя, а това и Шлиман не прозрял.

Омир бил сляп.
В картината ясна ориентирал се е твърде зле.
Войната не е била троянска.
Била е гражданска война.

Парис, избягвайки конфликти,
но все пак подвластен на Венера,
на Менелай жената не е крал -
това са глупости на търкалета:
разбира се, жените бягат,
 но едва ли зарязала би тя
пълноценен цар
заради някакъв овчар.

Десет години обсада заради съмнителна награда -
да връщаш кръшкаща жена?!
Гол пиар и стопроцентова лъжа.
Войни се почват заради нефт, а в Троя нямали такъв.

И кой повярвал би, че тези гърци,
на културата истински бащи,
и то такива свръхчовеци, жреци, бойци и мъдреци,
и патриоти, на демокрацията верни,
са могли към Троя да потеглят, заради една жена?

Конфликтът скрит е между редовете:
Парис с Хектор се е сдърпал,
в Троя вдигнали майдан,
Приам с единия крак в гроба, но пък избран,
но друг не могли да си намерят - и гърците пратили войска!

Да отбележа само -
боговете гръцки се явили,
в цялата си красота,
но с Троя те не се разбрали,
и само гърците избрали.

Атина, пряко и открито,
повела ахейския флот
и само Аполон и Афродита
понякога били до Троя.

Навсякъде - от Крит до Кипър,
до Тива, до Волга синя всички знаят -
там, при Афродита има само хаос и разруха, революции,
преврати и педофили милион.

И Аполон с нищо не е по-добър.
И Аполон е при Илион.
Всеки при вида на Афродита, с таз порочна красота, е трябвало да отсече -
разкарай се, аз син съм на Перун, а ти каква си ми!?
Но, ако трезво преценим, ще кажем - по дяволите Аполон.
Веднъж така е казал Ницше: или аз, мръснице, или той.

Ахейците, дете, запомни ти тези имена -
дошли с хуманитарна помощ,
с товари от масла, вина.

И ако още някой за агресия дърдори -
това трябва да е било
 петата колона на омразния Терсит.

Тандемът Ахил - Патрокъл такъв шут му заковал,
че от тогава репутацията на Терситите вековно спихнала.

Ахил и Патрокълът му скъп отсекли: Не вий, гадино!
Накратко, ние дойдохме с мир
и ето го нашия кон, пардон, кон-вой.

И съответно, сърдечно, приемайте го още днес.

(Нямало е кон.
Омир бил сляп, с измислен кон.
Как в кон ще поберете цял войник?
Било е кон-вой хуманитарен, със жито, захар и брашно.)

Но се довлякъл гадният Лаокоон и се размрънкал -
че там, в конвоя, опакована е цяла гръцка рота -
но не успял далеч да стигне той:
Ламя излязла от морето и казала „Лаокоон, здравей!“
Не останало дори петно.

Това си спомняла Елада, сърце на гръцката култура.
И затова, не пречете на доброто добро да стори!
А някаква Касандра наддала вой „Загива царски дом!“
Но тя била саката и слабоумна при това.

Не се намира народ, по-неблагодарен от троянците.
Стоят, въртят се - „Не ще ви пуснем!“, викат те.
„Какви сте вие, не ни е ясно! Напуснете нашите земи.
Я покажете вашето масло, и вашите яйца дори...“

Познаващ вероломството им, Ахил възкликнал:
„Не се шегувайте! Ако още ми се туткате, с ритник ще влезем.
И така ще влезем, на доброто не ще попречите“.

И с вика на главния герой, по гръцки знак,
започнал щурм и Троя паднала под гнета
 на олиото и брашното.

Когото и да питаш, ребром поставяйки въпроса, ще разбереш:
светът от нас бои се постоянно.
А ние с добро, само със добро!
Нима им трябва нещо друго, освен нашата добрина?
Какво от това, ще го направим тройно.
Дори четворно да е, ура.

...Земни пластове се наслоили, отминали столетия -
и пак сме там.
Славяните дошли от гърците, а украинците от Троя.
И пак се люшка неуютният им, хилав дом.
Към тях вървим и носим и добрина, и масло и вино, и захар.
Към тях вървим с конвой, и с Парламента си, и с герои, и с духа ни наш.

После пак при тях гори.
Да но не сме това дори!

