четвъртък, февруари 07, 2019

Интеграция

До офиса правят някакъв ремонт (изглежда избиват нов изход на подземния паркинг, който е под площада) и през деня се мотаят някакви работници.
Работниците не си говорят - много повече работят - та не мога да разбера какви са - голяма част от тях са с характерните за филмите за войната физиономии на нацистки офицери, но се срещат и по-балкански лица. Абе, бачкатори.
Докато един ден, минавайки от там с един съученик, който беше в Дрезден за малко, та се видяхме и естествено, обсъджахме жените на висок глас – тогава един от работниците се съгласи с нас, че германките са малко скучни като жени (за протокола: имат други качества, които сега няма да разглеждаме)
Ние естествено, се заговорихме и се оказа, че тези, дето приличат на нацистки офицери са от другата страна на планината - т.е. чехи, а балканските физиономии са български цигани, живеещи в Чехия и са направили чешка фирма, която в момента ни пробива изход от подземния паркинг
Малко по-късно работницитесе смениха - дойде друга бригада, този път явно немска фирма, не че това повлия на вида физиономии - малко нацистки офицери и няколко лица като от кв.Лозенец в ... как му беше името на града, че забравих (в Нова Загора се казваше Първи май този квартал)
Бачкат точно както се бачка в Германия: бавно, но постоянно, без никой да умира на работното си място.
Изобщо Германия много успешно интегрира и такива като мене, и такива като него, и повярвайте ми - такива, които бягат от Сирия, като по неочакван за мене начин - интерирането е доста трудоемък процес
Т.к.вече имам някакъв опит в интегрирането си в две различни държави, мога да ви дам следния пример:
  • В Турция, без да знам език, си намерих квартира и влязох в нея (физически влязох с ключ и договор за наем) ТРИ дена след като видях обявата за нея
  • В Турция данъчен номер получих след 10 минути на гишето в община Есенюрт.
  • В Германия влязох в квартирата 3 месеца, след като видях обявата в интернет.
  • В Германия данъчен номер получих 6 седмици, след като си направих адресна регистрация (за която също ми трябваха наръч документи)
Същото важи за здравната каса, за детската градина, за номера за социално осигуряване (той е друг)
Най-лесното в Германия беше да си намеря работодател - той ми видя физиономията едва в първия ми работен ден (даже снимка не ми искаха преди това), а няма да ви казвам колко пъти съм си сканирал паспорта, за да го пратя на някоя друга институция в Германия

И въпреки това, се вижда, че цялата тази безумна на пръв поглед машина работи потресващо добре, защото след като преодолееш целия тоя ад по интегрирането си, после всичко върви автоматично, а ако решиш, че не искаш да плащаш такса телевизия - ще те хванат и ще направят така, че ще я платиш (аз се спасих, защото я вкарах в договора за наем ;)
А ако случайно спреш един метър пред входа на съседния гараж, ще предпочетеш да си платиш 15те евро на общината, отколкото да биеш госпожа Леман, която те беше топнала (ку@@а!)
Всъщност точно това е интеграцията, която се отнася както за мен, така и за работниците пред офиса, те също нямат шанс да избягат от тази система (между другото точно затова тук има и всякакви пънкари и привърженици на някои крайни идеи, като комунизма - ако си тинейджър и си част от тази система, може много лесно да изперкаш. Изобщо, усещането за свобода, което ни дава България, можем да получим само в България!
И точно, понеже се отнася еднакво и за мен, и за тях, и успява да се наложи, точно затова Германия успява да интегрира на пръв поглед несъбираеми хора: мене и момчетата от квартал Първи май в Нова Загора (или Лозенец, където беше)
И да ви кажа, циганите в Германия, са съвсем прилични хора, които не са просто данъкоплатци на немската държава, но и съвсем нормални клиенти и пътници в самолетите на България Ер (предполагам и на Райън Ер)
Изобщо – не я мислете Германия. Тя ще се справи. Можем да я ползваме за позитивен пример.

Ето и едно видео от съвременен Дрезден





понеделник, януари 07, 2019

Празници


Декември и януари са пълни с празници. В моя личен случай – 3/4 от общото количество годиши празници (вкл.рождени дни, че даже и помените) се падат през тези два-три месеца. А за поредицата Рождество, Нова Година, Богоявление, Ивановден и т.н.знаят всички. Причината да има толкова празници накуп е елемантарна – зимата в една селскостопанска страна е период за „зимен сън“ – сезонът не предполага кой знае какви активни дейности. Забележете, че Църквата се съобразява с това и също организира собствените си празници в този период (нещо не се сещам за много празници в средата на юли, ще ме прощавате).  Християнството е истинска мисионерска вяра – мисли глобално и действа локално. Даже използването на Грегориянския календар от българската църква е доказателство за това – съобразаяване с местните особености.

