Физика на тъгата

Преди месец поне прочетох „Физика на тъгата“, на чиято премиера присъствах.

Книгата има кусури, а може просто да съм старомоден на вкус, но например не ми харесва особено постмодерното затъване в метафори и деконструкция.

Жените около мен много ги харесват тия полуприказни, полуфантастични, полумитологични сюжетни линии.

Началото е стегнато и интересно, а в края нещо се случва с нишките на повествованието.

Имам чувството, че времето не му е стигнало и вместо текста на последните глави е предал на издателя черновите.

И въпреки, че е далеч от идеалната, тази книга:
– възкресява малко възпроизвеждани епохи в българското изкуство;
– е сигурно най-добрият български роман, писан през епохата на демокрацията;
– трябва да се прочете.

При Георги Господинов съм забелязал много интересна реакция у себе си. Прочитам книгата, казвам си – „Е, нищо особено, какво толкова го хвалят.“, а после се улавям, че седмици и месеци подред се сещам за нещо от книгата.

Следващата книга ще е още по-добра.

снимка

Дискусията за ACTA е закъсняла и до известна степен безполезна

Вчера бях на кръгла маса в УНСС  по въпросите на ACTA, организирана от катедра „Интелектуална собственост“.
Много хора се изказаха, аз също. 

Чуха се и много интересни правни анализи от преподаватели в университета, които смятам да си анализирам и да цитирам по-нататък. 

Този път ще ви спестя пълния репортаж и пълния аудио запис.

Вместо това, искам да ви обърна внимание на изказването на Георги Саракинов – сигурно най-авторитетният юрист по Интелектуална собственост в България в момента. 

Агенция Фокус му отпусна едно параграфче, а аз мисля, че е нужно да го прочетем цялото.

Ето и аудио запис (може да сверите, дали не съм изпуснал нещо)

Човекът отсреща, до колоната.

–

Благодаря. Аз не обещавам да бъда кратък. Преди всичко, аз не представлявам нито държавата, нито правоносителите, нито правозащитниците, по терминологията на г-н М. и, както ще видите, съвсем не съм така, някакво „за“ или „против“ АКТА.

То и така не може да се каже. Но и преди всичко, много искам да поздравя и публично организаторите, катедрата по „Интелектуална собственост“, която организира тази дискусия, за съжаление късно, но това в никой случай не е вина на катедрата.

Тя реагира много бързо, почти колкото улицата, а известно е, че улицата реагира светкавично винаги. Само че, вече е късно, целият спор се решава на улицата. Вече от няколко дена. А добре известно е, че когато улицата решава, никой не слуша академичните среди. Не по тяхна вина и стават грешки. Но, така е, така е било, впрочем, в хилядолетната история на човечеството, не е от вчера това нещо.

За съжаление, в България сега така се решава. Всичкото това се дискутира на улицата, улицата решава, а тя, там, хора ловко използват тези настроения, които се създадоха и, за голямо съжаление, може да се каже, каузата на авторското право и на интелектуалната собственост въобще, тези дни претърпя тежък удар, говорим за България, а мисля че и извън България.

Но, за България претърпя много тежък удар, чиито последици ще се усещат в бъдеще, съвсем независимо как ще се реши въпросът с ACTA.

Вече АКТА е повод, не е „за“ или „против“ АКТА. Тук започва да става „за“ или „против“ правата на интелектуалната собственост. Това, госпожа Килева, нейното изказване беше много добро, но просто така, утре като се срещне с ползватели, предполагам че още утре, ще усети рязко нараснало негативно отношение. Ще и кажат – „Какво искаш ти тука, някакви възнаграждения за тези разбойници“. Не само ползвателите, това важи и за съдебната система, ами нали споровете и до съдии ще стигнат. Ами и те гледат телевизия, слушат радио. Какво виждат всяка вечер на екрана?

Оная вечер, по радиото беше, чух репортаж в неделя. Някакъв женски глас, сигурно на момиче. Каза – „Какво тук ни натрапват, заради някакви глупави права“. „Глупавите“ права са точно авторските и патентните. Ето какво казва тя, „глупави права“. Не само тя мисли така. И сега, утре и вдругиден, ще трябва да казваме – колко са добри тия права, полезни. Но това, най малко, катедрата има вина за това нещо. Вината е на някого извън, извън България даже.

