вторник, април 22, 2014

Предизборна кампания в Македония - 2014г.

Знаете, че този блог се занимаваше активно с темата Македония, която заради световните сътресения остана някъде назад и настрани (а жалко). В блед опит да наваксаме пропуснатото ви представям няколко предизборни клипа на ВМРО - ДПМНЕ за изборите на 27-ми април (президентски и парламентарни)


Во недела на гласање за наша Македонија
на 27. април за 62. пратеника

Од секој вас зависи за заедничка иднина,
Поддржи не за победа за нашата татковината

Разликата е голема 
Разликата е во делата

Во тебе е силата
Силата на Македонија



Тук рекламата е на фона на националния химн:


Денес над Македонија се раѓа,
ново сонце на слободата!
Македонците се борат,
за своите правдини! (2)

Одново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански! (2)

Горите македонски шумно пеат,
нови песни, нови весници!
Македонија слободна,
слободно живее! (2)


А тук се перифразира по мелодията на следната популярна македонска народна песен:

Народе македонски, 
Со какви идеи си ти,
Доста беше, разбуди се,
Свести се, не спиј ти.

Не знаеш кој си, што си,
Други те не знаат,
Срам голем е за тебе,
Сам да се не знаеш.

Не сакаме богатство,
Не сакаме пари,
Тук’ сакаме слобода
И човечки правдини.

Веднъж вече писах в блога за тази песен ;)





неделя, април 20, 2014

Златното сърце на София в Брюксел

В най-ранните ми спомени, за които мога да се сетя, „св. Александър Невски“ беше един от задължителните обекти на национална гордост, като най-емблематичната сграда в България. Като хлапе, възпитано в твърд комунистически атеистичен дух, знаех за катедралата че е красива (но още не можех да си обясня защо) и че чужденците много я харесват и много я снимат.

Освен това знаех, че в мазето (тоест в криптата), има музей на икони, който също много го харесват чужденците и е нещо много важно, но също нямах никаква идея защо.

Когато бях в 9-ти клас, заведохме групата западногермански ученици, която гостуваше на нашето училище, в църквата и после - в криптата. По очевидна причина - те са от запад, разбират ги тия работи с религията и ще се накефят, а и ние се гордеем с нея.

Когато влязохме групово вътре, се оказа, че българската част от групата е напълно безпомощна. Не можехме да обясним кое какво е и какво има нарисувано по стенописите. Не можехме да обясним отделните елементи от архитектурата. Нищо не знаехме за историята*. Това беше малката беля. Към нас се присъедини млад свещеник, който имаше желание да обясни всичко на всички, но пък който не знаеше английски. Голямата беля беше, че и опитите за превод бяха напълно катастрофални. Въпреки че минавахме за грамотни и начетени ученици, знаещи английски и уж познаващи историята си, на практика нищичко не отбирахме от това златно бижу в центъра на София, с което задължително трябва да се гордеем и не можахме дори да преведем диалога между свещеника и туристите...

Тогава може да се каже, че за пръв път забелязах храм-паметника като самостоятелен артефакт и за пръв път се замислих какво ли прави той там. Дотогава той беше за мен, а и за много от нас, красива вещ, наследена от баба и дядо, за чийто произход и предназначение имахме съвсем смътна представа.

В 10-ти клас посетихме групово „св. Александър Невски“ като част от обучението по атеизъм (но не помня дали в кръжок, или като част от учебната програма по философия) и тогава той беше позициониран като „вражески“ и като важен елемент от „опиума за народа“, който не е изчезнал, само защото има много стари хора, които все още ходят по църквите. Веднъж да умрат и след това ще го направим на музей...

Тази година, по покана на евродепутата Светослав Малинов, имах честта в Европарламента да присъствам на премиерата на филма „Златното сърце на София“ който ми даде много отговори, които съм търсел през последните 30-тина години. Защо съществува църквата? Защо се казва „св. Александър Невски“? Защо е толкова голяма? Защо кубетата са златни? Как е била построена?

Първоначалният проект на руския архитект Богомолов за храм за 1500 души, в който двуглавият орел е много, много над кръста.