И не се чувствайте обидени – селските празници са обичайните за умерения пояс на Северното полукълбо. Градове има исторически отскоро, особено що се отнася до количеството население, а и от тях идват все някакви странни празници като честването на Гай Фокс. 
Разбира се, развитието на градовете ни откъсва от причините/поводите за тези празници – всеки SAP консултант го е преживявал: продуктивен старт (GoLive) навръх Нова година: всички ходят пияни-заляни и се чудят как да намерят такси да се приберат от купон, а твоя милост клечи на компютъра. Ад. Досега обаче не съм чул нито един SAP консултант да се оплаква, че другите хора се радват на Новата година
(Отклонение: Единственото, което съм чул, а и го подкрепям 100%, е предложението началото на финансовата година да се премести от 01 януари на някоя по-разумна дата (началото на март, април, май, октомври и ноемрври са съвсем ОК) – така че следващият GoLive да не съвпада с поредицата празници.)
Още по-малко съм чувал от SAP консултант да нарича останалите хора „селяни“, „патреоти“ и каквото чухте тия дни по адрес на хорото в Калофер. Имата хората празник – празнуват. Мога само да се радвам за тях.

По същия повод не разбирам защо хорото в Калофер е толкова мразено интелектуално? Група мъже влизат в студена вода и се радват. Поводът – Богоявление – е морален. Не нараняват никого, не скачат на главата ти в офиса, с нищо не ти пречат. Коя гънка на мозък ти реши, че това е лошо? 

Защо нестинарките не предизвикват такава омраза? Извинете, ама луди женки извършват езически ритуали, свързани с умишлено нараняване/изгаряне? Да припомням ли, че там където има нестинари, се тричат и кучета??




Защо празнувате Джулай морнинг, извинете??? Тъп, пиянски, наркотизиран празник с музика, която НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ СЛУША! Или може би, понеже на вас лично ви е кеф – тогава може, а когато на калоферчани им е кеф – не може? Извинете, но това е расизъм в лошия смисъл! 
Оставете хората да си празнуват, особено когато не го разбирате (т.е.празникът ви е безразличен)
Но ако искате да водите народа си, ще трябва да свикнете с него – това първо. 
А второ – и това не го казвам аз, а Захари Стоянов в онези първи две глави на Записки по българските въстания, които никой не чете, защото в училище се изучаваше само частта с въстанието – ако искате да бъдете апостол/даскал, трябва да се научите да доите кози! За да види народът, че се справяте с това, което той самия може, и чак тогава да започнете да му говорите за революция! 

Извинете, ама всеки начинаещ инженер е почнал с това – да убеди техниците около него, че може това, което и те самите. Чак тогава  започват да го слушат и те! 

(Само за протокола: нестинарството, Джулай морнинг и паневритмията са ми потресващо безинтересни – но ако някой им се радва, кой съм аз, че да го спирам? А ако някой ме покани на Курбан байрам – ще дойда 😊)


четвъртък, ноември 08, 2018

До Желюша с пътнически вагони

Офисът ни е на гарата. И понеже нямам навика да си нося обяд от къщи и да го ям вътре, в обедната почивка се разходжам наоколо – покрай гарата и в началото на местната Витошка (Пражка, ако бъдем коректни в аналогията), която също започва от гарата.



И понеже и моя милост обича миризмата на железницата, често разучавам разписанието на влаковете, разлепено на много места из гарата. Интересна особеност, но влаковете за далчени дестинации са предимно в посока Изток – Запад, а не толкова Север – Юг (всъщност Север – Юг е само влакът от Прага за Хамбург, който свързва и Дрезден с Берлин)
И има огромно количетсво местни влакове, вкл.за Вроцлав (да не забравяме, че кралят на Саксония е бил и крал на Полша ;) – влакът за Бреслау си е обикновен пътнишки влак, по категоризацията на БДЖ.


Та единия от тези местни влакове е до Litomerice mesto (така е изписано на разписанието на Дойче бан) - т.е.гарата на Литомержице, градче с около 25 хил жители, близо до Усти над Лабем.
И това е достъпно с регионалните (т.е.пътнишките)влакове на DB.

Та си мислех за пътнишкия влак София – Желюша, или Пловдив - Одрин, Перник - Куманово и тоталния хит Охрид – Дуранкулак

Всъщност трябват две неща:
- да махнат границите
- БДЖ да се вземе в ръце. Ако се вземе в ръце, ще може да иска и други цени на билетите. Става и с освобождаване на пазара.

петък, май 18, 2018

Когато търкането на талончета ти връща мечтите

Търкам си аз талончета, и нали талончетата връщат мечтите, та си мечтая:

Еееех, ако бяхме член на Евразийския съюз, вчера щяхме да посрещаме

  • Нурсултан Назарбаев, 
  • Гурбангули Бердимухамедов, 
  • Шавкат Мирзийоев, 
  • Сооронбей Женбеков, 
  • Емомали Рахмон, 
  • Илхам Алиев, 
  • и още
  • и още...
Баце щеше три часа да виси на летището, за да чака Путин, вицето щеше да прави книксове пред Рамзан, а главният мюфтия щеше да определя менюто...

Ето гостите – не слагам надписи, защото съм сигурен, че сами ги разпознавате кой кой е :)








а България (родината ни!) щеше да е горд домакин, т.к.в Евразийския съюз тя обективно е:
  1. С най-висок БВП на човек 
  2. Най-продължителен живот
  3. Най-високо качество на живота 
  4. Най-голяма свобода на словото 
  5. Най-добра съдебна и полицейска система 
  6. Най-добра медицина 
  7.  Най-добро образование 
  8. Най-отворена икономика и т.н., и т.н....
А последният щеше гордо да се снима с всеки и всичко...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)