Но наистина, спорът, така погледнато, академично, много хубаво говориха и трите колежки отляво, те анализираха ACTA, много хладнокръвно и е така, да.

Пак ще кажа – само че на улицата не се разисква така. Само да си представим – и трите на един площад, в тълпата, как ще изглеждат те, и как ще ги посрещнат.

Нищо лошо не искам за тях да кажа, но такива са условията.

Тук нещата обаче са много по-дълбоки. Нека говорим за авторското право, там се фокусират повече неща.

Авторско право в древния Рим не е имало, макар че римските юристи, тогавашните, са били много добри. То възниква много по-късно, едва след като Йохан Гутенберг изнамира печатната преса. Тоест, от тогава, от когато могат да се получат екземпляри от едно произведение и тези екземпляри да се продават.

И, като се продават, от това може да се печели. Печелят не авторите – нито тогава, нито сега.

Печелят тези, които ... се наричат „посредници“. Те са тези, които налагат създаването на първия закон за авторското право в Англия и втория във Франция и всички останали.

Няма как, вкарват и авторите вътре, че без тях не може. Нали. Е, госпожа Цакова, казва, не тука, а в една статия – дойде време тия посредници казва, да се отървем от тях, ама като се отървем от тях, авторите сами са наникъде.

Добре познавам тая категория хора. Те могат някакъв закон да напишат, но да го прокарат – никъде няма да могат. Ако не са посредниците, законодателство нямаше да има никъде, за авторското право. Това си важи и за в бъдеще.

Добре. Тръгнало вече авторското право един път, основите му са тези, които са във втората половина на 19-ти век, бернската конвенция ги фиксира някак. Ама тогава има книги, има театър, и това е. След това, последват звукозаписите в различни форми, идва кино, после телевизия и така нататък, но авторското право успява да се нагоди към тях. Успешно да се адаптира. И, така върви, до края на 20 век, когато ситуацията рязко се променя.

Вече няма какво да говоря, разбирате какво искам да кажа. До тогава, винаги има един, който може да контролира, или, за да стигне произведението до зрител, слушател, читател, то може да се преброи – кой гледа, слуша, чете, колко пъти как, що, тоест, има начин на контрол.

След появата на Интернета, да го кажем най-общо, тази възможност за контрол се губи. Вече, каквото и да се прави, може и гражданина, като си седи в къщи, да си гледа филми, да слуша музика, без някой да може да сложи контрол върху това.

Е това нещо настъпва, разбира се, всички го виждат. Как да реагират компетентните, да ги кажем, компетентните органи на това. Как реагират?

ЕС, реакцията му е най-точно изразена – рецитал 5 от директивата „Авторското право в Информационното общество“, където се казва приблизително така. „Да, техническия прогрес променя нещата, но принципите на авторското право трябва да останат и трябва да бъдат адаптирани към новите условия. Това прави директивата и, от там нататъка, законите в Европа съответно се променят.

В САЩ издават DMCA по същото време, което прави същото. Само че, оказа се, че това е погрешно. Не може да се адаптира вече. Условията са принципно различни. Това не е, да преминеш от грамофонни плочи към обикновен запис, където контролът пак... към DVD или други носители. Тук принципно се променят нещата.

Тоест, авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия, и, не могат. Ама това, не в България, а на глобално ниво. И не, защото толкова глупави хора се мъчат да го направят, но на експертите така дават задачата -
„Правете каквото ще правите, ама в рамките, ей в тези и в тези рамки.“

Не може в тези рамки да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Това как, това аз сега не мога да кажа и въобще не мога. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са неща сложни. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа.

Ами, използвам тук изведнъж се сетих, бивишият министър на културата Явор Милушев го каза, не знам негова мисъл или не. Не искам да си я приписвам –

Той много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. Ето, с няколко думи е казано всичко.

Който не е разбрал, че идва ново време, дето се казва, нали Горбачов както го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението.

Сега, никакъв упрек към организаторите не искам да отправям, но трябва да сме наясно, къде се намираме. Разбира се, че не е България тази, която ще каже какво ще бъде. Ами сега, какво правят – ACTA – една група държави се събрала и установила някакви правила, за добро или лошо и иска да ги наложи на другата група, извън нея, която стои. Тук са 37, извън са още 130.