Накратко, историята на църквата е фокус на цялата българска история от 1879 година, когато Учредителното събрание решава да построи храм-паметник, посветен на Освобождението на България.

Историята на храма е многопластова, лутаща се между политическата история на Нова България, църковната история и личните истории на вярващите. Голяма част от решенията, които са материализирани в архитектурата и украсата на храма, са резултат от борбите между русофили и българофили, от борбата за църковна независимост, от амбициите на управляващата династия, от вижданията за градоустройството на София и от християнската догма. По същество е архитектурна иновация, родоначалник на цял архитектурен стил, характерен за Балканите.

Препоръчвам филма. Попълва много празности в разбирането и знанието за историята на България, не само за тази сграда.

Вероятно скоро ще го пуснат по БНТ.

 снимка
Моменти от премиерата в препълнената зала. 

Имам известни забележки към спонсорството и към някои моменти на религиозен патос, които могат да отблъснат тези, които просто искат да знаят, но без да споделят вярата. Имам известна забележка и към жанра на филма – документален е, но какъв – научно-популярен или теологичен?

Също така, докато го гледах в Брюксел след цяла нощ без сън (заради ранен полет), щях да заспя по време на някои обяснения за стенописите, които ми дойдоха малко по-подробни. Но като цяло, дълбоките ми благодарности на всички, помогнали той да стане реалност, защото за мен беше събитие.

Специалната ми подкрепа за Найо Тицин, който е движещата сила на този филм, и който в момента е обект на долна и кална кампания в медиите на знаете #КОЙ.

Христос воскресе!

––––––––––––––
*За много от вас, мили читатели, знам, че сте били много начетени още тогава. Говоря само за себе си и за групата тогава в храма.

събота, април 19, 2014

Тоталитарен гигант поглъща весело зайче по желание на последното



...Филм. Ще снимат гигантски блокбастър за присъединяването на Крим към Русия. Трагичен, лиричен, ироничен, драматичен, реалистичен и „сюр“ по презумпция суперфилм. Тоталитарен гигант поглъща весело зайче по желание на последното...

...

...Ситуацията на Острова и около него става неуправляема. Достатъчно е Съюзът да си мръдне пръста, за да ви присъедини към себе си. Островът се намира в естествената сфера на съветското влияние. Населението е деморализирано от развилнялата се демокрация. Идеята за обща съдба завладява умовете. Мнозинството не си представя и не иска да си представи последствията от аншлуса. Стратегическата острота в съвременните условия е изгубена. Говори се единствено за несъзнателния физиологически акт на поглъщане на малкото от голямото. Това все още не се е случило само защото в Русия много влиятелни сили не искат да ви погълнат, нещо повече, тези сили отразяват масовото непроявено настроение, което, разбира се, никога не може да излезе на повърхността по идеологически причини. На тези сили не им трябва нова автономна република, те не знаят как да постъпят с петте милиона души в повече, които при това не притежават специфичната съветска психика, те разбират, че на икономическото процъфтяване на Крим ще се сложи край още на следващия ден след присъединяването. Сега тромавата им система що-годе се е приспособила към съществуването на една малка фалшива Русия в непосредствено съседство, приспособила се е и идеологически, и стратегически, и особено икономически. Според секретни сведения една трета от валутата, която влиза в Съюза, минава през Крим. С една дума, статуквото май е удобно на всички, да не говорим, че то внася някаква симпатична пикантност в международните отношения. Но ситуацията излиза от контрол. Единствената реалност на Острова са просъветските и панрусистките настроения. Останалото — всичките тези „яки“, „китайци“, „албанци“, „вълчи сотни“, са детски игрички. Съветската система, колкото и да е странно, е трудноуправляема в сравнение със западните структури, често я движат малко изучени стихийни сили, нещо като тектонични размествания. Наближава денят, когато СССР ще погълне Острова...

....