Дмитрий Биков, Гомерическое.


снимка

Авторът чете оригинала пред публика:

петък, януари 09, 2015

Не убивай присмехулника

Не съм сигурен в България дали можем да си представим две неща - радикалната свобода на словото, на която се радват развитите общества, в  чиито клубове членуваме (но още не сме съвсем като тях), и централната роля, която защитата на свободата на словото има там.

Казано с по-прост език – там имаш право да говориш глупости, да бъдеш заядлив, невъзпитан и това твое право не просто се защитава от закона, а е едно от най-ревностно защитаваните права в това общество. 

Каква е рационалната идея зад всичко това? Защо Волтер, още преди три века е казал „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“?

Идеята е, че в едно общество, в което няма недосегаеми авторитети , никой не може да обсеби властта , криейки се зад благовидни предлози и използвайки като параван нещата за които НЕ СЕ ГОВОРИ, създавайки абсолютна власт.  При Волтер е свързано и с личен опит, той е лежал в затвора заради хуморески. 

Свободното циркулиране на идеи, мнения и информация и свободната критика са изключително важен клапан за освобождаване на натрупаното напрежение в обществото и свеж въздух, разсейващ пропагандната мъгла на кандидатите за тирани и  диктатори. Неслучайно, първата „грижа“ на диктаторите са редакциите и печатниците (а в момента и Интернет), тоест контролът върху информацията.

Дълбоко съм потресен от случилото се във Франция. Освен че е чудовищно престъпление, е огромна загуба и огромно предизвикателство за Франция, а и за целия свят, който се смята за цивилизован (включително и за България).

За съжаление, българската традиция не е от най-лицеприятните. Въобще не мога да изброя всички пострадали заради словото си, затова само ще спомена няколко.: 



(Известно е, че смъртта на Алеко Константинов е погрешка, заради спорове за земя и заради партийни спорове. В случая е важна символиката на смъртта му - точно този тип хора, които той обобщи в образа на Бай Ганю го убиха, макар и погрешка.)

Как да се реагира на такова предизвикателство? 

Тук, след атентата във Франция, особено изпъкнаха неадекватните реакции, например тази, хвърляща вината за смъртта върху „толерастията“ във Франция и „соросоидите“ в България. 

Или пък тази:

„Ние от СКАТ не сме Шарли, защото не сме нагаждачи“. Нима?

Българският опит: На 16-ти април 1925г. България и светът са разтърсени от чудовищен атентат - взривен е куполът на църквата „Св. Неделя“ и жертвите са стотици. 

Защо споменавам „Св. Неделя?“ Защото ни преподава урок как (не)трябва да се реагира.

След атентата в „Св. Неделя“, е обявено военно положение и се разгаря нещо като малка гражданска война, в която са убити около 700 души. 

Голяма част от тези действия са извън закона, тоест саморазправи , така че между жертвите са и  интелектуалци с леви възгледи, без участие в терористични действия, като гениалния Гео Милев, също и Йосиф Хербст, Сергей Румянцев и др. 

Урокът е, че трябва да се действа бързо и решително, но в рамките на закона (тоест, саморазправите са абсолютно недопустими!). Иначе загубите са още по-големи.

Още жертви на терора

С идването на БКП на власт е пребит до смърт Райко Алексиев, заради няколко карикатури на Сталин.

Елин Пелин на косъм се разминава от смъртта, а точно като във Франция, е застрелян от упор с автомат Борис Руменов (Борю Зевзека) от партизанин - неуспял поет. След убийството убиецът си измива ръцете със сапун. 

Александър Николов (Сашо Сладура) е пратен в лагер заради вицовете си и там е жестоко изтезаван и убит





Последното убийство на голям български интелектуалец - Георги Марков, е дело на самия терористичен режим на БКП.

Имаме много, много домашни да напишем, за да съберем на едно място имената на пострадалите, да изчистим горните случаи от идеологията и да осмислим какво означават тези скъпи уроци от историята. Евентуално, докато стигнем до същата страница на демокрацията, на която е Франция. 