Ама поне досега, когато се правеха международни споразумения, всички бяха канени, всички участват, или поне са поканени, дори и Мадагаскар, дори и Коморските острови. Там, какво ще кажат те, но участват, тука – БРИК, огромни държави, те въобще не са участвали в правенето. Значи, едни правят споразумение, при това вътре слагат... В него доминират норми, които те ги имат дори и преди туй, на тях не им е нужно това споразумение, а искат да го наложат на другите, без въобще да ги викат. Тези похвати в българския парламент ги прилагат, променят закони без никой да разбере това, ама в световен мащаб, ето че, не минава тая работа.

Това, сега се сещам, като говоря за промените. Министърът на търговията на САЩ беше отговорил преди 5 г – „Ние ще наложим авторското право, такова, каквото е, със всички средства, с които разполагаме.“, статуквото значи. И вицепрезидентът Джо Байдън повтори горе-долу същото. Значи, засега, ето водещата държава още е на това становище.

Дори в предизборните си речи, Обама, като избягва да вземе отношение, леко клони към статуквото. Ама и при Ромни е същото. Значи, още не е узряла тази мисъл, която преди малко казах, че трябва да се промени принципно всичко.

С това завършвам, като още един път искам да кажа, че много добре беше организирана дискусията. Това, че е закъсняла и до голяма степен безполезна, в никакъв случай не са виновни организаторите.

––––––––––––––––––––––––––
Биография:

Г-н Георги Саракинов е доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост. Той е дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992-1995), експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”.

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси.

PS. Надух се като балон, когато видях че аргументацията му е подобна на моята в Парламента.

Какво „спечели“ Българската православна църква от ДС?

Нямам навика да гледам „Вяра и общество“ по БНТ, рано ми е, а и рядко се обсъжда нещо, което истински да ме интересува.

Тази събота трябваше да стана по-рано и хванах от предаването.

На 11-ти сутринта попаднах на образец на феноменална журналистика, в която бяха сблъскани челно два свята – този на репресирания иконописец и преводач на религиозна литература Ангел Радушев и този на един от неговите оперативни душмани – бившият капитан Бончо Асенов, сега професор във Варненския свободен университет.


Човекът чистосърдечно си разказва за това как е била мачкана църквата преди 1989г. 


Става дума за онези уж герои, служили на Родината!

Може да гледате клипчето отдолу (с което имах проблеми при качването, но звукът е ОК), или направо на сайта на БНТ, след 27-мата минута.


ГОРЕЩО ГО ПРЕПОРЪЧВАМ ЗА ГЛЕДАНЕ, ОСОБЕНО ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА КЛИПА, ДО ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА.


Отдолу съм извадил и цитати от предаването.

Държавна сигурност в църквата - 1 част by komitata

Цитати от двата разказа.

Ангел Радушев:

И като домакин, видях че имам възможност да променя една стара практика в Духовната академия – да не се спазват постите през годината. Като домакин, разбрах че мога да закупя постна храна.

Помолих готвачите на една маса да сготвят на една малка част постно, а другото да бъде както обикновено.

И, когато отделих една маса и казах:
– Студентите, които искат да постят, на тази маса ще им се сервира постна храна.

Изведнъж започнаха да се увеличават масите на тези, които искаха да постят.

В резултат на това, донесоха за моята работа на ректора, на дядо Николай Макариополски, който каза:
– Ти си започнал да сервираш, да осигуряваш постна храна, което не е прието в Духовната академия. Трябва да възстановиш практиката.
– Как може, дядо владика, след като има студенти, които искат да постят, нищо не затруднявам, да осигурявам постна храна? Които искат да блажат, нека да блажат, но да има и за желаещите духовен живот.
...
Той каза:
– Не.
Аз казах:
– Ако ми наредите, тогава.
И след получаване на писменото нареждане, два месеца по-късно бях уволнен по непригодност.

...
Изографисвах в Тополовград храма „Св. Богородица“.