...Симпатия към Съветския съюз и дори тенденция към сливане с него — това е основната идея, завладяла Острова, въпреки всичко. Естествено, в това русло са насочени и многобройните леви и комунистически партии, които за съжаление са в постоянен раздор помежду си. Влиянието на китайците е слабо, макар че го има. Анархическите групи се появяват, изчезват и отново се появяват. Естествено, не бива да забравяме и за отломките от институциите на стара Русия, за административния апарат на така наречените вревакуанти. Групата татарски националисти също трябва да се има предвид, макар че в нея всеки ден се усилва влиянието на якитата. За татарите идеята „яки“ е добра алтернатива на руската идея. Съществуват и полукриминални, а следователно опасни групи на крайнодесни руснаци — „Вълчата сотня“. Колкото до Запада, в стратегическите планове на НАТО сега не е отделено сериозно място на Крим, но въпреки това действията на натовските разузнавания говорят, че Островът сериозно се наблюдават като възможен район на дестабилизация. С една дума, според мен, ако в момента се проведе съответният референдум, най-малко 70 процента от населението ще е за влизане в СССР, но и 30 процента не са малко и всяко непредпазливо включване в контакта може да предизвика късо съединение и пожар. След три месеца на Острова предстоят избори. Естествено, те трябва поне до известна степен да прояснят картината. Ние трябва да използваме това време за интензивно наблюдение, за по-нататъшно усилване на нашето влияние чрез разширяване на всевъзможните контакти по специалните сфери, чрез разпространяване на нашата съветска идеология, в частност чрез увеличаване продажбата на политическа литература. В скоби трябва да отбележа, че тази литература е, така да се каже, търсена стока на Острова, но пак в скоби бих искал да предпазя всички ни от илюзии — влечението към съветските издания сега е един вид мода на Острова и в един прекрасен момент може да кривне в друга посока. В интерес на нашето дело, мисля, ще бъде на изборите да победи Съюзът за обща съдба, но ние трябва да се въздържим от пряка подкрепа на тази организация. Работата е там, че СОС (така се чете абревиатурата на съюза) е твърде нееднозначно явление...

Василий Аксьонов, „Остров Крим“, 1979г.

вторник, април 08, 2014

Мъдростта на таратора


Професор Драгомир Драганов придоби неувяхваща слава в последните месеци.

Първо, беше изловен от патрулиращи Ранобудни студенти по време на студентската окупация на Софийския университет. Вместо да понесе някаква отговорност, че пие до сутринта в Ректората и че нарушава режима на окупацията и университетския правилник, много хора скочиха срещу студентите (които по време на окупация отговарят за реда и дисциплината в сградата) защо го били снимали така професора, толкова дискредитиращо. Като че ли те са му наливали водката Made in USSR в устата и после са го карали да се прави на отворен.

Второ, професорът даде скандално интервю, в което хвърли много тежки необосновани обвинения върху стачкуващите студенти, меко казано наклеветявайки ги в най–тежки грехове. Нецензурните думи и изрази в интервюто също не му правеха чест и бяха в директно нарушение на чл. 115 от Правилника на Софийския университет. Естествено, на опонентите му не беше оказана тази чест, да обяснят къде професорът прекалява, къде си измисля и къде директно обижда, без да има каквито и да е сведения.



Но правителствената пропаганда работи и професорът остана сух допреди няколко дни, въпреки че отдавна трябваше поне да дава публични обяснения, ако не и да понесе по–сериозна отговорност за напълно безотговорното си поведение, когато беше хванат от КАТ с 2,4 промила алкохолно съдържание в кръвта, след като е консумирал (по негови думи) малко водка с таратор.

И тъй като не водката е причината за предсрочното му пенсиониране, очевидно причината е тараторът, нали.