А къде е Франция? Ето малко корици на „Шарли Ебдо“ (и от предшественика му „Хара Кири“):


„Не, грипът не е заразен“

 Решаване на проблема с пренаселването



 За забраната за носене на бурки

 Светата троица - Отец, Син и Светия дух

По-малко еднополови бракове

Французите обръщат „гръб“ на кризата ;)


понеделник, януари 05, 2015

Към пълна девангелизация

Почвам вече да се дразня на „вангелизирането“ на българското публично пространство (да не се бърка с „евангелизирането“), тоест на вездесъщото присъствие на „пророчествата“ на Ванга и използването им като дребни пари за големи политически нужди. Ту протестирала срещу НАТО, ту казала добра дума за Евразийския съюз и Русия, ту предрекла появяването на Бареков...

Уж войнстващо–атеистичен и рационалистичен, комунистическият режим беше уредил хранилка във властта на личната врачка (Ванга) на  принцесата Людмила Живкова, като  „феномен“ (официално научен сътрудник и обект на изследване), към специално създадения за нея „научен“ институт по сугестология.

Около принцесата Живкова и Ванга се оформи цяла секта от хрантутници, които дори минаваха за нещо като „официални дисиденти“. Тази секта и до днес е силно представена в българската култура и се опитва да диктува културната политика в България. „Храмовете“ на сектата ще ги познаете по Рьорих, по стенописите на Светлин Русев, по „тракологията“ и по крайно благото отношение към принцесата Живкова и към „пророчицата“ Ванга.

В момента реват, дори когато преместват тотемите им, защото така губят власт.

Мине, не мине време, и току изригне нещо, свързано с някое ново сектантско откровение – я нова изложба, я конференцийка, я откриване на някакви мистични нови „документи“*, които ще ни донесат „истинска духовност“. „Истинска духовност“ се разбира като връщането на същите тези хора към държавната хранилка и зомбирането на цялото българско население с „пророчества“, „прозрения“ и претоплен провинциализъм.

картинка от тук (ако последвате линка, ще прочетете как
–  През 1979 г. Баба Ванга предрича среща на хората от земята с техни братя по разум от други планети. Според нея това ще се случи след 200 години.
– "Всичко ще се сменя, но едно ще остане непроменено - славата на Владимир, славата на Русия... Тя ще помете всичко по своя път и не само ще се запази, но и ще стане властелинът на света." Думите на Баба Ванга са казани, когато още съществува СССР без никакви признаци за разпадане. Засега не се знае кой е Владимир - княз Владимир, Владимир Илич Ленин или Владимир Путин...
– През 2018 г. влаковете ще се движат по релси, идващи от Слънцето. Добивът на нефт ще спре и Земята ще си отдъхне." Това предсказание на пророчицата се обяснява по следния начин : ще започне добиването на хелий-3 от Луната и други планети. Хелий-3 е продукт на слънчевата дейност и е гориво за термоядрените реактори. Те всъщност са малки слънца. Така може да се осъществи предсказанието, че Слънцето ще осигури движението на превозните средства на Земята и енергията на бъдещето за нейното съществуване.)