Един ден, докато изографисвам св. Николай, влиза един едър човек, с ръцете зад гърба, огледа църквата и вика:

– Ей, ти, какво правиш тук?
– Изографисвам св. Николай.
– Че ти познаваш ли го, за да го рисуваш?
– То и нашите художници не познават Ленин и Георги Димитров, но за 9-ти септември, за манифестацията, рисуват образите им по снимки и по други стари изображения.
– Тази църква какво ще се рисува тука, когато ние трябва да ги затваряме тия църкви, това са са отживелици. Защо ще рисуваш в църквата?
– Заради това, защото не са отживелици, защото държавата е намерила за добре да постави до Тодор Живков нашия патриарх да приема парада на 9-ти септември и на всички големи празници.
– Ти много знаеш, ама ще видиме тая работа. – и излезе.

След секунди влиза свещеника и казва:
– Какво ти каза на началника на милицията?
– Не знаех, че това е началникът на милицията и му предадох
– Олеле, ти ми изгори къщата! Сега какво ще стане!
– Отец, не се плаши, нищо няма да стане. Ти нищо не си казал, аз съм го казал.

Аз седя зад думите си, защото е истина.

...
За тия 15 дена, в които бях там последствен, най-тежкото изтезание се оказа не физическото, а това че един ден цяла нощ не можах да спя от писъци на една жена, която в съседната килия като че ли я биеха.

На следващата сутрин когато ме извика следователя следователя ме вика:
– Ангеле, как спа?
– Чух, че една жена плаче.
– Ами ти от колко години не си женен, че не позна гласа на жена си?

На мен ми прилоша, щях да припадна. И казах:
– Кажете какво искате, ще подпиша всичко.

И подписах.

Вижда се от досието, че аз в съда се отрекох от показанията си.

...
Предателството може да стане и аз съм един от тези предатели. Има граници на човешките възможности. Ако издържиш физическото, идва психическото, което е много по-тежко.

...
Тези оперативни работници, които и сега са живи и здрави, ще ги запитам – Направиха ли те българския народ по-добър с техните мероприятия? Станаха ли българите по-добри да се обичат, намаляха ли кражбите, намаляха ли убийствата в България? Грехът е не само убийство на душата, грехът е превръщане на човека в животно.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

От разговора в студиото с Бончо Асенов:



– Ама не, тука много му е общ въпроса. Станаха ли по-добри, заради тази наша дейност, да кажеме, горе-долу, му е въпроса. Не знам дали станаха по-добри, но. След 89-та година, както виждам, не станаха по-добри хората. Напротив, заля ги една вълна и от завист, и от злоба, и от болка и най-вече, от това, че не се осъществиха онези, може би, които и Радушев е имал, като идеи, като мечти, не се осъществиха.

– Ама не са му дали възможност на Радушев да ги осъществи, мечтите.
– Аз сега като прочетох делото, това което се показа. Той беше обвързан там с Макаров, Беляковски, Катрин Лвов – една група по линия на НТС, това е антисъветска организация, които бяха осъдени, включително и френската гражданка беше осъдена. Той там не бе осъден, а след това, вероятно, като... се...

– Престъпление ли е това, че е бил свързан с антисъветска организация?
– Ами, по тогавашната, тази група, която е водила противодържавна агитация и пропаганда, по член 108, и той след като е обвързан с нея, трябва да видиме, какво е неговото место, каква е неговата роля...

– Връзката му е била, снабдяване с религиозна литература, зад граница.
– Те са и разпространявали религиозна литература в страната. Събрали се една група тогава, нелегално действаща в страната, която основно разпространява такава литература.

– Православна литература в православна държава.
– Православна литература, но със характер, който се смяташе за консервативен, реакционен характер. И, заради това, внимателно наблюдавахме тяхното поведение, и заради това бяха осъдени по член 108, който съществуваше тогава.

– Правилно ли е било това? От днешна гледна точка?
– От днешна гледна точка, не. От тогавашна гледна точка, според тогавашните закони – да. Имало е съд, имало е прокуратура, имало е обвинение. По всичките правила на нашето законодателство.

– Казвате, реакционна литература, консервативна литература. Коя е била подходящата православна литература, която ДС е разрешавала да се разпространява?
– Тази литература, която те разпространяваха, имаше антисъветски характер. Там играеше малко и натиска на КГБ, на Съветския съюз, на съветника, който наблюдаваше това дело. От тук, може би, дойде и по-голямата пристрастеност, защото всичко антисъветско се смяташе за антисоциалистическо, смяташе се и за антибългарско, в края на краищата.