А снощи с няколко човека се забавлявахме да измисляме тараторно творчество. Поне можем да се веселим, нали ;)

Пълната колекция е тук, а на вас предлагам следната селекция:
(възможни са грешки, поради бързането )

„Човек каквото сам си направи и таратора не може да му го направи“ - Деян Арнаудов
„Който сипва таратор другиму, сам яде от него“
„По краставиците посрещат, по таратора изпращат“
„Пий таратора, за да се сеща магарето“
„На стар краставичар таратор ще продаваш!“ – Радосвета Стаменкова
„Скрий таратора, за да ти е мирно селото“
„Без един таратор мога, само с един - не.“ – Борис Димитров
„Професорът кожата си мени, таратора - не.“
„Накарай мързеливия на водка на таратор да те научи.“
„От три краставици - два таратора.“
„Таратор гази, жаден ходи“ – Мила Симонова
„На две водки таратора не мое да раздели“ – Радосвета Стаменкова
„Наведена краставица - за таратор не я режи.“
„Да би мирно седяло, не би таратор видяло“
„Тараторът идва с яденето.“ – Мила Симонова
„Гаден професор, таратор сънува! “ – Веселин Ханджиев
„Кажи къв таратор пиеш, да ти кажа кои са ти приятелите.“ – Мила Симонова
„Тараторно опиянение“ – Стоян Тонев Димитров;
„Тараторът помага, ама в кошара не вкарва.“ – Мила Симонова
„Бял таратор за черни дни.“
„Вечерния таратор не оставяй за сутринта“ – Деян Арнаудов
„Таратор има, ама в таратора няма. “ – Мила Симонова
„Да ме пази Господ от таратора, от враговете сам ще се пазя.“ – Мила Симонова
„Денят се познава по таратора.“ – Мила Симонова
„Доброто се забравя, тараторът-никога“ – Деян Арнаудов
„Таратора се познава от заранта“ – Веселин Ханджиев
„Един таратор пролет не прави“ – Деян Арнаудов
„Като ти каже „добър ден“, гледай къде му е таратора.“
„Като се обърне тараторът - пътища много“ – Мила Симонова
„Водката не иска молитва, а таратор“ – Иван Топалов
„Кажи му таратор и не го обиждай повече“
„Таратор таратора око не вади и сам пада в него“ – Руми Абади
„Голям таратор глътни, голям волан не хващай.“ – Гергана Алякова
„Под голям таратор - голям промил“ – Мила Симонова
„Тараторът се вмирисва откъм водката.“ – Мила Симонова
„Тараторът краставицата си мени, но водката - не.“ – Гергана Алякова
„Със стари краставици нов таратор се не прави. “ – Мила Симонова
„Търкулнал се таратора и си намерил водката“
„Правете таратор, а не война“
„ A tarator a day, keeps the doctor away.“ – Стоян Тонев Димитров
„Тараторът краси човека!“ – Богдан Метев
„На таратора краставиците са къси.“ – Мила Симонова
„Когато фактите говорят, и тараторът мълчи.“  – Мила Симонова
„На подарен таратор водките не се броят“ – Диана Попова
„Тараторът на мястото си тежи.“ – Мила Симонова
„Наесен – с чесън“ – Стоян Тонев Димитров

„Таратор , и след таратора– водка.
Това е толкоз просто и логично.
Но след водката, ще бъдем пак със тебе,
тараторе мой, защото те обичахме!“ – Богдан Метев

„По таратора ще ги познаете“ – Гергана Алякова
„И да паднем, и да бием - с таратор ще се напием.“  – Мила Симонова
„Не ми казвай колко водки си изпил, а колко таратора си изял.“ – Стоян Тонев Димитров
„Вечерния таратор не оставяй за утринта.“ – Мила Симонова
„Тараторът идва с водката“ – Богдан Метев
„В света на таратора водката е цар“ – Диана Попова
„За всеки таратор си има водки.“ – Богдан Метев
„Който плаща, той поръчва таратора.“ – Богдан Метев
„Малката водка голям таратор обръща.“ – Богдан Метев
„Со кротце, со благо и со малце таратор“
„Насила таратор не става“ – Богдан Метев
„Жаден професор таратор сънува“ – Иван Манев
„Бързата водка жажда за таратор поражда “ – Петър Вълчовски
„Тараторът е по–мъдър от вечерта“ – Богдан Метев
„Таратори от всички страни, обединявайте се“ – Иван Манев
„Три водки изпий, с един таратор се отрежи“ – Марио Парушев
„Какъвто таратор си направиш, такъв ще събраш.“

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)