Надявам се да попълня някои празноти в колективната памет, като цитирам едно изследване на Михаил Груев – „Людмила Живкова – Пътят към Агни йога“ (2006г.):
...
След завършването на Университета през 1966 г. научната, политическа и обществена кариера на дъщерята на всесилния първи партиен и държавен ръководител тръгва много бързо. Същата година тя е назначена в Института по балканистика на БАН, а на следващата 1967 г. тя е приета за член на БКП. Важно значение в нейния живот, а вероятно и за тласването й в друга духовна орбита, има вторият й брак през 1968 г. с инж. Иван Славков, придобил по-късно популярност с псевдонима “Батето”. В споменатия вече очерк Левчев твърди, че именно тогава Живкова започва да се увлича в мечтания “за нещо по-висше”. “Проблемите на синтеза – пише иносказателно той – занимаваха активно и в различни аспекти мисълта на Людмила Живкова. Като се започне със синтеза на изкуствата и техните нови задачи, особено в урбанистиката, и се стигне до глобалните проблеми за необходимостта от нова, по-висша и по-ефективна интеграция на културата с целокупния живот на обществото.”. Имено споменатият от него “синтез на изкуството”, разбиран в окултното учение на Рьорих като производно на “фини енергии” представлява свързващото звено в триадата “единство, творчество, красота”, заемаща ключово място в него.
В този период около Живкова започва да се обособява своеобразен приятелски кръг, известен още като “петъчният кръг”, поради събирането му в дома на семейството през този ден от седмицата. Н. Генчев описва в спомените си тези сбирки така: “Вторият салон [в къщата на Живкови на ул. Оборище” – б.а.] се “въртеше” от Людмила, която всички тук наричаха Мила. Тя събираше хората на бъдещето, млади поети, художници и учени, “либерали”, които Живков възнамеряваше да направи свои мекерета.  Постоянното присъствие на този кръг бяха Фол, Левчев,  художникът Минеков, журналистът Павел Писарев. Понякога тук се подвизаваше и Венелин Коцев. Младият Т. Рибаров изпълняваше в този кръг специална задача, несвързана пряко с разговорите.” . Към упоменатите по-горе приближени Левчев добавя и Георги Джагаров, Николай Гяуров, Светлин Русев, Вера Ганчева. Днес е трудно да бъде преценено каква част от този кръг и в каква степен действително е повлияна от езотеричните търсения на Живкова, и дали присъствието на тези хора в него е продиктувано единствено от стремежа им към бърза кариера. Безспорно е обаче, че той изиграва ролята на своеобразен “инкубатор” на третата генерация на комунистическия елит в България в годините след Втората световна война.
Изключение от тази група приближени представлява генерационно по-възрастният Богомил Райнов, който, както вече стана дума, посвещава Живкова в “Жива Етика” и по тази причина в йерархията на “Учението” се намира по-високо от “патронката” на споменатия кръг. За тази му позиция спомага и неговата сдържаност и неособена общителност с останалите негови членове, както и незаинтересоваността му към държавни и партийни служби. За начина обаче, по който и двамата успяват да запазят своята принадлежност към “Учението” в тайна, свидетелства в своята мемоарна книга офицерът от УБО Димитър Мурджев. Той твърди, че много вечери и до късно е чакал пред къщата на писателя поверената му за охрана председателка на Комитета за изкуство и култура (по-нататък КИК). Едва през 1991 г. обаче, когато Райнов публикува своята книга “Тайното учение”, заедно с откровението за съпричастността му към него, Мурджев свързва нейните загадъчни срещи със своя “гуру”.  
Сред своя “петъчен кръг”, както и в обществото като цяло, Живкова се легитимира като “историк”. Това е и причината около нея първоначално да гравитират твърде много историци, от които до края близък остава единствено проф. А. Фол. 
......
Другата фаза по пътя на Живкова към “Учението” представлява нейният интерес към феномена “Ванга”, прераснал в близка дружба между двете жени, продължила чак до смъртта й. В своя очерк, озаглавен “Людмила и Ванга”, писателят Валентин Сидоров се спира подробно на тези отношения, поради което тук фактите няма да бъдат преповтаряни. Авторът обаче се запознава с Живкова, а покрай нея и с Ванга, доста късно – две години преди смъртта на първата, поради което мотивите и началото на силната емоционална връзка между двете жени не са известни. Внасянето на повече яснота около тези обстоятелства е важно не само с оглед уплътняване историко-биографичния анализ на личността и делото на Л. Живкова, но и за проследяването на постепенната еволюция, в смисъл на “омекване”, в отношението на режима към религиозната визионерка, а и към подобен тип феномени въобще.
Ако в първите години след преврата от 9.9.1944 г. “ходенето” при Ванга е препятствано и нейното пророкуване – заклеймявано, то от средата на 60-те години се взема решение дейността й по някакъв начин да бъде “канализирана”. Организиращата роля се възлага на петричкия ОбНС, който въвежда т. нар. “платени консултации” с предварително записване, които започват да носят през годините все по-големи приходи на общината.
Важен момент в промяната на отношението на режима към феномена “Ванга” отбелязва създаването на  Института по сугестология през 1966 г., ръководен от д-р Георги Лозанов. А както отбелязва изследователката на този тип религиозно визионерство Г. Вълчинова, чрез него “петричката врачка” се превръща едновременно в субект и обект на научно изследване. Според нея, най интензивни изследвания над и със съдействието на пророчицата се водят в периода 1967 – 1974 г. Проследявайки хода на изследванията, Вълчинова обобщава, че в резултат на тях се стига до съществена промяна в доминиращия до този момент дискурс за Ванга. “Промяната е в две насоки: – пише тя – от една страна консултацията при Ванга се облича в медицинска форма… От друга страна, поставя се началото на модернизираната визия за пара-психологичния “феномен”, която ще бъде напълно развита към края на 80-те години.”. 
Именно когато “петричката врачка” по парадоксален начин се свързва с науката чрез Института по сугестология, Л. Живкова е силно заинтригувана от нейните способности. Мнозинството автори, засягащи духовната връзка между двете, я характеризират като дълбоко лична и емоционална. Както свидетелства В. Сидоров, неговите срещи с пророчицата стават в дома на Живкова, където тя е чест гост. Посредник в контактите между двете е  племенницата на Ванга и неин пръв биограф – Красимира Стоянова, назначена на дребна длъжност в КИК.
И след посвещаването си на “Жива Етика”, чак до края на живота си, Живкова остава близка с Ванга, виждайки в нея сродна душа. Впрочем самата пророчица не различава това учение от “Бялото братство”, както обобщаващо тя го нарича, и няма ясна представа за неговата идеология. Тук опираме до един основен проблем, когато говорим за феномена “Ванга” и за неговото влияние върху събеседниците. Става дума за обстоятелството, че именно околните, на които пророчицата говори, възприемат и интерпретират казаното от нея различно, съобразно собствените им представи и възприятия, без да е сигурно, че самата ясновидка го вижда точно по този начин. Ето как обобщава Вълчинова: “Като правило идентификациите на такива духовни образи зависят от крехкия баланс между личната култура на визионера, груповата (етнонационалната) култура и по-широки обществени нагласи, в които участват много различни и променливи съставки.”.
С други думи в много от случаите анонимните, безплътни и огнени видения на пророчицата са интерпретирани от нейните събеседници по начин, който на тях самите изглежда убедителен. В случая с Живкова това е от особено значение, тъй като нейната обсесия към окултното - в широкия смисъл на думата – обяснение на фактите и явленията предразполага към идентификации в посока на виденията на Ванга. Именно това е и причината за духовното сродство между двете.
..... 
пълен текст (в .docx)