...
– Какво е било отношението на митрополитите, които са били вербувани от ДС към тази тема, към антисъветското? Това ли е била причината за да бъдат вербувани?
– О, не. Митрополитите се вербуваха, защото трябваше да имаме поглед върху процесите, явленията, проблемите, тенденциите в БПЦ. Защото БПЦ за комунистическата партия бе единствената институция, която стоеше на идейна, антимарксическа позиция, т.е. беше една идейна опозиция и комунистическата партия се страхуваше много от това, да не станат реална опозиция.

Комунистическата партия, която по начало си водеше една антирелигиозна политика, това е завещано от Владимир Илич Ленин, ние не можехме да бъдеме... да не вземем отношение към религията и то отрицателно негативно отношение. Тя просто се страхуваше от църквата. И тя, искайки да знае какво става там, а там нямаше партийни секретари, нямаше комсомолски секретари. Аз, като съм отговарял за св. Синод и Духовната академия, не мога както моя колега, който отговаря за телевизията, да влеза в телевизията, да говоря с директора, с партийния секретар, с комсомолския секретар, с профсъюзния ръководител, и за един-два часа, едва ли не ще си изясня обстановката в телевизията.

Там, такова нещо нямаше и единственият начин за получаване на информация беше агентурата, чрез агентите. Чрез агентите ние получавахме и социална информация – информация по-скоро за тенденциите, явленията, процесите в БПЦ. Освен това, ние участвахме в движението за мир, нашата страна. Е, църквата защо да не го подкрепи. Чрез тези агенти, това ставаше. Ние се опитвахме да приобщим българите зад граница. Църквата помагаше и в това отношение.

– На каква цена обаче? Българите зад граница. Една част от тях, тогавашната държава е смятала за вражеска емиграция...
– Е да. Чрез тях наблюдавахме вражеската емиграция. Но по-голямата част, успяхме, и в Америка и в САЩ, в Канада, в Австралия и в Западна Европа, успяхме чрез църквата да приобщим, поне да не забравят българското и България. Ние успяхме да притъпиме на Македонската патриотична организация техните опити за македонизирането на българското население, най-вече в САЩ, Канада и Австралия. Значи, от една страна, ние искахме най-вече да не допуснем да преминат в една една реална политическа опозиционна сила, да не станат.

В същото време, като говориме, донякъде, защото ако питаме за агентите защо са толкова много между митрополитите, нека погледнем от тяхната гледна точка. Вие сте добър познавач на историята на православната църква, от най-дълбока древност досега и знаете, че тя винаги е живяла в условията на цезаропапизма. Тя винаги се е съобразявала с владетеля и се е стремяла...

– Е, до четвърти век не се е съобразявала и затова има мъченици...
– Е да де, но говорим за Византийската империя. Когато не се е съобразявала с византийския император, знаете какво е правил – реже главата, когато не се съобразявал патриарха с нашия цар, от Царевец го хвърля долу.

– Е, то затова има мъченици между патриарсите на Второто царство.
– И затова се е учела да живее в условията на цезаропапизма и да оцелява...

– Искате да кажете, че сътрудничеството с ДС е форма на..?
– На оцеляване, на съществуване, във всяка една... това е форма на приспособяване към съответната социално-политическа обстановка.

– Можете ли обаче, за хора, които са сътрудничили, на комунистическата власт, църквата беше основен противник. Тия хора могат ли сега да водят паството, които са сътрудничили на тази власт?
– Пише. В Библията го пише, втора глава, тринадесето изречение – „Подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа“. Тази гъвкава политика, която те са провеждали, говорим за атеистична България, да не влизат в конфликти, които са опасни за нейното съществуване...

– Кои са били тези конфликти?
– Вие какво искахте – поп Андрей? Искахте да вдигат знамената, да водят хората към, да оглавят горянското движение, да водят някаква борба ли?

– В Полша това беше възможно. В Русия криптохристияните...
– И какъв е резултата? Унищожена църквата, ликвидирани почти масово свещениците, разрушени храмовете. Ние това не го допуснахме.

– Но, сега има по-силна църква.
– Къде това, там?

