четвъртък, ноември 08, 2018

До Желюша с пътнически вагони

Офисът ни е на гарата. И понеже нямам навика да си нося обяд от къщи и да го ям вътре, в обедната почивка се разходжам наоколо – покрай гарата и в началото на местната Витошка (Пражка, ако бъдем коректни в аналогията), която също започва от гарата.



И понеже и моя милост обича миризмата на железницата, често разучавам разписанието на влаковете, разлепено на много места из гарата. Интересна особеност, но влаковете за далчени дестинации са предимно в посока Изток – Запад, а не толкова Север – Юг (всъщност Север – Юг е само влакът от Прага за Хамбург, който свързва и Дрезден с Берлин)
И има огромно количетсво местни влакове, вкл.за Вроцлав (да не забравяме, че кралят на Саксония е бил и крал на Полша ;) – влакът за Бреслау си е обикновен пътнишки влак, по категоризацията на БДЖ.


Та единия от тези местни влакове е до Litomerice mesto (така е изписано на разписанието на Дойче бан) - т.е.гарата на Литомержице, градче с около 25 хил жители, близо до Усти над Лабем.
И това е достъпно с регионалните (т.е.пътнишките)влакове на DB.

Та си мислех за пътнишкия влак София – Желюша, или Пловдив - Одрин, Перник - Куманово и тоталния хит Охрид – Дуранкулак

Всъщност трябват две неща:
- да махнат границите
- БДЖ да се вземе в ръце. Ако се вземе в ръце, ще може да иска и други цени на билетите. Става и с освобождаване на пазара.

петък, май 18, 2018

Когато търкането на талончета ти връща мечтите

Търкам си аз талончета, и нали талончетата връщат мечтите, та си мечтая:

Еееех, ако бяхме член на Евразийския съюз, вчера щяхме да посрещаме

  • Нурсултан Назарбаев, 
  • Гурбангули Бердимухамедов, 
  • Шавкат Мирзийоев, 
  • Сооронбей Женбеков, 
  • Емомали Рахмон, 
  • Илхам Алиев, 
  • и още
  • и още...
Баце щеше три часа да виси на летището, за да чака Путин, вицето щеше да прави книксове пред Рамзан, а главният мюфтия щеше да определя менюто...

Ето гостите – не слагам надписи, защото съм сигурен, че сами ги разпознавате кой кой е :)








а България (родината ни!) щеше да е горд домакин, т.к.в Евразийския съюз тя обективно е:
  1. С най-висок БВП на човек 
  2. Най-продължителен живот
  3. Най-високо качество на живота 
  4. Най-голяма свобода на словото 
  5. Най-добра съдебна и полицейска система 
  6. Най-добра медицина 
  7.  Най-добро образование 
  8. Най-отворена икономика и т.н., и т.н....
А последният щеше гордо да се снима с всеки и всичко...

сряда, февруари 28, 2018

Смъртта на Сталин

Признавам си, че направих грешка: мястото, където живея в момента е малко отрязано откъм инфомационни източници или поне на такива, достъпни на един клик разстояние (например не всички български сайтове се отварят от моя интернет доставчик, което се преодолява с VPN, който пък не мога да инсталирам на служебния компютър, а само на щайгата, който ползвам като домашен). Във всички случай единият клик става по-сложен. Точно по този повод за филма Смъртта на Сталин научих от руски или рускоезични източници и то ... малко преди да стане ясно, че му отнемат разрешителното за прожектиране в Русия. Барбара Стрейзънд се намесва в цялата ситуация, кръщавайки непоисканата популярност на интернет новините на свое име ;)



А грешката ми беше, че първоначално останах с впечатление, че става дума за сериал от вида на „Ало, ало!“.
„Това съм аз, мосю Льоклер!“ си помислих аз в този момент и реших, че англичаните отново са решили да се подиграят с всичко свято за всеки, по същия начин, по който разказваме само весели и смешни казарамени истории. А какво се крие зад тези весели истории – знаят както войниците в Сливен, Елхово и Нова Загора, както и всички германци, французи и англичани, паднали по бойните полета на Дюнкерк и Ардените. (о, не – няма сравнение между войска в мир и войска по време на война – просто съзнанието ни прави дар, да забрави калта, смрадта и униженията) .
По-късните отзиви започнаха да отвяват версията за сериал, докато схвана че става дума игрален филм. Който все пак се надявах да е комедия.
В крайна сметка ми попадна линк, от който мога да го гледам, без да се налага да ползвам торенти (това тук е невъзможно сложно като операция – в страната все още има магазини за музика на компакт-дискове!) Линка за стрийминга, ще ви го кажа по-долу, а аз просто седнах в квартирата една вечер и го изгледах.

Филмът започва зловещо. 