Група съветски учени дори „разгада тайната“ на нейната „дарба“ (същият линк като източника на снимката)

Тайната на нейното ясновидство не бе разгадана приживе, но както пише руският вестник "Жизнь", 9 години след смъртта й учените смятат, че са открили мистерията на феномена. Акад. Юрий Негрибецкий, който дълго изследва нейните невероятни способности, казва че Баба Ванга мислено си задава въпроса, а отговорът сам изплува в главата й. Нейният мозък прилича на компютърна система, настроена да търси информация. Според академика Баба Ванга имала в мозъка си "сонар" и затова изисквала от всеки посетител да носи със себе си бучка захар, понеже захарта е кристал. А кристалите подсилват ефекта на информацията, която витае в пространството и само трябва да можеш да я извлечеш.
Как пък не се е сетил Стив Джобс вместо компютри да продава бучки захар.

Тъй че, предлагам, вече да приключваме с „духовното наследство“ на династията Живкови като го пратим там, където му е мястото – при бабините деветини чрез пълна девангелизация.
_________________
* „След като напуска нашия свят, писателят оставя огромно количество неиздадени ръкописи, които лежат, сякаш погребани, в голям железен сандък. Изпаднала в транс, веднъж Ванга съзира нетленната ценност на съдържанието му и е толкова удивена, че веднага посъветвала Богомил Райнов и Светлин Русев да напечатат всичко, за да може младите да четат и да растат, т.е. да се развиват духовно. Митичният сандък по естествен път преминава в наследство по линия на по-големия син, Богомил, който унаследява и писателското поприще на баща си.“ от тук


петък, декември 05, 2014

Особено опасни и подлежащи на обезвреждане

Неведнъж в този блог сме обсъждали противозаконните и дори в известен смисъл противоконституционни метални заграждения и неимоверното разширяване на зоната на охрана около Народното събрание по времето на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски:
Който ни раздели, той ще ни владее,
– Бел автобус мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви,
– Двайсет и четвърти ден протести - с иновация (денят на най–голямо разширение на „Забранения град“ – от Парламента до ЦУМ и Президентството),
– Двайсет и осми ден на протести – с искри.