– В Русия, да. Именно защото е имало криптохристияни, които са се съпротивлявала на атеистичната власт.
– Какво постигнаха нашите духовници след 1944-та година? Кой сне схизмата? Комунистическата партия. Добре, властта, новата власт. Кой избра първия патриарх, след патриарх Евтимий? Комунистическата партия. Кой прие първия устав на БПЦ, кой знае откога, през 1951г.

– Това не беше ли част от подчинението на църквата на държавата?
– В известен смисъл, да. Но кой спечели от това нещо? Спечели църквата.


(другата събота ще продължи)

Казахме, че не искаме ACTA

В събота беше протестът срещу ACTA.

След преживяванията в парламента се проясни, че властта страда от сериозни ушни и от умерени умствени проблеми.

Само масов и гръмогласен протест можеше да ги извади от самодоволната позиция – „Не чух аргументи, които да ме убедят.“

Сутринта в събота гостувах при Григорови в БНТ, където поспорихме със Стефан Минчев и Васил Гюров за ACTA и въобще за бизнеса с интелектуални продукти.

Говорихме си за ACTA и разговорът отново тръгна за музиката, филмите и развлеченията.

После на бърз ход потеглих към НДК, където беше сборния пункт на протеста.

Чудни са тези протести, организирани онлайн. На практика няма трибуна, няма команди от трибуната, няма предварително зададени скандирания. Публиката си знае защо е там и си вика каквото си е наумила предварително.

Площадът пред НДК не е почистен, камо ли да го чистят за някакви хайлази, които ще плюят по властта. Затова хората бяха концентрирани по пътеките, точно като метафора на мрежовите отношения.

Малко след 11, преодолявайки снежни препяствия, излязохме на „Витошка“ и тръгнахме към „Св. Неделя“.

Когато хората потекоха като тъмна река по булеварда се забеляза, че протестът е наистина масов, макар и спокоен.

На кръстовището с „Патриарха“ се появи необичайно препятствие – разкопките за метрото. По две тънки ручейчета, от двете страни на дупката, протестиращите заобиколиха и после отново се сляха в мощна река.

В пешеходната част на „Витошка“ вече можеше да се види истинския мащаб на протеста – улицата беше почерняла от народ и буквално краят на колоната не се виждаше.

Любопитно ми е, какво мислят в полицията за броя протестиращи, те имат методи да го изчислят.

В „Триъгълника на властта“, между Президентството, МС и Партийния дом, колоната поспря, поскача и повика с кеф под прозорците на глухите.

Надявам се, че този път се е чувало добре.

Министерски съвет го пазят два кордона, Президентството – не.

И от стълбите на банката не можех да обхвана с поглед цялата колона. Толкова масови протести имаше по време на виденовата зима, а след това се броят на пръсти – през 2007г., когато се борихме да не спират торентите, на 14-ти януари 2009г.

Нито краят се вижда...

...нито началото

И Армани ни подкрепи.

Видях страшно много познати – първо Пейо, Нели Огнянова, Емил и Асен, после Мила, Мартин (но отдалеч, докато препускаше за да хване по-хубав кадър).

На крайната точка от маршрута – пл. „Народно събрание“, с умения, близки до тези на краставите магарета, дори в студеното време се надушихме и се събрахме на групичка с Майк, Григор, Ели, Събина, Гонзо, Павел, Мария, Дзвера, Ники, Божидар, Станислав, Крис и още няколко човека...



Други репортажи:

Пейо;
Йовко;
Крис;
Асен (директен репортаж от протеста на видео);
LeeNeeAnn
Димитър Лъжов
Емо Георгиев (да не се бърка с адвоката)

Тази сутрин в „Денят започва с култура“ по БНТ можете да видите какво мислят организаторите на протеста (от 21:10 нататък) за случващото се.

Меглена Кунева направи изявление, където каза, че няма нищо общо с ACTA и от което изскочиха интересни факти за това как България (не)участва в изготвянето на договора.

И за пореден път се убеждавам, че ACTA трябва да падне възможно най-скоро. Яне Янев е започнал поредния фарс, вкарващ слухове, че Борисов му казал по телефона, че щял да оттегли подписа под споразумението.

Сега чакам да се появи и чистачката в МС, която да обясни че е бременна.

Като се изтъпанчи светиня му при Барека и си каже, тогава ще повярвам.

Дотогава трябва да се готвим за следващия протест.