Започва толкова познато зловещо за човек, израснал в Източна Европа, че наистина не мога да си представя как англичани са могли да разберат ужаса на живота при Сталин, че и по-късно. И не просто са го разбрали, но са го и пресъздали с такива точни е верни подробности, че даже моето хейтърско око успя да забележи не повече от 2 – 3 исторически неверни детайла, които по никакъв начин не влияят върху възприятието на развитото социалистическо общетсво (а според Виктор Суворов – социализъм с човешко лице, даже).
Детайлите са така изпипани, че филмът просто мирише на социaлизъм и сталинова лула. Освен това се вижда шайката, завзела и задържаща властта с насилие върху всичко и всеки, включително и върху собствената си съпруга, любовница и деца. Постоянния страх, че те подслушват, постоянния ужас от невидимата арестантска кола, миризмата на овехтяването, подлостта, двуличието и неверието. А най-отгоре в целия си блясък – борбата на кучетата под килима, физически жестоката борба на отделните кланове на комунистическата мафия – Партията, Органите и Армията. Печели този, който привлече единия съюзник – третият губим, както и любимият ни Лаврентий Павлович Берия.
Неговият разстрел всъщност е единственият исторически детайл, който не съответства на историята: ще видите сами във филма как, но в действиотелност Берия е разстрелян от маршал Батицки, в мазе (във филма не е Батицки, и не е в мазе).
Всичко останало във филма съответства на историческата истина – и стърже, стърже, стърже... Изобщо, акъла не ми го побира, кой реши, че филмът е комедия? Или, може би, ние – живелите през социализма, го възприемаме от стържещата му страна – така както немците не възприемат „Ало, ало!“ като комедия?

Във всеки случай: ФИЛМЪТ Е ВЕЛИКОЛЕПЕН! 

Това беше филмът, който трябваше да бъде произведен в Русия или Източна Европа, но щом англичаните могат да направят такъв филм, то можем вкупом и рязко да спрем да се правим на интересни пред западните си съюзници: те ни познават толкова из дъно, колкото ние самите не смеем да разровим!

понеделник, юни 05, 2017

TEDxSofia 2017 - За тялото и за душата

Отдавна не бях ходил на TEDx събитие, от 2014 година. Така и не разбрах причините, поради които любимият ми TEDxBG спря да излиза.  Май е имало след това още един, но не съм следил много, заради тежката политическа обстановка.

TEDx събитията винаги са били възможност да се омешам с интересни хора от моята кръвна група, да помечтая за бъдещето, да получа нови сили да се занимавам с любимите си неща и да се почувсвам горд, че съм българин като видя какви свестни, умни, инициативни, работливи, успешни и отворени към света хора излизат на сцената.

За пръв път ми е да отида и на TEDxSofia, този път в Дома на киното.

В първата половина на деня лекторите ни занимаваха с човешкото тяло - как да усъвършенстваме протезите за хората с ампутирани крайници, как да лекуваме генетични болести и какво е храната за човека, освен начин да си набави калории.

Във втората част беше лекцията, която най-много ми хареса - ученикът Георги Стоянов представи проекта за подпомагане на четенето Книгосвет, осъществен съвместно с трима негови съученици. Изобретението им заслужава да попадне във всеки дом по света. Идея с огромен потенциал!

Последваха интересни истории за едни от най-многобройните бозайници - прилепите; за смисъла на положителната и отрицателната обратна връзка във физиката и как математическия апарат на обратната връзка (положителна и отрицателна) се използва в анализа на климатичните промени (много навреме!).

Лекциите, прожектирани на запис също ме хвърлиха в размисъл - хората владеят Земята, понеже умеят да си фантазират и да си вярват, а бъдещето буквално върви заднешком и те пресреща, а от тебе се изисква просто да внимаваш по завоите.

Малко ме хвана яд, че в лекцията на Кристина Костова за страхотния нов шрифт Adys, който помага на хора с дислексия -  особено деца - да четат нормално, нямаше нито една дума изписана с него върху екрана зад лекторката, и не съм сигурен хората в залата разбраха ли колко сериозно постижение е той, защото и този шрифт е проект със световно значение и световен потенциал!



Такова усилие като TEDx винаги изисква енергичен, смел и дори малко безразсъден главен организатор. С тази задача се беше нагърбила Деси Бошнакова, която помня как сърцато организираше TEDxNBU и добре че има хора като нея, които хем знаят какво ги чака, хем всеки път са неуморни за да доведат до нас важното и интересното, избутвайки ни малко извън менталните ни черупки.

Екипът. Деси Бошнакова най-вдясно.

Странно чувство изпитах докато бях там - от една страна радост, че отново гледам такива неща, от друга - сякаш че полетът на мисълта излиза от мода, а присъстващите сме отишли там напук, за да припомним, че има и широк свят, че светът не е само  тясната клетка в която сега се подмятаме, сега, когато времената са по-груби и вулгарни.

И накрая като че ли установих, че живеем в доста различно общество дори от това през 2014 г. и за бъдещето вече не просто трябва да се говори, а да се създава, да се съгражда неуморно, защото всяка минута, в която се помайваме, е безвъзвратно загубена.



В почивката - баница с лекция - дърветата говорят не само по филмите.




Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)