Народният представител Петър Славов (Реформаторски блок) е получил отговор (.docx) от Министъра на вътрешните работи на въпроса си (.docx) за използваните заграждения и разширената зона на сигурност.

Крайно любопитно четиво, което ви препоръчвам да си четете и препрочитате в оригинал.

Цитирам:
Охраната при провеждането на тези протести е осъществявана от органите на Министерството на вътрешните работи. 
, тоест отговорността за законноста на охраната е в тогавашното ръководство на МВР.

Както всички помнят, операцията беше изключително масова, с привличане на униформени от цялата страна и от всички структури на МВР:
...осъществявана от СДВР и придадени към нея допълнителни полицейски сили, командировани от цялата страна.
, тоест не става дума за самоинициатива на някакви местни началници.

Сега да видим ограниченията в Закона за събранията, митингите и манифестациите:

Чл. 7.
(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Обозначена зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. ....
Само че загражденията и полицейските кордони се намираха далеч извън тези ограничения. Въз основа на какво?

Зоната за сигурност може да бъде разширена въз основа на вътрешна Инструкция № Із-1231/07.10.2008 на министъра на МВР:

...при провеждане на масови мероприятия с висока степен на обществена опасност” .... се изготвя план, който се утвърждава от директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия се провежда мероприятието. Планът, ...следва да съдържа и определени зони за сигурност, като същите може да се обозначат с полицейски съоръжения и знаци, ограничаващи достъпа, като при необходимост по периметъра им се изграждат контролно пропускателни пунктове. 
Няма как вътрешна инструкция на МВР да отмени действието на цял закон и това е още един скандал.

Но какво ли са „масови мероприятия с висока степен на обществена опасност“ и дали протестите бяха такива? Петър Славов коментира:
...тогавашното ръководство на силовото министерство е квалифицирало протестните шествия като „масови мероприятия с висока степен на обществена опасност”, вкл. такива, при които МВР може да се позове на чл. 89, ал.1 от ЗМВР- за „освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива”, когато МВР може да използва специални средства, да отцепва цели райони и да ангажира маскирани служители. Т.е. събития, нямащи нищо общо с мирните протестни шествия.
Тоест, заграждения и цели легиони полиция е имало защото протестиращите са били набедени, че са въоръжени, че смятат да вземат заложници или че са потенциални извършители на особено опасни престъпления.

Нека ви припомня безкрайния „доброжелателен“ вой по време на протестите, че „умните и красивите“ един протест като хората не могат да направят, тъй като с представления и шествия правителство не може да се свали. А обзетото от тежка параноя МВР през цялото време било на съвсем друго мнение :)

И сега какво? Сега, ако има достатъчно политическа воля и достатъчно смислена прокуратура, бившият министър на МВР би трябвало да бъде подведен под отговорност най–малко за превишаване на правата си, но също и за нарушение на един куп други закони и вътрешни наредби, правилници и инструкции. Вероятно компания трябва да му правят и други лица, участвали в управление на полицейски операции. Например, ще е интересно да се проверят  слуховете, че депутат от ДПС е ръководил силите на МВР около парламента в злощастната нощ на белия автобус.

А също и да се поразнищят някои по специални дати, като долните:

12–ти ноември 2013г. 

 Площадът пред св. „Александър Невски“, небивало стълпотворение на полицейски сили и техника – 12–ти ноември, 2013г.

 Огромно количество автобуси и служебни коли, събрани в пространството между Народното събрание и „св. Александър Невски“.  12–ти ноември 2013г.

21–ви ноември 2013г.


 Полицейски кордон на Лъвов мост!

Кордон на площад „св. Неделя“

Като знаем как се дозират служебните лимити за бензин на превозните средства в МВР, можем спокойно да заключим, че горната акция с използване на такова количество превозни средства, специална техника и хора е минала със санкцията на самия министър, (а дали и да не се провери и в Министерски съвет за санкция).

Задължително трябва да стигнем до дъното – до политическите лица, давали нарежданията и до тези полицейски началници, които не са отказали да изпълнят незаконни заповеди.

Особено опасни и подлежащи на обезвреждане не бяха протестиращите срещу кабинета „Орешарски“, а някой друг!

Току виж след това в България се появили такива екзотики като офицерска чест и отговорни политици.

За допълнително четене: МВР отмени конституцията (от 21.11.2013г.)




Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)